Решение по дело №389/2020 на Районен съд - Русе

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От показанията на св.Д. се установява, че жпод.М. не изпълнил задължението си по чл. 43, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС да въведе в протокола действителната категория на автомобила – „N1”, а въвел такава  „АВ1” съответна на ППС имащи характеристика на „атракционни”. Съдът кредитира показанията му, тъй като същите кореспондират и се допълват от приложения Протокол от извършен периодичен преглед за техническата изправност на ППС 20540500 от дата 11.10.2019 г., отразяващ този факт, както и защото адв.Р. не ангажира доказателства за противното. Показанията на св.Л. не могат да опровергаят тези на актосъставителя и приложения Протокол, като с тях се прави опит да се прехвърли отговорността на фирма „Демакс”АД, подържаща системата за технически прегледи, изпратила писмо до всички председатели на технически комисии. Съдът отбелязва, че извън правомощията на дружеството е да дава указания по приложението на наредбата, още повече че от писмото става ясно, че то не дава и такива, а сочи че въведеното приравняване на превозни средства в категориите, доказва единствено, че МПС категория М1 не са приравнени на ППС от категория АВ1-атракционни. С писмото се указва методиката, по която следва да се извършват техническите прегледи на определени категории ППС, като приравнява методите, а не категориите, както се опитва да обоснове адв.Р..

Чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТ задължава председателят на комисията, при извършването на периодичните прегледи на ППС, да не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение изискванията касаещи ги, определени в тази наредба. Конкретно, посочените изисквания за периодичните прегледи са установени с Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, която е посочена в приложение № 5 към Наредбата. В част II, раздел I, т. I, т. 2, буква "б" от Методиката се изисква от председателя на проверяващата комисия да установи наличието /или липсата/ на данъчни задължения за ППС-та, като периодичният преглед се осъществява само ако са представени съответните документи по чл. 30, които преди началото на прегледа се проверяват от него. Втора стъпка от действията на председателя е автоматично да провери резултатите в информационната система по чл. 11, ал. 3 за наличието на платен данък върху превозното средство. Когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство и/или задължителна застраховка, председателят на комисията отразява несъответствията в протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15) и не извършва периодичния преглед на ППС. Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство.

Видно от доказателствата по делото, конкретният преглед е извършен без надлежна проверка дали за процесното МПС е заплатен дължимия местен данък, като до това се стига чрез манипулиране на автоматичната система, в която е било отразено, че проверяваното МПС е "атракционен" автомобил /категория АВ1/, което не отговаря на действителността, тъй като е категория N1. Както посочи съдът по-горе, ако данъкът не е платен, системата за контрол не позволява продължаване на техническия преглед. Въвеждането на грешен компонент при индивидуализиране на МПС прави невъзможно за системата да провери автоматизирано дали е платен или не пътния данък и по този начин става възможно продължаване на процедурата по извършване на техническия преглед. Именно това нарушение на наредбата извършил жалбоподателят като председател на комисията, като е въвел некоректни данни за идентификация на МПС – различна от действителната категория .

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Извършена е проверка на документи от инспектор на към Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Русе, притежаващ изискуемата компетентност да извършва проверки във връзка със спазване разпоредбите на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност пътните превозни средства на МТИТС и Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Административно-наказателното производство е протекло в законоустановените срокове, не са пропуснати съществени реквизити от акта или наказателното постановление, което да обуслови незаконосъобразност на крайния акт, достатъчно са конкретизирани обстоятелствата на нарушението, както и мястото на извършването му. Издаденото НП отговаря на изискванията на ЗАНН. Същото е съставено в предписаната от закона форма, съдържа точно описание на нарушението и съответства на констатациите в АУАН.

С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и цялата преписка по издаването на НП установява по безспорен начин нарушението и правомерното определяне на адм. наказание.

В НП, както и в АУАН, е посочено, че се ангажира отговорността на жалбоподателя М., в качеството му на Председател на Комисия за ПП на ППС.

По същество правилно е приложен и материалния закон – издаденото наказателно постановление е за извършено от жалбоподателя нарушение на  чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност пътните превозни средства на МТИТС.

Съдът не приема довода на защитата, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.2007 г. преценката на административнонаказващия орган "за маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. "Маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В случая нарушението е типично за вида си и не разкрива по - ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с предоставянето на публична функция, поради което тези лица са задължени да спазват императивния характер на законовите разпоредби. Касае се за формално нарушение, при което настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав и липсата на такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като основание за преценка на случая като маловажен.

Поради изложеното съдът преценява, че правилно Наказващият орган ангажирал отговорността на жпод.М. по чл.178а, ал.10 ЗДвП съгласно която: "За нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв. "

Санкционната разпоредба на чл. 178а ал. 7, т. 1 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, според настоящия състав е специална досежно чл.178а, ал.10 ЗДвП . Това е така, тъй като от съдържанието на последната разпоредба се установява, че тя касае случаите, в които председателят на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение на изискванията, определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е. никъде не се твърди председателят на комисията да е "допуснал извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1". Поради това правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 178а ал. 7, т. 1 от ЗДвП.