№ 745 / 5..12..2019 г..
Р Е Ш Е Н И Е
05..12..2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 07..11..2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1727 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК..
И.. ,.. Б.. Е.. Е.. 1.., със седалище и адрес на управление: гр.. С. р. М. ж..к.. „. 4. Б. П. С. с. 6., чрез процесуалния си представител адвокат З..Й..Ц.., вписан в САК е предявило иск срещу А..С..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx..
В исковата си молба твърди, че в законоустановения срок и във връзка със Съобщение от 17..05..2019 г.. по ч..гр..д № 880/2019 г.. по описа на Районен съд - Монтана, ГК, ІІІ състав, на основание чл.. 422 вр.. чл.. 415, ал.. 1, т.. 2 ГПК, предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо А..С..П.. в размер на 479..70 лв.. (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки)..
Искът се основава на следните обстоятелства:
Между А..С..П.. и „Т. Б.. ЕАД (с предишно наименование ,. Б. М. Е. са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.. Договор за мобилни услуги № ********* от 30..05..2016 г.. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx ..
2.. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 09..06..2016 г.. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство.. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 321..77 лв.. с вкл.. ДДС.. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 13..99 лв.. с вкл.. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от А..С..П.. номера и устройства са приложени и условия..
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр.. фактури, издадени в периода м.. март 2017 г.. - м.. юли 2017 г.., конкретно посочени.. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента..
След предсрочното прекратяване на договорите между ,.. Б.. ЕАД и А..С..П.. по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/01..07..2017 г.., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесните номера xxxx и ********** в общ размер на 629..61 лв.. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство в общ размер на 167..88 лв..
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер xxxx са уредени в т.. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 30..05..2016 г.. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** са уредени в т.. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 09..06..2016 г.. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер xxxx - преди 30..05..2018 г..; за номер ********** - преди 09..06..2018 г..) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му..
Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер xxxx е в размер на 310..64 лв.., което вземане в настоящото производство се претендира частично.. Претендираната неустойка за номера е размер на 74.97 лв..
Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** е в размер на 318..97 лв.., което вземане в настоящото производство се претендира частично.. Претендираната неустойка за номера е размер на 74.97лв..
От своя страна, обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т..ч.. по свързаните договори за мобилни услуги.. За мобилното устройство, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 09..06..2016 г.., предсрочно изискуемият остатък е в размер на 167..88 лв.. с вкл.. ДДС, равняващ се на дванадесет неначислени лизингови вноски.. Претендираната сума по фактурата е в общ размер на 317,82 лв..
Предвид гореизложеното, общата стойност на неизплатените парични задължения на А..С..П.. спрямо ,.. Б.. ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 479..70 лв.. (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки)..
Изискуемостта на вземанията на ,.. Б.. ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникьт не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени..
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ,.. Б.. ЕАД е депозирано заявление по чл.. 410 от ГПК до Районен съд - Монтана, въз основа на което е образувано пред ГК, ІІІ състав, ч..гр..д.. № 880/2019 г.. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение..
Предвид Съобщението на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.. 47, ал.. 5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл.. 422 вр.. чл.. 415, ал.. 1, т.. 2 ГПК..
Молят съда да постанови решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането им по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч..гр..д.. № 880/2019 г.. по описа на Районен съд - Монтана, ГК, ІІІ състав, против длъжника - ответник А..С..П.., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва:
- 479..70 лв.. (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки), дължима се съгласно фактура № **********/01..03..2017 г.., фактура № **********/01..04..2017 г.., фактура № **********/01..05..2017 г.., фактура № **********/01..06..2017 г.. и фактура № **********/01..07..2017 г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29..03..2019 година до окончателното изплащане на вземането..
Претендират разноски в заповедното и исково производство..
Ответникът, А..С..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения особен представител адвокат Е..Ц..,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска..
Искът, макар и процесуално допустим, е неоснователен, тъй като:
По отношение на иска по чл..422 от ГПК - същият съгласно т..р.. № 4/18..06..2014 г.. на ВКС по т..д.. № 4/2013 г.. на ОСГГК е специален установителен иск и с предявяването му се цели наличието на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на присъдено нещо.. С оглед подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение, което представлява пречка за влизането й в сила, а иска по чл..415, ал..1, т..2 от ГПК, също е установителен, и иска по чл..415, ал..1, т..3 е осъдителен..
Претенциите на ищцовата страна са неоснователни, както по основание, така и по размер.. Дори да е съществувала облигационна връзка с предмет на предоставяне на мобилни услуги, то не са налице възникнали задължения в посочените размери.. Клаузата за неустойка по договора е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е прекомерна, а претенцията в размер на 479,70 лв.. е неоснователна и недоказана.. Съгласно чп..92 от ЗЗД „задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за една страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който ще се начислява неустойката.. От приложените по делото писмени доказателства, оспорва изцяло същите да не се приемат като доказателства по делото, тъй като тежестта на доказване в настоящето производство е на ищеца инициирал заповедното производство..
В конкретния случай от общите условия на дружеството - доставчик, видно от доказателствата, че при неплащане в срок на задължението за предоставени услуги доставчикът има право едностранно да прекрати договора.. По делото не става ясно от приложените писмени доказателства, които оспорва изцяло от кого и кога е прекратено договореното правоотношение, по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора е уведомила другата страна.. Нито пък става ясно от изложените обстоятелства за формиране размера на неустойката.. Не на последно място трябва да се има предвид, че претенцията за неустойка е нищожна, поради факта, че дори и да фигурира облигационна обвързаност, в качеството на потребител.. По смисъла на пар..13, т..1 от ДП на ЗЗП даващ легална дефиниция на понятието ,,потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на тьрговска или професионална дейност.. Дори като физическо лице тази услуга, за която претендира ищеца по делото, съгласно разпоредбата на чл..143 от ЗЗП, която дава определение на понятието ,,неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка във вреда именно на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.. В тази насока в 19 точки е визирана правната норма и дава изчерпателно изброяване на различните хипотези на неравноправие, доколкото може да се прочете, въпреки, че отново твърди, че не са ясни приложените доказателства, а именно процесните договори са сключени по предварително определени условия от една страна - ищецът-кредитор клаузи на договора.. Безспорно се установява, че тези бланкови договори не са били предмет на предварително договаряне между страните.. Не са приложени от ищцовата страна приложени в обратна посока.. Според чл..146, ал..1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал..2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително, и поради това в качеството ми на потребител ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, каквито са приложените по делото.. Тези нормативни разрешения са дадени в директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05..04..1993 г.. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспортирана с нов чл..13а, т..9 от Д3 на 33П /ДВ..бр..64..2007г../ Според чл..3 от Директивата неравноправните клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.. Според Директивата не се счита индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително, какъвто е настоящият случай и следователно доверителят и в качеството му на потребител не е имал възможност да влияе върху нейното съдържание.. Факта, че някои аспекти от дадена клауза или от някоя отделна клауза са индивидуално договорени не изключва приложението на чл..3 от Директивата към останалата част на договора ако общата преценка сочи, че той е договор с общи условия каквито са приложените.. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е уговорена индивидуално, то той следва да докаже и да установи този факт.. В случая счита, че не е доказано, и с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че в качеството на потребител на ответника не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка по договорите.. В случая не е налице индивидуално договаряне на клаузите касаещи неустойки по договора.. В този смисъл е и разпоредбата на чл..146 от ЗЗП..
Следва само да се отбележи, че неустойката за оставащите месечни абонаменти такси до края на срока на договора договаряна от доставчика на услугата ищец в настоящето производство вече трайна се приема за нарушение на чл..68г, ал..1 от ЗЗП от КЗП, и за нелоялна търговска практика - решение № 7586/04..12..2013 г.. на АССГ по адм..д.. № 6627/2013 г..
В случая самият начин на сключването на договорите, цитирани от ищеца в исковата молба и по-конкретно по тези, по които се претендират неустойки, поставят в изключително неблагоприятно положение доверителят и като потребител спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността..
По отношение на претенциите на ищеца за неизплатени лизинги по никакъв начин не са доказани.. Същите са изплатени изцяло и не се дължат суми и не е ясно от къде ищеца претендира посочените суми..
Прави възражение за погасяване на задължението по давност, тъй като това са периодични плащания
Що се касае до разноските по водене на делото неоснователно е уважен адвокатският хонорар в размер на 360 лв.. в заповедното производство, тъй като материалният интерес е под 1 000 лв.., съобразно чл..7, ал..7 във вр.. с ал..2 от Наредба № 1/2004г.. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при производства по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението е на половината от това по ал..2, а именно 150 лв..,с оглед тълкувателното решение правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и в исковото производство, съобразно чл..7, ал..2 от горепосочената Наредба до 1 000 лв.. материален интерес размера е не повече от 300, но не и 360 лв..
Оспорва изцяло приложените писмени доказателства, договор с приложенията, относно съдържанието им..
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар..
Доказателствата по делото са писмени..
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 880 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана..
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К..И.., приета от съда и не оспорена от страните..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл..235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл..410 и сл..ГПК
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.. 422, ал.. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор за мобилни услуги № ********* от 30..05..2016 г..; Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 09..06..2016 г.., с твърдения, че е сключен между “”Т. Б.” Е.. с предишно наименование „К. Б. М.” ЕАД и А..С..П....
Ищецът ,.. Б.. Е.. Е.. 1.., със седалище и адрес на управление: гр.. С. р. М. ж..к.. „. 4. Б. П. С. с. 6. има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл..410 ГПК.. С оглед невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистриран постоянен адрес, съвпадащ с настоящ такъв, както и липсата на действащ трудов договор за връчване по месторабота издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК, на основание чл..415 ал..1 т..2 ГПК заявителят е уведомен за възможността да предяви специалния си установителен иск.. В тази връзка предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим..
Разпоредбата на чл.. 422 ал.. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането.. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл..410 ГПК..
По делото са представени цитираните по-горе Договори, без да е установено, имат ли връзка с индивидуалните потребителски номера, отнасящи се до абоната и потребител на услугите, за които се твърди, че е налице неизпълнение и които са послужили като основание за издаване Заповед № 580 от 01..04..2019 година за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК по ч..гр..д..№ 880 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана..
В хода на процеса не се изясни действително по какъв начин и доколко ответникът е запознат с Общите условия за взаимоотношенията между „Т. Б.” ЕАД с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или Общите условия на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, което бе в тежест на ищеца..
Освен това, в обстоятелствената част на исковата молба са посочени размерите на неизпълнение на задължение от страна на потребителя, като е посочен и размер на неустойката, претендирана частично, а е направено искане за присъждане на сума, в която са обединени в едно неизпълнение на задължения и неустойка..
Съгласно твърдението на ищеца, съдът приема, че 22..05..2017 година е датата на двустранното спиране на номерата, т..е.. преустановена е възможността на потребителя да осъществява входящи/изходящи обаждания и да ползва други услуги, които доставчикът му е предоставял, с други думи това е датата на предсрочното прекратяване на договора..
В заключението на вещото лице се установява, че задължението на ответника по издадените пет броя фактури е в размер на 959..37 лв.., неустойка 629..611 лв.., изчислена по следния начин: месечната такса от 24..99 лв.., разделена на 30 дни, за да се изчисли таксата за един ден.. Получената сума се умножава по броя на дни до изтичане на договорите, съответно 373 и 383 дни..
Спорен е въпросът основателен ли е специалния установителен иск, като в случая е обединена в едно претенцията за неизпълнение на задължение и неустойка; претендираната неустойка явява ли се в противоречие с „добрите нрави” по смисъла на чл.. 9 и чл..26 ал..1 от ЗЗД, което от своя страна да обоснове основателността или отхвърлянето на претенцията, основаваща се на чл..92 ЗЗД, във връзка ненавременно изпълнение на парично задължение по договор за мобилни и фиксирани телефонни услуги..
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който следваше в това производство, което е продължение на заповедното, при пълно и главно доказване да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения.. Ищецът следваше да установи също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил своето.. Ищецът следваше да докаже и размера на всяка една от претенциите си, за претендирания период, в това число и как са формирани стойностите..
В конкретният случай не се установи безспорно, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл..410 ГПК, вх..№ 4263 от 29..03..2019 година е налице задължение от страна на А..С..П..,xxx, по отношение на ищеца, като потребител по договори за мобилни услуги и Договор за лизинг за претендирания период от време..
Както в заповедното, така и в исковото производство не се установи по безспорен и категоричен начин, което бе в тежест на ищеца как и по какъв начин е формирана крайната стойност на задължението, заявена общо, защо се претендира частично неустойка, при условие че се твърди виновно неизпълнение на договорно задължение.. Не се изясни и въпросът, след като последната фактура е издадена на 01..07..2017 година, защо договорите са прекратени предсрочно на 22..05..2017 година и известяван ли е ползвателят на мобилните услуги за доброволно изпълнение на задължението.. / Представената с Молба – становище, вх.. № 13636 от 06..11..2019 година Последна покана за доброволно плащане, с дата 05..06..2017 година до А..П.. не е основание на съда да приеме, че е надлежно връчена на ответника, тъй като липсва каквото и да е доказателство за получаването и/..
Освен това, основателността на претенцията по чл..92 ал..1 ЗЗД е обусловена от установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка..
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне задължение за изпълнение.. Освен облигационната връзка, е необходимо и виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение.. В конкретния случай не са налице всички елементи за възникване задължение за плащане на неустойка, а именно: уговорена такава и краен срок за плащане..
Автономията на волята и свободата на договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както за частноправните субекти, така и за държавните органи..
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл..9 ЗЗД, според който съдържанието на договорите страните могат да определят свободно дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави..
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е част от действащата правна система..
С не по – малко като значение ограничение на свободата на договаряне, е накърняването на добрите нрави.. Като морални норми добрите нрави нямат правно действие.. По силата на чл..26 ал..1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението на закона.. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и правила за поведение.. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.. При това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай..
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника.. В настоящия случай, клаузата за неустойка, съдържаща се в приложените договори, заявена по един начин, без да е изяснена методология на формиране не цели проявлението на посочените и функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения, т..е.. така определената неустойка освен че е прекомерно завишена, / стойността и е посочена в констатациите на заключението на вещото лице, а е претендирана частично/ е в нарушение на чл..9 ЗЗД; договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл..26 ал..1 от ЗЗД..
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност на сключения договор в тази му част.. Като непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на неустойката и възможността или невъзможността за намаляване на размера и при определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане, т..е.. налице е частична недействителност на договора досежно клаузата за неустойка, в тази част договора е нищожен и не поражда правно действие..
Недействителността на клаузата за неустойката обаче не води до нищожност на целия договор, съгласно чл..26 ал..4 ЗЗД, когато може да се предположи, че страните биха го сключили и без недействителните му клаузи или когато порочната му част може да бъде заменена от повелителни законови разпоредби.. Съдът намира, че страните са сключили договорите за мобилни услуги, без клаузата за неустойка, тъй като основната им цел е била предоставяне за временно и възмездно ползване услугата за определен период от време и съответното заплащане за това ползване.. Задължението за плащане на договорената цена, изпълнено при забава налага извода, че при нищожността на клаузата за неустойка са текли във всички случаи мораторните лихви.. Но в случая те не могат да бъдат претендирани, той като исковото производство, продължение на заповедното не може да излезе от рамката на заявеното и да се допуска изменение на иска в каквато и да било посока, нито за увеличение, нито за намаление..
Не без значение е и обстоятелството, че не е установено известяването за предсрочното прекратяване на договорите, както и да е поканен длъжника да плати доброволно задължението си и в тази връзка не възникване задължение за изплащане на цялото задължение, в което е включена и неустойка..
От друга страна, съдът не може да не се произнесе и относно направеното възражение за погасяване по давност на задължението..
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност, съгласно чл.. 111 Б.. "в" ЗЗД.. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика на ВКС.. Съгласно ТР 3/18..05..2012 ОСГК понятието периодични плащания по смисъла на чл.. 111, Б.. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.. Вземанията на топлофикационни, ел.. снабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, също съдържат изброените принципи на понятието, поради което са периодични плащания.. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер..
В случая вземането на ищеца по приложените договори за предоставени мобилни услуги не е погасено по давност.. Заявлението по чл.. 410 ГПК, депозирано в Районен съд Монтана е с вх..№ 4263 от 29..03..2019 година.. Началната дата на издаваните фактури, по които се претендира неизпълнение е от 01..03..2017 година, като петата фактура е с дата 01..07..2017 г.. В тази връзка, съдът намира, че направеното възражение е неоснователно, но това не променя крайния извод за неоснователност на претенцията..
При това разбиране, съдът намира, че искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ,.. Б.. Е.. Е.. 1.., със седалище и адрес на управление: гр.. С. р. М. ж..к.. „. 4. Б. П. С. с. 6., на основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК, за ПРИЗНАВАНЕ УСТАНОВЕНО по отношение А..С..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 29..03..2019 година ДЪЛЖИ на ,.. Б.. Е.. Е.. 1.., със седалище и адрес на управление: гр.. С. р. М. ж..к.. „. 4. Б. П. С. с. 6. сумата от 479..70 лв.. (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки), по фактура № **********/01..03..2017 г.., фактура № **********/01..04..2017 г.., фактура № **********/01..05..2017 г.., фактура № **********/01..06..2017 г.. и фактура № **********/01..07..2017 г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29..03..2019 година до окончателното изплащане на вземането, 25..00 лв.. разноски за заплатената държавна такса и 360..00 лв.. адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед № 580 от 01..04..2019 година по частно гражданско дело № 880 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: