Р Е Ш Е Н И Е № 185/26.10.2021
г.
26.10.2021 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На шести октомври
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 209 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на Д.К.В. ***, чрез адвокат К.С.,
против Заповед № 353 от 25.06.2021 г. за отказ за допускане изработването на
проект за промяна на действащ ПУП-ПР, издадена от Х.С.М. - Заместник-кмет на
община Тополовград, оправомощен със Заповед № 706 от
18.11.2019 г.
В жалбата се излагат доводи за нищожност на оспорената
заповед по съображения за некомпетентност на нейния издател поради липса на
нормативно регламентирани или делегирани правомощия за издаване на актове по
ЗУТ. Твърди се също, че липсват доказателства за упражнена компетентност по
заместване с оглед обективна невъзможност на титуляря да изпълнява функциите
си. Иска се обявяване нищожността на Заповед № 353/25.06.2021 г., издадена от Заместник-кмета
на община Тополовград, съответно – задължаване
на административния орган да се произнесе по направеното искане. Претендират се
и разноските по делото.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява, а чрез процесуалния си представител адвокат К.С. поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. В допълнение се сочи, че от приобщената по делото
длъжностна характеристика на Заместник-кмета на общината Х.С.М. се установява,
че са му възложени функции по ръководство и контрол, по организация и
координиране, но не са му прехвърлени конкретни правомощия за издаване и
подписване на заповеди по ЗУТ или по който и да било друг специален закон. В
този смисъл се поддържа становище, че от представената длъжностна
характеристика не могат да се извлекат правомощия по издаване на акт от
категорията на процесния - законът изисква
правомощията да бъдат прехвърлени с нарочна заповед, в която конкретно, точно и
ясно да са разписани правомощията, които се прехвърлят, а това изискване в
случая не е изпълнено. По изложените съображения се поддържа искането за
обявяване на нищожност на спорната заповед поради липса на правомощия на нейния
издател - Заместник-кмета на община Тополовград Х.С.М.. Претендират се и
разноски по делото за внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна - Кметът на община Тополовград,
редовно призован, се представлява в процеса от адвокат Я.Х., която оспорва
жалбата и иска нейното отхвърляне като неоснователна. Застъпва становище, че
издателят на процесния акт е действал изцяло в
правомощията си на кмет на общината предвид надлежното му оправомощаване
със Заповед № 706 от 18.11.2019 г. Претендират се разноски.
По делото са събрани писмени доказателства,
приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт, както и адм. д. №
103/2021 г. по описа на ЯАС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление вх. № 93-00-203 от
05.02.2021 г. по описа на община Тополовград (л. 33-36) жалбоподателят В., в
качеството си на собственик
на имот с административен адрес: с. *, община Тополовград, ул. „С.“ № 1,
представляващ дворно място с площ от 2 760 кв. м, съставляващо поземлен имот №
1 в квартал 4 по ПУП на с. *, одобрен със Заповед № 16 от 30.07.1992 г. на
кмета на община Тополовград, (придобит чрез покупко-продажба съобразно
Нотариален акт № 94, том V, рег. № 1090, дело № 357/2012 г., вписан в Служба по
вписванията, гр. Тополовград под вх. рег. № 1090/28.08.2012 г., акт 94 т. V, дело № 357/2012 г., имотна
партида 15446), отправил искане до кмета на общината на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ да допусне изменение на устройствения план по отношение на този имот, като се
приемат кадастралните граници на имота за регулационни. В искането е посочено,
че съгласно ПРЗ е следвало около имота да бъде изградена улица, като в тази
връзка се извърши отчуждаване на част от имота. В предвидения в чл. 208 от ЗУТ
срок не е открита процедура по отчуждаване на съответната част от имота, поради
което е отправено и искането до компетентния орган. Към заявлението са
приложени копие от титула за собственост и Предложение за изменение на ПУП-План
за улична регулация на с. * между о.т. 10-186 и 185.
Във връзка с постъпилото искане е представено
становище от Главния архитект на община Тополовград (л. 32), с което, на
основание чл. 135, ал. 4, т. 1, вр. чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, е отправено предложение да бъде отказано на Д.К.В., собственик на ПИ с пл.
№ 1, с площ от 2 760 кв. м, за който е отреден УПИ I-1 в кв. 4
по ПУП на с. *, община Тополовград, област Хасково, издаването на заповед за
допускане изработването на проект за промяна на действащ ПУП-ПР на с. *, община
Тополовград, касаещ собствения му имот и проектирана
улица в частта ѝ между о.т. 10 - о.т. 186 и о.т. 185, тъй като искането е
допустимо съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, но
предложението за промяна е незаконосъобразно, понеже не отговаря на
изискванията на чл. 80, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система в
урбанизираните територии на МРРБ.
Въз основа становището на Главния архитект на община
Тополовград със Заповед № 104 от 02.03.2021 г. кметът на община Тополовград (л.
31) отказал допускане изработването на Проект за частична промяна на действащ
ПУП досежно имота на жалбоподателя В., прогласена за
нищожна с влязлото в сила на 10.06.2021 г. Решение № 103 от 18.05.2021 г. по адм. д. № 103/2021 г. по описа на ЯАС. Със същото решение
съдът е изпратил преписката на компетентния административен орган – кмета на
община Тополовград, за произнасяне по искане с вх. № 93-00-203 от
05.02.2021 г. по описа на община Тополовград при спазване на дадените
задължителни указания по тълкуването и приложението на закона.
В изпълнение на влезлия в сила
съдебен акт на 25.06.2021 г. Х.М. – Заместник-кмет на община Тополовград издал
друга заповед с № 353 (л. 17), с която отново е отказано допускане
изработването на Проект за частична промяна на действащ ПУП по отношение имота
на оспорващия по съображения за допустимост на направеното искане, но за
незаконосъобразност на предложената промяна с позоваване на даденото от Главния
архитект на община Тополовград становище. Актът съдържа указания досежно начина и срока за обжалването му и е връчен на
адресата с писмо с обратна разписка на 01.07.2021 г. (л. 15-16).
Жалба вх. № 93-00-1539 от 12.07.2021 г. по описа на
община Тополовград (л. 4) против Заповед № 353 от 25.06.2021 г. е подадена чрез
административния орган до съда и въз основа на нея е образувано настоящото
съдебно производство.
При горната фактическа установеност, като взе предвид
наведените от оспорващия доводи за незаконосъобразност и извърши проверка на
атакувания административен акт на всички основания за законосъобразност, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Оспорването е извършено в установения от закона преклузивен срок. Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, адресат на акта, следователно същата е подадена от лице, за
което обжалваният отказ поражда неблагоприятни правни последици. По тези
съображения съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се преценя и като основателна по следните съображения:
Обжалваната Заповед № 353 от
25.06.2021 г. за отказ за допускане изработването на проект за промяна на
действащ ПУП-ПР е постановен
в предписаната от закона писмена форма и от компетентен административен орган -
Заместник-кметът на община Тополовград, оправомощен със Заповед № 706/18.11.2019 г., в съответствие с разписаните в чл.
135, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗУТ правомощия. В този
смисъл съдът не възприема становището на оспорващия за наличие на основания за
прогласяване нищожността на процесната заповед поради
издаването ѝ от некомпетентен орган. В случая доказателствата по делото
недвусмислено сочат на надлежно оправомощаване за
издаване на актове от категорията на процесните.
Видно от приобщения по делото Болничен лист Е20211465957 (л. 54) титулярят на
правомощията по смисъла на цитирания текст – чл. 135, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗУТ, кметът на община Тополовград е бил в
обективна невъзможност да изпълнява функциите си, тъй като за времето от
07.06.2021 г. до 30.06.2021 г. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност (болнични). Съобразно т. 1 от приетата като доказателство по
делото Заповед № 706/18.11.2019 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2, вр. чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, като заместващ и изпълняващ
функциите на кмет на община Тополовград за времето на отсъствие на титуляря
поради ползване на платен, неплатен или служебен отпуск, командировка или друга
причина, е определена А.С. П. – Заместник-кмет на общината. Видно от
съдържанието на същата заповед, с нея изрично е разпоредено
в случаите на отсъствие на определеното по т. 1 лице от работа поради ползване
на отпуск, командировка или друга причина, функциите на кмет на община
Тополовград да се осъществяват от другия Заместник-кмет, а именно - издателят
на спорния акт Х.С.М.. При това положение и с оглед наличната в кориците на
делото Заповед № 584 от 18.06.2021 г., (също приобщена към доказателствения
материал), въз основа на която се установява, че за времето от 24.06.2021 г. до
25.06.2021 г. включително А.С. П. – Заместник-кмет на общината, е ползвала два
дни платен годишен отпуск, то следва единствено верният извод за произнасяне на
процесния акт от материално компетентен орган в
лицето на другия надлежно оправомощен Заместник-кмет
- Х.С.М., който към момента на отказа, обективиран в Заповед
№ 353 от 25.06.2021 г., напълно
законосъобразно е изпълнявал функциите на кмет на община Тополовград в пълен
обем. Изложеното мотивира съда да приеме, че в настоящия случай не са налице
основания за прогласяване нищожността на атакувания административен акт,
каквото искане е отправено от жалбоподателя.
Съобразно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146.
С оглед на това и предвид липсата на други наведени от оспорващия доводи за незаконоосъобразност на спорния акт, съдът дължи
произнасяне за наличието на други основания за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК извън вече посоченото. В тази връзка съдът съобрази следното:
Съгласно относимите за
казуса норми, влезлите в сила
общи устройствени планове могат да се изменят, когато
настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените
условия, при които е бил съставен планът (чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ) – именно на това основание е и
отправеното от жалбоподателя искане с вх. № 93-00-203 от 05.02.2021 г., по
което компетентният орган се е произнесъл с процесната
заповед. От своя страна текстовете на чл. 135 от ЗУТ регламентират, както следва: лицата по чл.
131 могат да правят искания за изменение на устройствените
планове с писмено заявление до кмета на общината (ал. 1); когато искането е за
изменение на подробен устройствен план, към
заявлението се прилага скица с предложение за изменението му (ал. 2);
компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението
със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана
(ал. 3), като следващата ал. 4, т. 1 повелява заповедта по ал. 3 да се издаде
въз основа на становище на Главния архитект на общината, когато актът се издава
от кмета на общината. Заповедите по ал. 3 се съобщават на заинтересованите лица
по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2 и се публикуват в Единния публичен
регистър по устройство на територията по чл. 5а, съгласно ал. 7 на чл. 135 от ЗУТ.
При горната нормативна уредба и с оглед наличните по
делото доказателства се установява, че така разписаната в закона процедура е
спазена: в случая произнасянето на процесната Заповед
№ 353 от 25.06.2021 г. е
осъществено в указания в нормата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ едномесечен срок,
предвид обстоятелството, че издаването на акта е в изпълнение на влязлото в
сила на 10.06.2021 г. Решение № 103 от 18.05.2021 г. по адм.
д. № 103/2021 г. по описа на ЯАС, с което е прогласена нищожността на предходно
издадения по искането на оспорващия отказ и изпращането на преписката на
компетентния административен орган. Актът е издаден и в съответствие с
правилото на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, а именно въз основа на становище на
Главния архитект на община Тополовград, с позоваването на което е мотивиран и
спорният акт. Така издадената заповед е надлежно съобщена на адресата, който се
е възползвал от предоставената възможност за оспорването ѝ по съдебен
ред. В този смисъл съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната
на акта на това основание.
Съдът обаче намира, че издадената заповед е
постановена при наличие на отменителните основания по
чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК и
по т. 4 и т. 5 на чл. 146 от АПК.
Законосъобразността на обжалван административен акт се
проверява въз основа на изложените в него фактически съображения от административния
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от АПК, в издавания
административен акт следва да се посочат и фактическите, и правните основания
за постановяването му. При това изискването за посочване на фактическите
основания за издаване на акта е предвидено наред с изискването за посочване на
правните основания, като двете изисквания имат самостоятелно значение за
преценката относно законосъобразността на обжалвания административен акт.
Правните основания за издаването на акта изискват посочване на съответните материалноправни норми, докато фактическите основания
представляват изложение на причините и условията, поради които се издава акта,
т.е. фактите, които се квалифицират като хипотеза на съответната правна норма.
Изискването за мотивировка не е самоцелно - липсата на мотиви прави невъзможно
от една страна съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на
административния акт, а от друга страна не дава възможност на засегнатите от
акта лица да разберат по каква причина срещу тях са постановени
неблагоприятните последици на акта и от тук да осъществят адекватна защита
срещу него.
В конкретния казус административният орган не е
изложил своето становище за фактите и обстоятелствата от значение за случая,
свързани с конкретното искане. Липсват съображенията на органа поради какви
причини конкретно за процесния имот е отказано
уважаване на искането. Съдържащото се в заповедта преповтаряне на становището
на Главния архитект не е достатъчно, за да се приеме, че административният орган
е обосновал отказа си. Вярно е, че фактическите основания за издаването на акта
могат да бъдат изложени отделно или в друг документ, намиращ се в
административната преписка. В случая, както се посочи по-горе, оспорената
заповед е мотивирана с позоваване на предхождащото акта становище на Главния
архитект на община Тополовград, че депозираното от жалбоподателя искане е
допустимо, но незаконосъобразно, тъй като поисканата промяна на действащия
ПУП-ПР досежно процесния
имот не отговаря на изискванията за проектиране на улични мрежи в населените
места, съдържащи се в нормата на чл. 80, вр. чл. 77
от ЗУТ и в разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии
на МРРБ.
От заявлението на жалбоподателя до кмета на община
Тополовград е видно, че искането за промяна на ПУП е направено на основание чл.
134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като поисканото изменение на действащия ПУП-ПР се
изразява в приемане на кадастралните граници на имота - предмет на искането за
регулационни. Видно от съдържанието на становището е, че изводът за допустимост
на искането е обоснован с обстоятелството, че в срока по чл. 208 от ЗУТ не е
започнала процедура за отчуждаване на съответните части от имота, поради което
е заключено, че е налице условие за допускане изменението на действащия ПУП за
този имот съобразно правилото на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Изводът за
незаконосъобразност на поисканата промяна поради противоречието ѝ с
изискванията на ЗУТ и с Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. е обоснован
единствено с посочване на обстоятелството, че предложената промяна на
регулацията касае промяна на улична регулация -
обслужваща улица IV клас, и с цитирането на текстовете на чл. 77 и чл.
80 от ЗУТ. При това положение, очевидно е, че изразеното от Главния архитект на
община Тополовград становище също не съдържа фактически основания, а само
констатации – отказът за допускане на поисканото изменение на ПУП е обосновано
единствено с цитиране на законови разпоредби, без да са посочени каквито и да
било съображения защо същите следва да намерят приложение в конкретния случай;
не става ясно какво точно е отношението на текстовете на чл. 77 и чл. 80 от ЗУТ
и посочената наредба към исканото от жалбоподателя изменение. Не би могло да се
приеме, че останалите документи, съдържащи се в преписката по заявлението за
изменение на плана съставляват такива мотиви. С оглед на изложеното, съдът
счита, че оспорената заповед, макар и постановена в писмен вид, се явява
немотивирана и произнесена в нарушение на установената форма за издаването
ѝ поради липсата на съществен реквизит по чл. 59 ал. 2, т. 4 от АПК.
Съобразно посоченото в спорния акт правно основание за
издаването му – чл. 135, ал. 3, вр. чл. 208 от ЗУТ,
следва да се приеме, че в случая става въпрос за специално уредена от законодателя
процедура, касаеща възстановяване на регулационни
граници на имоти, засегнати от неприложена регулация. Тази процедура изисква
наличието на две предпоставки - имотът да е засегнат от неприложена регулация и
да са изтекли повече от десет години от 31.03.2001 г. по аргумент от § 70 на ПЗР на
ЗИДЗУТ
(ДВ бр.
61/2007 г.), вр. чл. 208 от ЗУТ, през който
период да не е започвала отчуждителна процедура и
собствениците на имота да са инициирали процедурата по чл. 134, ал. 2,
т. 1 ЗУТ.
Не са налице други легални условия и изисквания за възстановяване на имота в
старите му регулационни граници. Логична последица е обвързаността на
административния орган и на съда от горепосочените предпоставки при
постановяването на съответните актове.
Според трайната практика на ВАС,
приложимостта на изменението на ПУП-ПР по чл. 134, ал. 2,
т. 1,
вр. чл. 208 от ЗУТ е обусловена от
наличието на няколко предпоставки, най-важната от които е заявителят да е
установил правен интерес от исканото изменение, засягащо негов имот, на
основание незапочнато в срок отчуждително производство
спрямо този имот, който по действащия към датата на влизане в сила на ЗУТ
подробен устройствен план да е отреден изцяло или
частично за изграждане на обект - публична общинска или държавна собственост.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че имотът на оспорващия – предмет на
искането, представлява дворно място с площ от 2 760 кв. м, за който имот е
отреден УПИ I-1 в квартал
4 по ПУП на с. *, община Тополовград, област Хасково, одобрен със Заповед № 16
от 30.07.1992 г. на кмета на община Тополовград. Доказателствата по делото също
сочат, че според предвижданията на ПУП на с. * е проектирана улица, която в
частта на о.т. 10 – о.т. 186 и о.т. 185 засяга имота на жалбоподателя В.. В конкретиката на настоящия казус следва да се приеме, че
имотът на жалбоподателя е бил частично отреден за изграждане на обект -
публична общинска собственост, който план обаче не е приложен – обстоятелство,
възприето и от самия орган в оспорения отказ предвид посочването, че е налице
условието за допускане изменението на действащия ПУП по силата на чл. 134, ал.
2, т. 1 от ЗУТ, понеже в срока по чл. 208 от същия нормативен акт не е
започнала процедура по отчуждаване. Следователно, предвижданията с този план са
без правно значение.
Улиците представляват публична общинска собственост и
за изграждането им несъмнено са необходими отчуждителни
процедури в случаите, когато преминават през имоти, които не са общински. И
разпоредбите на отменените понастоящем ЗТСУ и ППЗТСУ, и действащите разпоредби
на ЗУТ изискват издаване на нарочен акт за отчуждаването, което сочи на извод,
че планът за улична регулация няма непосредствено отчуждително
действие - то се предпоставя от провеждане на отчуждителна процедура. В случая, както вече се посочи, за
предвидената по плана улица, засягаща имот пл. № 1-събственост на
жалбоподателя, не се установява такава да е проведена, включително не се
установява да е издадена нарочна заповед в тази връзка. Предвид липсата на
непосредствено отчуждително действие на този план, не
може да се приеме, че засегнатите с него части от горепосочения имот са
преминали в собственост на общината, респ. - че улицата, която и към настоящия
момент според доказателствата по делото не е осъществена, е станала общинска
собственост. В този смисъл Решение № 10054 от 23.07.2018 г. по адм. дело № 4662/2018 г. на ВАС и др. Идентично е
положението с понастоящем действащите разпоредби на ЗУТ, в чл. 16а от който е
разписано, че планът за улична регулация е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
и той няма незабавно отчуждително действие, каквото
има този, издаден на основание чл. 16 от ЗУТ. Ето защо по отношение на него не
са приложими изискванията на ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 на чл. 16 от закона, а
важат общите правила на отчуждителното производство и
обезщетяването по реда на Глава XVII от ЗУТ. В този случай планът за улична
регулация съгласно § 22, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗР на ЗУТ се счита за приложен
с изплащането на обезщетенията по отчуждителните
производства, което в случая не е сторено.
От изложеното до тук безспорно е, че в конкретния
случай към настоящия момент несъмнено е изминал срок, по-голям от предвидения в
чл. 208 от ЗУТ, вр. § 70 от ПЗР на ЗИДЗУТ такъв за
започване на отчуждителни процедури, уличната регулация
не е приложена и жалбоподателят, като съсобственик на УПИ I-1 в кв. 4 по ПУП на
с. *, община Тополовград, област Хасково, разполага с правото да инициира
изменение на влезлия в сила ПУП-ПР на имота си на основание чл. 134, ал. 2, т.
1 от ЗУТ – факт, възприет и от самия административен орган в спорния акт.
Предвид това, че уличната регулация не е приложена, а самата улица не е
осъществена на място, обаче незаконосъобразни и неотносими
са изводите на решаващия орган, обективирани в
становището на Главния архитект на община Тополовград, към което препраща
спорната заповед, че исканото изменение следва да бъде съобразявано с нормите
на чл. 80 от ЗУТ и на разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система в
урбанизираните територии на МРРБ, в което според органа се изразява
незаконосъобразността на поисканата промяна. В този смисъл налице е
несъответствие на оспорения акт с материалноправните
разпоредби и с целта на закона, което е още едно основание за неговата отмяна
като незаконосъобразен.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК обжалваната
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. В съответствие с чл.
173, ал. 2, предл. трето от АПК, доколкото естеството
на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката
следва да бъде изпратена на компетентния орган - кмета на община Тополовград,
за ново произнасяне по подаденото от Д.К.В. Заявление с вх. № 93-00-203 от
05.02.2021 г. по описа на община Тополовград, при спазване на дадените по-горе
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание
чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че
срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен
препис от решението.
При този изход на спора и съобразно разписаното в чл.
143, ал. 1 от АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноските
по делото следва да бъде уважено, като в полза на оспорващия се присъди сума в
размер на 210 лева, от които 10 лева са за платена държавна такса и 200 лева са
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, трети административен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 353
от 25.06.2021 г. за отказ за допускане изработването на проект за промяна на
действащ ПУП-ПР, издадена от Х.С.М. - Заместник-кмет на община Тополовград.
ИЗПРАЩА преписката
на компетентния орган - кмета на община Тополовград, за ново произнасяне по подаденото от Д.К.В. Заявление с вх. №
93-00-203 от 05.02.2021 г. по описа на община Тополовград, съобразно дадените в
мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, в едномесечен
срок от получаването на заверен препис от същото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ТОПОЛОВГРАД да заплати на Д.К.В.
***, с посочен съдебен адрес:***, адвокат К.С. от АК-Ямбол, сумата от 210
(двеста и десет) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете