Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на М. И. О., подадена чрез пълномощника й адв. Ст. Л. от ВТАК против Решение №....., постановено по гр.д. № ..../2011г. на ВТРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателката срещу ОУ „Н. Р.” гр. К., искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1, т.2 и т. 3 КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ, за признаване уволнението, обективирано в Заповед № 342/09.09.2011г. на Директора на ОУ „Н. Р.” гр. К. за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „старши възпитател” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в общ размер на 3690 лв. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Сочи се, че не е налице реално съкращаване на щата, защото трудовата функция на въззивницата не е премахната, а е преразпределена и се осъществява от останалите членове на учителския колектив. Твърди се, че основанието, което работодателят е посочил като причина за съкращаване на щата е необосновано. За учебната 2011/2012г. е имало достатъчен брой ученици за сформиране на полуинтернатна група /ПИГ/, а освен това размерът на делегирания бюджет бил определен за календарната 2011 г., а не за учебната. Прави се оплакване относно начина, по който е взето решението за съкращаване на щата. Възразява се срещу извода на съда, че извършения от работодателя подбор е бил съобразен с критериите на закона. Сочи се, че всъщност такъв подбор не е извършван, макар че това било задължително. Отправя се искане за отмяна в цялост на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което исковите претенции на въззивницата бъдат уважени напълно като й се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по тази въззивна жалба ОУ „Н. Р.” гр. К., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК депозира отговор чрез процесуалния си представител адв. Т. Тодоров от ГАК. В него се навеждат доводи за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба. Сочи се, че е налице реално съкращаване на щата в хипотезата на разпределение на съкращаваната трудовата функция между другите длъжности, както и че реално е бил извършен подбор по чл. 329 КТ, въпреки че работодателят не е бил длъжен да го прави. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбите оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалбата е подадена в срок, от страна имаща интерес от обжалване против съдебен акт подлежащ на инстанционна проверка, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. Пред ВТРС са били предявени обективно кумулативно съединени искове от М. И. О. против ОУ „Н. Р.” гр. К. с правно основание чл.344 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл.225 ал.1 КТ. По делото не се спори, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение възникнало през 1995г. на основание трудов договор за неопределено време по чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ. Не се спори, че ищцата е заемала длъжност „старши възпитател” във въззиваемото У., което е видно и от поименното длъжностното разписание на ОУ към 01.01.2011г. От последното става ясно, че щатната численост на педагогически персонал на ОУ „Н. Р.” гр. К. към посочената дата възлиза на 19 човека, от който двама на длъжността „старши възпитател”. Със заповед № 338/31.08.2011г. директорът на училището е изготвил и утвърдил ново щатно разписание, в което са закрити двете щатни бройки за длъжността „старши възпитател прогимназиален етап” като промененото щатно разписание е в сила от 01.09.2011г. Отпадането на въпросните две длъжности „старши възпитател” е отразено в поименното разписание на длъжностите към 01.09.2011г., като към тази дата педагогическия персонал е наброявал 17 човека. Последното е отразено в Списък – Образец № 1 за учебната 2011/2012г., в чиито раздели са посочени още броя и вида на паралелките в училището, разпределението на часовете по учебни предмети и дейности в подготвителни групи в начален етап съответно в прогимназиален и гимназиален етап, разпределение на часовете по дейности в полуинтернатните групи, както и данни за персонала и годишната му натовареност. От този Списък – Образец № 1 е видно, че общия брой на учениците за учебната 2011/2012г. е 134, при 144 за предходната учебна година и при 19 човека педагогически персонал / Списък – Образец № 1 за учебната 2010/2011г./, което се установява и от заключението на вещото лице. С Заповед № 341/07.09.2011г. директора на ОУ е назначил комисия за извършване на подбор на работещите като „старши възпитател” в прогимназиален и „възпитател” в начален етап във връзка със съкращенията на длъжности по щат. В заповедта поименно са определени членовете на комисията за подбор и са посочени критериите и начина за оценяване.От протокол от 07.09.2011г. е видно, че комисията е заседавала на същата дата като по посочените критерии е извършила оценка на М. О., В. А. и П. К. Последната е получила най – висок резултат, с посочване на съображенията за това, поради което комисията е предложила на работодателя да прекрати трудовите правоотношения с другите две участнички в подбора. На същата дата О. е декларирала, че е член на синдикална органÞзация. Директорът на училището е отправил искане до синдикалния орган за даване на предварително съгласие по смисъла на чл. 333 ал. 4 КТ, доколкото това е предвидено в чл. 8 от действащия КТД, подписан на 17.12.2010г. На 09.09.2011г. работодателят получил писменото съгласие на синдикалната организация и издал Заповед № 342/09.09.2011г., с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 изр. 2 КТ и извършения подбор прекратил трудовото правоотношение с въззивницата, поради съкращаване на щата. В заповедта е посочено, че на О. следва да се изплатят обезщетения за неспазен срок на предизвестието и за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е връчена на ищцата в хипотеза на отказ, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. По делото са приложени и други писмени доказателства, които въззивният съд намира за неотносими към предмета на делото. От заключението на назначената по делото експертиза се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ възлиза на 3 694, 92 лв. За установяване на релевантни за спора факти в първата инстанция е извършен разпит на свидетелите А., Б. и П., чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. По реда на чл. 176 ГПК са дадени обяснения от законния представител на училището – директорът С. От разпита на свид. А. се установява, че ищцата е един перфектен учител, справяла се е с работата, възприемана е много добре от учениците, както настоящи, така и бивши. В нейната група е имало повече от 20 ученика, което било доста над нормативно установения минимум. Двете с ищцата са участвали в изготвянето на проекти за училището, по които е изградена фитнес зала, исторически кът и балереф. Установява се още, че ПИГ и понастоящем съществуват, а дейността която ищцата и свидетелката са осъществявали е преразпределена на другите има колеги. Последното не се спори от страните по делото. От разпита на свид. Б. се установява начина по който е сформирана комисията по подбора, критериите за този подбор, начина за оценяването на участниците в подбора. Установява се, че П. К. е предпочетена пред ищцата, защото има семестриално завършена специалност „Предучилищна и начална педагогика” и е магистър по „Спортна педагогика”, защото целият й трудов стаж е като възпитател в начален етап, както и поради обстоятелството,че ученици и родители смятат, че тя по – добре и съвестно изпълнява задълженията си от останалите две участнички в подбора. Всеки един от членовете на комисията самостоятелно е оценявал възпитателките и поставената им обща оценка е средноаритметична от отделните резултати. Сочи, че О. е участвала само в един проект, като участието в проекти не е било сред заложените критерии за подбор. От разпита на свид. П. се установява, че е бил председател на комисията по подбора и че лично е запознат с работата на О., доколкото с оглед заеманата от него длъжност е извършвал проверки на възпитателната дейност на ищцата. От обясненията на директора на ОУ „Н. Р.” гр. К. начина по който се формират ПИГ, както и че делегирания бюджет е за брой ученици, а не за брой ученици в ПИГ. В съдебно заседание е извършена констатация на трудовата книжка на въззивницата, от която е видно, че и към този момент същата не работи по трудово правоотношение. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: В производството по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, за да е налице валидно извършено уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ следва да се установи, че съкращаването е реално, че промяната в щата е извършена по законоустановения ред от компетентното за това лице, че фактическото премахване на съответната трудова функция предхожда уволнението или съвпада с този момент, че извършения подбор е съобразен със заложените в закона критерии и че работодателят е получил предварително съгласие от синдикалната организация, доколкото ищецът се ползва с предварителна закрила при уволнение. Реално съкращаване на щата имаме, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува. Реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена и нейните функции са разпределени и поети от други работници респ. служители. Въззивната инстанция намира, че по делото се установява реално съкращаване на щата в ответното У.. От съпоставяне на щатните разписания към 01.01.2011г. и към 01.09.2011г. респективно със Списък – Образец № 1 за учебната 2010/2011г. се установява, че съществуващите длъжностите „старши възпитател” прогимназиален етап към 01.01.2011г. са премахнати и липсват за в бъдеще в промененото щатно разписание към 01.09.2011г. По делото не се спори, а това се установява и от свидетелските показания на свид. А., че часовете на ищцата като възпитател в ПИГ са преразпределени между останалите учители, а не са преминали изцяло към трудовата функция на отделен педагог, нито пък е възникнала трудова връзка с нов възпитател за тези учебни часове. Допълването на часовете на съществуващите педагогически длъжности с часове за възпитателски длъжности по смисъла на чл. 3 ал. 4 от Наредба № 3 от 18.02.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета е възможност предвидена за директора по посочената наредба. Обективната необходимост от премахването на процесните длъжности не е част от съдебния контрол за законосъобразност на уволнението, в който не се включват въпроси решавани от работодателя по целесъобразност. За съда остава проверката дали имаме или не реално съкращаване на щата, а не и причините довели до това. В работодателската власт на директора на училището стои преценката с какъв щат да осъществява възложената му дейност, в рамките на предоставения му делегиран бюджет. Последният зависи от броя на учащите в съответното образователно заведение, а по делото безспорно е установено, че за учебната 2011/2012г. те са намалели с 10 човека. На следващо място право на директора е да определи дали да промени щатното разписание за дадена длъжност или не, съответно да утвърди промененото щатно разписание /чл. 147 ал. 1 т. 14 и т. 15 ППЗНП/ т.е. той единствено се явява компетентния по закон орган да прави това. Ето защо за влизане в сила на промененото щатното разписание е достатъчно утвърждаването му от директора /ТР № 4/2011г. по т.д. № 4/2011г. на ОСГК/. По делото се установява, че директорът е издал заповед за промяна на съществуващото щатно разписание и е утвърдил направените промени, изразяващи се в премахването на процесните две щатни длъжности, считано от 01.09.2011г. Това обстоятелство е отразено в поименното щатно разписание от горепосочената дата. Поради това съдът приема, че съкращаването на щата, освен реално е извършено от компетентен орган по предвидения в закона ред. Фактическото премахване на процесната трудова функция предшества уволнението, доколкото фактическия състава на първото е довършен на 01.09.2011г., а заповедта за уволнение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ е от 09.09.2011г. Преди да пристъпи към уволнение работодателят е извършил подбор по смисъла на чл. 329 КТ. Без значение в случая е дали е бил длъжен да извърши такъв или това е било негово субективно право, тъй като след като е осъществил подбор, то той винаги подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Неправилно е становището на първата инстанция, че самия подбор, като субективна преценка на работодателя не подлежи на съдебен контрол. Той подлежи на контрол, тъй като при упражняването на подбор преценката на показателите по чл. 329 ал. 1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника респ. служителя, обоснована със събраната за участниците в подбора информация. /ТР № 3/2011г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК/. Доколкото въззивницата твърди, че реално не е провеждан подбор, настоящият състав намира, че следва да провери дали резултатите от проведения такъв съответстват на обективните законови критерии, тъй като съдът приема това нейно оплакване за фактическо оспорване на подбора. Със заповед от 07.09.2011г. директорът на ОУ е разпоредил провеждането на подбор между работещите на сходни и близки по съдържание и функции учителски работни места, а именно „старши възпитател” прогимназиален етап и „възпитател” начален етап. В заповедта са посочени критериите, които следва да се вземат предвид при провеждането на подбора, както и методика за оценяване. Това са образование, специалност, ПКС; професионален опит, изпълнение на работата, обща оценка на изпълнението на длъжността, наличие на нарушения на трудовата дисциплина през 2010/2011г. По отношение на критериите за подбор законодателят въвежда два такива – квалификацията и степента и качеството на изпълнение на възложената работа, които следва да се ценят в тяхното кумулативно единство. Естествено няма пречка работодателят да детайлизира подробни показатели, по които подложените на подбор служители да се преценяват, но всички те трябва да бъдат в рамките на поставените в закона критерии. В случая настоящият състав намира, че въведените от директора на ОУ показатели са в рамките на икономическите критерии на чл. 329 ал. 1 КТ. В протокола от самия подбор проведен на същата дата е доразвита методиката за оценяване, на нейната база са отразени конкретните резултати от това оценяване, извършено чрез на съпоставяне на квалификацията и обстоятелството кой работи по – добре измежду трите участнички в подбора. Най – висок резултат от 136 точки е получила П. К. Отразено е, че този резултат се дължи на повечето специалности, които последната притежава и са приложими в начален етап, на по – добрата организация и провеждане на образователно – възпитателния процес по дисциплините, които преподава, на по – добрите резултати в подготовката на учениците, на методите и похватите, които използва в дейността си. В крайна сметка комисията е излязла със становището, че К. е по – квалифицирана /притежава повече специалности/ и работи по – добре от А. и О., за това е предложила на директора да се запази трудовоправната връзка със същата. Вярно е че, К. само семестриално е завършила специалността „Предучилищна и начална педагогика”, но дори и само това обективно води до повишаване на нейната квалификация. Още повече, че същата притежава магистърска степен по педагогика, за което има издадена съответната диплома и което е едно от двете задължителни изисквания по чл. 2 от Инструкция № 2/29.07.1994г. за изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. За О. липсват данни да притежава професионална квалификация „учител” или „педагог”. Констатациите на протокола се потвърждават и кореспондират с показанията на свид. Бонева, които съдът приема за достоверни. От показанията на свид. Пашов се установява, че той е имал реална представа за качеството на работа на участниците в подбора, с оглед на заеманата длъжност, поради което съдът приема, че оценката му почива на конкретни негови възприятия. Показанията на свид. А. са източник за качествата на въззивницата, но с оглед близките отношения между тях и обстоятелството, че и двете са уволнение от училището, съдът намира, че не може да цени същите в нужната степен на достоверност. Поради изложеното съдът намира, че подбора е проведен с прилагането на законовите критерии, налице е обективно съответствие на оценката по отделните показатели с реалните професионални качества и квалификация на участниците в подбора т.е. правото на подбор е законосъобразно упражнено от работодателя и не може да служи като основание за уважаване на предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ. В случая са налице данни, че О. като синдикален член се е ползвала от предварителната закрила по чл. 333 ал. 4 КТ, установена в приложения по делото КТД, действащ към момента на уволнението. Работодателят е спазил закона и КТД и след като е преценил на базата на извършения подбор, че следва да прекрати трудовото правоотношение с ищцата е поискал и получил предварително съгласие за уволнението й от съответния синдикален орган. Спазена е нарочната за това процедурата включваща в себе си писмено искане на работодателя до синдикалния орган, което е мотивирано и отправено преди уволнението. На основата на това искане синдикалния орган е дал писмено съгласие, което междувпрочем не е нужно да е мотивирано. След като е бил уведомен за писменото съгласие на синдикалния орган към училището директорът и на основание съкращаването на щата и проведения подбор е издал Заповед № 342/09.09.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Заповедта не е само е канцеларски изготвена, но е връчена на ищцата в хипотезата на отказ. Поради неспазване срока на предизвестието и поради неизползван платен годишен отпуск на О. са изплатени обезщетения по чл. 220 ал. 1 КТ и по чл. 224 ал. 1 КТ. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на районния съд, че ответникът в качеството си на работодател, е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение с ищцата О., което има за своя последица отхвърлянето на предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ като неоснователен. Неоснователността на този иск води до неоснователност на обективно съединените с него искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ като на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд за това. С оглед на гореизложеното решението на районният съд следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба срещу него бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото претенцията на въззивницата за разноски в производството следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претенцията за разноски на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена само за пред настоящата инстанция и тя е в размер на 400 лв. платени в брой, видно от представения по делото договор за правна помощ от 12.03.2012г. По отношение на разноските в първата инстанция имаме влязъл в сила съдебен акт. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №.../10.02.2012 г., постановено по гр.д. № ..../2011г. на ВТРС като правилно. ОСЪЖДА М. И. О., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „Р. К.” № 5 вх. Б ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на ОУ „Н. Р.” – гр. К., ул. „П. Ц.” № 2 сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, в месечен срок от днес – 14.06.2012г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |