№ 164
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500845 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260575/08.04.2021г., постановено от
Районен съд– Бургас по гр.д. № 87/2021г. С това решение съдът е наложил мерки за защита
спрямо ИЛ. ИВ. АС., ЕГН: ********** с адрес в гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, вх.* ап.*, ап.
среден за осъществено по отношение на нея физическо, психическо и емоционално насилие
на 02.01.2021г. около 20.00 часа, на 03.01.2021г. около 18.00 часа и на 04.01.2021г. около
14.00 часа от Д. Г. Ж., ЕГН: ********** с адрес в гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, ет.**, ап.** както
следва: 1) задължил е Д. Г. Ж. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
ИЛ. ИВ. АС. и му е забранил да се приближава на повече от 5 метра от нея, от жилището й,
находящо се в гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, вх.* ап.*, ап. среден, от местоработата й в
хранителен магазин „Анет“ в ж.к. “Меден рудник“, Лакомата спирка и от местата за
социални контакти и отдих на А. за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване
на решението и на заповедта за изпълнение; 2) задължил е Д. Г. Ж. да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието
и престъпността“ – гр. Бургас, ул. “Мария Луиза“ № 9; 3) осъдил е Ж. да заплати глоба в
размер на 400 лева по сметка на Районен съд – Бургас и държавна такса в размер на 25 лева;
4) предупредил е Д. Г. Ж., че при неизпълнение на съдебната заповед, издадена въз основа
на съдебното решение, ще бъде задържан от органите на полицията със следващото от това
уведомяване на Прокуратурата.
Подадена е въззивна жалба от Д. Г. Ж. против решение № 260575/08.04.2021г.
Въззивникът твърди, че съдът не е установил правилно действителната фактическа
обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи. Ж. иска от съда да отмени решението
и да постанови друго, с което да отхвърли молбата на ИЛ. ИВ. АС. и да отмени наложената
глоба.
1
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адвокат П. от БАК, която
поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата, посочва доказателства
и пледира за уважаване на жалбата. Адвокат П. прави искане за присъждане на съдебните
разноски.
Въззиваемата страна – ИЛ. ИВ. АС. представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата и на доказателствените искания.
В съдебно заседание А. се представлява от адвокат Ч., която пледира за отхвърляне
на жалбата и за присъждане на съдебните разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по молба на ИЛ. ИВ. АС. с
правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН – за защита от домашно насилие, извършено спрямо нея
от Д Г Ж. на 02.01.2021г. около 20.00 часа, на 03.01.2021г. около 18.00 часа и на 04.01.2021г.
около 14.00 часа. В молбата за защита, молителката твърди, че Д е неин бивш съпруг, с
когото са разведени от 2015г. Според А., те не живеят заедно, но той продължава да я
притеснява и да се държи агресивно към нея като я обижда и заплашва. А. твърди, че на
първата дата, посочена в молбата, около 20.00 часа, Ж. я изчакал пред входа на жилището ѝ,
нанесъл удари в главата, съборил я на земята, ритал я в кръста и в краката. На втората
дата, около 18.00 часа Д блъска по входната врата на жилището, за което А. уведомява
полицията. На 04.01.2021г., около 14.00 часа Д отишъл в местоработата на молителката,
обиждал я и я заплашвал с думите: „курво, ти няма да бъдеш с никой друг“, „лъжкиньо
такава, ако те видя с някой друг, ще му отрежа пениса“. Тези обстоятелства са
инкорпорирани в декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В отговора на молбата Д.Ж. оспорва твърденията на молителката и въвежда различни
фактически основания, част от които не са относими към предмета на спора.
В хода на първоинстанционното производство е извършен оглед на веществено
доказателство компакт диск с надпис „Verbatin 750 MB“, снет от външна видеокамера на
магазин „Болеро“ в ж.к. “Меден рудник“ чрез възпроизвеждане на наличните в диска
видеофайлове със софтуер Potplayer на компютърна конфигурация, находяща се в съдебна
зала № 9 в Районен съд – Бургас. Възпроизведени са три файла от дата 02.01.2021г. с
начален час 20:03:05, съответно 20:04:10 и 20:05:03. Събрани са показанията на свидетелката
П К, очевидец на деянието, възпроизведено във видеофайлове и на свидетеля Т П, близък на
ответника. По делото е приобщена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Въз основа на
събраните доказателства, съдът е приел за установено, че Ж. е извършил домашно насилие
на 02.01.2021г. около 20.00 часа, на 03.01.2021г. около 18.00 часа и на 04.01.2021г. около
14.00 часа по отношение на молителката А., наложил е мерки за защита спрямо нея,
задължил е Ж. да се въздържа от домашно насилие, забранил му е да приближава
молителката на разстояние по-малко от 5м., нейното жилище и местата ѝ за социални
контакти. Едновременно с това, съдът е задължил Д.Ж. да посещава специализирана
програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността“
– гр. Бургас и е осъдил същия да заплати глоба в размер на 400 лева по сметка на Районен
съд – Бургас. В мотивите на решението съдът е посочил, че твърденията на молителите са
установени напълно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не са
2
опровергани от защитата на ответната страна. При определяне на защитната мярка съдът е
преценил тежестта и интензитета на извършеното насилие.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при надлежно сезиране и е съобразено с
разпоредбите на Закона за защита от домашното насилие.
Решение № 260575/08.04.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗД домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Ж. е
бивш съпруг на И.А.. Безспорно се установяват и посочените в молбата за защита факти, а
именно: че на 02.01.2021г. около 20.00 часа, Ж. е нанесъл удари на А., съборил я на земята,
ритал я в кръста и в краката. Тези факти са установени от събраните по реда на чл.204, ал.1
от ГПК веществени доказателства – видео файлове от монтирана външна камера на магазин
„Болеро“ и показанията на свидетелката К, която сочи, че телосложението на извършителя е
сходно с това на Ж.. Фактите не са опровергани от показанията на свидетеля Петков, който
посочва, че се е срещнал с Ж. на 02.01.2021г., но около 19:00 часа, а не в 20:00 часа, когато е
извършено деянието.
Относно втория и третия акт на насилие, въведен от молителката, въззивната
инстанция намира следното:
Действително, по делото не са събрани преки доказателства за извършените пред
дома и в местоработата на молителката деяния. За тези актове обаче, съдът извежда данни
от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Обстоятелството, че е налице пълно съвпадение
между декларативното волеизявление за първия акт на домашно насилие и доказателствата
по делото, дават основание на настоящия състав да кредитира доказателствената тежест на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и по отношение на второто и третото деяние. Този
увереност следва и от процесуалното поведение на ответника, който макар и да оспорва
актовете на насилие, не ангажира никакви доказателства, с които да опровергае твърденията
в декларацията. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че на 03.01.2021г., около
18.00 часа Ж. е извършил акт на насилие като е блъскал по входната врата на жилището,
3
обитавано от А. и на 04.01.2021г., около 14.00 часа е отишъл в местоработата на
молителката като я обиждал и заплашвал с думите: „курво, ти няма да бъдеш с никой друг“,
„лъжкиньо такава, ако те видя с някой друг, ще му отрежа пениса“.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционното решение
е необосновано. Съдът е изложил релевантните за спорното правоотношение факти ясно,
недвусмислено и в логическа последователност и въз основа на тях е изградил правилни
правни изводи. Правилни са съжденията на първата инстанция, че не съществува пречка Ж.
да се срещне със свидетеля Петков в 19:00 часа и да извърши акта на домашно насилие един
час по-късно. Анализът и интерпретацията на фактите от жалбоподателя не съответстват на
възприетата от районния съд и от настоящата инстанция фактическа обстановка, съответно
не могат да обосноват изводи, различни от тези, които е формирал районния съд. Поради
това, оплакването за необоснованост на решението трябва да се отхвърли.
Въведените в жалбата факти съвпадат с фактите, които жалбоподателят е посочил
пред първата инстанция, но те не са доказани в процеса. Поради това, същите не могат да
доведат до различен правен извод от този за неоснователност на жалбата.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и трябва да се отхвърли със
следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата
страна извършените от нея разноски пред въззивната инстанция, представляващи заплатено
възнаграждение за процесуален представител в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260575/08.04.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. дело № 87/2021г.
ОСЪЖДА Д. Г. Ж., ЕГН: ********** с адрес в гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, ет.**, ап.**
да заплати на ИЛ. ИВ. АС., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, вх.* ап.*, ап.
среден съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено
възнаграждение за процесуален представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4