№ 85
гр. Чирпан, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. В.а
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20225540200118 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ (ДПУСЯ), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н
„Средец“, ул. „Княз Александър I“ № 12, адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „Лъчезар
Станчев“ № 9, представлявано от инж. Цако Михайлов Бънчев – изпълнителен директор,
чрез пълномощника главен юрисконсулт Димитър Ялъмов против наказателно
постановление (НП) № НЯСС-64/08.03.2022г. издадено от Петър Славчев Горновски - П.
(ДАМТН), с което е наложена имуществена санкция общо в размер на 1 000. 00 лв., за
нарушение, описано в обстоятелствената част на постановлението, за неизпълнение на
задължение по чл.190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
Жалбоподателят Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
моли да бъде отменено НП по посочените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
изразяват становище обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 07-038/ 13.09.2021 г. издаден от С. Г. К., на длъжност главен
специалист в РО НЯСС Южна Централна България, офис Стара Загора при ДАМТН,
жалбоподателят Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" е бил
санкциониран на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите ("Наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или
задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв. "), за неизпълнение на задължение по
чл. 190а, ал. 2 от ЗВ ("Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5"), във връзка с чл. 190а, ал. 1,
т. 3 от ЗВ ("Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания
на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1,
за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както
и да определят срок за тяхното изпълнение"), за нарушение, изразяващо се в неизпълнение
на задължително предписание, дадено с констативен протокол № 07-03-36/ 16.02.2021 г. на
Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно: " Да се
премахне храстовидната и дървесната растителност от въздушния откос ", със срок за
изпълнение - 07.05.2021 г., констатирано на 29.06.2021 г. с констативен протокол № 07- 03-
124/ 29.06.2021 г.
Фактическите констатации, отразени в обжалваното НП се потвърждават от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства и не
се оспорват от жалбоподателя (чиито възражения са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати процесуални нарушение при издаване на НП), поради което
съдът намира същите за доказани, и няма да обсъжда събраните в тази насока доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение
по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв.
От обективна страна визираната в чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите
отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по спазване на
законодателството, издадено от оправомощен за това орган. Предмет на нарушението не са
дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият
състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Няма данни това
предписание, издадено от длъжностно лице от РО НЯСС на ДАМТС, съобразно дадените му
правомощия по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите и заповед № А - 237/08.06.2020 г. на
2
Председателя на ДАМТН да е било оспорено, поради което от него е възникнало
задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически
факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл. 190а, ал. 2, във
връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е бездействие и се изразява в това, че
ДПУСЯ, не е изпълнило задължително предписание, дадено в констативен протокол № 07-
03-36/ 16.02.2021 г., а именно: " Да се премахне храстовидната и дървесната растителност от
въздушния откос ", със срок за изпълнение - 07.05.2021 г.
Съгласно Акт за публична държавна собственост акт за публична държавна
собственост № 10158 от 19.10.2020 г. , язовир " Спасово – 339 „ , находящ се в поземлен
имот с кадастрален идентификатор 68182.204.339 по КККР на с. Спасово, община Чирпан,
област Стара Загора е публична държавна собственост, с предоставени права за управление
на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", т. е. дружеството-
жалбоподател е собственик на язовира.
Безспорно в настоящия случай е, че с констативен протокол № 07-03-36/ 16.02.2021
г. са били дадени задължителни предписания за изпълнение, като на ДПУСЯ е било вменено
задължението да изпълни предписанието, както и че констативния протокол е бил получен
от държавното предприятие, т. е. ДПУСЯ се явява субект на нарушението, за което е било
санкционирано.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3
от Закона за водите за доказано. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган - Председателя на ДАМТН
съгласно чл. 201, ал. 12 от ЗВ, а АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице,
съгласно чл. 201, ал. 11 от ЗВ, оправомощено от Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор с нарочна заповед.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията към момента на съставянето на
АУАН), не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за
политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите
на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел,
Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г.
относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на
Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО,
3
2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване,
Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за
регистър БУЛСТАТ - две години.
В случая, АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията към
момента на съставянето му), тъй като видно от материалите по делото, и от съдържанието
му е, че нарушителят е открит от контролните органи на 29.06.2021 г. при извършената
последваща проверка, а АУАН е издаден на 13.09.2021 г., съответно в едногодишния срок
от извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на чл. 40 от ЗААН, което да е рефлектирало пряко на
правото на защита на наказания субект, тъй като АУАН е бил съставен в присъствието на
представител на нарушителя и на свидетел, които е присъствувал при установяване на
нарушението, съответно предявен и връчен, като срещу акта е подадено писмено
възражение по чл. 44 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи
адекватно упражняване на правото на защита от страна на общината, спрямо която е
наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават
изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били
нарушени са посочени пълно и ясно. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено
разбирането, че наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП. А
фактите в АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е
санкциониран въззивникът.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО
правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи,
че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче
винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Следователно преценката
дали едно административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и
абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т. е. винаги трябва да бъде
установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се
посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е
4
обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е
така, защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално.
Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се
реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на
някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че
не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и
обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена
опасност. Нещо повече, съдът напълно споделя становището на процесуалния представител
на ДАМТН, че преките и непосредствени последици от техническото състояние на
язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната
среда, културното наследство и стопанската дейност. Наказаният субект е създаден по
волята на Законодателя именно да изпълнява правата и задълженията на собственик на
язовирите представляващи публична държавна собственост, от името и за сметка на
държавата. Именно негово задължение, с оглед обществения интерес, е да поддържа
състоянието на язовирите, в частност на конкретния язовир " Спасово – 339", така щото да
се избегне всякаква възможност за небезопасна техническа експлоатация на същия. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид и за това не представлява маловажен случай.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е предвидена имуществена санкция в размер от
1000 до 20000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил
имуществена санкция в размер на 1000 лева, който е и минималният предвиден в закона.
Съдът намира, че този размер съответства на конкретната степен на обществена опасност на
деянието и ще съдейства за постигането на предупредителен ефект спрямо нарушителя.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, както и изрично направеното искане от процесуалния
представител на санкциониращия орган, и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, следва в
полза на ДАМТН да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен
съгласно чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, във вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
В случая, производството по делото е продължило в 3 открити съдебни заседания, в
които процесуален представител на ДАМТН не е участвал, а е депозирал писмено
становище по делото, поради което следва да му се присъди минималното възнаграждение в
размер на 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС- 64 от 08.03.2021 г.
издадено от Петър Славчев Горновски – П., с което на Държавно предприятие „Управление
и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н „Средец“, ул. „Княз Александър I“ № 12, адрес за кореспонденция: гр. С., ул.
„Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от инж. Цако Михайлов Бънчев – изпълнителен
директор, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1000,00 лв.за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ
ОСЪЖДА Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири"
(ДПУСЯ), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н "Средец", ул.
"Княз Александър I" № 12, адрес за кореспонденция: гр. С., ул. "Лъчезар Станчев" № 9,
представлявано от инж. Цако Михайлов Бънчев – изпълнителен директор, да заплати на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6