Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 15266 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 444939/05.07.2018 г., постановено по
гр.д. № 21420/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 състав, са отхвърлени
предявените от О.И.Й. срещу „БДЖ П.п.“ ЕООД искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й,
извършено със заповед № 4/18.01.2018 г., издадена на основание чл. 328, ал. 2 КТ и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „главен
счетоводител“, отдел „Счетоводство“, дирекция „Финанси“ в Централно управление.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцата О.Й., с която
обжалва първоинстанционното решение в цялост. Направени са оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като с доклада по делото
районният съд не бил разпределил доказателствената тежест и не бил дал указания
относно фактите, подлежащи на доказване, което представлявало липса на доклад.
Освен това районният съд не бил извършил преценка на доказателствата и не бил
изложил кои факти и въз основа на кои доказателства бил приел за установени,
т.е. налице била липса на мотиви. Твърди се още, че в производството са били
събрани доказателства на по-късен етап след настъпване на преклузия. Поддържа
се, че са допуснати и нарушения на материалния закон и че решението е
необосновано, тъй като фактическите и правни изводи на районния съд не
съответстват на събраните по делото доказателства и на закона, а ответникът не
е доказал своите твърдения. Изложени са съображения, че от представеното
известие за доставяне не се установява заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение да е била връчена на ищцата, като поради липсата на уредена
фикция за връчване в случаите, при които пратката не е била потърсена от
получателя, не може да се приеме, че в тези случаи е налице редовно връчване.
Следователно липсва надлежно съобщаване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Освен това от съдържанието на известието за доставяне
не можело да се направи несъмнен извод за съдържанието на пратката, тъй като
никъде не е отбелязано какъв акт се връчва. Поддържа се също така, че дори да
се приеме, че е налице връчване, най-ранната дата, на която то е било
осъществено, е 07.03.2018 г., т.е. най-ранната дата на прекратяване на
трудовото правоотношение е 08.03.2018 г., към който момент е бил изтекъл
9-месечният срок на договора за управление и е било неприложимо основанието по
чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди се, че по делото не са изяснени и други съществени
въпроси за правилното решаване на спора, а именно ответното дружество
представлява ли предприятие по смисъла на чл. 328, ал. 2, вр. пар. 1, т. 2 и т.
3 ДРКТ; длъжността „главен счетоводител“ ръководна длъжност ли е и налице ли е
приет от управителя на дружеството бизнес план, с който да са определени
приоритетите за мандата му на управление, за да се ползва от привилегията на
чл. 328, ал. 2 КТ за избиране на ръководен състав в системата на дружеството.
Според въззивника ответното дружество, макар и да е търговско, не отговаря на
изискването за предприятие, тъй като не осъществява изцяло стопанска дейност на
собствен риск и за собствена сметка, а капиталът му е формиран от държавното
имущество на „БДЖ“ ЕАД, което е и едноличният му собственик, а ежегодно със
Закона за бюджета на Република България му се предоставят средства. Следователно
дружеството осъществява дейност в обществен интерес и разходва парични
средства, предоставени от държавния бюджет. Изложени са и доводи, че заеманата
от ищцата длъжност „главен счетоводител“ не е ръководна, тъй като е на
подчинение на директора на дирекция „Финанси“, т.е. е опосредена в йерархическата
подчиненост с управителя на дружеството. По отношение на представения по делото
бизнес план се посочва, че той е на предходния управител, като не са
представени доказателства, от които да се установява, че новият управител
изрично го е приел. Твърди се още, че чл. 1 от същия договор има декларативен
характер и не може да се приеме, че с него се възлага конкретна бизнес задача
на управителя на дружеството. С оглед на изложеното се моли обжалваното решение
да бъде отменено, а предявените искове изцяло уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„БДЖ – П.п.“ ЕООД чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. С., с
който се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Посочва се, че
оплакванията за липса на доклад по делото са неоснователни, като правилно е
била разпределена доказателствената тежест, във връзка с която ответникът е
ангажирал доказателства за ръководния характер на заеманата от ищцата длъжност,
наличието на нов договор за управление и извършването на уволнението в
деветмесечния срок от сключване на договора. Поддържа се, че аргументите за
липса на надлежно връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение са преклудирани, а освен това са извлечени от по-старата и
противоречива съдебна практика, която е била преодоляна с решение по чл. 290 ГПК.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е и правилно по
следните съображения.
Между
страните не се спори, че ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител“ по
силата на трудов договор, сключен с ответното дружество „БДЖ – П.п.“ ЕООД. Това
се установява и от приложените на л. 26 от оригинала на приетото трудово досие
на ищцата трудов договор № 19/15.04.2016 г. и на л. 27 допълнително
споразумение № 368/12.05.2016 г. На л. 104 и сл. от делото е приложена
длъжностна характеристика за длъжността „главен счетоводител“, съгласно която
длъжността структурно се намира в „БДЖ – П.п.“ ЕООД – Централно управление,
дирекция „Финанси“, отдел „Счетоводство“. Като основна функция на длъжността е
посочено, че ръководи, организира, контролира и следи за оптималната счетоводна
дейност в дружеството в съответствие със законовите и нормативни разпоредби и
стандарти и разработва и реализира счетоводната политика на дружеството. Сред
основните трудови задължения са изброени организиране, планиране, ръководене и
контролиране на цялостната финансово-счетоводна дейност; осигуряване контрол за
спазване на изискванията на Международните счетоводни стандарти и други
нормативни актове в областта на счетоводството, осигурителните и данъчните
правоотношения; подпомагане на управителя при осъществяване на правомощията му
във финансовата и икономическата дейност; следене за спазването на финансовата,
платежната и бюджетната дисциплина; осъществяване на методическо ръководство на
служителите от отдела и на функционално подчинените му служители в структурните
звена на дружеството; осъществяване на контрол върху изразходването на парични
средства и спазването на утвърдените парични потоци. В длъжностната
характеристика е посочено още, че главният счетоводител е административно
подчинен на управителя на „БДЖ – П.п.“ ЕООД и оперативно и функционално
подчинен на директор „Финанси“ и управителя на „БДЖ – П.п.“ ЕООД. Подчинени на
главния счетоводител са служителите в отдела, а функционално подчинени са му служителите
от структурните звена на дружеството, имащи отношение към дейността на отдела.
Видно от положения в края на длъжностната характеристика подпис със саморъчно
изписани три имена, ищцата е била запозната с длъжностната характеристика на
31.08.2017 г.
На
10.05.2017 г. „БДЖ – П.п.“ ЕООД, представлявано от председателя на Съвета на
директорите на едноличния собственик на капитала „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД („Х.БДЖ“ ЕАД),
и П.А.П.в качеството му управител на „БДЖ – П.п.“ ЕООД са сключили договор на
основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, по силата на който дружеството е възложило на
управителя да управлява и представлява дружеството в съответствие с действащата
нормативна уредба, учредителния акт, решенията на едноличния собственик на
капитала и клаузите на договора. С чл. 4, ал. 1 от договора управителят се е
задължил да организира изпълнението на задачите, поставени с Плана за
оздравяване и развитие на Групата на „Х.БДЖ“ ЕАД за периода 2015 г. – 2022 г. в
частта, касаеща „БДЖ – П.п.“ ЕООД, като в пет точки са изброени конкретни
задачи, както и основните цели и намерения, поставени в бизнес плана на
дружеството за 2017 г., приет с решение по т. 12.2. от протокол №
180/01.03.2017 г. на Съвета на директорите на „Х.БДЖ“ ЕАД, също конкретно
изброени. Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора управителят внася по доверителна
банкова сметка на дружеството парична гаранция за своето управление и за
изпълнение на задълженията си по договора в размер на тримесечното му брутно
трудово възнаграждение.
По
делото е приложен и Бизнес план на „БДЖ П.п.“ ЕООД за 2017 г., изготвен през
месец февруари 2017 г. от тогавашния управител на ответното дружество инж.
Христо Иванов, в който е посочено, че за 2017 г. пред дружеството се поставят
четири основни цели: решаване на проблема с осигуряването на графика;
повишаване качеството на услугата: почистване и обслужване; активно внедряване
на IT системи и
продължаване изплащането на натрупани задължения.
Със
заповед № 477 от 20.07.2017 г. на управителя на ответното дружество е била
утвърдена, считано от 01.08.2017 г., организационно-управленската структура на
дружеството, приета с решение на Съвета на директорите на „Х.БДЖ“ ЕАД с
протокол № 212/14.07.2017 г., точка 9.2. Към заповедта е приложена схема на
организационно-управленската структура.
На
31.08.2017 г. с писмо ищцата е била уведомена, че считано от 01.08.2017 г., с
влизане в сила на разписанието на длъжностите и основните заплати за тях на
Централно управление на „БДЖ – П.п.“ ЕООД заеманата от нея длъжност в отдел
„Счетоводство“ преминава в дирекция „Финанси“ в Централно управление на „БДЖ – П.п.“
ЕООД (л. 124). На л. 128 и сл. е приложена и функционална характеристика на
отдел „Счетоводство“, дирекция „Финанси“ в Централно управление на „БДЖ – П.п.“
ЕООД, в която е посочено, че отделът е в състава на дирекция „Финанси“,
ръководи се от главен счетоводител и е на пряко подчинение на директор
„Финанси“.
Със
заповед № 4 от 18.01.2018 г. на управителя на „БДЖ – П.п.“ ЕООД е било
прекратено, считано от деня, следващ датата на получаването, трудовото
правоотношение с О.Й. на основание чл. 328, ал. 2, вр. чл. 326, ал. 2 КТ и пар.
1, т. 3 ДРКТ поради сключване на договор за управление на „БДЖ – П.п.“ ЕООД от
10.05.2017 г. между председателя на Съвета на директорите на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и
управителя на „БДЖ – П.п.“ ЕООД П.П.. В заповедта е посочено, че на основание
чл. 220, ал. 1 КТ на О.Й. следва да се изплати обезщетение за неспазен срок на
предизвестие от 30 работни дни, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално до датата на
прекратяването. На л. 108 от делото е приложена разписка от „Български пощи“
ЕАД за изпратена на 22.01.2018 г. пратка от „БДЖ – П.п.“ ЕООД до О.Й.на адрес: гр.
София, жк *****, в която е отбелязано, че на адреса няма никой, единият от
посочените мобилни телефонни номера е изключен, а на другия не отговаря никой.
В разписката е отбелязано, че на 02.02.2018 г. е било оставено известие на
адреса.
На
14.02.2018 г. ответното дружество е изпратило писмо изх. № 03-09-78/14.02.2018
г., с което е уведомило ищцата, че във връзка с прекратяването на трудовото й
правоотношение с дружеството на основание чл. 328, ал. 2, вр. чл. 326, ал. 2 и
пар. 1, т. 3 ДРКТ, считано от 05.02.2018 г., тя дължи връщането на имущество и
документация, описани в писмото, като следва в тридневен срок от получаване да
се яви в Централното управление на дружеството и да ги предостави доброволно
заедно с трудовата си книжка за вписване на новите обстоятелства.
На
27.02.2018 г. ищцата е подала до управителя на „БДЖ – П.п.“ ЕООД писмено искане
по чл. 128а, ал. КТ, в което е посочила, че е получила писмо изх. №
03-09-78/14.02.2018 г., но не е й връчвана заповед за прекратяване на трудовото
й правоотношение, като е поискала в 14-дневен срок на посочения от нея адрес да
й бъде изпратено надлежно заверено копие от заповедта за прекратяване с
отбелязване на датата и начина на връчване. В искането е посочен следният адрес
за връчване: гр. София, жк *****.
При
така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните
правни изводи.
Съгласно
чл. 328, ал. 2 КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал.
2 и поради сключването на договор за управление на предприятието, като това
уволнение може
да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но
не по-късно от 9 месеца. Следователно, за да бъде законосъобразно уволнението на
това основание, е необходимо да е налице сключен договор за управление на
предприятието, лицето с което се прекратява трудовото правоотношение да е
служител от ръководството на предприятието и трудовото правоотношение да е
прекратено в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора за
управление. В пар. 1, т. 3 ДРКТ е посочено, че „ръководство на предприятието" включва ръководителя на
предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието,
както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен
съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
Въззивният
съд намира, че заеманата от ищцата длъжност „главен счетоводител“ е ръководна
по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. пар. 1, т. 3 ДРКТ. Съгласно константната
съдебна практика, обективирана в решение № 68 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2712/2014
г., III Г. О., решение № 111
по гр. д. № 726/2011 г. на IV Г.О. на ВКС и решение № 111 по гр. д. №
726/2011 г., IV Г.О. на ВКС характерът на длъжността като
ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й
като ръководна по Единния
класификатор на длъжностите, като за да бъде една длъжност
ръководна, на съответното лице следва да е възложено организирането и
планирането на трудовия процес, разпределението на задачи между подчинените
работници и служители, контролирането на тяхното изпълнение и пр. В решение № 259 от 2.06.11 г. по
гр. дело № 1725/10 г. на IV г. о. на ВКС също е прието, че трудовите функции
следват от естеството на длъжността и работодателят следва да връчи на
работника или служителя длъжностна характеристика, в която трудовите функции да
са отразени. В разглеждания случай по делото е приложена връчена на ищцата на
31.08.2017 г. длъжностна характеристика, в която неколкократно е посочено, че
основните функции и трудови задължения на главния счетоводител са да ръководи,
организира, контролира и планира цялостната финансово-счетоводна дейност на
дружеството, своевременното изготвяне на документи, прилагането на нормативните
актове, изразходването на парични средства и спазването на утвърдените парични
потоци, като негови подчинени са служителите в отдела, а функционално са му
подчинени служителите от структурните звена на дружеството, имащи отношение към
дейността на отдела. Следователно на ищцата са били възложени задължения,
свързани с упражняване на контрол върху дейността на други работници и
служители в предприятието и организиране на дейности, пряко свързани с
ръководството на трудовия процес и спазването на трудовата дисциплина, поради
което следва да се приеме, че заеманата от нея длъжност е ръководна по смисъла
на чл. 328, ал.
2 КТ.
Настоящият
съдебен състав намира, че е налице и втората предпоставка за законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, а
именно да е налице сключен договор за управление на предприятието. В решение № 249/ 04.07.2013 г. по
гр. д. № 1358/2012 г., IV Г. О., решение № 481/13.12.2011 г. по гр. дело №
168/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 648/17.11.2010 г. по гр. дело №
1484/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело
№ 937/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 108/19.03.2012 г. по гр.
дело № 819/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е посочено, че при сключване на нов
по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова,
което е имало предходен договор за управление, съществено изискване е договорът
за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели,
които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно:
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа
на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която
да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това
възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати,
като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради
което при сключване на договора се определя и гаранция. В разглеждания случай
всички тези условия са налице. Със сключения на 10.05.2017 г. договор за
управление управителят изрично се е задължил да организира изпълнението на
задачите, поставени с плана за оздравяване и развитие на Групата на „Х.БДЖ“ ЕАД
за периода 2015 г. – 2022 г., както и основните цели и намерения, поставени в
бизнес план на „БДЖ – П.п.“ ЕООД за 2017 г., приет с решение по т. 12.1. от
протокол № 180/01.03.2017 г. на Съвета на директорите, които са изрично
посочени в пет точки, като по делото е приложен и самият бизнес план. С оглед
на изложеното неоснователни са възраженията във въззивната жалба за липсата на
конкретна бизнес задача, както и за това, че по делото липсват доказателства
новият управител изрично да е приел представеният бизнес план. Приложените по
делото договор за управление и бизнес план за 2017 г. опровергават тези
възражения. С оглед изричните легални дефиниции в пар. 1, т. 1 и т. 2 ДРКТ за
работодател и предприятие неоснователно е и възражението, че ответното
дружество не представлява предприятие поради своя начин на финансиране. „БДЖ П.п.“
ЕООД е юридическо лице, което самостоятелно наема работници и служители по
трудово правоотношение и следователно в него се „полага наемен труд“, т.е. то
представлява работодател-предприятие по смисъла на закона.
Във
връзка с третата предпоставка за законосъобразно упражняване на правото за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ – да не са изтекли
9 месеца от започване изпълнението на договора, спорен между страните е
въпросът дали заповедта за прекратяване е била връчена на ищцата и на коя дата.
При извършване на тази преценка въззивният съд съобрази разясненията, дадени в решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
4471/2016 г., IV Г. О., съгласно
което писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор
може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга -
чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. Върховният касационен
съд е разяснил още, че за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е
необходимо то да е извършено лично на получателя, като редовно е и всяко друго
връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42
и чл. 44 ГПК
(при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон - чл. 36 от
Закона за пощенските услуги, като в тези случаи, за да се приеме,
че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил
препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери
доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил
адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка, е без правно значение. С достигане на
изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил
задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и
тя е породила правно действие. В разглеждания случай, видно от приложеното по
делото известие за доставяне, работодателят е изпратил заповедта на адреса на О.Й.,
посочен в трудовия договор, който е и адресът, посочен от самата нея в молба рег.
№ 03-09-78/27.02.2018 г., поради което правилно районният съд е приел, че
заповедта следва да се счита връчена на 02.02.2018 г., а трудовото
правоотношение прекратено съобразно посоченото в нея от следващия ден –
03.02.2018 г.
В
същия смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 39/ 27.02.2012 г. по гр.д. № 410/ 2011 г., ІІІ Г.О. и решение
№ 283 от 6.04.2010 г. по гр.д. № 507/2009 г. на ІІІ Г.О., в които е
посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена лично на работника или
служителя, работодателят разполага с възможността да я изпрати с препоръчано
писмо с обратна разписка, с оглед на което законодателят е предвидил като
допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да е
осъществено надлежно връчване по пощата, не е необходимо то да е извършено
лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36
от Закона за пощенските услуги. В цитираната съдебна практика е посочено още,
че връчването на заповедта има за цел да гарантира фактът на узнаване на
уволнението – достигането на писменото волеизявление на работодателя до неговия
конкретен адресат – чл. 335 КТ, от който момент започват да текат различни
срокове по КТ и спрямо който се определя моментът на прекратяване на трудовото
правоотношение.
С
оглед на изложеното, процесното трудово правоотношение е било прекратено в
рамките на деветмесечния срок от сключване на договора за управление. Налице са
всички законоустановени предпоставки за законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради което
правилно предявените от нея искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ са били отхвърлени. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
оплакването за липса на изготвен от първоинстанционния съд доклад по делото. С
определение от 29.05.2018 г. районният съд в съответствие с изискването на чл.
312 ГПК е изготвил писмен доклад като правилно е разпределил доказателствената
тежест.
При
този изход на спора право на разноски за въззивното производство има ответникът
„БДЖ П.п.“ ЕООД, който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 385 лв.
Въззивният съд намира, че искането на дружеството за присъждане на разноски в
настоящото производство е неоснователно, тъй като по делото не са представени
доказателства, от които да се установява, че такива са направени. Съгласно
мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС
в
договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащането, като когато
е уговорено плащане по банков път, следва да са представени съответни банкови
документи за плащането, а когато е уговорено плащане в брой, това следва да
бъде отразено в договора за правна помощ. В приложения по делото договор за
правна защита и съдействие са поставени два идентични символа на мястото за
плащане по банков път, без да са представени доказателства за извършено плащане
по банкова сметка, като липсва направено отбелязване за извършено плащане в
брой. С оглед на това от една страна липсва отбелязване с характер на разписка
в договора за договорено и извършено плащане на адвокатското възнаграждение в
брой, а от друга – са поставени знаци в графата за заплащане на
възнаграждението по банкова сметка без да са представени банкови документи за
плащането.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 444939/05.07.2018 г., постановено по
гр.д. № 21420/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.