Р Е Ш Е Н И Е
Номер 554 Година 27.03.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на
дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело № 3106 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на М.К.М. с ЕГН: **********
– лишен от свобода в Затвора гр.Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Ищецът претендира обезщетение в общ размер на 20 000,00
лева, за нанесени неимуществени вреди, причинени през периода от 04.07.2014г.
до 17.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. Неимуществените вреди, се претендират следствие на лошите битови
условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора в Бургас,
а именно - недостатъчна жилищна площ, лошо осветление и отопление, невъзможност
за проветряване, лоши условия за двигателна активност, липса на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, лоша хигиена и
наличието на насекоми и гризачи. Прави искане да се уважи предявения иск и да
му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
представител по пълномощие, поддържа иска на сочените в него основания.
Ангажира доказателства.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен, чрез представено
писмено становище оспорва изцяло иска и прави искане да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Бургас, изразява мотивирано становище за частична
основателност на исковата молба.
Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите
я положителните процесуални предпоставки.
Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Затвора Бургас за периода от 04.07.2014г. до 17.01.2017г.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. След като има твърдения за причинена вреда на
ищеца, която е в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, е налице спор за вреди от
административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция е процесуално допустима.
Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се дължи за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред. В случая са налице всички елементи.
С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
при престоя в Затвора Бургас, от бездействието на длъжностни лица,
представляващи администрацията Затвора Бургас, които са подчинени на ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното бездействие се изразява
в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в спалното помещение, в което е
настанен. В килиите са ограничени естественото осветление и чистия въздух, тъй
като непосредствено пред прозорците са поставени легла, а отоплението се
осигурява от един радиатор с три ребра. Осветлението в килиите е слабо, като се осъществява само от
две крушки, излъчващи слаба светлина. За санитарните условия посочва, че в
помещението липсва санитарен възел, а за удовлетворява не на физиологични нужди
използва пластмасова кофа и шишета. Подаването на топла вода за къпане е 2 пъти
седмично, като банята е тясно помещение с два душа, където има прозорец, но без
стъкло. Обикновено единият от душовете не работи и лишените от свобода са
принудени да се изкъпят за по 2-3 минути, а някои не успяват да се изкъпят
поради липса на време. Излага оплаквания за ниска и вредна за здравето хигиена
в санитарните помещения, като във всички помещения е пълно с дървеници, мишки и
комари.
В писмен отговор с рег.№ 2845/14.12.2018г. (л.20-л.27
от делото) ответникът изразява становище за допустимост на иска, като го
оспорва по основание и размер. Сочи, че в исковата молба не е уточнено има ли
настъпили увреждания следствие на престоя на ищеца в затвора Бургас и какви са
те, ако има такива, съответно, че с исковата молба не са представени за реално
претърпени и установени вреди. Твърди, че разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС,
определяща минималната жилищна площ за едни затворник, влиза в сила от
01.01.2019г. и не е била задължителна през процесния период. Не отрича, че
липсва постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, но сочи, че те водят
до дискомфорт и неудобства, които не са с такъв интензитет, че да бъдат
квалифицирани, като причиняващи страдания и унижаващи достойнството. Твърди се,
че условията при които е пребивавало лицето не са достигнали ниво на суровост,
за да попадат в обхвата на чл.3 от Конвенцията. Посочено е, че за периода 04.04.2016г.-17.01.2017г.,
ищецът е настанен в затворническо общежитие „Строител“, където условията се
различават значително от тези в корпуса на Затвора Бургас.
В представена по делото справка рег.№ 386/18 (л.30 от
делото), изготвена от инспектор „СДВР“ И.Л., е посочено, че М. *** на 14.06.2014г., като е
настанен е приемно отделение. На 10.07.2014г. лишеният от свобода е
преразпределен в трета група, като на
14.08.2014г. същият е назначен в работна бригада „Пропак“ към Затвора Бургас. На 02.09.2014г. ищецът е
преразпределен в четвърта група, като продължава да е трудово ангажиран в
бригада „Пропак“. На 21.10.2014г. М. отново е преразпределен в трета група, а
на 14.11.2014г. същият е преразпределен в пета група. На 04.04.2016г. лишеният
от свобода е преместен в затворническо общежитие от открит тип „Строител“. В справката
е посочено, че за периодите на пребиваване в Затвора Бургас, администрацията на
затвора не поддържа официална информация за конкретните спални помещения, в които
ищецът е бил настаняван, нито за броя на лицата в тях. По отношение на всички
помещения, в които е бил настаняван М. е посочено, че конструктивните
особености на сградата на затвора не са позволявали наличието на течаща вода и
тоалетна във всяко спално помещение, като през деня от 06,30часа до 20,00часа
всички помещения са отворени и лишените от свобода имат достъп до течаща вода и
санитарен възел в обособено отделно помещение, а след заключване на помещенията
след 20,00часа лишените от свобода ползват индивидуално бутилка за вода, но
нямат достъп до санитарните възли. Отоплението се извършва чрез централно парно,
като количеството подавана топлина зависи от метеорологичните условия и е
съобразено с държавните стандарти за поддържане на оптимална температура в
закрити жилищни помещения. Посочва се
също, че по график, два пъти в седмицата, се подава и топла вода, а
поддържането на хигиената в помещенията, чистотата на въздуха в тях, както и
разположението на леглата, се определя от лишените от свобода настанени в обща
килия.
Твърденията на ищеца са в унисон и с констатациите
обективирани в доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията
и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, касаещ посещения в
България на делегация на КПИ проведени в периода от 04.05.2012г. до
10.05.2012г., от 24.03.2014г. до 03.05.2014г. и от 13.02.2015г. до 20.02.2015г.,
които доклади са публикувани на интернет страницата на Министерството на
правосъдието.
Съгласно доклада на КПИ за 2012г., пренаселването е
основен проблем за българската система, като делегацията е наблюдавала
обезпокоителни равнища на пренаселване във всички отделения на затвора, като в
този смисъл са дадени препоръки българските власти да удвоят усилията си за
борба с пренаселването на затворите. По отношение на материалните условия е
посочено, че затворът е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от
спалните помещения е под 1 кв.м., не всеки затворник има легло и някои
затворници трябва да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода.
Направен е извода, че „Само по себе си
това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и
унизително от физическа гледна точка“. Затвора е в напреднал стадии на
рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки,
паразити и други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня до общи
санитарни помещения в коридорите, които помещения са много разнебитени и мръсни
и на някой места има течове и канализационни тръби към долния етаж. През нощта
затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да се къпят
на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено – на места
със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите
са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за лична хигиена е малък
сапун на месец. В заключение е прието, че „материалните
условия в Бургаския затвор и Варненския затвор са напълно неприемливи и следва
да се считат за нечовешки и унизителни.“. В двата затвора с изключение на
строго охраняваните и приемните отделения, вратите на килиите са отворени през
деня и затворниците могат да се движат свободно из съответните отделения.
Лишените от свобода имат две едночасови излизания дневно за упражнения на
открито на площадки оборудвани с уреди за физически упражнения и пейки, като
всяка седмица имат и достъп по един час за всяка група до площадка, където
могат да играят футбол.
Аналогични са данните и от доклада на КПИ за 2014г.,
като е отбелязано, че ситуацията в някой от затворите между които и този в
гр.Бургас се е влошила значително и затворът се характеризира с особено силно
изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен и работи над официалния си
капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено легло, като
предлагат по-малко от 4 кв.м. жилищна площ на човек в килии за обитаване на
много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от препоръките,
свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора по време на
посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки намалението броя на
затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително
пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели жилищната площ е толкова
малка, че на един затворник се полага 1кв.м. и рядко на разположение 2 кв.м.
Материалните условия са характеризирани като нехигиенични и влошаващи се, които
в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност могат да се считат за
нечовешки и унизителни, а цялостното състояние на затворническите помещения е
толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на затворниците,
така и за персонала. Санитарните условия са определени в общи линии като
нехигиенични и в ужасяващо състояние, водоснабдителната и канализационната
инсталации са развалени и има течове в много площи в затворите в гр.София и
гр.Бургас, като положението в последния се е влошило в сравнение с установеното
през 2012г. – общите душове в групи 7 и 8 не работят, има проблем с налягането
на водата на целия затвор, всички тоалетни съоръжения са в изключително лошо
състояние и мръсни, механизмите за промиване често са развалени и въпреки
многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват
кофи и бутилки, за да удовлетворят природните си нужди през нощта.
Такива са и констатациите в доклада от 2015г., в който
се сочи, че килиите в Затвора в Бургас са изключително пренаселени, като
болшинството затворници разполагат с по-малко от 2 кв.м. жилищно пространство в
килии с многобройни обитатели. Положението е влошено, като материалните условия
демонстрират все повече влошаващо се и напреднало състояние на разруха и
нехигиеничност, въпреки някой козметични усилия, положени в последната минута.
Повечето от общите санитарни съоръжения са напълно разнебитени и нехигиенични,
като са достъпни през деня, а през нощта болшинството от затворниците прибягват
към използването на кофи. Повечето килии са оборудвани с дву- и триетажни
легла, а достъпа до естествено осветление и вентилация е лош, стените са
покрити с мухъл, подовете се увредени, по таваните има течове. Килиите са пълни
с хлебарки, дървеници и други паразити, като на затворниците не са предоставяни
материали за почистване. Отоплението работи по няколко часа на дан, като в
килиите е измерена температура от 16°C, а в санитарните съоръжения от 12°C.
Кухните продължават да са мръсни и нехигиенични с течове и приливащи
канализационни тръби. Направен е извода, че по този начин повечето части на
затвора не са годни за обитаване от хора и представляват сериозен риск за
здравето, както на затворниците, така и на персонала. В резюме е посочено, че,
по мнение на КПИ, само материалните условия в трите посетени затвори могат да
се считат като равнозначни на нечовешко и унизително отнасяне.
В този смисъл са и ангажираните по делото свидетелски
показания на И.М. и А.Д., които през отделните периоди от време са били в един коридор
с М.М., а именно: килиите са пренаселени, като в килия с размери около 30 кв.м.
има вариращ брой на лишените от свобода лица между 20-30, а в килия с размери
около 16 кв.м. – до двадесет и няколко лишени от свобода, а леглата са на три
вишки. В килиите се простира прането, което се пере от лишените от свобода,
като в момещенията се пуши и дрехите се напояват с миризмата. В килиите има по
два или три прозореца с две крила, които се отварят понякога около 20-30см.. Осветлението
е много слабо, има две-три слаби лампи. В килиите няма течаща вода и тоалетна.
През деня се ходи в обща тоалетна в коридора, а през нощта килиите са затворени
и се ползват кофи. През деня се ползва тоалетната в коридора, като има четири
клекала за над 100 човека. В банята има четири душа, но само два работят, като
някои лишени от свобода се къпят на
мивките и в кофи. Топла вода за къпане има два пъти в седмицата, за по два часа.
Отоплението е недостатъчно, като в килиите има по един-два радиатора, които се
пускат за около един час сутрин и вечер. В килиите има мишки, хлебарки и
дървеници.
По своята същност
непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в
случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно
лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно,
когато противоречи на правните норми.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Ето защо, исковите претенции следва да се
разгледат като едно цяло, а именно да се прецени как са се отразили на ищеца
условията, при които изтърпява наказанието
си лишаване от свобода, през процесния период. В този смисъл е и настъпилата законодателна
промяна, като съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2 съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да
бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл.3,
ал.2 от същия закон, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В този смисъл са и Минималните стандарти за третиране
на лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите, а именно:
10. Всички помещения, от които се
ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва
да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които
живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да
могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за
да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за
тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са
достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите
естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на
душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може
и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.
В случая следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се твърдяло за нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от
2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.
срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ
по делото Н. срещу България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ
по делото С. К. срещу България, пилотно решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото
Н. и други срещу България). В тези съдебни решения се съдържат критерии от
значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Също така, налице е и практика на Върховен
административен съд и Върховен касационен съд (решение №
10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667
от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104
от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538
от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15
от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева
светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е
отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия,
които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им
здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са
разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните
свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според която
никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо
отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание. Същият нормативен регламент подробно е развит и в цитираните
по-горе в настоящото решение разпоредби на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Конкретно установените факти по делото относно липсата
на достатъчно жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищеца, през процесния
период не отговарят на посочените по-горе изисквания. От ответника не се сочат какви са конкретните размери
на килиите, в които е бил настаняван М., като твърденията на ищеца са в
съответствие с ангажираните по делото свидетелски показания. От свидетеля А.Д.,
се сочи „Спалните помещения бяха
убийствено пренаселени. Бяхме между 20-30 човека като килията беше около 30
квадрата.“, съответно от свидетеля И.М. се сочи „Килиите са около 16 кв.м.. Вътре сме по 14,16, до двадесет и няколко
човека.“. Тези неблагоприятни условия не съответстват на стандартните
изисквания за необходимата площ за ползване на едно лице, а следва да се имат
предвид и наличните в спалното помещение съответен брой легла, шкафчета и маси.
Този факт сам по себе си е достатъчен, за да се
направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите
задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална
свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди, като спане,
преобличане и хранене. В случая, не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Действително изискването на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (редакцията
действала през процесния период), минималната жилищна площ за един лишен от
свобода да не бъде по-малка от 4 кв.м. е в сила от 01.01.2019г., но това
обстоятелство не би могло да доведе до извод различен от изложения. Прието е,
че тази минимална жилищна площ съответства на човешките представи за необходимо
на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите
елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена,
преобличане и хранене. Както беше посочено, в случая не се касае за
необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията на ограниченията, които
наказанието поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване
на човек предполага, поради което е ирелевантно, че през процесния период не е
влязла в сила посочената законова разпоредба.
Основателно е и твърдението на ищеца за нарушение на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради лошите условия в помещенията, които са пълни с
дървеници, хлебарки и мишки. От ответника не се изразява становище по така
изложените обстоятелства, но същите се установяват от ангажираните по делото
свидетелски показания. От свидетеля Д.,
се сочи „В килиите има дървеници,
хлебарки, мишки. Дървениците хапят и стават бели големи белези и като се чешеш
стават големи и червени белези и рани.“. Съответно от свидетеля М. се сочи
„В килиите има хлебарки, мишки, дървеници
от които не може да се спи. Пръскат, даже сме взимали и допълнително препарати,
но не изчезват..“. В този смисъл са и констатациите обективирани в
цитираните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. В доклада на КПИ за 2012г.
се сочи, че затворът е в напреднал
стадий на рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове
хлебарки, паразити и други вредители. Съответно в доклада на КПИ за 2014г., се
сочи, че материалните условия в затвора Бургас, се характеризират с влошаващи
се и нехигиенични условия – килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други
вредители, като в този смисъл са и
констатациите в доклада от 2015г.. Тези нехигиенични условия в помещенията в
затвора, се квалифицират като неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
представляващи нечовешко отношение към лицата, които също така водят и до
заплаха за здравето на лишените от свобода.
От събраните по делото доказателства се установява, че
на ищеца и останалите лишени от свобода е бил препятстван достъпа до санитарен
възел и течаща вода през по-голямата част от денонощието. По данни на
ответника, помещенията, в които е бил настаняван ищеца са без постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, като след заключване на помещенията лишените
от свобода ползват индивидуално бутилка за вода. От ангажираните свидетелски
показания се установява, че за облекчаване физиологичните нужди на лишените от
свобода са предоставяни пластмасови кофи, които се намират в същото помещение,
в което се осъществяват всякакви битови дейности, включително спане и хранене. От
свидетеля Д. се сочи „Тоалетните не можем
да ползваме в периодът от 20.20ч., като проверката почва в 20,45ч. и сме
заключени до сутринта в 6ч.. През това време, в което сме заключени, ползваме
пластмасови кофи за нуждите си. Има две кофи в килиите, които понякога се
препълват и изливат по земята.“. Съответно от свидетеля М. се сочи „Нощно време ползваме кофа с капак за
нуждите си. В една килия има обикновено по две кофи. Кофите се почистват като
даваме цигари на някой и той изхвърля кофите.“. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, водят и до извода за заплаха за тяхното здраве, поради липса на
осъществени елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение несъответно по
площ на броя на обитателите, в което същите са длъжни да спят, да пребивават и
да облекчават физиологичните си нужди в кофи, без наличието на течаща вода,
посредством, която макар и минимално да хигиенизират.
В този смисъл, основателна е и твърдението на ищеца за нарушение на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС, поради лошите условия в общите тоалетни и бани поради лоша
хигиена и тъй като наличните в банята душове не функционират. От ответникът не
се сочат какви са условията в общата тоалетна и баня, като твърденията на ищеца
са в съответствие с ангажираните по делото свидетелски показания. От свидетеля А.Д.,
се сочи „На втория етаж има три тоалетни.
Баня има на етажа. Има 2-3 душа. От тези три душа работят 2, а другите се къпят
на мивките и в кофи. На етажа сме 200-220 човека, които ползват 3 тоалетни и 3
душа. Тоалетните не са достатъчно чисти. Почистват се с хлорна вар и вода.“, съответно от свидетеля И.М. се сочи „През деня като сме отключени в коридора има
една обща тоалетна. В коридора сме към сто и няколко човека и ползваме тази
тоалетна, която има 4 клекала. Тези тоалетни не са достатъчни. Има четири душа,
но два работят, защото кранчетата не работят или изтърват самите душове.“. Тези неблагоприятни условия за ползване на тоалетните
и банята, освен пряко водещи до недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за заплаха за тяхното здраве, поради липса на осъществени
елементарни хигиенни стандарти.
Основателна е и твърдението на ищеца за нарушение на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради слабото осветление, което се осъществява от две
крушки. От ответника не се сочат конкретни твърдения по така заявеното от
ищеца, но то се установява от ангажираните по делото свидетелски показания на
свидетеля А.Д., в които се сочи, че „В
килията има две лампи, които светят. Като изгори някоя от тях я сменят. Тази
светлина не е достатъчна според мен.“, съответно от свидетеля И.М. се сочи „В килиите имаше по две лампи, като
светлината според мен не е достатъчна. В 21.00ч. спират крушките. Като светят
крушките пак не се вижда.“. Лошото осветление безспорно представлява
неблагоприятни условия за живеене, което води до нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Основателно е и твърдението на ищеца за нарушение на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради недостатъчно отопление. От ответника не се сочат конкретни твърдения, по така
заявеното от ищеца, но то се установява от ангажираните по делото свидетелски
показания на свидетеля А.Д., в които се сочи, че „Парното през зимата го пускат два пъти през деня за 20 минути и е
студено.“, съответно от свидетеля И.М. се сочи „В килията има по един- два радиатора.
Пускат ги и после за един час е топло. Сутрин и вечер ги пускат към час
и нещо. През другото време е студено.“. в този смисъл са и констатациите в
доклада от 2015г., съгласно който отоплението в затвора Бургас работи по няколко часа на дан, като в килиите
е измерена температура от 16°C, а в санитарните съоръжения от 12°C. Така
установеното отопление с основание може да се приеме за недостатъчно за постигане
на приемлива температура, което безспорно представлява неблагоприятни условия
за живеене, което води до нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Неоснователно е твърдението на ищеца за нарушение на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради липсата на възможност за проветряване. От ответника
не се сочат колко са прозорците в килиите, съответно каква е тяхната големина и
по какъв начин се извършва проветряването. От ангажираните по делото
свидетелските показания на свидетелите се установява, че в килиите има по два
или три прозореца с по две крила, които се отварят като проветряването се
осъществява посредством тях.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС
„Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона.“. Съответно нормата на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС предвижда, че
в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност
за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради.
Съгласно изискванията на чл.115, ал.1 и 2 от Наредба №
7/22.12.2013г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони, помещенията в жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и
балконски врати и вентилационни канали (шахти, комини и др.). Килиите в
затворите по своята същност представляват жилищни помещения макар и разположени
в обществена сграда и след като са снабдени с прозорци, за които не се твърди и
не са установява да нямат възможност да се отварят, то същите безспорно служат
за проветряване, поради което не е налице твърдяното бездействие.
Неоснователно е и твърдението на ищеца за
нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради лоши условия за двигателна активност .
От ответника не се сочи график за излизане на
открито на лишените от свобода, но от ангажираните по делото свидетелските
показания се установява, че такова е извършвано регулярно, като свидетеля А.Д.
сочи, че „През деня можем свободно да се
движим. Всеки ден ни извеждат на каре по 1 час, два пъти на ден. Казват се
малкото и голямото каре. На малкото каре няма лавка и е по-малка площта, а на
голямото им лавка и е по-голяма площта и има уреди за трениране. Извеждат ни по
график.“, съответно от свидетеля И.М.
се сочи „На каре излизахме сутрин и
следобед. Едното каре е 40 минути, а другото 50 минути. Достатъчни ми бяха на
мен.“. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС „Лишените от
свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден.“, а
съгласно чл.164, ал.1 и ал.2 от с.з. „По възможност на всеки лишен от свобода
се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден
извън времето, определено за престой на открито.“ По делото безспорно се
установява регулярно осигуряване на престой на открито на лишените от свобода,
където има и уреди за трениране, поради което не е налице твърдяното бездействие.
Освен противоправното деяние, за наличието
на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка
причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото
имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние.
Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. По делото не са
ангажирани доказателства посредством които да се опровергае, предвидената от
законодателя презумпция в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което следва да се
приеме, че тези вреди са претъпени от ищеца, въпреки, че по делото не е
установено какво е било емоционалното му и психичното състояние, по време на
престоя му в Затвора Бургас, следствие на лошите битови условия.
Предвид гореизложеното и след като се вземе предвид
кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца хигиенни
условия, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по
себе си представлява унизително третиране, както и установения факт, че
помещенията, в които се е намирал са с малки размери, недостатъчно осветено,
както и че ищецът е имал ограничен достъп до санитарен възел, баня и течаща
вода, което ограничение е с оглед на обстоятелството, че в килиите не са
оборудвани с такива, а през част от денонощието е бил заключен, а през другото време,
лишените от свобода настанени в коридорите са ползвали една тоалетна с четири клекала,
съответно баня с недостатъчно работещи душове, където топлата вода се пуска за
кратък период от време, два пъти седмично, следва да се направи извода, че той
действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Ето защо,
въпреки, че не е проведено специално, нарочно доказване на емоционалните
възприятия, които условията при които е изтърпявал наказанието си, са произвели
у ищеца, съдът счита, че самите факти установени по делото водят до извода, че
у всяко психично здраво човешко същество тези условия, не му позволяват
спокойно биологично съществуване и те биха произвели негативните, емоционални
преживявания, които ищеца твърди, че е преживял и обосновават извод за наличие
на унизително отнасяне.
Неоснователна е исковата претенция в частта относно
периода 04.04.2016г.-17.01.2017г., тъй като видно от представената по
делото справка, М. *** в затворническо общежитие от открит тип „Строител“ на
04.04.2016г., като по делото липсват твърдения, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди при изтърпяване на част от наказанието си в това общежитие.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че условията в
общежитието са значително по-добри от условията в Затвора Бургас, които
обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля И.М., които сочи, че „В общежитие „Строител“ съм бил. Там имаше
тоалетна в стаята. Там стаите са по-малки, но по 4 човека и не можеш да се
обърнеш, но има тоалетна и вода. Там е достатъчно светло. В общежитието имаше бойлер и
постоянно имаше топла вода. През цялото време имаме достъп до тоалетна в
общежитието. И в корпуса и общежитието се прави обезпаразитяване“. Съответно в докладите на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, касаещ посещения в България липсват констатации за условията в това
затворническо общежитие „Строител“, което е от открит тип, като има отделни
констатации единствено за общежитията от закрит тип, но същите са неотносими. Видно
от изложеното, в случая освен, че ищецът не излага конкретни оплаквания от
условията в общежитието, но от събраните по делото доказателства не се
установява тези условия да са толкова лоши и неблагоприятни, че да са му
нанесли неимуществени вреди, в резултат на бездействието на длъжностни лица,
представляващи администрацията Затвора Бургас. Ето защо исковата претенция за
този период е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Исковата претенция се явява доказана в останалата
ѝ част. Съгласно чл.52 от ЗЗД, при неимуществените вреди съдът определя
обезщетение по справедливост. Ето защо, предвид характера на деянието извършено
от служителите на ответника, продължителността на изтърпяване на наказанието
при установените лоши битови условия, естеството и степента на претърпените
вредни последици от ищеца, като не се твърди и не се установява, те да са
довели до конкретно увреждане на неговото здраве, съдът счита, че справедливото
обезщетение за периода от 04.07.2014г. до 03.04.2016г. е в размер на 1 600,00
лева. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 15.11.2018г.
(датата на завеждане на исковата молба) до окончателното и́ изплащане. В
останалата част до общия претендиран размер от 20 000,00 лева, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, по делото
не са представени доказателства, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение, поради което следва да му се присъди единствено сумата от 10,00
лева, заплатена държавна такса за образуване на производството.
Неоснователно е направеното от ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС,
когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска
изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната
основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София
да заплати на М.К.М. с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас,
обезщетение в размер на 1 600,00 лева (хиляда
и шестотин лева), за претърпени неимуществени вреди следствие противоправно
бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални
битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора Бургас, а именно недостатъчна жилищна площ, лошо осветление и
отопление, невъзможност за проветряване, лоши условия за двигателна активност,
липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните
помещения, лоша хигиена и наличието на насекоми и гризачи, за периода от 04.07.2014г.
до 03.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 20 000 лева (двадесет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ иска на М.К.М.
с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към Министерството на
правосъдието със седалище град София, в частта относно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди причинени му от незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас за периода 04.04.2016г.-17.01.2017г..
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София да заплати на М.К.М. с ЕГН: ********** – лишен от свобода
в Затвора гр.Бургас, разноски по делото в размер на 10,00 лева (десет лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: