Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.11.2020г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и трети октомври Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Стефка А.
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 14551 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.С.В. поддържа в исковата молба, че с влязло в сила решение по т.д. №231/2018г. на СГС е отхвърлен предявеният от „С.К.“ ООД против „Ф.– РД – В. и П.“ ЕООД, с предходна правно - организационна форма СД „Ф.– РД – В. и П.“ иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 100 000лв. по запис на заповед, издаден на 12.02.2013г. с падеж 01.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2017г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №17837/2017г. на СРС. Излага, че по посоченото заявление на 20.04.2017г. била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу СД „Ф.РД – В. и П.“ и неограничено отговорния съдружник Д.С.В. /връчена на настоящия ищец на 15.06.2017г./. В срока за това, дружеството подало възражение, във връзка с което заявителят подал иск с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК, който бил отхвърлен с посоченото по-горе влязло в сила решение на СГС. Физическото лице – неограничено отговорен съдружник, не е подало възражение срещу заповедта в срока за това. Ето защо, образуваното срещу солидарните длъжници изп. дело №20178380402589 било прекратено по отношение на „Ф.– РД – В. и П.“ ЕООД и понастоящем продължава само срещу ищеца по настоящото дело - В..
От фактическа страна поддържа, че между СД „Ф.“ и „С.К.“ ООД имало сключен предварителен договор за продажба на търговско предприятие от 12.02.2013г., съгласно който „С.К.“ ООД е следвало да заплати аванс в размер на 100 000 лв., който бил обезпечен чрез сключване на допълнителен договор за заем от същата дата и за същата сума, като целта била заобикаляне на забраната за предварително уговорен начин за удовлетворяване на кредитора. Съгласно клаузите на предварителния договор, авансовата сума, платена като заем, не подлежи на връщане, независимо от това дали ще бъде сключен окончателен договор. Във връзка с претенцията на „С.К.“ ООД за връщане на сумата по заема, било образувано т.д. №8877/2016г. на СГС, 14 състав. С влязло в сила решение СД „Ф.“ било осъдено да заплати на „С.К.“ ООД сумата от 100 000 лева по договор за заем от 12.02.2013г. Било образувано изп. дело № 20178380407082 на ЧСИ Бъзински, окончателното плащане на сумата по което е настъпило на 03.04.2018г.
По силата на т.5 от договор за заем от 12.02.2013г. било уговорено, че връщането на заемната сума ще бъде обезпечено с издаването на запис на заповед. Поддържа, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр. д. №17837/2017г. на СРС е именно обезпечението по този договора за заем. Става ясно, че „София Кампо“ е претендирало сумата от 100 000 лв. – едно и също вземане, на две различни основания – веднъж по договор за заем и втори път – по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед, обезпечаващ същото това вземане.
Счита, че има правен интерес от предявяване на иск, с който да бъде признато за установено, че не дължи на „С.К.“ ООД сумите по изп. дело №20178380402589, които към 05.11.2019г. възлизат на общ размер от 134 020,44 лв., от които главница 100 000 лв., законна лихва върху главницата от 22.03.2017г. в размер на 26 664,04лв., съдебни разноски в размер на 4 436 лв., адв. възнаграждение по изп. дело 2 520лв. и авансова такса в размер на 400,40лв. – вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 12.02.2013г. с падеж 01.01.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №17837/2017г. и моли съдът да постанови решение в този смисъл. Моли заповедта за изпълнение и изпълнителният лист да бъде обезсилени спрямо ищеца.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът „С.К.“ ООД подава писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че целта на иска по чл.439 от ГПК е да даде възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори принудителното изпълнение, а не основанието на самото вземане, при това при наличие на новонастъпили факти, които отричат продължаването на изпълнението /плащане, изтекла погасителна давност, прихващане и др./. Искът не може да се основава на факти, обхванати от силата на пресъдено нещо. В случая, счита че възраженията на ищеца срещу основанията за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №17837/2017г. са преклудирани, поради неупражняването им надлежно и в срок. Правото му да ги въведе в нов процес е изчерпано. Не са налице новонастъпили обстоятелства, които да обуславят допустимост на предявения иск. Счита и че искът е неоснователен. Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, поради което е достатъчно да са изпълнение строго формалните изисквания за нейното издаване и да е настъпил падежът, за да е налице валидно менителнично задължение. В конкретния случай, ищецът не е оспорил своевременно редовността на записа на заповед от външна страна, нито настъпването на падежа, поради което искът е неоснователен. С допълнителна молба прави доказателствено искане за допускане разпит на свидетел за установяване на действителните отношения между страните.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 20.04.2017г. ч.гр.д. №17837/2017г. на СРС.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото и неоспорен от страните предварителен договор за продажба на търговско предприятие от 12.02.2013г., се установява, че СД Ф.в качеството си на продавач се е задължило да продаде на ответника – купувач търговското си предприятие като съвкупност от права и задължения срещу сумата от 600 000 лева. В чл.6 от договора е уговорено, че цената ще бъде заплатена на части, първата от които в размер на 100 000лв. - при подписване на договора, обезпечена чрез сключване на договор за заем. Останалата част от цената е уговорено да се заплаща чрез получените от продавача субсидии /очевидно във връзка с извършваната от предприятието земеделска дейност/, като в случай на теглене на кредити от същия, неизплатената част от тях също се приспада от продажната цена и едва ако към датата на сключване на окончателния договор има разлика между уговорената продажна цена и изплатената до момента сума, тази разлика подлежи на плащане от купувача. От своя страна, купувачът се задължава освен да заплати цената, както е уговорено, и да сключи договор за наем на земеделска земя с продавача.
От приложения договор за заем от 12.02.2013г., се установява, че по силата на същия е уговорено ответникът да предостави на СД Ф.сумата от 100 000лв. на два равни транша, първият от които не по-късно от 28.02.2013г., а вторият до 31.03.2013г. Първата дата е уговорена като влизане на договора в сила. Падежът на задължението за връщане на заемната сума, ведно с натрупаната лихва, е 01.01.2016г. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 10% от заемната сума за целия период на договора. В чл.5 от договора изрично е посочено, че връщането за заемната сума, както и на дължимата лихва, ще бъде обезпечено от заемателя чрез издаване на запис на заповед в полза на заемодателя.
По делото е приет и запис на заповед от същата дата, по силата на който издателя СД Ф.се е задължил срещу представяне на същия да заплати на поемателя – ответник – сумата от 100 000лева. Записът на заповед е авалиран от ищеца.
Установява се, че с влязло в сила решение по гр. д. №8877 по описа за 2016г. на СГС, IV ТО СД Ф.е осъдено да заплати на С.К. ООД сумата от 100 000лв. на осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД по договор за заем от 12.02.2013г., ведно с уговорените в същия възнаградителна лихва и неустойка за забава.
От удостоверение, издадено от ЧСИ М.Б., на л.32 от делото, е видно, че по силата на изп. лист, издаден по горепосоченото дело на СГС, в било образувано изп. дело №20178380407082, като поради изплащане на дължимото, делото е прекратено. От удостоверение на ЧСИ Бъзински на л.49 от делото се установява, че по изп. дело е постъпила сума в общ размер на 147 215,30лв., в периода 04.10.2017г. - 02.04.2018г., като последното разпределение към взискателя е извърпшено на 03.04.2018г., с което дългът е бил погасен, а впоследствие делото прекратено.
Установява се, че на 20.04.2017г. oтветникът по делото се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу СД Ф.и Д.В.С. за сумата от 100 000 лв. по запис на заповед от 12.02.2013г. с падеж 01.01.2016г., ведно със законната лихва за периода от 22.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по ч.гр. д. №17837 по описа за 2017г. на СРС.
Въз основа на този изп. лист срещу солидарните длъжници СД Ф.и Д.С. било образувано изп. дело № 20178380402589 по описа на ЧСИ М.Б., което е видно от удостоверение на ЧСИ на л.56 от делото. Покана за доброволно изпълнение, ведно с посочената заповед за изпълнение, са връчени на ищеца на 15.06.2017г. - видно от приетата по делото разписка на л.165 от делото.
В срока за това, СД Ф.е подало възражение срещу заповедта за изпълнение, във връзка с което било образувано т.д. №231 по описа на СГС за 2018г. по предявения от СОФИЯ КАМПО установителен иск по чл.422 от ГПК за признаване дължимостта на сумата от 100 000лв по запис на заповед от 12.02.2013г., ведно със законната лихва от 22.03.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417от ГПК по гр. д. №17837/2017г. на СРС.
С влязло в сила решение по делото, искът е отхвърлен. В резултат на това, изпълнителното делото е продължило само срещу ищеца Д.С., който не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока за това.
По делото е изслушано заключението на ССчЕ на вещото лице Т.Б., от което се установява следното:
С пет отделни превода от ответника по делото в полза на СД Ф., осъществени в периода 27.02.2013г. - 15.05.2013г., по сметка на събирателното дружество е била преведена сума в общ размер на 100 000лв. Съгласно отразеното по кредита на сметка Вземания по съдебно спорове, със сумата от 139 748,30 лв. е бил погасен заемът от 12.02.2013г. В счетоводството на дружеството-ответник няма данни за извършвани плащания по запис на заповед, като липсват счетоводни записвания относно същия. В хода на експертизата, на вещото лице са предоставени Справки за оповестяване на счетоводна политика на дружетсвото, като приложения към ГФО за 2016, 2017 и 2018г., като във всеки от тези документи е включен следния текст: „На 01.01.2016г. имаше падеж на запис на заповед от 12.02.2013г., във връзка с предварителен договор за продажба на предприятие, която длъжникът СД Ф.към края съответно на 31.12.2016/2017/2018г. все още не е изплатил“. Вземането е в размер на 100 000лв., които не са отчитано задбалансово. Вещото лице пояснява, че за посочените периоди ответникът е третирал вземането по сочения запис на заповед като условен актив – възможен актив, чието съществуване ще бъде потвърдено от настъпването на бъдещо несигурно събитие, което не може да бъде контролирано от предприятието. При разпита в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че въпросните справки – приложения към годишния финансов отчет на дружетсвото не са били публикувани в търговския регистър за съответните години, въпреки че това е задължително, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Били са публикувани останалите четири форми – баланс, отчет за приходи и разходи, отчет за собствения капитал и отчет за паричните потоци. Въпросните приложения не са били налични в публичния регистър, поради което вещото лице ги е изисквало отделно от дружеството и ги е получило с посоченото по-горе съдържание.
По делото е проведен и разпит на свидетел – П.Д.Р.. Свидетелят заявява, че като адвокат е консултирал собственика на ответното дружество в периода 2012-2013г. Във връзка със сключвани от дружеството договори и водени от него дела. Спомня си, че е коментиран въпросът за закупуване на предприятието на дружеството СД Ф.– РД – В. И П.. Поради спецификите в заплащането на цената, проектът на договора бил изготвен от него. Тогава имало практика задълженията по такива договори да се обезпечават със запис на заповед. Мисли, че страните в конкретния случай коментирали да се обезпечи само капарото в размер на около 100 000лв. Мисли, че извън договора за продажбата, е изготвял проект и на договор за заем, но не е присъствал на подписването на нито един от тези документи. Само изготвял проекти, предоставял ги на клиентите, за да могат те впоследствие да нанасят каквито промени намерят за добре. Не му е известно със сигурност нито дали изготвените от него договори са били сключени, нито при какви точно условия. Знаел от разговори с управителя, че нещата се движат, но нищо конкретно.
Останалите приложени по делото от страните доказателства са ирелевантни за правния спор, поради което съдът не го обсъжда поотделно.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК.
С този иск длъжникът оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Той е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, чрез което да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.
Искът е процесуално допустим. Вземането, чието изпълнение се осъществява принудително в рамките на изпълнителното производство, по което ищецът е конституиран като длъжник, е съдебно установено със заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр. дело №17837 по описа за 2017г. на СРС. Ангажирани са доказателства, че заповедта за изпълнение е била връчена на ищеца на 15.06.2017г., като изпълнителната й сила се е стабилизирала с изтичането на срока за подаване на възражение от страна на ищеца по настоящото дело, а именно – 30.06.2017г. Както съдът е посочил още в определението си по чл.140 от ГПК, ищецът твърди, че вземането по абстрактната сделка, за което е издадена заповедта за изпълнение, е било удовлетворено в рамките на каузалната сделка – договор за заем, чието изпълнение е било обезпечено със записа на заповед. Установява се от доказателства по делото, че по изп. дело№20178380407082 е постъпила сума в общ размер на 147 215,30лв., в периода 04.10.2017г. - 02.04.2018г., като последното разпределение към взискателя е извършено на 03.04.2018г., с което дългът е бил погасен, а впоследствие делото прекратено. Ето защо, съдът приема, че възражението на ответника за недопустимост на предявения иск е неоснователно. Действително, искът не може да се основава на факти, преклудирани от стабилитета на процесната заповед за изпълнение. Вярно е, че не е допустимо искът да се основава на обстоятелства, несъвместими с материалното право, установено със заповедта за изпълнение, по отношение на която длъжникът не е упражнил правото си на възражение. Но от изложеното по-горе следва, че фактите, на които ищецът основава предявения с настоящата искова молба иск не са били настъпили към момента на стабилизирането на заповедта за изпълнение спрямо длъжника Д.В.. Окончателното плащане на сумата по договора за заем е настъпило на 03.04.2018г. – тоест след датата на стабилизиране на процесната заповед за изпълнение. Ето защо, като основан на новонастъпил спрямо изпълнителното основание факт, искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Спорът между страните е концентриран в това дали процесната абстрактна сделка обезпечава връщането на заемната сума по договора от 12.02.2013г. или задължението за сключване на окончателен договор по предварителния договор за продажба на търговско предприятие от същата дата. Претенцията на ищеца е базирана на разбирането, което съдът споделя и което е широко застъпено в съдебната теория и практика, че когато чрез издаването на запис на заповед се цели обезпечаването на друго, извънменителнично задължение, което се явява каузално по отношение на абстрактното, погасяването на това задължение лишава недобросъвестния кредитор /този, който знае за погасяването на каузалното правоотношение/ по записа на заповед от материалната легитимация да търси изпълнение по ценната книга, защото това би довело до двойно плащане на по същество едно и също задължение. На тази недобросъвестност може да се позове всеки длъжник по записа на заповед, включително и авалиста. Менителничното вземане по абстрактната сделка съществува независимо развитието на каузалната само и единствено по отношение на последващия добросъвестен кредитор – джиратар, който не се явява страна по каузалната сделка. Поемателят по записа на заповед не може да бъде добросъвестен, тъй като той винаги е страна по каузалната сделка.
В процесния казус, съдът намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че записът на заповед е издаден във връзка със сключения на същата дата договор за заем. В договора изрично е предвидено, че обезпечаване задължението за връщане на заемната сума от заемателя ще стане чрез издаването на запис на заповед в полза на заемодателя. Подобно условие не съществува в представения предварителен договор и издаването на запис на заповед във връзка с този договор не се установява от показанията на свидетеля Радев, който изрично заявява, че не е присъствал на подписването на никакви документи и не знае нищо конкретно за отношенията между страните, освен това, че лично е изготвил проекта на предварителен договор, който е предоставил в електронен вариант на ответното дружество. Всяка информация, която свидетелят има за последващото развитие на отношенията между двете дружества, освен че е обща и неконкретна, е получена от него в разговори с управителя на дружеството – ответник, което очевидно е заинтересовано от изхода на спора. Поради изложеното съдът намира, че показанията на свидетеля не доказват дори косвено факта, който ответника се домогва да докаже чрез тях, а именно – че записът на заповед е издаден във връзка с предварителния договор за продажна на търговско предприятие. Напротив – установява се от заключението на ССчЕ, че вземане към СД Ф.по запис на заповед от 12.02.2013г. във връзка с предварителен договор за продажба на предприятие фигурира единствено като условен актив в справки за оповестяване на счетоводна политика за годините 2016-2018г., които не са били обявени в ТР, следователно нямат достоверна дата. В противовес, вземането по заемния договор е отразено както като дати на преводите, така и като погасяване. При разпита в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че не е установило да е осчетоводено друго задължение на СД Ф.до 2019г., с изключение на платежно нареждане от 31.08.2016г. за 100 000лв. с посочено основание – договор за заем, за което никоя от страните по делото не твърди да има отношение към предмета на делото. Това налага извода, че не може да се установи друго конкретно задължение на СД Ф., за чието обезпечаване да е бил издаден процесният запис на заповед, освен цитирания договор за заем, който е бил погасен по пътя на принудителното изпълнение. След като задължението по каузалната сделка е вече изпълнено, обезпеченият по записа на заповед недобросъвестен кредитор няма правото да търси повторно изпълнение, вкл. и от авалиста. Доказаната недобросъвестност легитимира ищеца-авалист да противопостави на ответника – поемател произтичащите от каузалното правоотношение възражения на издателя, вкл. и това за погасяване на изпълняемото право по каузалната сделка. Ето защо, от правна страна съдът приема, че вземането, за събирането на което е образувано изп. дело №2589/2017г. на ЧСИ М.Б. е вече погасено и предявеният иск е основателен.
Исканията
за обезсилване на процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист съдът
намира за неотносими, тъй като законът не предвижда подобна последица от
уважаването на иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК, поради което оставя същите без
разглеждане.
По
разноските:
При този изход на спора, право на разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК има ищцовата страна. Съгласно доказателствата по делото същите възлизат на сумата от 5360, 82 лв. – държавна такса и 400 лв. - депозит по допуснатата СсчЕ.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439 от ГПК по отношение на „С.К.“ ООД», ЕИК ******със седалище ***,
че Д.С.В., ЕГН ********** не дължи сумата от 100 000 лв. по запис на заповед от
12.02.2013г. с падеж 01.01.2016г., ведно със законната лихва от 22.03.2017г. и ведно с
разноските по заповедното производство, възлизащи на 4 436лв., за което е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 20.04.2017г. по ч.гр..д. № 17837 по описа за 2017г. СРС,
49 с-в и е образувано изп. дело № 20178380402589 на ЧСИ М. Бъзински.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД», ЕИК ******със седалище *** да
заплати на Д.С.В., ЕГН ********** сумата
от 5 760,82 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.