Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260503/15.4.2021г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на втори март, две хиляди двадесет и първа
година,
в публично заседание в
следния състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4162
по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.В.Д. като пълномощник на А.М.Д. в качеството му на
управител на Р.В. ООД, против Наказателно постановление № 03-012020/29.01.2020
г. на директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Р.В. ООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.416
ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено
нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се оспорва
фактическата обстановка, посочени са допуснати съществени нарушени на
процесуалния и материалния закон, поради което се моли съда да отмени
наказателното постановление изцяло, а в условията на алтернативност да намали
размера на наложената имуществена санкция в минималния размер от 1500 лева.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован не се явява,
представлява се от процесуален представител – адвокат В.Д. ***, надлежно
упълномощен. По същество адв.Д. моли съда да отмени
наказателното постановление. Според него в наказателното постановление липсват
съществени факти от описанието на нарушението. Единствено декларация от
работник не следвало да се приема като достатъчно доказателство за наличие на
трудово правоотношение. Според разпоредбите на Кодекса на труда трудов договор
е налице само при наличие на съгласие от двете страни. Лицето е извършило
дейността при липса на възнаграждение и работно време, временно и инцидентно и
е оказало помощ. Не било налице възлагане на работа с характер на трудово
правоотношение, която да има повторяем характер. По делото е приложен граждански
договор, който е бил представен още преди съставянето на акта и че административно-наказващият
орган издавайки наказателното постановление е нарушил материалния закон.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява се от
юрисконсулт Д. О., редовно упълномощена. Счита, че е доказано, че лицето е
изпълнявало трудови функции –
имало е определено работно време, месечно възнаграждение, а не конкретна сума
за определен резултат, лицето е полагало труд, има повторяемост на трудовите
функции, има и определено място, където да се полага този труд. Моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна
следното:
На 10.01.2020 г.
след 22:30 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект бар клуб „Ретро“ в гр.Варна, бул.Чаталджа №
22, стопанисван от Р.В. ООД.
При проверката е установено, че Р.В. ООД е допуснало до работа лицето Н. Н.В. ЕГН **********,
изпълняващ трудови функции, свързани с поставяне на връхните дрехи на клиенти
на заведението на закачалки, при определено работно място
– бар клуб „Ретро“, определено и декларирано от
лицето работно време – от 22:00 часа до 02:00 часа и определено трудово
възнаграждение в размер на 305 лева месечно, също декларирано от лицето, без да
е сключен в писмена форма трудов договор между страните по трудовото
правоотношение.
Проверяващите се
легитимирали и задали на Н. Н.В. рутинните въпроси – от кога работи, има ли
сключен трудов договор и други, след което му предоставили да попълни декларация
по чл.402 от Кодекса на труда. В декларацията В. записал собственоръчно, че
работи във въззивното дружество от 01.2020 г. на
обект Ретро клуб гр.Варна бул.Чаталджа
22, с работно време 22:00 – 02:00 часа, че има сключен трудов договор на длъжност
гардероб, трудово възнаграждение 305 лева месечно, че още не е получавал
трудово възнаграждение, работи петък и събота и че е получил копие от заверено
уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, декларацията е
подписана от В. на 10.01.2020 г. в 22:47 часа.
Всички констатации били описани в
Протокол № ПР
2000869/20.01.2020 г. като нарушение в точка 1 е отбелязано, че не е
документирано в книга за инструктаж провеждането на начален инструктаж на Н. Н.В.
ЕГН **********, изпълняващ трудови функции, свързани с поставяне на връхните
дрехи на клиентите на заведението на закачали. Протоколът е подписан на
20.01.2020 г. от А.И.Д. като пълномощник на работодателя по пълномощно № 8574
от 04.09.2018 г.
Към административно-наказателната
преписка е приложено пълномощно от А.М.Д. като управител на Р.В. ООД за А.И.Д.
рег.№ 8574/04.09.2018 г. от регистъра на нотариус С.Д. да представлява
дружеството, с права да подписва и получава АУАН и наказателни постановления.
При
документалната проверка от Р.В. ООД бил предоставен договор № 02/12.12.2019 г. между Р.В. ООД и Н. Н. В. ЕГН ********** същият
да е на разположение на фирмата за ремонтни дейности на инвентар, срок до
12.03.2020 г., като хонорарът се определя от броя на извършените ремонти след
представяне на констативен протокол от изпълнителя.
Въз основа на събраните доказателства
на 20.01.2020 г. от главен инспектор М.К.Д. срещу Р.В. ООД
бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-012020/20.01.2020 г.
за това, че като работодател е допуснало до работа лицето Н. Н. В. ЕГН **********,
изпълняващ трудови функции, свързани с поставяне на връхните дрехи на клиенти
на заведението на закачалки в бар клуб „Ретро“ в
гр.Варна, бул.Чаталджа № 22,
с определено работно време – от 22:00 часа до 02:00 часа, определено трудово
възнаграждение в размер на 305 лева месечно, без да е сключен в писмена форма
трудов договор между страните по трудовото правоотношение. Прието било, че
нарушението е извършено на 10.01.2020 г.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 във връзка с
чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. АУАН е връчен на 20.01.2020 г. на упълномощеното лице А.И.Д.
по пълномощно № 8574 от 04.09.2018 г., която записала като възражения: „В
тридневен срок ще внеса възражение“.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН – на 23.01.2020 г. било депозирано писмено
възражение срещу АУАН от Р.В.
ООД, представлявано от управителя Ц.К.И., в което е посочено, че пространството пред
клуба не представлява част от площта на заведението, отдадено под наем на
дружеството, Н.В. е обяснил, че има сключен граждански договор с дружеството за
извършване на ремонтни дейности и нея вечер е бил извикан да отремонтира столове и маси и след молба от управителя на
заведението по своя инициатива е помагал доброволно за кратко време да указва
на клиентите къде да поставят дрехите си, приложено е копие от договора за
наем, възражението е подадено от А.И.Д.. Към жалбата е приложено
копие от договор за наем от 01.06.2019 г. за недвижим имот Нощен клуб Ретро, представляващ сутерен в търговски комплекс с
административен адрес гр.Варна, бул.Чаталджа № 22 с площ 376 кв.м, състоящ се от търговска
зала, сервизни, тоалетни, със срок на договора от 01.06.2019 г. до 31.05.2020
г.
Въз основа на констатациите
в акта административно – наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в него и
правната квалификация на нарушението - по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1
ал.2 от Кодекса на труда и на основание
чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда
наложил на Р.В. ООД имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Към
административната преписка е приложено писмо изх.№ 58653/31.12.2019 г. от
началник отдел ОД Варна, ГДФК, ЦУ на НАП до директора на Директора на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна с констатации, че при извършена на 20.12.2019 г.
проверка на бар-клуб Ретро в гр.Варна бул.Чаталджа № 22, стопанисван от Р.В. ООД, лицата Н.Д.С. и Н.Н. В. упражняват трудова дейност в гореописаният обект и
след извършена справка в информационната система на НАП било установено, че
лицата нямат сключени трудови договори с дружеството към дата 20.12.2019 г.
В съдебно
заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката М.К.Д.. Според
нейните показания по повод сигнал от ТД на НАП гр.Варна за установени при
проверка през м.декември 2019 г. лица, които полагат труд без регистрирани
трудови договори в обекта бар клуб „Ретро“, находящ
се в гр.Варна, булевард Чаталджа, извършили на
10.01.2020 г. след 22 часа проверка в обекта. При влизане в обекта в преддверието
на клуба в дясната било обособено място, където се поставяли дрехите на
клиентите и там установили лицето Н.В., който поемал дрехите от клиентите,
поставял ги на закачалки и им давал номерче.
Представили се и му предоставили декларация, която той попълнил и в нея
посочил, че работи за дружеството „Ретро Варна“ от
месец януари, с работно време вечерта от 22 до 02 часа, работни дни петък и
събота, че има сключен трудов договор и че месечно му се плаща 305 лева. При
документалната проверка им бил представен договор, където е посочено, че Н. ще
извършва ремонтни дейности на инвентара на обекти на дружеството. Гражданският договор не бил
регистриран в ТД на НАП, не бил представен трудов договор по време на
проверката, за което съставила акт.
Бе разпитана като
свидетел и другата служителка от Дирекция Инспекция по труда гр.Варна,
участвала в проверката - К.В.Д.. Според нейните показания на 10.01.2020 г.
извършили проверка съвместно с М.Д. след 22:30 часа на клуб „Ретро“, находящ се на „Чаталджа“
22 в гр.Варна, стопанисван от „Р.В.“ ООД. За самия клуб се слизало по стълби
надолу, в дясно имало гардеробна, в ляво
се влизало в самия клуб. Установили в дясно в гардеробната лицето Н.Н.В., който вземал връхните дрехи и ги поставял в
гардероба. Дали му декларация, в която той собственоръчно попълнил работно
време от 22 до 02 часа, трудово
възнаграждение 305 лева месечно, почивни дни събота и неделя. За това
лице не бил представен сключен трудов договор, за което колежката ѝ
съставила акт.
Съдът кредитира
свидетелските показания на М.К.Д. и К.В.Д. като обективни, взаимно допълващи се
и подкрепени от писмените доказателствени средства по делото.
По искане на
въззивника бе разпитана в съдебно заседание като свидетел А.И.Д., управител на
заведението. По време на проверката била в обекта, при появата на инспекторите
им предоставила наличните документи. Тя извикала това лице, което е на граждански
договор и го била извикала да поправи някаква дограма и столове, после го
помолила да остане само за малко да ѝ помогне, без да договарят
възнаграждение за този допълнителен труд. Имало тогава служител на входа, който
събирал пари за вход. Тогава Н.В. поправил преди това два стола, за което не
съставили протокол. В. имал граждански договор с фирмата за поддръжка.
Съдът кредитира
показанията на Д. в частта им, че тя е извикала В. и му е възложила да
изпълнява дейността по приемане на връхните дрехи на клиентите и поставянето им
на закачалки, тъй като тези обстоятелства се потвърждават от останалите гласни
и писмени доказателствени средства. Съдът не кредитира показанията на св.Д. в
частта, че В. се намирал на обекта по силата на граждански договор и е
изпълнявал поправка на столове, тъй като такъв договор е бил представен на
по-късен етап и няма доказателства той да е съществувал към датата на
проверката, освен това няма попълнен никакъв протокол или друг документ за
извършена от В. ремонтна дейност на инвентара в обекта на въпросната вечер,
като съдът отчете и факта, че към момента на даване на свидетелски показания
пред съда Д. се намира в трудовоправни отношения с Ретро
клуб ООД и като негов служител е заинтересована от изхода на делото.
С оглед
установяване на обективната истина като свидетел бе разпитано и самото лице Н.Н.В.. Според показанията на св.В. той работи в клуб Ретро, първо бил техник, след това няколко месеца бил на
гардероба и в последствие вече има сключен трудов договор. Според него е имал
сключени трудови договори с „Ретро“ клуб за предните
си длъжности, включително и към 10.01.2020 г. за длъжността техник, тогава не
правел разлика между трудов и граждански договор. Тази длъжност включвала като
задължение да проверява инвентара, петък и събота винаги било натоварено,
повечето столове в самото помещение се клатели и когато имало нужда от него,
Андриана - управителката на „Ретро“ клуб го викала. Той
извършвал ремонт на столовете. Преди проверката Андриана го била повикала да
оправя два-три стола, след това го помолила да помага на входа. Имало закачалките
пред входа на заведението, където на своя отговорност всеки клиент си оставял
връхната дреха срещу номерче. Когато отишла
проверката от Инспекцията на труда тогава навършвал 18 години, не бил
инструктиран как да попълни и какво да попълни в декларацията, питал колегата
си на входа и инспекторката от дирекцията, която му обяснила въпросите от
документа и той попълнил текста.
Съдът кредитира
свидетелските показания на В. частта, че е бил извикан на обекта от
управителката на клуба и че тя му е възложила да помага на входа при приемането
на дрехите на клиентите. Тъй като не е правил разлика между трудов и граждански
договор той е бил със съзнанието, че има трудов договор за гардеробиер и затова
е изпълнявал и тази дейност. Тази част от показанията му се подкрепят от
останалите гласни и писмени доказателствени средства. Съдът не кредитира
показанията на св.В. в частта им, че същата вечер преди проверката е извършвал
ремонт на столове и че не бил разбрал въпросите от декларацията, тъй като няма
представени писмени доказателства за извършен ремонт, от разпитите на
служителите на Дирекция Инспекция по труда се установи, че са му били разяснени
въпросите от декларацията, освен това съдът отчете факта, че към момента на
даване на свидетелски показания пред съда В. се намира вече в трудовоправни
отношения с Ретро клуб ООД и като негов работник е
заинтересован от изхода на делото.
Според справката
от Търговски регистър Р.В. ООД се представлява заедно и поотделно от двамата му
управители Ц.К.И. и А.М.Д..
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните от в съдебно заседание гласни
доказателства и приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателствени
средства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани
поради което съдът ги кредитира в посочените по-горе граници.
Съдът, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е получено от А.И.Д.
на 11.03.2020 г., видно от разписката към него, жалбата е заведена на
18.03.2020 г. жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок от надлежна страна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна съгласно
изискванията на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и заповед № З-071/12.01.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда,
в шестмесечния преклузивен срок, както и в
едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и
връчване на акта. Същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, съдържа пълно
описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са
нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Правото на защита е било реализирано с подаване на жалбата, по която е
образувано и настоящото съдебно производство.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации
към хипотезата на правната норма. Съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за безспорно установено, че работодателят е допуснал
в обекта лицето Н. Н. В. да
престира труд, свързан с поставяне на връхните дрехи на клиенти на заведението
на закачалки при определено работно място – бар клуб Ретро,
определено и декларирано от лицето работно време – от 22:00 часа до 02:00 часа
и уговорено трудово възнаграждение 305 лева месечно, също декларирано от
лицето, без да е сключен в писмена форма трудов договор между лицето и
работодателя. Това се установява от събраните гласни и писмени доказателствени
средства. В този смисъл се установява, че Р.В. ООД в качеството му на
работодател е нарушило разпоредбите на
чл.62 ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда. За да е
съставомерно вмененото на дружеството нарушение следва от обективна страна да
се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице основните
елементи на трудово правоотношение, а именно: работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без
сключен трудов договор между страните по правоотношението. Установи се от
представената декларация по чл.402 от Кодекса на труда, че лицето Н. Н. В. на
10.01.2020 г. е било допуснато до работа в бар клуб Ретро,
стопанисван от „Р.В.“ ООД, с определено работно време и с установено трудово
възнаграждение. В попълнената декларация от В. са посочени елементите на
трудово правоотношение – наименование на дружеството, място на работа – Ретро клуб, длъжност – гардероб, работното време, размерът
на възнаграждението. От свидетелските показания
на М.К.Д. и К.В.Д. се установява, че по време на проверката лицето е
приемало връхните дрехи на клиентите и им е давало номерца
за тях.
В случая при
анализ на депозираната декларация по чл. 402 от Кодекса на труда, както и
събраните по делото гласни доказателства, включително и свидетелските показания
на В. се налага извод за наличие на трудова връзка между дружеството и В..
Данните от декларацията съответстват на установеното при проверката, поради
което няма основание да не се зачетат от съда. Работникът е попълнил лично
бланката. При преценката на естеството на договорните отношения следва да се
държи сметка за действителното съдържание на уговорките между страните и
техните съществени елементи, които ги отличават от другите видове
правоотношения. Трудовите и облигационните правоотношения се отличават с
различни права и задължения на страните по тях. Основната разлика между трудовия
договор и договора за изработка се състои в елементите: работно време, работно
място, задължение за спазване на определена трудова дисциплина, йерархическа
зависимост на работника при трудов договор, при договора за изработка
изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяване на уговорения
резултат. Целта на сключване на гражданския договор е извършване на дадена
работа, която е определена по съдържания и обем. По силата на трудовия договор
едно лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а
предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който
макар да е свързан с полагането на труд, предполага пълна самостоятелност до
получаване на крайния продукт.
При анализ на
събраните по делото доказателства настоящия състав на съда намира, че
възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер с него е
уговорена престация на работна сила. Факта, че
извършената работа е срочна и няма постоянен характер не изключва трудовия
характер на възложените функции. Трудов договор може да се сключи и за
определен срок или до завършване на определена работа.
Нормата на чл.
61 ал.1 от КТ изисква трудовият договор
между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа,
като нормата на чл. 62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовия договор се сключва в
писмена форма. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства
следва да се приеме, че липсата на сключен трудов договор между наказаното
дружество и В. правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 62 ал.1 от
Кодекса на труда.
Правилно е била ангажирана отговорността на Р.В. ООД
в качеството му на работодател чрез налагане на административно наказание
имуществена санкция. Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Настоящия съдебен
състав като отчете, че от една страна в наказателното постановление липсват
каквито и да било мотиви досежно размера на
наложеното наказание, и от друга страна предвид факта, че нарушението е първо
за дружеството намира, че така наложеното наказание е прекомерно. Прецени, че в
случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че следва
да измени наказателното постановление, като намали размера на наложената
имуществена санкция от 5 000 лева на 1 500 лева.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че е допуснато нарушение на процесуалния
закон – чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 пр.1 от ЗАНН при съставянето на АУАН и наказателното постановление, тъй
като липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В
АУАН и в наказателното постановление са посочени точно и ясно нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено - на 10.01.2020 г. в 22:47 часа Р.В.
ООД в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Н. Н. В. ЕГН **********,
изпълняващ трудови функции, свързани с поставяне на връхните дрехи на клиентите
на заведението на закачалки в обект бар клуб Ретро в
гр.Варна бул.Чаталджа № 22 кв.Север № 84, с
определено работно време, декларирано от лицето от 22:00 часа до 02:00 часа,
определено трудово възнаграждение 305 лева месечно, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Повдигнато
е ясно обвинение в конкретно нарушение, юридическото лице е имало възможност да
разбере в какво точно нарушение е обвинено и да организира адекватно защитата
си, поради което съдът счита, че няма извършено нарушение на процесуалните
правила, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност юридическо лице.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че е допуснато нарушение на процесуалния
закон – чл.42 т.10 и чл.57 ал.1 т.5 пр.последно от ЗАНН при съставянето на АУАН и наказателното постановление, тъй
като липсва пълен опис на събраните доказателства. Действително в разпоредбата
на чл.42 ал.10 от ЗАНН фигурира изискването АУАН да съдържа опис на писмените
материали, в случая в АУАН в частта за опис на писмените материали е посочена
декларация от Н. Н. В.. По силата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН наказателното
постановление трябва да съдържа описание на доказателствата, които го потвърждават,
а не опис на всички събрани доказателства, поради което съдът счита, че няма
извършено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото
на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност
юридическо лице.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че дори и да се приеме, че в
наказателното постановление има частично
или пълно описание на нарушение, то такова е било установено на място, което не
е отдадено под наем и не се стопанисва от въззивника. Като аргумент се сочи
договора за наем, според който обект бил само помещението, в което се намира
заведението, в едно с неговите санитарни и обслужващи помещения, а не се
отдавало под наем пространството пред заведението. Но от представеното от
въззивника копие от договора за наем е видно, че се предоставя за ползване
обект недвижим имот Нощен клуб Ретро, представляващ
сутерен в търговски комплекс с административен адрес гр.Варна, бул.Чаталджа № 22 с площ 376 кв.м, състоящ се от търговска
зала, сервизни, тоалетни, като не е посочено точно къде се намират сервизните
помещения и какво включват те. А и в хода на производството се установи, че не се
касае за постоянно масивно съоръжение, а за преместваеми
стелажи и закачалки, които могат за кратко време да се монтират е демонтират.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че в случая е налице
правоотношение по граждански договор уредено от нормите на Закона за
задълженията и договорите, уредено чрез граждански договор на подобен род
услуги - ремонтни – и е обусловено от еднократността
на извършеното действие по конкретен
повод и че се касае до
представяне на определен резултат. Относно характера на отношенията между Ретро клуб ООД и В. като трудовоправни съдът изложи своето
становище по-горе. В случая не следва да се счита, че правоотношението между
дружеството и В. е гражданско. Представеният граждански договор не променя този
извод, тъй като в него конкретен резултат не е договорен. Договорено е
единствено вида на работата – ремонтни дейности на инвентар, срока, междинна
цена. Особеният характер на трудовия договор, в една от същностните си отлики
от „гражданския” договор, предпоставя нееднократност на насрещната престация
и необвързаност с постигане на конкретно осъществен резултат, а се престира
работната сила при упражняване на конкретна трудова функция – обстоятелство,
което се установи в настоящия казус.
Съдът не приема
възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че след като контролните
органи не са издали постановление за обявяване на трудовото правоотношение това
е индиция, че контролните органи не са били напълно уверени, че между дружеството
и лицето, прието от актосъставителя и административно-наказващия орган за
работник, е било налице трудово правоотношение без да е налице сключен трудов
договор и неправилно е издадено наказателното постановление. Както и сам
посочва процесуалният представител на въззивника във въззивната жалба
издаването на постановление по чл.405а от Кодекса на труда не е предпоставка за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице, прието за
нарушител по чл. 62 ал.1 от Кодекса на труда, поради което според съда това не е
нарушение от страна на наказващия орган.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във
въззивната жалба, че е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като при наличие на спорни
обстоятелства административно-наказващият орган не е извършил
допълнително разследване. Действително
срещу съставения АУАН е подадено от въззивника в срок писмено
възражение, в което е оспорена фактическата обстановка, възприета от
актосъставителя, и е поискано да се
извърши допълнително разследване на оспорените обстоятелства.
Административно-наказващият орган е извършил проверка на законността и
обосноваността на АУАН, преценил е възражението, за което е изготвено и писмено
становище от старши юрисконсулт Богомил Николов. Задължението на
административно-наказващия орган по чл.52 ал.4 от ЗАНН за разследване на
спорните обстоятелства не е абсолютно задължително за всеки случай, а само
когато е необходимо. В случая наказващият орган е преценил, че не е необходимо
разследване на спорните обстоятелства и е издал наказателното постановление.
Съдът счита, че в случая не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност юридическо лице.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във
въззивната жалба, че е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като административно-наказващия
орган не е обсъдил всички събрани доказателства. До този извод въззивникът достига от съдържанието на наказателното постановление.
Но в нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН е посочено, че наказващият орган преценява
доказателствата преди да се произнесе по преписката, а не със самия финализиращ преписката акт, поради което съдът счита, че и
в този аспект няма допусната процесуално нарушение.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във
въззивната жалба, че е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН,
тъй като в наказателното постановление не е посочено за коя от петте предвидени хипотези на извършено
нарушение в чл. 414 ал.З от Кодекса на труда се налага наказанието.
Действително в наказателното постановление не е изписано кое точно от
предложенията на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е основанието за налагане на
наказанието, но ясно е посочено, че нарушението е на чл.62 ал.1 от Кодекса на
труда, поради което съдът счита, че наказателното постановление съдържа вида и
размера на наказанието, каквито са изискванията на чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН и не
е допуснато нарушение на процесуалните правила.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във
въззивната жалба, че е допуснато нарушение на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57
ал.1 т.б от ЗАНН, тъй като в АУАН и наказателното постановление нарушението е квалифицирано от актосъставителя
и административно-наказващия орган като нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на
труда във връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда, изписани били
като нарушени две норми и не ставало ясно коя точно е нарушена и наказаното
лице не може да разбере актосъставителят, съответно
административно-наказващият орган коя от двете записани разпоредби са приели,
че е нарушена, за да може да реализира правото си на защита. В АУАН и в
наказателното постановление нарушението на въззивното
дружество е квалифицирано по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2
от Кодекса на труда. Според съда е категорична и ясна волята на административно-наказващия
орган за реализиране на административна отговорност за нарушение на чл.62 ал.1
от Кодекса на труда. Направена е връзка с нормата на чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда за мотивиране на реализираната отговорност с оглед на установяването в
случая на предоставяне на работна сила от работника В. на работодателя Р.В. ООД
без обективирането на тези трудовоправни отношения в законоизискуемия акт трудов договор в писмена форма. В този
смисъл съдът счита, че нарушената законова разпоредба е посочена достатъчно
ясно, за да разбере привлеченото към отговорност юридическо лице за какво
нарушение му е повдигнато обвинение и да организира адекватно защитата си,
поради което счита, че няма нарушение на процесуалните правила.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във
въззивната жалба, че след като актосъставителят респективно
административно-наказващият орган са посочили две нарушени разпоредби - на
чл.62 ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса
на труда, то това означава, че те са възприели, че са извършени две отделни
нарушения, а е наложено само едно наказание и по този начин е нарушена императивната
разпоредба на чл.18 от ЗАНН, която урежда, че за всяко отделно нарушение следва
да има и отделно наказание. В АУАН и в наказателното постановление нарушението
на въззивното дружество е квалифицирано по чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Относно
квалификацията на нарушението съдът изложи становището си по-горе, в АУАН и в
наказателното постановление не е посочена като нарушена разпоредбата на чл.61
ал.1 от Кодекса на труда, поради което съдът счита, че е посочено едно
административно нарушение, за което е наложено наказанието и няма нарушение на
чл.18 от ЗАНН в случая.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във
въззивната жалба, че е допуснато нарушение на материалния закон, като нарушението е
квалифицирано по чл.62 ал.1 от Кодекса
на труда, а е описано като допускане
до работа на лице без сключен трудов договор, което се явява нарушение на чл.
61 ал.1 от Кодекса на труда и неправилното посочване на нарушената
разпоредба на Кодекса на труда води до незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление поради несъставомерност. Разпоредбите
на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда регламентират две самостоятелни
задължения и тяхното нарушаване води до две отделни административни нарушения.
Ако работодателят е осъществил и двете нарушения, административно-наказващият
орган решава дали да му бъде потърсена административна отговорност за това, за
кое от двете или и за двете нарушения. Отразяването в наказателното
постановление на обстоятелството, че въззивното
дружество в качеството на работодател е допуснало до работа В. не променя
обстоятелството, че между Р.В. ООД и В. няма сключен трудов договор в писмена
форма, което обстоятелство също е отразено в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Общата словесна формулировка на нарушението
отговаря на квалификацията на нарушението по чл.62 ал.1 от Кодекса на труда,
поради което съдът счита, че няма допуснато нарушение на материалния закон.
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че в издаденото
наказателно постановление липсват каквито и да е мотиви относно размер на
санкцията, в съдържанието на АУАН и наказателното постановление липсват факти,
които да се приемат като отежняващи вината обстоятелства,
не са посочени настъпили вредни последици, няма данни дружеството да е създало
пречки за извършване на проверката или да е забавило същата, не е посочено
дружеството да е извършвал преди същото нарушение и да е бил наказвано за това.
Съдът счита, че наложеното наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева е завишено и не отговаря на
тежестта на нарушението.
В административно-наказателната преписка не са
ангажирани доказателства за други нарушения
на дружеството в тази област, поради
което съдът приема, че нарушението
е извършено за първи път. Наложена е имуществена санкция, която според съдът не
отговоря на тежестта на административното
нарушение, още повече, че от
това нарушение не са последвали
имуществени или други щети за
работника, дружеството или държавата, не са посочени
отегчаващи
отговорността обстоятелства,
поради което съдът счита, че
следва да бъде намален размера
на имуществената санкция към предвидения
в закона миниум от 1 500 лева и че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН да се предупреди
и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие
върху обществото.
Съдът счита, че не се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. За да се приеме, че има маловажен случай на административно нарушение,
следва от данните по делото категорично да се установява, че е налице
правонарушение с изключително ниска степен на обществена опасност, многократно
занижена в сравнение със степента на обществена опасност на останалите
административни нарушения от същия вид, което от своя страна оправдава
прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо ефективното налагане на нормативно
установената за нарушението санкция. Нищо от възприетите с решението факти по
случая не сочи на подобна заниженост на обществената
опасност на деянието. Налице е обичайното за този вид нарушения неизпълнение на
задължението. Нарушението е в областта на възникване и реализиране на трудови
правоотношения и тяхното документално оформяне и се характеризира с наличието
на обществена опасност. По тези съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че не са налице основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН и от
съда.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
От
процесуалния представител на въззивника с въззивната жалба е направено искане
за присъждане на разноски за адвокатска защита.
Съгласно чл.63
ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
От
процесуалния представител на въззиваемата страна в съдебно заседание е
направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно
чл.63 ал.5 от ЗАНН
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
В
АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Липсва обаче изрична уредба как следва да се
процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и
частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на
чл.144 от АПК приложение намират общите
правила на чл.78 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/, в който е
проведен принципът, че страните имат
право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
искането.
При
приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат
от жалбата.
Въпреки
че жалбоподателят е поискал присъждане на направените разноски за адвокатски
хонорар, не бяха представени доказателства за направени такива разноски.
Разноските за адвокатска защита се дължат само ако са направени и са доказани и
тъй като не бяха представени такива доказателства молбата бе оставена без
уважение.
От
въззиваемата страна не бяха представени доказателства за направени разноски. С
оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, факта, че процесуалният
представител-юрисконсулт взе участие в четири съдебни заседания съдът счита, че
следва да бъде присъдена сумата от 120 лева за юрисконсултско
възнаграждение. По съразмерност на основание чл.63 ал.5 ЗАНН, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.78 ал.1
от ГПК следва да му се присъдят 36 лева.
С оглед на изложеното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03–012020/29.01.20120 г. на директора на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Р.В. ООД, ЕИК 205 115
581, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9000, р-н Одесос ул.Хан
Маламир № 42, представлявано от А.М.Д., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение
на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, като намалява размера на имуществената
санкция на 1 500 лева.
Осъжда Р.В. ООД да заплати на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна сумата от 36 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна и Р.В. ООД чрез адв.В.Д.,
че е изготвено решението.
Решението подлежи
на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на глава на глава XII
на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :