№ 6138
***, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110168466 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1
КЗ за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата
от 1 199,93 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „*** за причинени вреди на л. а. „***“ с рег. № ****, вследствие
на ПТП от 09.11.2023 г., настъпило в ***, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2024 г. до окончателното плащане, за които
суми по ч. гр. дело № 52896/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.09.2024 г.
Ищецът *** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „*** – на 09.11.2023 г., около 18:30 часа, на ****, в локалното
платно до № 56А в ***, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са
причинени вреди на застрахования при него л. а. „***“ с рег. № ****. Поддържа, че
ответникът *** е застраховател по валидна задължителна застраховка *** на другия
участвал в ПТП-то л. а. ****“ с рег. № **** Сочи, че събитието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил
– Г. Т. Д., който при движение в локалното платно на булеварда до № 56А, в посока центъра
на града, при извършване на маневра за смяна на лентите от крайна лява към средна лента е
ударил застрахования при него автомобил, който вече е започнал маневра за престрояване от
крайна дясна към средна лента. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен
двустранен констативен протокол за ПТП от 09.11.2023 г., в който е удостоверено, че вина за
извършването му има водачът Г. Д. поради допуснато нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Допълва, че във връзка с процесното ПТП е образувана щета № *********, извършен е оглед
и е съставен опис на вредите – предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, надпис
на преден ляв калник, преден ляв подкалник и кора под радиатор. Сочи, че стойността на
ремонта възлиза на 1 184,93 лв. съгласно издадена фактура № **********/20.02.2024 г., в
който размер, в качеството си на застраховател по застраховка „***, е изплатил
застрахователно обезщетение в полза на лизингополучателя – ***, като е сторил и
1
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. Допълва, че
с писмо с изх. № *********/10.06.2024 г. ответникът е поканен да заплати общия размер на
вредата от 1 199,93 лв., като същият го е получил на 11.06.2024 г., но е отказал да я заплати.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва представянето на материалите по
щетата в оригинал. Сочи, че двустранният констативен протокол за ПТП не е съставен в
съответствие със ЗДвП и Наредба № I3-41, поради което неясни остават обстоятелствата
около настъпване на процесното ПТП. Оспорва да е налице съгласие относно вината на
водача на застрахования при него автомобил. Оспорва описания механизъм на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва иска и по размер, тъй като претендираният такъв не отговаря на
действителните вреди, чийто размер следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 КТ по
методиката на Наредба № 24, позовавайки се и на съдебна практика. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка ***, застрахователят по имуществена застраховка „*** встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка *** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните
вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз
на марката в случай, че твърди това/; 4. наличие на действително застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка ***.
С определение от 16.12.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 09.11.2023 г., около 18:30 часа, в
***, е настъпило застрахователно събитие - ПТП, с участието на л. а. „***“ с рег. № ****,
застрахован при ищеца по имуществена застраховка „*** и л. а. ****“ с рег. № ****
застрахован при ответника по застраховка ***, както и, че в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил в полза на лизингополучателя *** сумата от 1 184,93 лв.,
като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
В случая, въз основа на двустранния констативен протокол за ПТП от 09.11.2023 г.,
уведомлението за щета от 10.11.2023 г. при ищеца ***, показанията на разпитания свидетел
П. С. В. както и от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 09.11.2023 г.,
около 18:30 часа, в ***, при движение в локалното платно на **** при № 56А с посока към
центъра на града водачът на л. а. ****“ с рег. № ****предприема маневра за смяна на
лентите от крайна лява към средна лента, като в същото време и посока водачът на л. а.
„***“ с рег. № **** също предприема маневра за смяна на лентите от крайна дясна към
средна лента, вследствие на което траекториите на двете превозни средства се пресичат и
настъпва удар между тях, от който са нанесени материални вреди на застрахования при
ищеца автомобил. Действително, двустранният констативен протокол за ПТП няма характер
2
на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той
се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили
факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение
подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на
произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета
при ищеца от 10.11.2023 г., показанията на свидетелката В. която непосредствено е
възприела фактите, за които разказва, доколкото е била водач на единия от участвалите в
ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза. Най-напред пред застрахователя – ищец П. В. е заявила, че по време на
движение по **** в локалното платно при № 56А при опит за престрояване управляваният
от нея автомобил е бил ударен в лявата предна част от друг автомобил, като от така
описания механизъм не се изяснява напълно дали само единият, или и двамата водачи са
предприели посочената маневра за смяна на пътната лента. В качеството си на свидетел по
делото тя също е потвърдила и пояснила механизма на настъпване на произшествието,
посочвайки, че по време на престрояване в локалното платно на ****, в близост до мола, от
дясна лента вляво, едновременно с нея, но от лява лента в дясна, се е престроявал и другият
водач – участник в процесното ПТП, като според нея двамата са се „борили“ за една и съща
лента, в резултат от което настъпило съприкосновение между двата автомобила.
Свидетелката описва настъпилите вреди по автомобила си в лявата предна част – калник и
врата, както и скоростта си на движение – около 10-15 км./ч., посочвайки, че другият водач е
признал вината си за съприкосновението между двата автомобила, но едва след посещение
на произшествието от служители на КАТ, които са отказали да съставят констативен
протокол. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че
същите установяват поведението на водача на л. а. ****“ с рег. № **** както и това на
водача на л. а. „***“ с рег. № **** именно по начина, отразен в схемата към двустранния
констативен протокол за ПТП от 09.11.2023 г., в който двамата водачи са изобразили по
идентичен начин разположението и посоката на движение на управляваните от всеки един
от тях автомобили, като същите са попълнили коректно документа в частта относно
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, доколкото са отбелязали в
квадратчетата с цел уточняване на схемата на същото, че то е настъпило именно при смяна
на лентите от страна и на двамата участници в произшествието, а не само на единия от тях,
както се твърди от ищеца. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което е достигнало
до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило
процесното ПТП. Съдът намира, че последното е настъпило поради виновното и
противоправно поведение, както на водача на застрахования при ответника автомобил – Г.
Д., така и на водача на застрахования при ищеца такъв – П. В. като за да достигне до този
извод от една страна взима предвид собствените показания на свидетелката В. които
безспорно установяват, че при едновременно предприемане на маневра за смяна на лента от
дясно вляво, съответно от ляво вдясно, е била ударена в предна лява част от водача на
престрояващия се в същото време друг автомобил, с който са се опитвали да се включат в
една и съща лента за движение. Тук следва да се отбележи, че показанията на свидетелката в
частта, в която споделя, че с водача на застрахования при ответника автомобил са се
„борили“ за една и съща лента при извършване на описаната маневра, са възприети и от
експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който по време на изслушването си в
открито съдебно заседание на 27.02.2025 г. изрично е потвърдил вече изготвеното от него
заключение, което напълно съответства на изложените от страна на свидетелката
обстоятелства, изключващи възможността тя вече да се е позиционирала в средната пътна
лента, както се претендира от ищеца. Нещо повече, експертизата е достигнала до
3
категоричен извод, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП
е именно поведението и на двамата водачи, които в случай, че не бяха предприели
едновременно маневра за смяна на лентите от крайна лява към средна, респ. от крайна дясна
към средна, траекториите на управляваните от тях автомобили не биха се пресекли и не би
настъпило съприкосновение между тях. В случая, показанията на свидетелката П. В. съдът
възприема като съществен доказателствен източник, доколкото те доразвиват написаното от
нея в уведомлението за щета до застрахователя – ищец, а освен това служат за изясняване и
на възприетия от съдебно-автотехническата експертиза механизъм на настъпване на
процесното ПТП, още повече, че не са налице други доказателства по делото, които да ги
опровергават. Ето защо, при съвкупен анализ на обсъдените по-горе няколко групи
доказателствени източници – данните, удостоверени в писмените доказателства по делото –
протоколът за ПТП, съдържащ отбелязване от двамата водачи, че всеки един от тях е
осъществявал маневра за смяна на лентите, уведомлението за щета при ищеца, показанията
на свидетелката П. В. както и заключението на вещото лице по съдебно- автотехническата
експертиза, съдът достига до категоричен извод относно поведението на всеки един от
двамата водачи, участвали в процесното ПТП, вина за което има всеки един от тях в еднаква
степен – от 50 %.
Действително, с отговора на исковата молба ответникът не е направил изрично
възражение за съпричиняване, основано на конкретно изложени от него действия и/или
бездействия в поведението на водача на л. а. „***“ с рег. № ****, но сам по себе си този факт
не е основание да се приеме, че отговорността му не подлежи на редуциране, тъй като
ищецът е този, който следва да установи както обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП - при твърдяния от него механизъм, така и вида и размера на претърпените
имуществени вреди. Ето защо, съдът следва да вземе предвид правния извод, до който се
достига след проведен анализ и оценка на събрания по делото доказателствен материал, а
именно: че процесното ПТП се дължи на съпричинителното поведение и на двамата водачи,
които са участвали в него, което обстоятелство следва да бъде съобразено и при определяне
на размера на вредите, които подлежат на обезщетяване и за които застрахователят по
задължителна застраховка *** следва да отговаря.
На следващо място, между страните не се спори, че ищецът *** е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1 184,93 лв. в полза на лизингополучателя – ***,
като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00
лв.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което
като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а.
„***“ с рег. № ****, изчислена по цени на официален сервиз към датата на ПТП-то, възлиза
на 2 810,08 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то,
като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Експертът е
4
констатирал, че към момента на настъпването му увреденият автомобил е бил на 4 години,
11 месеца и 4 дни, а предвид представеното по делото уведомително писмо от ***
увреденото МПС е в гаранция за времето от 06.12.2018 г. до 05.12.2024 г. или до достигане
на 200 000 км., като от данните, отразени в представения по делото снимков материал се
установява, че към датата на която същият е съставен, автомобилът е изминал общо 82 013
км., т. е. налице са и двете групи обстоятелства, обуславящи гаранционната му поддръжка,
поради което отремонтирането му е следвало да се извърши в официален сервиз на марката,
както в случая е било сторено. Следователно, при отчитане на спецификите на установения
по делото механизъм на настъпване на процесното ПТП – равен принос на всеки един от
двамата водачи – по 50 %, размерът на следващото се в полза на ищеца застрахователно
обезщетение се равнява на 1 405,04 лв. (1/2 от 2 810,08 лв.), като на основание чл. 411, ал. 1,
изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 15,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така, общият размер на дълга
възлиза на 1 420,04 лв., т. е. повече от претендирания от ищеца размер от 1 199,93 лв.,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят сторените разноски в
производството по ч. гр. дело № 52896/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
настоящото исково производство, които съответно възлизат на 75 лв. - платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 380 лв. – платена държавна такса,
депозит за САТЕ, платена държавна такса за издаване на СУ и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. С оглед изхода на спора, в полза на
ответника не следва да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, **** срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, **** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че
*** дължи на *** сумата от 1 199,93 лв., представляваща непогасено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „*** за причинени вреди на л. а. „***“
с рег. № ****, вследствие на ПТП от 09.11.2023 г., настъпило в ***, в т. ч. и сторени
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2024 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 52896/2024 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.09.2024 г.
5
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, **** да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, бул. „*** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 75 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
52896/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 380 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6