Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 97/04.10.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември,
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 318/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на С.Ю.А. от гр.Търговище срещу решение №
56/24.04.2019 г. по гр.д.№ 183/18 г. на Окръжен съд – Търговище в частта му, с
която предявените от нея искове за присъждане на вреди по чл.49 от ЗЗС, са
отхвърлени: за разликата от 5000 лева, до 40000 лева – за неимуществени и от
1030.88 лева, до 10000 лева – имуществени вреди. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваните части
и за уважаване изцяло на исковите претенции.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на Община – Търговище
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове по чл.49 от ЗЗД от С.Ю.А. ***- Търговище за заплащане на обезщетение за
претърпени вреди поради попадане на инвалидната й количка в необезопасена дупка
на пътя, в резултат от което количката се преобърнала и
ищцата получила фрактура на тазобедрена става. Претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв. и имуществени вреди в
размер на 10000 лева.
Оспорвайки
изцяло иска, ответникът твърди, че е изпълнил задълженията си за поддръжка на пътното
платно и че липсват
предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност; евентуално -
оспорва претенциите по размер и твърди съпричиняване на вредоносния резултат
поради неизпълнение от ищцата на задълженията й на пешеходец по чл.107-108,
ал.1-2 от ЗДвП.
Събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свид.Н.Н. - очевидец на инцидента и на свид.Н.А. - дъщеря на
ищцата установяват, че на 05.06.2018 г. в гр.Търговище, придвижвайки се в
управлявана от втората свидетелка инвалидна количка, ищцата претърпяла пътен
инцидент от попадане и преобръщане на количката в необезопасена и необозначена
дупка на пътя, което довело до телесни увреждания - пертрохантерно счупване на
дясното бедро. На 07.06.2018 г. в ортопедичното отделение на МБАЛ – Търговище
по спешност е направена операция, с извършване на метална остеосинтеза, чрез
поставяне на плака с 4 винта, компресивен и допълнителен винт. На 14.06.2018 г.
е започнала рехабилитация в болнични условия, която - след 21.06.2018 г. е
продължила в домашни условия.
Заключението на назначената СТЕ установява,
че районът на инцидента е част от първостепенната общинска улична мрежа, но в
много лошо състояние и се е нуждаел от незабавен ремонт. Ищцата се е
придвижвала с инвалидна количка по бул.“Трайко Китанчев“
и надясно - по ул.“Копривщица“, чийто десен тротоар е без тротоарни плочки, с
много неравности на бетоновата настилка, негодни и разрушени бордюри. Безспорно
е, че липсва рампа за инвалидни колички, като вдясно от пешеходната пътека и в
близост до десния тротоар има голяма дупка. Показанията на свид Н. установяват
размерите й - 50-60 см. в диаметър и дълбочина 15-20 см., като по улицата има и
други дупки с подобни размери.
С оглед заключението на назначената СТЕ, правилен
е извода на съда, че инцидентът е станал на участък от уличната мрежа, за чиято
изправност, сигурност и безопасност на придвижване на пешеходците отговаря ответникът - чл.31
ЗП и чл.167, ал.1-2 от ЗДвП. Тъй като уврежданията на ищцата са резултат от
неизпълнение на тези задължения, исковете по чл.49 от ЗЗД са доказани по
основание.
Назначената съдебно-медицинска експертиза
представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, което установява вида, степента и тежестта на телесното
увреждане - счупване на бедрена кост. Установено е, че след
травмата ищцата изпитвала първоначални
силни физически болки, а към момента на
изготвяне на заключението – почти година след инцидента, тя продължава да е неподвижна
и на легло, без да може да се придвижва както с помощни средства, така и с
придружител. Безспорно е установена необходимостта от постоянна чужда грижа и
обслужване, включително хранене и удовлетворяване на физиологичните й нужди и това, че й предстои нова оперативна интервенция за
отстраняване на импланта. Въпреки продължителната рехабилитация, вероятността
за възстановяване на двигателната функция е минимална. Вещото лице е съобразило
и обстоятелството, че ищцата е с прекаран мозъчен инсулт през 2016 г., последван от счупване на другата бедрена кост.
При определяне на размера на
дължимото обезщетение, съдът се е съобразил с възрастта на ищцата – около 70 години
и със здравословното й състояние към момента на постановяване на решението.
Прилагайки принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, е направил извод, че
претендираните морални вреди следва да се оценят на 20000 лв., който извод се
споделя изцяло от настоящата инстанция. Приложените писмени доказателства – фактури
и фискални бонове, съпоставени със заключението на медицинската експертиза, и
след приспадане на стойността на медикаментите за лечение на придружаващите
заболявания, установяват размера на разходи за лечението на ищцата в общ размер
на 4123.51 лв.
Настоящата инстанция не споделя
извода на съда относно съпричиняването на вредоносния резултат от дъщерята на
ищцата, която – управлявайки инвалидната количка, е била длъжна своевременно да
възприеме опасността и да заобиколи препятствието, а при насрещно движещо се
МПС - да изчака преминаването му. Наличието на съпричиняване би било налице ако
пострадалият със собствените си действия е допринесъл за настъпването на
резултата. Доказателства за такова поведение не са представени, липсват и
твърдения в тази насока. Поведението и действията на трето лице, в случая –
дъщерята на ищцата, не са свързани с прилагане на последиците от
съпричиняването, поради което извършената от съда редукция на размера на дължимите
обeзщетения за имуществени и
неимуществени вреди е незаконосъобразна.
При липсата на доказателства за
съпричиняване на резултата от пострадалата ищца, размерът на присъдените
неимуществени вреди следва да бъде определен на 20000 лева, а на имущeствени вреди – на 4123.51 лева.
Обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителните му части до
посочените суми, като исковете бъдат уважени за разликата от присъдените с
решението размери, до цитираните по-горе суми.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 56/24.04.2019 г. по гр.д.№ 183/18 г. на
Окръжен съд – Търговище В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените искове по чл.49 от ЗЗД от С.Ю.А.
*** за обезвреда на неимуществени вреди за разликата от 5000 лева до 20000 лева
и за имуществени вреди – за разликата от 1030.88 лева, до 4123.51 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Търговище, ЕИК
*********, представлявана от Кмета д-р Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С.Ю.А. от
гр.Търговище, кв.“Запад“, бл.63, вх.А, ет.*, ап.*, ЕГН:********** сумата от 15000
лв. /петнадесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3290.63
лв. /три хиляди двеста и деветдесет лева и 66 ст./ - обезщетение за имуществени
вреди, причинени в резултат на попадане и преобръщане на инвалидната й
количката в необезопасена и необозначена дупка от уличната мрежа в
гр.Търговище, ул.“Копривщица“, на 05.06.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/24.04.2019 г. по гр.д.№ 183/18
г. на Окръжен съд – Търговище в останалите му обжалвани части.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.