№ 176
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900033 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от
ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са обективно съединени за общо разглеждане съединени искове,
предявени от:
1. С. Н. П. ЕГН **********, действаща със съгласие на родител Н. П.
ИВ. и двете от с. ****** срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД
ЕИК *********, гр. София, бул. Христофор Колумб 43 за заплащане на
справедливо обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“,
сключена с полица № BG/07/119000737510 за претърпени вреди от ПТП,
причинено от водач на застрахован от собственик л.а. „Фолксваген" с peг. №
******, както следва:
сума от 60 000 лв., претендирана като част от справедливото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесни
увреждания (счупване на бедрена кост и травма на сензорен нерв на дясно
бедро), наложилото се продължително лечение и усложнения( инфекция и
възпалителна реакция на вътрешно фиксиращо устройство) с две хирургични
интервенции и поредни иммобилизации, както и психически стрес от риск за
налична бременност и продължаващи повече от година страдания поради
битовите затруднения и ограничените социални контакти, резултат от
нараняването и лечението;
сума от 3149.05лв. за имуществени вреди, формирани от сбор на направени
разходи за ползвано за лечението медицинско изделие (еластичен пирон), за
медикаменти и прегледи за лечение на телесното увреждане;
ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от тези
суми, считано от дата на уведомяване на застрахователя до окончателно
1
изплащане на сумите по евентуално посочена банкова сметка на
пострадалата.
2. В. ИВ. П. ЕГН **********, от ****** срещу „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. Христофор
Колумб 43 за заплащане на справедливо обезщетение по застраховка
„гражданска отговорност“, сключена с полица № BG/07/119000737510 за
претърпени вреди от ПТП, причинено от водач на застрахован от собственик
на л.а. „Фолксваген" с peг. № ******, както следва:
сума от 26 000 лв., претендирана като част от справедливото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесни
увреждания (контузия, оток и кръвонасядания на ляво ходило и глезен) и
наложилото се лечение с иммобилизация, както и психически стрес и
продължаващи повече от година страдания поради битовите затруднения и
ограничените социални контакти, резултат от нараняването и лечението;
сума от 40лв. за имуществени вреди, представляващи разходи за
удостоверяване на телесно увреждане
ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от тези
суми, считано от дата на уведомяване на застрахователя до окончателно
изплащане на сумата по евентуално посочена банкова сметка на пострадалата.
Ищците, чрез общият си пълномощник адв. К. (САК) са основали
съединените си претенции на общите твърдения, че на 30.05.2019г., около
20.30 часа малолетният М.М. без да е правоспособен водач е управлявал
застрахован автомобил „Фолксваген" с peг. № ****** по ненаименована
улица в с. Стефан Караджа и като не е съобразил скоростта си с условията на
пътя и участниците в движението, загубил е контрол върху МПС при
навлизане в десен завой на кръстовище и в резултат на това автомобилът е
ударил последователно двете момичета, движещи се в най-дясна част от пътя.
Пълномощникът сочи, че при този удар двете ищци понесли по отделно
различни телесни увреждания. Установените непосредствено след ПТП
счупвания в областта на десния крак на ищцата С.П., наложили
продължителното лечение, като първоначално била оперирана за фиксиране
на фрактурата с еластични титаниеви пирони и крайника е бил имобилизиран
за 45 дни, а при изписването била насочена към специалист нервни болести за
продължаване на лечение на травма на кожния сензорен нерв на ниво
подбедрица. Пет месеца по-късно се появило възпаление в областта на лява
колянна става, а с втора операция били отстранени пироните, като отново
кракът бил гипсиран за 30 дни. Въпреки поредицата от лечебни процедури и
приема на множество медикаменти, които били закупувани от аптечна мрежа,
ищцата твърди, че здравето й не е възстановено в цялост, като продължава да
изпитва болки в наранените области. Отделно за тази ищца се излагат и
твърдения за болезнени физически и психически изживявания, съпътствали
принудителната промяна в обичайния за нея начин на живот. Сочи, че поради
обездвижването на долен ляв крайник за дълъг период от време, е спазвала
предписан режим на покой без натоварване, като за този период за
ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени
потребности е разчитала единствено на своите близки. Била е лишена от
контактите с приятелите си, като дълго време изпитвала неудобства и не се
2
чувствала добре. Освен болките ищцата е изживяла и силен стрес по време на
пътния инцидент, увеличен допълнително от факта, че по това време тя е била
в напреднала бременност, като счита, че инцидента се е отразил
изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и
ще остане за цял живот в нейното съзнание, като и понастоящем има
нарушения на съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва психически
и физически. Ищцата С.П. сочи, че в хода на лечението били закупувани
нужни за операциите медицински изделия, хигиенни материали, медикаменти
за поддържащото лечение и са заплащани изследвания и консултации, като
всички разходи в общ сбор от 3149.05лв, описани в справка към искова
молба, са били направени в периода до м.11.2019г.
От своя страна ищцата В.П. твърди, че при удара от автомобила е
получила травма в областта на ляво ходило, глезена и стъпалото, като след
отпадане на съмнението за фрактура била лекувана в домашни условия с
гипсова иммобилизация за 10 дни. Контузията била потвърдена допълнително
от съдебен лекар с удостоверение № 524/10.06.2019г., за което ищцата
платила такса от 40 лв. Тази ищцата твърди, че здравето й не е възстановено в
цялост, като продължава да изпитва болки в наранените области в период
надхвърлящ една година от инцидента. Пострадалата излага и твърдения за
болезнени физически и психически изживявания, съпътствали
принудителната промяна в обичайния за нея начин на живот. Сочи, че поради
обездвижването на крайника за известен период е спазвала предписан режим
на покой без натоварване, като за този период за ежедневното си обслужване
и задоволяване на елементарните си жизнени потребности е разчитала
единствено на своите близки. Била е лишена от контактите с приятелите си,
като дълго време изпитвала неудобства и не се чувствала добре. Счита, че
изживяването на инцидента като силен стрес се е отразило изключително
негативно на здравословното и емоционалното й състояние и ще остане за
цял живот в нейното съзнание, като и понастоящем има нарушения на съня,
напрегната е, не е в състояние да се натоварва психически и физически.
Пълномощникът на двете ищци счита, че негативните за двете ищци
последици с такъв интензитет и продължителност, както и направените от тях
разходи за диагностика и лечение на телесните увреждания са основание за
ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка поне
до частичните размери, увеличени в хода на производството до посочените
суми, но уведоменият с изпратено по поща на 7.11.2019г. искане за
обезщетяване застраховател е изискал с уведомления до двете ищци
допълнителни доказателства, след което с уведомления от 11.02.2019г е
отказал да определи справедливи компенсации.
По същество, преупълномощеният адв. Б. пледира бланкетно за
уважаване на частичните искове в цялост, ведно с лихвата от 06.06.2019г., в
който момент е изтекъл законоустановен 7-мо дневен срок за уведомяване на
застрахователя от страна на делинквента.
Ответното застрахователно дружество, чрез юрисконсулт, оспорва
изцяло изложените в исковата молба твърдения за противоправно
причиняване на ПТП от застрахован водач. Евентуално оспорва покритието
на риска от ПТП на това място, като сочи, че ударът е настъпил извън пътната
мрежа. Оспорва, както интензитета и продължителността на твърдените
3
физически болки и психически страдания, така и допълнително направените
разходи за лечение на двете пострадали. Счита, че претендирания паричен
еквивалент за несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди. Възразява за съпричиняване на престъпния резултат от
страна на пострадалите, като твърди, че като пешеходци не са спазили своето
задължение да изберат безопасно място за движение по тротоар, банкет или в
най-лява част на платното и така са създали предпоставките за самото
произшествие. Оспорва и претенцията за лихви, като сочи, че пострадалите са
отказали да посочат банковите си сметки, а застрахователят не следва да носи
отговорност за забава преди да е надлежно сезиран с претенция по чл. 380
ал.3 КЗ.
По същество като пълномощник на ответника юрк. С. моли за пълно
отхвърляне на недоказаните претенции. В писмено становище излага доводи
за липса на нарушение, което да е предизвикало ПТП и невъзможност на
водача да го предотврати поради внезапната поява на опасността, евентуално
за значително съпричиняване поради установеното от автоексперта място на
удара и възможността той да не настъпи, ако и двете пешеходки са се
движили в ляво, а не в средата на улицата. Позовава се на събраните
доказателства за настъпване на инцидента на терен с неприложена регулация
и неизпълнена фактически улица с пътна настилка, сигнализация и бордюри,
като счита че това изключва статута му на пътно съоръжение за обществено
ползване, покрито от действието на задължителната застраховка. Оспорва
изводите на психолога за интензивността на психическите страдания на С.П.
и счита за необосновано с доказателствата твърдението за недовършен
оздравителен процес на телесното й увреждане, като обосновава несъазмерно
високите размери на поисканите и от двете ищци обезщетения.
По делото е депозирано становище на ДСП- Варна, уведомена по реда
на чл. 15 ал.6 от ЗЗД за разглеждане на настоящия спор, засягащ права на
ненавършилата пълнолетие С.П., но по съществото си то представлява
социален доклад, а не изясняване на въпросите относно правото на
пострадалото дете да получи обезщетение от застраховател.
Насрещните страни претендират и за определяне и присъждане на
разноски по делото, уточнени в неоспорени списъци по реда на чл. 80 ГПК (л.
295 и л. 298).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са
били разрешени в нарочно определение №1317/08.10.2022г. (л.109), като до
приключването на съдебното дирене съдът е изисквал периодично сведения
за воденото разследване за пристъпно причиняване на уврежданията на
ищците, но до 21.04.22г. не е било повдигнато обвинение срещу водача на
застрахования автомобил, поради което не е възникнала и пречката за
разглеждане на спора относно гражданските последици от ПТП(в този смисъл
определение № 2/03.01.2018г. по ч. гр. д. № 2780/2017 г. на ВКС, IV г. о.).
Правна квалификация на началните твърденията и възраженията на страните,
се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л.
178) след допълнение с изрично посочените от ищците факти относно
поведението на водача на автомобила към началния, коригиран проект на
съда (л.112-115). Увеличението на размера на частично предявените
претенции за неимуществените вреди е допуснато в последното съдебно
4
заседание на 14.04.2022г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение, признато въз основа на регистрирана от ответното
дружество полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите № BG/07/119000737510 за управление на лек автомобил
марка „Фолксваген" с peг. № ****** с период на действие от 12.03.2019 до
11.03.2020г.
Настъпилото застрахователно събитие ПТП с участие на водач на този
автомобил и двете ищци като пострадали пешеходци е протоколирано от
контролните органи по реда на чл.125а ЗДвП(л.9). В протоколът са отразени
само данни за водача на автомобила и лицата, понесли телесни увреждания,
но не конкретно възприетите от контрольора на самото място обстоятелства
на местопроизшествието. Затова и това документиране установява само, че на
30.05.2019г около 20.30ч. на кръстовище в с. ****** при извършване на десен
завой застрахован малолетен водач е засегнал две пешеходки, като е нанесъл
увреждания на ляво стъпало на В. и ляво бедро на С.П..
В хода на неприключилото ДП 2078/19 г. по описа на РУМВР Девня, са
съставени удостоверителни документи относно констатираните обективни
факти при оглед на местопроизшествие: протоколи за огледи и фотоалбуми
със дигитални снимки (л.93-107). Тези документи, съставени на
местопроизшествието се ползват с доказателствена сила за обстоятелства,
възприети пряко от длъжностно лице – съставител по отношение на
констатираното заварено положение на участвали в инцидента МПС, следите
от взаимодействието им, конкретното състояние на пътната инфраструктура и
тайните ориентири на мястото (Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 870 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. №
1436/2013 г., I т. о., ТК). Видно от съдържанието на протокола за оглед обаче,
местопроизшествието не е било запазено и сведенията на мястото са събрани
по показания на водача М.М. и друго лице, а при локализирането му са
ползвани поемни лица, между които С.Д.. Непосредствено възприети от
длъжностното лице са само особеностите на пътния възел: асфалтово
покритие на второстепенна улица, успоредна на главна улица свързваща с.
Изворник и с. Червенци и чакълеста настилка на пресечката, свързваща тези
две улици (четвърта по ред, считано от първо кръстовище) и обозначените на
схемата параметри на ширина на платната. Към тези официални
удостоверявания съдът добавя и установените следи по застрахованото МПС,
огледано от длъжностните лица няколко часа след произшествието,
документирани във втория огледен протокол: деформация на регистрационна
табела и следа от протъркване в предна дясна част на броня, следа от
изтриване на прах по преден капак на двигателя, започваща от предна част на
капака до десен преден калник, където също е намерена деформация.
Допълнително съдът е изискал и сведения относно градоустройствения статут
на терена на пътния възел, описан в огледния протокол, като от извадките от
кадастралните планове, съпоставени с локализацията на улиците на сателитна
5
снимка на селото(л. 287-291), представени с писмо изх.№ РД 11-03-
44/24.02.2022г. се установява, че посоченото на разследващите органи
местопроизшествие съвпада с пресечка на асфалтирания общински път,
обозначен в кадастъра с идентификатор № 69170.501.571, свързваща го с
републикански път (т.нар. „главна улица“ между двете села), представляваща
второстепенна улица с идентификатор 69170.501.580, която е реализирана
при приемане на предходен регулационен план и кръстовището на тази
пресечка е нанесено в кадастъра, вкл. с ясно разпознаваемия на снимките от
огледа ориентир на стълба за електропровода, ползван и за уличното
осветление по протежение на асфалтирания участък.
Това място на ПТП е разпознато категорично и от разпитаните по
делото свидетели. Водачът на автомобила М.М. (на 13г. към момента на
инцидента) обяснява, че управлявал автомобила на баща си без включени
светлини и без да е превключвал скорости от първата предавка, като се
движел по вътрешна асфалтирана улица в посока към центъра, паралелно на
главния път, завил по неасфалтирана пресечка (близост до стълб за улично
осветление) в дясно, където се оказали (изненадващо за него) двете
пешеходки, и след като ги блъснал продължил без да спира защото се
уплашил, а едва по-късно се върнал на същото място. Показанията на
пътуващата в автомобила пътничка Б.Д. (л.262) конкретизират
местопроизшествието по фотоснимките, ползвани от експерта по данни за
огледа, като тя също потвърждава посоката на движение на автомобила,
управляван от племенника й М. без включени фарове и без промяна в
скоростта, в направление към главната улица и завоя от асфалтирания път
към неасфалтирана пресечка в дясно, където в дясна част на автомобила
настъпил и удара на двете момичета („първо падна С., после и В.“), които
вървяли една след друга вдясно. Другите двама свидетели не са очевидци на
самия удар, но предават лични впечатления от положението, в което са били
намерени пострадалите след удара. Свидетелят Д. (поемното лице при
огледа), излага последователно и без противоречия лично възприети от него
факти на поведението на момичетата преди инцидента (заедно с други деца се
прибирали от центъра на селото) и положението им в края на пресечката, от
където свидетелят видял да излиза червения автомобил непосредствено след
като чул виковете на наранените вече момичета. Свидетелят е категоричен, че
двете пострадали са били наранени едновременно и че ги е заварил в най-лява
затревена част от платното след завоя на кръстовището, като кракът на С. бил
лошо счупен („извадена кост“) с обилно кръвотечение, а В. също викала от
болка и се държала за крака. Докато свидетелят се опитвал да помогне се
събрали и други деца, а същият автомобил се върнал обратно. Свидетелката
П. (л. 182), баба на пострадалите братовчедки, препредава обясненията на
внучките си за самия инцидент, но пряко е възприела нараняванията им по
краката и позицията им на платното, идентична на тази описана от св. Д..
При съвкупната преценка на тези показания, съдът намира за несъмнено
установено място на местопроизшествието така, както е било фиксирано и от
разследващите органи и идентифицирано като част от пътна мрежа от
второстепенни общински улици. По съвпадащите свидетелски показания за
поведение на участниците непосредствено преди и след момента на удара,
съдът приема за установени и следните факти: След като С. и В., заедно с
6
друга група деца са напуснали заведението в центъра на селото, са се
движили първоначално по главната улица, а в последствие по пресечката,
където групата им се е разкъсала и двете пострадали са изостанали, а
останалите деца са се отправили по осветената успоредна на главния път
ненаименована второстепенна улица и там са се разминали с управлявания от
М. в посока центъра автомобил (възприети като група на „другите“ млади
хора от св. Д.). До достигането на автомобила до завоя на пресечката, двете
момичета все още са се намирали на неосветения и неасфалтиран път(без
бордюри и тротоар) и са се движили заедно по платното, тъй като банкетът е
бил силно затревен и не е било възможно придвижване по него.
Тези изходни данни са били интерпретирани допълнително от
назначения от съда автоексперт, който е изготвил и мащабна скица на
местопроизшествието въз основа на стабилните ориентири, потвърдени от
свидетелите и конкретните параметри на автомобила, снети както от огледния
протокол, така и експериментално с МПС от същия вид. Вещото лице е
категорично, че ударът е настъпил в предна броня на автомобила, като
следата на „забърсване“ на прахоляка от капака е съответна на движение само
на горните крайници на С., която е понесла първа(според св. Д., която като
пътник на дясна предна седалка е имала най-добра възможност да възприеме
появилите се внезапно за водача от дясно пешеходци) удара, причинил
счупването на лявото й бедро. Следата по десния калник според експерта
следва да се интерпретира във връзка с удара на второто момиче, като вещото
лице съопставя травмираната повърхност на ходилото на В. с просуркване на
левия й крак при загуба на равновесие от удара без стъпалото да е премазвано
от гумата. Вещото лице коригира само извода си за посоката на движение на
двете пешеходки, като след изслушването и на показанията на очевидеца св.
Б.Д. в обясненията пред съда (л.262-263) възприема начално движение в най-
лява част на чакълестата пресечка с лице към кръстовището, като това
направление е променено при възприемането на автомобила при появата му в
завоя до странично завъртане или дори пълно обръщане с гръб, като опит на
пешеходките да освободят цялото платно за маневрата на завиващия
автомобил. Именно този спасителен опит е бил препредаден в последствие
като сведение от пострадалите в показанията на тяхната баба, но тази промяна
изцяло съотвества на категорично потвърденото от автоексперта
контактуване на левите крайници на момичетата с твърдите повърхности на
автомобила(обосновало първоначалния извод за застигането им в гръб от
завиващия автомобил). Мястото на удара, обозначено на схемата, изготвена
от автоексперта (непоследствено след завоя в пресечката) съответства на
всички показания на свидетелите, независимо, че всеки от тях го е
позиционирал спрямо собственото си възприятие: в най-дясна част от
платното за движение на автомобила според пътуващите в него водач М. и
пътника св. Д. и в най-лява част на пресечката според възприятие на обратно
идващ от главната улица св. Д., който първи се е оказал на мястото на вече
ударените и паднали пешеходки. Затова, въпреки допълнението за промяна на
посока на движение на двете момичета (завъртане на почти 180 градуса в
дясно за да се окажат с поелите удара леви части на крайниците към дясно
завиваща предница на МПС) съдът кредитира като убедително обосновано
със специалните знания и приложение на физичните закони заключението на
7
автоексперта за механизма на ПТП.
Въз основа на изводите на вещото лице М., съдът приема, че: М. е
управлявал автомобила без включени светлини на първа предавка (според
неговите показания) с равномерна скорост в рамки между 18 км/ч и 40 км/ч,
като горният праг е определен от експерта според интензитета на удара (при
по-висока скорост тялото на пострадалата би се прехвърлило на капака, а
такива данни категорично няма), а долният се налага поради критичната
скорост за преминаване през завоя без спиране (както сочат всички
свидетели). При навлизането в завоя, водачът не е извършил маневрата
безопасно, тъй като е „презавил“ – не е върнал навреме волана и вместо да се
доближи до левия банкет на пресечката и да остави достатъчно свободно
място от дясната си страна, е допуснал автомобила да навлезе в крайна дясна
част на неасфалтираната улица, където са били пешеходците. Двете момичета
са се движели с бавен, спокоен ход в дясната част (лява според тяхната
посока) по неасфалтирана пресечка със силно затревен банкет, когато са
възприели автомобил навлизащ фронтално към тях от асфалтираната
второстепенна улица с десен завой; пешеходките са опитали да се изтеглят
към тревата, като при това са се завъртели надясно, но стоящата по-напред С.
е останала по-близо до среда на платното и е застигната от предна към дясна
част от бронята на автомобила и левия й крак е ударен със значителна сила в
задната част на бедрото, докато В. е отстъпила и паднала след контакт с десен
калник като при падането й лявото стъпало е травмирано при провлачване по
настилката. Вече предприетото от тях „отдръпване“ обаче е било достатъчно
не само да променят посоките на телата си, но и да паднат в самия край на
платното, така че автомобила да ги подмине и без да спре да излезе от
пресечката непосредствено преди св. Д. да достигне до този по-далечен край
на неасфалтираната улица. Автоекспертът е потвърдил, че избраната от
водача скорост на движение в тъмна част от денонощието, макар и да не
надвишава допустима за населено място скорост, не е позволявала той да
спре в очертанията на осветено петно, а липсата на включени фарове е
ограничила значително както неговата възможност да забележи пешеходците,
оказали се в неосветена част от пътя (мъртва зона в дясно), така и
възможностите на пострадалите да го възприемат по-рано като завиващ
автомобил, напускащ осветената улица.
В тази насока съдът отчита крайния извод на експерта, който преценява,
че само водачът е имал възможност да избегне предвидима опасност при
такъв завой, ако е намалил скоростта още преди навлизането в неосветен
участък от пътя, за да може да спре, в случай на опасност, както и да довърши
правилно управлението по траектория на устойчиво движение с достатъчна
странична дистанция, за да успее да премине безопасно покрай пешеходците.
Същевременно, при отчитане и на двата варианта на позициите на
пострадалите(с лице или с гръб в момента на удара), вещото лице не намира
възможност те са могли да избегнат сблъсък с внезапно появило се за тях
МПС(л. 262-3).
При така установеното поведение на всеки от участниците в ПТП, съдът
намира за доказани елементите на застрахователното събитие, ангажиращи
отговорността за покриване на вреди, причинени при ПТП с поведение само
на водача, без наличие на принос от страна на пешеходците. Макар, че двете
8
момичета са се движили по платното, това не е проява на небрежното им
поведение, а допустимо движение при липса на годен за ползване тротоар или
банкет(чл. 108 ал.2 т.1 ЗДвП) и е следвало да се предвиди от автомобилиста, с
оглед на особеностите на пътната мрежа в населеното място, с която
участник, навлизащ във второстепенни улици и неасфалтирани пресечки, е
следвало да е запознат. Невъзможността за предотвратяване на удара в опасна
зона след завоя и късно възприемане на опасността от застрахования водач е
следствие от недостатъчно грижливо подбрана негова скорост на движение (в
нарушение чл. 20 ЗДвП), липса на включени светлини (чл. 70 ал.1 ЗДвП) и
недовършена правилно маневра (презавиване), като всички тези небрежни
действия са несъмнено свързани с липсата на професионално проведено
обучение и какъвто и да е опит на малолетния водач (тогава на 13г.),
предприел самостоятелно шофиране без да има правоспособност за това.
Необосновани при това положение остават както възраженията за
цялостно изключване от механизма на вредоносното ПТП на поведението на
застрахования, така и отчитане на непредвидимост и непредотвратимост на
увреждащия сблъсък (случайно събитие).
Данни за конкретните увреждания на двете ищци са удостоверени
първоначално в съставения в деня на произшествието протокол за ПТП.
Събраните в настоящия процес гласни доказателства на всички свидетели
също категорично потвърждават засягането и на двете момичета от удара със
завиващия автомобил.
За интензитета и характера на последиците от така причинения
вредоносен резултат ищците се позовават на медицинската документация от
проведено лечение и констатирани обективни следи при преглед
непосредствено след инцидента, които допълнително са интерпретирани от
назначен от съда медицински експерт(л.174).
Съдебният лекар потвърждава след освидетелстването на С.П.
установеното от свидетелите и вписано в протокола за ПТП телесно
увреждане (счупване на лява бедрена кост в долна трета с увреждане на
фибуларен и тибиален нерв) като съответни на понесения удар в долния
крайник и последващо усложнение на оздравителния процес с възпаление в
област на оперативната интервенция. Експертът е коментирал епикризите от
болничното лечение в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където са извършени две
различни оперативни интервенции: на 31.05.19г. за открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация с еластични титаниеви пирони и на 1.11.19г.
за изваждане на фиксиращото устройство, причиняващо инфекция и
възпалителна реакция, като при втората хоспитализация е изследвана лявата
колянна става като място на възпалението без данни за увреда на съдово-
нервен сноп. Междувременно още при първия прием при консулта с невролог
на 03.06.19г е установена пареза на ляво ходило, но последвалите на
18.06.2019г изследвания не са били достатъчно информативни поради все още
значителния оток и напредналата бременност на пострадалата (в 18-19
гестационна седмица в момента на ПТП) и вещото лице е установило, че и
понастоящем (две и половина години след инцидента) въпреки приключилото
възстановяване от счупването и липсата на болезнени усещания, походката на
пострадалата е нарушена, като сгъването на лявото й стъпало е затруднено
поради необратимо травмираните нерви на лявата подбедрица. Експертът
9
потвърждава, че и двете операции са налагали болничен престой, както и
прилагане на различни медикаменти и ортопедични материали и помощни
средства в следоперативния период на домашно възстановяване, съответни на
описаните от ищцата в платежните документи за извършеното лечение (л.
29). Същевременно експертът потвърждава, че както първоначалното
счупване, така и всяка от оперативните интервенции, се характеризират със
силен болкови синдром, а обездвижванията с двукатно гипсиране за 45 и за
30 дни са затруднили движенията на крайника за период от 7-8 месеца, което
е наложило битово обгрижване за поне 5-6 месеца с чужда помощ. В
съдебното заседание (л. 179) експертът категорично потвърждава, че
лечебният процес е провеждан съобразно съвременна медицинска практика и
няма пропуски в изпълнение на предписания от пациента, които да за
забавили или затруднили възстановяването, като възпалението е било случаен
резултат от имплантирането на остеосинтезата.
Отделно психологичната експертиза (л.281) установява последиците от
преживения от С.П. непосредствено след ПТП и особено в периода на
възстановяване на физическото й здраве, интензивен стрес, като внезапното и
неочаквано събитие е ангажирало вниманието на пострадалата върху
последиците от телесните наранявания и затрудненото поемане на новата й
социална функция на майка. Първоначалната остра стесова реакция се е
проявила като първоначална зашеметеност (описана от св. П. като припадък)
със стесняване на ясното съзнание и възможности за възприемане и
ориентация и вегетативни признаци на паническата тревожност.
Впоследствие стресът се е трансформирал в дистрес с психосоматични
прояви (апатия, тревожност, безпокойство, чувство на безизходица и
безпомощност и затруднения в мотивация за рутинно ежедневие)
задълбочени и поради емоционалните затруднения на ищцата да преодолее
страха за живота на бебето, а в последствие и затрудненията лично да полага
необходимите грижи за него. Според вещото лице в течение на времето
психотравмата не е преработена, довела е до постравматично разстройство,
изразило се в нарушение на психичен баланс на личността с трайно негативно
влияние на настроения, емоции, волева дейност, понижена самооценка,
повишаване на страхова готовност, затруднения в контактите и затруднения в
ежедневие. Психологът констатира продължителна форма на разстройството
на адаптацията, която подрастващата личност(тогава пострадалата е била на
14 години) не е могла да преработи напълно за изтеклите повече от две
години. Експертът сочи постепенно възстановяване на психичното здраве при
ясно изявени в експерименталните резултати желание за адаптация и връщане
към обичайния начин на живот и поемане на майчинска функция, затруднени
от все още висока емоционална лабилност, висока тревожност и страх от
неизвестност и възможен неуспех, подхранвани от остатъчния дефицит в
походката на пострадалата. Вещото лице констатира емоционални,
поведенчески реакции и соматични симптоми (социално отдръпване,
безсъние, нощни кошмари, треперене), които продължават да затрудняват
социалното функциониране на личността като остатъчен резултат и
понастоящем. В обясненията си пред съда (л. 330) вещото лице потвърждава
голямата мотивация на пострадалата, която би била достатъчна за
преодоляване на психотравмата без допълнително лечение, особено след
10
положителното оценяване на възстановяването на движението й и
способността й да се грижи за себе си и детето си.
Макар и депозирани от близък роднина на ищцата, съдът не намира
основание да не кредитира показанията на разпитаната свидетелка С. П..
Свидетелката (баба на пострадалата) ясно описва изживяванията на
наранената непосредствено след катастрофата и периода на възстановяване и
лечение. Свидетелства за болезнено понесени не само физически болки при
поредицата от операции, пълно обездвижване, ползването на помощните
средства за придвижване и нуждата от помощ за обслужване, но и
симптоматиката на стресовото изживяване като ясно проявен страх за
физическото й възстановяване, притесненията за здравето на нероденото бебе
и избягване на плашещи я активности (пътуване в кола, движение по стълби)
и загубеното самочувствие поради възприеманите от нея като загрозяващи
оперативни белези и трудности при ходене. В тази част показанията
кореспондират както със заключението на психолога, така и на показания на
свидетеля С.Д.(л.184). Този свидетел описва пълното ограничаване на
контактите на пострадалата (останал е с впечатление, че се лекува в болница
7 месеца), първите опити за излизане с инвалидна количка, ясно проявени
страхови реакции при звук на рязко спиращ автомобил. Същевременно съдът
отчита и данните от социалния доклад за пострадалата непълнолетна
ищца(л.165), в който е установена силната емоционална връзка именно с тази
свидетелка, полагаща интензивни грижи за нея докато майка й се е грижела
финансово да обезпечи семейството с работа в чужбина, затова дори и да са
емоционално отражение на повишената загриженост на бабата, показанията й
дават несъмнено сведения за лично възприети от нея факти и могат да бъдат
кредитирани, като депозирани от лице, ангажирано непосредствено с грижите
за пострадалата, доколкото кореспондират на медицинската документация и
наблюденията на експертите по отношение на продължителността на
страданията на тази ищца.
Съдът приема за установени съществени разлики в качеството и
перспективите на живота на пострадалата преди и след ПТП, поради
влошената й походка. Прекъсването на образованието й обаче не може да се
свърже с телесното й увреждане поради настъпилото скоро след него раждане
на дете, ангажирало социалната активност на младата майка, тъй като и след
възстановяване на движението й, тя не предприела опити за връщане в учебен
процес, а планира това в бъдеще, след израстването на детето й.
Същевременно гласните доказателства, депозирани от другия свидетел
посочват и друга причина за дълготрайните страхове на пострадалата. Св. Д.
описва, че момичетата се страхуват не само от автомобилите по принцип, а са
наплашени и от бащата на малолетния водач, който според слухове бил
отправил лични заплахи към тях. В тази връзка следва да се отчете, че в
показанията си М. признава, че познава една от пострадалите като близка
приятелка на брат си, а тези отношения са предшествали инцидента и могат
да имат отражение върху емоционалните нагласи на пострадалите, като
повишават необичайно за пътен инцидент негативните последици.
В заключение, съдът приема за установени като пряко причинени от
противоправното поведение на застрахования водач без да има основание за
отчитане на съпричиняване с поведение на пострадалата, средно по степен
11
телесно увреждане, представляващо счупването на левия крак и
съпътстващото го усложнение с увреждане на нерви на лява подбедрица,
съпроводени с негативни изживявания като значителни по интензитет болки и
неудобства от наложителния начален болничен престой, двете операции,
оставили обичайни оперативни белези, които макар и да са забележими не
влошават анатомичния вид на крайника; допълнително болезнено възпаление
на ставата; двукратното обездвижване за избягване на натоварване и
наложеното домашното лечение с чужда помощ за 5-6 месеца и продъжилото
7 – 8 месеца възстановяване на движенията на крака с ползване на помощни
средства (инвалидна количка и патерици, понастоящем приключило със
зарастване на фрактурата и раздвижване до остатъчно затруднение в свиване
на стъпалото, без положителна перспектива за възстановяване на походката.
Наред с тях също като пряка последица от застрахователното събитие съдът
категорично установява продължаващи, но с намаляване в период от повече
от две години и половина симптоми на начална бурна стресова реакция,
последвани от постепенно преработване на разстройството на адаптацията,
изразени чрез тревожност, безпокойство, смущения в съня, чувство за
малоценност, неувереност, подтиснатост, вялост и нерешителност, страхове
от МПС, смутили социалното функциониране и изява на личността.
Трайното остатъчно затруднение в движението на стъпалото (чието лечение е
със съмнителен резултат), обаче и за в бъдеще ще поражда ако не
физиологични, поне значими по своя интензитет и продължителност
емоционални негативни изживявания. Съхраненият пожизнено дефицит в
движенията следва да се отчете като негатив, модифициращ бъдещото
поведение на пострадалата като пряк резултат от събитието, причинено от
застрахования водач, наред с оперативните белези по видими части от
тялото(долните крайници), които накърняват самооценката по съществен за
млад човек естетически критерий. Тези неотстраними последици затрудняват
и окончателното преработване на психотравмата, като поддържат усещането
на пострадалата за безвъзвратна непълноценност.
Съдебният медик потвърждава в заключението си и уврежданията на
ищцата В.П., настъпили в резултат на понесения удар при същото събитие.
Вещото лице е коментирало налична медицинска документация за контузия
на ляво ходило, съставена още при прием в спешен център непосредствено
след ПТП и консултативните прегледи седмица по-късно и е съпоставило
резултата от актуалното освидетелстване на пострадалата, като дава
категорично заключение за съответствието на успешно проведеното лечение
на леката травми (контузия с травматични отоци по първи пръст на ляво
ходило и къвонасядания по ходилото), затруднила движението за 2-3
седмици, когато крайника е бил обездвижен и пострадала е имала нужда от
чужда помощ в ежедневието си. Здравето на тази ищца е изцяло възстановено
без каквито и да са остатъчни дефицити.
Данни за изживения стрес от тази пострадала съдът установява с
показанията на всички свидетели, които са категорични, че и тя е понесла
удар от МПС и е викала от болка, като по-конкретни са впечатленията на св.
Д. и св. П.. Съдът обаче не може да даде вяра в цялост на описанието на
възстановителния период на тази пострадала, дадено от нейната баба, тъй
като по-дългата продъжителност от няколко месеца на ясно изразени болки и
12
остатъчни затруднения в движението и понастоящем остават изолирани и
непотвърдени с обективни данни от медицински изследвания или
консултации. Напротив, в издаденото по искане на тази пострадала
медицинско удостоверение седмица след произшествието са препредадени
обяснения на пострадалата за механизъм на понасяне на травмата, който не се
потвърждава от доказателствата по делото, а това е последното медицинско
изследване преди личния преглед, извършен от вещото лице в настоящия
процес. Затова съдът възприема само тази част от показанията на
свидетелката, които кореспондират на обичайните за травми без фрактури
възстановителни периоди, определени от експерта по делото. По отношение
на психическите последици от преживяното стресогенно събитие,
показанията на св. П. съвпадат с тези на св. Д., поради което съдът ги
кредитира в частта на обичайния дискомфорт от ограничение на движенията
и помощ в ежедневието и остатъчните прояви на страхови изживявания,
идентични с тези на другата пострадала. Допълнителни доказателства
относно продължително въздействие на непреодолян стрес върху личността
на тази пострадала не са събирани и затова съдът не установява значима
психотравма извън първоначалната остра реакция на стресово събитие.
При съвкупна преценка на тези допълващи се доказателства, съдът
приема за установени като пряко причинени от противоправното поведение
на застрахования водач без да има основание за отчитане на съпричиняване с
поведение на пострадалата, телесното увреждане, изразено в локализирани
само в стъпалото травми и съпътстващите ги за период около 2-3 седмици
негативни изживявания като по-значителни болки и обездвижване в
началото, изцяло преодоляни с домашното лечение, без трайни остатъчни
последици. Наред с тях също като пряка последица от застрахователното
събитие съдът установява ограничените до не повече от обичаен месечен
период симптоми на реакция на тежък стрес и мъчителнен спомен, пораждащ
страх от МПС, преработени без остатъчни последици за личността към
настоящия момент.
Не може да се примат за пряко причинени от увреждащото събитие
допълнителните разходи, направени от тази ищца за медицинско
освидетелстване, тъй като от една страна данните за получено от нея
нараняване вече са били удостоверени в протокола, изготвен от
автоконтрольора по начин, достатъчен да послужи пред застраховател, а от
друга стана описанието на събитието, за което пострадалата е търсила
доказване не е съответно на твърденията за факти, изложени от ищците и в
последствие установени в настоящия процес. Затова и разходите за таксата,
заплатена за медицинското освидетелстване не са резултат от поведението на
водача на МПС, а само от действията на самата пострадала.
При така установените факти, съдът намира претенциите на двете
ищци за частично основателни по следните правни съображения:
Покритият риск по задължителна застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите се очертава с императивното правило на чл.
493 от КЗ, като обхващащ отговорността на застрахования за вреди, понесени
от трети лица, в това число пешеходци, причинени при използването на
моторно превозно средство, включително когато са настъпили от поведение
на виновен водач, който не е изрично или мълчаливо упълномощен за
13
управление на моторното превозно средство, не притежава правоспособност
за управление на съответната категория моторно превозно средство или е
недееспособно, ненавършило 14 години физическо лице(чл. 4 ЗЛС). По
настоящото дело категорично се доказа(с кореспондиращи свидетелски
показания на очевидци) че застрахованият автомобил е управляван именно от
такъв водач. Не се доказа възражение за изключване на покритие при
движение извън пътна мрежа, тъй като несъмнено се установи, че пресечката,
в която е настъпил удара на пешеходките е част от второстепенна общинска
пътна мрежа и макар да не е била асфалтирана е била изпълнена като улица и
достъпна за обществено ползване(за разлика от другата пресечка, за която
регулацията на терена не е била приложена, погрешно посочена от
застрахователя като местопроизшествие в писмената пледоария). Затова
несъмнено произшествието е настъпило на път(по смисъла на пар. 6 ДП от
ЗДвП), а на него водачите са длъжни да спазват правилата за движение и за
вредоносно несъобразено с тях поведение се поражда покрит от
застрахователя риск.
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за
това застрахователно събитие обезщетение следва да покрие справедлив
еквивалент на вреди, понесени от всяка от увредените ищци като нарушения
на негативен кредиторов интерес(чл. 45 ЗЗД). В случая обаче ще е без
значение субективното отношение на недееспобният водач, тъй като волята
му няма правни последици, но отговорността, произтекла от обективно
противоправното му поведение поета от застрахователя е идентична като
правопораждащ състав с тази на лицата, отговорни за чуждо
поведение(сходна по природа с тази по чл. 47,48,49 ЗЗД). В този смисъл,
макар и да е разкрил авторството на деяние с обективно престъпен характер
на непредпазливо транспортно престъпение, за което не може да се търси
наказателна отговорност от малолетен извършител, съдът няма да приложи
процесуалното правило на чл. 229 ал.1 т. 5 ГПК и да изпрати новосъбрани
материали на разследващите органи.
Съдът приема за доказани настъпили вреди в неимуществената сфера и
на двете пострадали. В обема на вредите съдът отчита доказаните болки,
съпътствали оздравителен процес за наранявания и вече преживените
психични страдания от пострадалата В.П., чието телесно и психично здраве е
възстановено, но за пострадалата С.П. следва да се съобразят не само болките
и страданията по изживени наранявания и болезнено лечение, но и загубите,
които със сигурност тази пострадала ще продължава да търпи в бъдеще както
при довършване на преработването на психотравмата, така неограничено като
продължителност негативно изживяване на остатъчни невъзстановими
дефицити на движения на лявото стъпало и влошената й походка. Не се
доказа съпричиняване на тези вреди с противоправно поведение на
пострадалите, нито допринасяне за увеличение на обема им и затова съдът
определя обезщетения в пълен размер.
За определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията
дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът отчита
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, възприети трайно като
критерии за обосноваване на "справедлив" размер на компенсация за
14
цялостната негативна промяна в живота на пострадалия(Решение № 9 от
4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от
9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., ТК). Тези обстоятелства
мотивират съда при определяне на размера на неимуществените вреди на
ищцата С.П. в размер около средния според установените в практиката на
съдилищата обезщетения, обичайно свързвани с единична средна телесна
повреда, ограничаваща движението на долни крайници с продължително
двуетапно оперативно лечение и болезнено възстановяване, както и
доказаните трайни остатъчни физически дефицити и психически промени в
самочувствието и социалните нагласи. Отчита се обездвижването за периода
от 7-8 месеца, дискомфорта от обслужване с чужда помощ, необходимото
довършване на преработването на посттравматично разстройство на
адаптацията и съмнителното възстановяване на пълен двигателен капацитет
на стъпалото. Последиците се утежняват при отчитане и на влошаване на
качеството на живот на пострадалата от накуцваща походка, с оглед
променената самооценка по естетически критерии поради оперативните
белези, които ще продължат да оказват влияние върху психиката в
продължителен период и занапред. Съдът съобразява при отчитане на
опасност от промяна в социалните възможности на пострадалата в един
сравнително ранен етап от живота й, че заниманията и интересите й се
променят не толкова поради стресовото събитие, а поради желана от нея нова
функция на майка на очаквано дете, респективно породени допълнително
негативни изживявания свързани със страха, че е непълноценна именно в тази
нейна нова функция.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо че те
сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Затова съдът отчита съответния лимит на застрахователно
покритие /чл. 492 ал. 1 КЗ/ и динамиката на икономически процеси в страната
към релевантния за настъпване на увреждането момент. Приложимите към
2021 г. стойности са били актуализирани в края на 2018 г. Затова като
обичайна съдебна практика при определяне на обезщетения по справедливост
следва да се отчитат казуални разрешения по случаи на причинени вреди с
подобен характер след този момент. На съда са известни размери за
комплексни увреждания от вид, сходен с процесния в порядъка 20 000лв. –
100 000лв. според различната продължителност на възстановителния период
и трайните остатъчни последици (Решение № 260256 от 18.01.2022 г. на СГС
по гр. д. № 311/2021 г., Решение № 14 от 17.01.2022 г. на ОС - Варна по т. д.
№ 217/2021 г., Решение № 270 от 2.04.2019 г. на ОС - Варна по т. д. №
1597/2018 г, Решение № 171 от 2.12.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 594/2021 г.)
В случая, физическите страдания са в обичайна средна степен, но по-
съществени по интензитет са непреодолимите негативни последици в
емоционална и социална сфера на личността, поради което съдът определя
сумата от 40 000лв. С този паричен еквивалент би се постигнал
справедливия размер за общо понесени физически болки и емоционални
страдания, както и отражението на инцидента и битовите неудобства при
15
лечението върху психиката на пострадалата, както и остатъчните дефицити в
походката и намалената й самооценка, като негативни последици от деликта.
Горницата до 60 000лв. не е обоснована за този интензитет и вид на
уврежданията и присъждането й би довело до необоснован източник на
нетипични за тази пострадала доходи. Затова за остатъка до предявената
пред съда част претенцията следва да се отхвърли.
Допълнителен негативен за ищцата С.П. резултат са разходите,
направени за закупуване на изделието за остеосинтеза, помощните средства
(ортези, патерици, проходилка и количка) и медикаменти, за които съдебният
медик е потвърдил, че са приложени при лечението на пациента. Размерът на
сумата платена за сметка на ищцата се установява с касови бонове, издадени
като разписка за плащане в брой на общ сбор от 3149.05лв. До този размер е
основателна претенцията за имуществените вреди.
При прилагане на същите критерии, но спрямо ищцата В.П. съдът
отчита значително по-леката степен на установеното телесно увреждане,
ограничило временно движението на крака и домашното лечение с ползване
на помощ от близки от семейството до 2- 3 седмици, които са преживени като
болки и психичен дискомфорт в обем и интензитет, типични за такива леки
увреждания, като силно изразени наред с емоционалния стрес от пътен
инцидент в началния етап от около две седмици и все по намаляваща
интензивност до пълно възстановяване не повече от месец. Освен тях съдът
оценява и обстоятелството, че увреждането е понесено в момент, в който
пострадалата не е била заета с трудова или учебна активност и
принудителната й не много продължителна изолация от социалните й
контакти не е нанесла трайни дефицити на личността. Отчитат се и
повишените естествени способности на младия организъм(пострадалата е
била на 17 г.) да преодолее физическото увреждане и овладяването на
страховете след острата стресова реакция, както и обстоятелството, че по
делото не се установи фиксирана трайно промяна в навиците за общуване и
социални нагласи. Напротив, връщането й пълноценно към заниманията и
интересите й възстановеното общуване с връстници могат да компесират
развилите се в рамките на обичаен не много продължителен срок за
адаптация страхове и травматични спомени за ПТП. Съдът определя размера
на неимуществените вреди в размер на 10000лв, според установените в
практиката на съдилищата обезщетения, обичайно свързвани със
консервативно лекувано увреждане на крайник без допълнително трайни
остатъчни последици(Решение № 985 от 13.12.2018 г. на ОС - Варна по в. т.
д. 1459/2018 г., Решение № 625 от 5.07.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. №
675/2019 г.Решение № 961 от 4.11.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. №
1378/2019 г., Решение № 60127 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1145/2020
г., II т. о., ТК) и съотнасяне към определянето им за последици от събития,
настъпили при по-ниски имуществени стандарти, изразени чрез лимити на
отговорност на застрахователите. По-високият претендиран размер би могъл
да се обоснове само при комбиниране на такава фрактура с нужда от
последователни хирургични интервенции, или с друг вид увреждания или
остатъчни невъзстановими дефицити или продължителни психични
разстройства, а такива не се доказаха, затова и няма основание за
компенсиране на пострадалата с паричен еквивалент до искана част от 26
16
000лв, за която горница искът следва да се отхвърли.
По този начин съдът преценява, че е постигнат справедливият баланс
между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта
на живот на пострадалата.
Няма основание за компенсиране на такса за медицинско свидетелство,
което не е част от диагностика и лечение, а и не може да бъде обосновано
като разумно направен необходим разход за доказване на вредите пред
застрахователя, поради което претенцията за имуществени вреди за сума от
40 лв на тази ищца следва да се отхвърли.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците , като лихва, дължима от
застрахованото лице. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществените вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования,
считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая няма доказателства за уведомяване на ответника за
събитието преди постъпването на претенцията от пострадалите, призната от
застрахователя като получена на 11.11.2019г. и до изтичане на тримесечния
срок за разглеждането й (чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ) застрахователят е получил
всички документи, с които пострадалите са могли да се снабдят. При
съпоставка с данните от досъдебното наказателно производство е видно, че
към 20.11.2019г., когато застрахователят е поискал сведения за резултата от
наказателно разследване и експертни заключения от досъдебно производство
застрахованият не е бил привлечен като обвиняем и няма данни такива
експертизи да са били дори назначени, още повече че и към настоящия
момент разследването продължава и причините за ПТП не са изяснени от
разследващи органи. Затова съдът приема, че след като са представили макар
и лаконично описание за събитието и протокол за ПТП с началната схема на
местопроизшествието и първоначалната документация от приема в спешния
център и първата хоспитализация, пострадалите са изчерпили обективно
съществуващите доказателства към този момент и не може да носят
неблагоприятни последици от непълнота на доказателствата (Решение № 93
от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК). Специалната
уредба на претенцията по задължителната застраховка позволява на
застрахователя да се освободи от отговорност за забавата на делинквента,
като въз основа на собствената си експертиза определи и предложи
обезщетението, но ако има основателни съмнения относно наличието на
деликт, вкл. като осъществен от конкретно посоченото лице – делинквент,
същият има правото да откаже застрахователно обезщетение. Това
разрешение съответства и на формираната съдебна практика, възприемаща
неприключилото наказателно производство като преюдициална пречка за
приключването на спора по гражданските последици на престъплението до
постановяване на влязла в сила присъда, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
17
Като е избрал да откаже да се произнесе след като са изтекли 15 дни от
представяне на наличната документация, застрахователят е приел да покрие и
риска от увеличаване на дължимата сума с лихвите за забава занапред.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, дължими от
делинквента, но по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ тази законна лихва вече на
собствено основание се поема от уведомения за увреждащото събитие
застраховател(Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 на ВКС, ТК, I
отд., Решение № 18 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д. 164/2021 г., II т. о., ТК). В
случая краткият срок за поизнасяне, приложим поради липса на обосновано
искане за нови доказателства, е изтекъл на 02.12.2019г. (чл. 497 ал.1 т.1 КЗ) и
след тази дата съдът следва да присъди законната лихва за компенсация на
забавата, за която отговаря застрахования по чл. 84 ал. 3 ЗЗД. Неоснователно
е позоваването на кредиторова забава преди предявяване на иска, тъй като за
да има значение задължението за посочване на банкова сметка, кредиторът
следва да е определил обезщетение извънсъдебно и липсата на указан начин
на плащане да препятства надлежно предложено изпълнение. След като обаче
съдът определя обезщетението, липсата на посочена банкова сметка, след
изричното й изискване от съда, несъмнено затруднява доброволното
изпълнение на съдебното решение (Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК). Затова и изпълнителната му сила следва да
се съобрази със специалното правило на чл. 380 ал.1 КЗ и начисляването на
законната лихва да се изключи след стабилизиране на осъждането до
посочване на банкова сметка на всяка от ищците.
Съответно на този резултат, съдът разпределя и отговорността за
разноските по делото.
Ищците претендират заплащане на разноски, като в списъка по чл. 80
ГПК е посочено само вземане на адвоката, защитавал всяка от тях, за
безплатно предоставено на клиентите правно обслужване. Представени са две
пълномощни, в които ищците(първата със съгласие на майка си) са
възложили на адвокат К. представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв
като материално затруднени лица. С оглед установената съдебна практика
(определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК)
при липса на оспорване на съвпадащите волеизявления на страните по
договора за правна помощ, съдът следва да приеме за установена
материалната затрудненост на страната като основание за договарянето на
безплатната услуга. Ограничените имуществени възможности на ищците са
били декларирани и пред съда по повод искане за освобождаване от такси и
разноски. В случая минималният размер за тези услуги, според интереса на
повишените сборни размери (63 149.05 лв. и 26040 лв.) с отчитане на
методика по чл. 7 ал. 2 от НМРАВ, с добавено ДДС върху минимална данъчна
основа възлиза на 2909.37лв. за иска на С.П. и 1573.44 лв. за иска на В.П.. От
тази сума на адвоката следва да бъде присъден общ сбор от 2592.18лв.,
формиран от само 1987.94лв., съразмерно на основателната част от
иска(43149.05/63149.05) на С.П. и само 604.24лв, съразмерно на
основателната част от иска(10 000/26 040) на В.П..
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по
сметка на съда следва да бъдат събрани невнесени авансово дължими такси в
18
размер на 2125.96лв. (сбор от 4 % от присъдени обезщетения), дължими от
осъдения ответник. Направените авансирани от бюджета разходи в размер на
950лв. за възнаграждение на експерти(по допуснатите автотехническа,
медицинска и психологическа експертизи), назначени в полза на страни,
освободени от авансово внасяне на разноски, също следва да бъдат събрани
от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК), съразмерно на основателни части от сборните
претенции на двете (53149.05/89189.05) или до размер от само 566.12 лв.
Частичната неоснователност на исковете ангажира и отговорността на
ищците за разноски. Според представения неоспорен списък и приложени
към него доказателства за депозирани по сметка на съда разходи за
експертизи, разноски на призовани свидетели и такса за съд. удостоверение,
общият размер на използвани за събиране на доказателствата плащания
възлиза на 375лв. Сумата от 75лв. не е била усвоена, тъй като само един от
свидетелите е поискал възстановяване на пътните си разходи. Неусвоеният
депозит подлежи на възстановяване при поискване в 1 годишен срок, затова и
не следва да се възлага на насрещна страна. Допълнително към тези разходи
следва да се добави и юрисконсултско възнаграждение(чл. 78 ал.8 ГПК),
определено към среден размер от 200лв, завишен до 300лв при отчитане на
критериите по чл. 25 ал. 1 и 2 от НЗПП по претенциите на всяка от ищците.
Така от общия сбор 675лв. по всяка от претенциите на ищците, размерът на
дължимите от С.П. в полза на ответника разходи възлиза на само 213.78 лв.,
съответно на неоснователната част от претенцията й (20000/64149.05), а
дължимата от на В.П. сума е в размер на само 415.78лв, съразмерно на
неоснователната част от нейния иск(16040/26040).
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. Христофор Колумб 43 да заплати на С. Н. П.
ЕГН **********, действаща със съгласие на родител Н. П. ИВ., ЕГН
********** и двете от с. ****** обезщетения по застраховка „гражданска
отговорност“, сключена с № BG/07/119000737510 за претърпени вреди от
ПТП, настъпило на 30.05.2019г на ненаименувана второстепенна общинска
улица в с. Стефан Караджа, причинено от застрахован малолетен и
неправоспособен водач на л.а. „Фолксваген" с peг. № ******, заявени с
претенция на пострадало лице по щета № ********** от 11.11.2019г. без
посочена банкова сметка, както следва:
сума от 40 000 лв.(четиридесет хиляди лева), представляваща справедливо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от
телесни увреждания (счупване на бедрена кост и травма на сензорен нерв на
дясно бедро), наложилото се продължително лечение и усложнения(инфекция
и възпалителна реакция на вътрешно фиксиращо устройство), както и остър
психически стрес от риск за налична бременност и продължаващо повече от
година постравматично разстройство на адаптация страдания поради
битовите затруднения и ограничените социални контакти, резултат от
нараняването и лечението;
19
сума от 3149.05 лв.(три хиляди сто четиридесет и девет лева и пет стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирани от сбор на
направени разходи за ползвани за лечението медицинско изделие, помощни
средства, медикаменти и прегледи за лечение на телесното увреждане;
ведно със законна лихва върху всяка от тези суми, считано от 03.12.2019г.
(изтичане на срока за произнасяне на застрахователя) до влизане в сила на
съдебното решение за определяне на размер на главниците, както и до
окончателно изплащане на сумите, в случай че бъде посочена банкова сметка
на пострадалата. на осн. на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл. 493 ал.2 т. 1 и 2 от КЗ и
чл. 497 КЗ, вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД и чл. 380 ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. Христофор Колумб 43 да заплати на В. ИВ. П.
ЕГН **********, от ****** обезщетения по застраховка „гражданска
отговорност“, сключена с № BG/07/119000737510 за претърпени вреди от
ПТП, настъпило на 30.05.2019г на ненаименувана второстепенна общинска
улица в с. Стефан Караджа, причинено от застрахован малолетен и
неправоспособен водач на л.а. „Фолксваген" с peг. № ******, заявени с
претенция на пострадало лице по щета № ********** от 11.11.2019 г. без
посочена банкова сметка, както следва:
сума от 10 000 лв.(десет хиляди лева), представляваща справедливо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от
телесни увреждания (контузия, оток и кръвонасядания на ляво ходило и
глезен) и наложилото се лечение с иммобилизация, както и остър психически
стрес поради битовите затруднения и ограничените социални контакти,
резултат от нараняването и лечението;
ведно със законна лихва върху всяка от тези суми, считано от 03.12.2019г.
(изтичане на срока за произнасяне на застрахователя) до влизане в сила на
съдебното решение за определяне на размер на главниците, както и до
окончателно изплащане на сумите, в случай че бъде посочена банкова сметка
на пострадалата. на осн. на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл. 493 ал.2 т. 1 и 2 от КЗ и
чл. 497 КЗ, вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД и чл. 380 ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. Христофор Колумб 43 да заплати на адвокат
П.Д.С.-К. със служебен адрес ******, сумата от 2592.18лв.( две хиляди
петстотин деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки), представляваща
сбор от 1987.94лв, като част съразмерна на основателната част от иска от
възнаграждение за безплатно предоставена на ищцата С.П. договорена
адвокатска услуга и 604.24лв, като част съразмерна на основателната част от
иска от възнаграждение за безплатно предоставена на ищцата В.П.
договорена адвокатска услуга за процесуално представителство по
настоящото дело, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. Христофор Колумб 43 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN
******, следните суми:
2125.96 лв. (две хиляди сто двадесет и пет лева и деветдесет и шест
20
стотинки), представляваща дължима по делото държавна такса по
основателни размери на исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
566.12 лв. (петстотин шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки),
представляваща авансирани от бюджета разходи за допуснати експертизи,
съразмерно на основателни претенции, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, че
следва да представи на съда доказателства за заплащане на присъдена сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в
полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него
допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. П. ЕГН **********, действаща със
съгласие на родител Н. П. ИВ. срещу „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ искове за присъждане на горница над 40 000 лв. до 60 000 лв .,
претендирана като част от справедливо обезщетение за неимуществени вреди
от същото застрахователно събитие и законна лихва върху дължимото
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, начислена за период от
уведомяването на застрахователя – 06.06.2019г. до изтичане на срока за
произнасяне по представените документи.
ОСЪЖДА С. Н. П. ЕГН **********, действаща със съгласие на родител
Н. П. ИВ. и двете от с. ****** да заплати на „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. Христофор Колумб 43
сумата 213.78 лв.(двеста и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща част от направените от ответника по делото разноски,
съответна на отхвърлена част от исковете, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. ИВ. П. ЕГН ********** срещу
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ искове за присъждане на горница
над 10 000 лв. до 26 000 лв ., претендирана като част от справедливо
обезщетение за неимуществени вреди и претенция за 40 лв. имуществени
вреди от същото застрахователно събитие, както и законна лихва върху
дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, начислена
за период от уведомяването на застрахователя – 06.06.2019г. до изтичане на
срока за произнасяне по представените документи.
ОСЪЖДА В. ИВ. П. ЕГН **********, от ****** да заплати на
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД ЕИК *********, гр. София, бул.
Христофор Колумб 43 сумата 415.78 лв.(четиристотин и петнадесет лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща част от направените от
ответника по делото разноски, съответна на отхвърлена част от исковете, на
осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез
пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7, изпратено
на електронните адреси, обявени по делото с изрично вписване в
електронното писмо на указание за потвърждаване на връчването и
предупреждение за последиците, указани в определение № 1317/08.10.21г.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
21
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
22