Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Павлина
Петрова и в присъствието на прокурор Василева от ОП-Кърджали,
като разгледа докладваното
от съдия Шефки канд №207 по описа на КАС за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба
от Д.А.Х. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №112/16.07.2019 г. по анд №167/2019 г. по описа на Районен съд-Момчилград. Касаторът твърди несъразмерност на наложената глоба, както
и че наложеното му наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца го лишава от възможност за придвижване и от препитание. Иска отмяна на оспореното
решение, и на потвърденото с него НП, респ. намаляване на наложените наказания
до минималния размер, предвиден в закона.
Ответникът
по касация не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура, гр. Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита,
че същото следва да бъде оставено в сила.
Административният
съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените
в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №167/2019 г. по описа на РС Момчилград.
С оспореното
решение районният съд е потвърдил НП № 19-0318-000110/30.04.2019 г., издадено от
началника на РУ-Кирково към ОДМВР Кърджали, с което на основание чл.174, ал. 1,
т.2 от Закона за движение по пътищата, на касатора е наложена
глоба в размер на 1 000 лв.; лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
като са отнети и 10 к.т., за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. След
преценка на събраните по делото доказателства, районният съд приел за безспорно
установено, че на посочените в АУАН и НП дата и час, водачът Х. е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта - 0,98 на хиляда, установено с химическо
изследване. Правилно му било вменено извършването на нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във вр. с чл.174, ал.1,
т.2 ЗДвП, като му било наложено наказание в единствено възможния размер.
Районният съд намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснати нарушения на процесуалните правила, опорочаващи наказателното
постановление и водещи до неговата незаконосъобразност. По отношения на
възраженията за маловажност на случая, съдът е преценил, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН, поради високата степен на обществена
опасност на процесното деяние.
При извършената
служебна проверка, касационният съд констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Така постановеното решение е и правилно, като липсват касационни основания
за отмяната му, поради допуснати нарушения на материалния закон, за които настоящата
инстанция следи и служебно.
По съществото
на спора правилно е установено, че наказаното лице е осъществило нарушението по
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, с който е въведена забрана за водачите на ППС да управляват
пътно превозно средство под въздействие на алкохол.
В конкретния
случай, от събраните по делото доказателства се установява, че на 20.04.2019 г. около *** часа, в ***, касаторът е управлявал лек автомобил с рег. № ***, бил е спрян
за проверка от полицаи при РУ –Кирково към ОДМВР – Кърджали, и е бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
7510“. Пробата показала наличие на алкохол 1,11 промила на хиляда, в издишвания
въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване, каквото той извършил.
Според заключението в протокола за химическа експертиза №***/*** г.
концентрацията на алкохол в кръвта е 0,98.
При тези данни, съдът намира, че правилно водачът
на МПС е наказан за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, с предвиденото в чл.174,
ал.1, т.2 ЗДвП наказание, тъй като от приложените по делото доказателства се установи
по безспорен начин, че последният е управлявал МПС с концентрация на алкохол над
0,8 на хиляда, като най-ниската стойност, приложима за съставомерността
на деянието и размера на наказанието, е 0,98 промила. В тази връзка, съответни на
установените факти са, както посочената като нарушена норма на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, така и разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, визираща размерите на наказанията, съобразно установената
концентрация на алкохол. По тези съображения, неоснователно е и искането на касатора за намаляване размера на наказанията. Последните
са определени в абсолютни стойности в приложимата разпоредба на чл.174, ал.1,
т.2 ЗДвП, според която за процесното деяние-управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца и глоба 1000 лв., поради което и наказанията, наложени на водача,
са в единствено възможния размер.
Водим от горните
съображения, настоящият състав счита, че обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
Ето защо, и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА срещу Решение №112/16.07.2019 г. по анд №167/2019 г. по описа на Районен съд-Момчилград.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.