№ 7564
гр. С., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110111116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Р. К., с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 713,15 лв., представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. С.,
общ. СС., ул. „Ц.И.А. II“ № 15А, таванско помещение, инсталация **********, абонатен №
367828, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
30.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 129,84 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г., сумата от 37,46 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 6,83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 31.05.2019 г. до 18.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28218/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата в качеството й
на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е
заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
1
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това,
ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението
на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
назначения й особен представител, с който ответницата оспорва исковете. Оспорва да е
потребител на топлинна енергия с твърдения, че макар и да е наследник на своята майка
Б.К.Х., ответницата никога не е била в България и не е ползвала процесния имот. Счита, че
не може да се ангажира отговорността й за заплащане на задълженията към „Т.С.“ ЕАД,
възникнали преди смъртта на наследодателя й – Б.Х., на името на която се води партидата за
процесния имот. Евентуално възразява за погасяване на сумите по давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете са
предявени в размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че за ответницата е
възникнало задължение за заплащане в полза на ищеца на възнаграждение в претендирания
размер.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
2
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже всички
свои възражения, евентуално, че е погасила претендираните вземания.
Спорно по делото е обстоятелството дали ответницата има качеството на клиент на
топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по отношение на
което съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
3
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно
договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или
презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
По делото е приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 132, том I, рег. №
4616, дело № 93 от 15.10.2009 г., видно от който Р.К.Г., представлявана от пълномощника си
Б.К.Х., е дарила на сестра си Б.К.Х. собствения си придобит по наследство и съдебна делба
(съгласно и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
съдебна делба № 155, том V, дело № 951 от 07.09.1982 г.) недвижим имот: апартамент без
номер по нотариален акт, а съгласно удостоверение за данъчна оценка записан под номер 11,
находящ се в гр. С. на улица „Ц.И.А. II“ № 15А, на трети етаж, състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, клозет, с площ от 79,90 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение с
площ от 7,75 кв. м. и таванско помещение с площ от 18 кв. м., както и заедно с 6,6652 %
идеални части от общите части на сградата и от урегулирания поземлен имот, върху който е
построена, представляващ УПИ ХIII-13 от квартал 5 по плана на гр. С., местността „III-та
извънградска част“, целият с площ от 546,20 кв. м. по нотариален акт, а по скица с площ от
539,74 кв. м., като дарителката Р.К.Г. си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху дарявания имот.
По делото е приета молба – декларация от Р.К.Г. до „Т.С.“ ЕАД от 01.12.2000 г. за
откриване на партида за таванско помещение на адрес: ул. „Ц.И.А. II“ № 15, вх. А, ет. 3, като
е отбелязано, че семейството на молителя се състои от един член.
По делото е прието Удостоверение за наследници изх. № РСЦ24-УГ52-597 от
05.11.2024 г., издадено от С.О., район „СС.“, видно от което Р.К.Г. е починала на 25.11.2009
4
г., като е оставила за наследник по закон Б.К.Х. – сестра, починала на 29.10.2018 г. и
оставила за свой наследник по закон ответницата в настоящото производство – Н. – М. Р. К.
– дъщеря (Удостоверение за наследници с изх. № РКС22-УФ01-87 от 27.01.2022 г., издадено
от С.О., район „К.С.“).
От посочените документи се установява, че от 15.10.2009 г. собственик на имота е
била майката на ответницата – Б.К.Х., която обаче не е била клиент на дружеството, при
данните за сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия с вещния
ползвател на имота – Р.К.Г.. Със смъртта й правото на ползване се е прекратило по силата на
закона, като считано от 25.11.2009 г. собственикът на имота следва да отговаря за
задълженията към „Т.С.“ ЕАД. Следователно до 29.10.2018 г. именно Б.К.Х. в качеството на
собственик на имота е имала качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по
аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и е имала задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота, при липса на данни правото
на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на
имота на друго лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за
спора лице за продажба на топлинна енергия до тази дата. След смъртта на Б.Х. правото на
собственост върху имота е преминало върху ответницата по силата на наследствено
правоприемство – чл. 5, ал. 1 ЗН, с откриване на наследството на Х.. Съобразявайки тези
факти, както и изложените в исковата молба твърдения, съдът приема, че ответницата е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове за доставената
топлинна енергия и извършена услуга за дялово разпределение за периода след 29.10.2018 г.
(от 29.10.2018 г. до 30.04.2021 г.). За периода от 01.05.2018 г. до 29.10.2018 г. потребител на
топлинна енергия като собственик на имота е била майката на ответницата, като при липсата
на твърдения в исковата молба, че отговорността на ответницата се търси и като наследник
на Б.Х., искът следва да се отхвърли за посочения период. Ответницата в качеството на
собственик на имота след 29.10.2018 г. е клиент на топлинна енергия за битови нужди и има
задължение да заплаща стойността на доставената топлинна енергия, при доказана реална
доставка. Обстоятелството кой фактически е ползвал имота през процесния период е
ирелевантно за ангажиране на отговорността й.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за част от процесния
период (посочен по-горе) е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016
г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“
5
от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с ответницата, в
качеството й на собственик на имота.
По делото се установява и от приетите доказателства, че през исковия период
сградата - етажна собственост, в която се намира процесният имот е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно
счетоводство, за което е сключен Договор № 87 от 26.10.2000 г. между „Т.С.“ ЕООД и
представител на етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия. От данните по делото става ясно още, че през исковия период третото
лице - помагач „Т.С.“ ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост, за което е представен и Договор № Д-0-67 от
03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД като
възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител, от което дружество са съставяни и
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, на което етажните собственици
не са се противопоставили.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което
настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. От
същото се установява, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната
станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира процесният имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. И за трите отоплителни периода в имота не е имало отоплителни
тела, свързани към ВОИ; не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота, както
и ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота; не е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация, тъй като процесният имот не
попада в отопляемия обем на СЕС. В имота е имало водомер, като за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. е начислена ТЕ за погряване на вода за БГВ на база брой ползватели –
51,100 куб. м.; за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е начислена ТЕ за погряване на
вода за БГВ на база брой ползватели – 51,240 куб. м.; за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. е начислена ТЕ за погряване на вода за БГВ на база брой ползватели – 50,960
куб. м. И за трите отчетни периода сумите са начислени служебно поради неосигурен достъп
до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. От експертизата се установява също,
че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в
абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно
6
нормативната уредба. Според вещото лице дяловото разпределение на топлинна енергия за
процесния период е извършено съобразно нормативната уредба, а ищецът при начисляване
на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния
период. Общо начислената ТЕ за имота и дължима сума за тази ТЕ за процесния период с
отчитане на изравнителните сметки е в размер на 713,16 лв. Топломерът в абонатната
станция е преминавал метрологични проверки на 07.10.2016 г., 13.06.2018 г. и 25.03.2022 г.,
като не са констатирани отклонения. С оглед на тези данни и липсата на отчетени
неточности при измерване на топлинната енергия, преминала през общия топломер в
абонатната станция, съдът приема, че през процесния период общият топломер е бил годно
средство за търговско измерване на преминаващата през същия топлинна енергия.
Заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде кредитирано, тъй
като е достатъчно задълбочено, изготвено е не само на база едностранно съставени от ищеца
частни документи, но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за
дялово разпределение - изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети
на уредите за дялово разпределение и на документите, представени от топлофикационния
район.
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Т.С.“ ЕАД с молба от 15.11.2024 г. са представени и
изравнителни сметки за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и констативни протоколи
за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение за първия
отоплителен период. Видно от представения протокол редовните дати за отчет са били
13.05.2019 г. и 19.05.2019 г., отразено е, че не е осигурен достъп до процесното таванско
помещение и на двете редовни дати за отчет, като констативният протокол е подписан от
представител на етажната собственост и от служител на фирмата за дялово разпределение.
Допълнително на вещото лице по СТЕ е представен и протокол за неосигурен достъп до
имота за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., от който се установява, че
редовните дати за отчет на уредите за дялово разпределение в СЕС са били на 10.05.2021 г. и
на 13.05.2021 г., като за процесното помещение не е бил осигурен достъп и на двете редовни
дати за отчет.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на
ответницата е доставяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Относно
основанието за начисляването и нейния размер съдът приема, че за първия отоплителен
сезон – 2018/2019 г. и за третия отоплителен сезон – 2020/2021 г. тази енергия е начислена
законосъобразно, при условията на установения по делото неосигурен достъп до имота за
отчет на уредите за дялово разпределение, което е предвидено като възможност в
действащата през процесния период нормативна уредба. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) (НТ) и последвалата Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
7
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 (при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане), като
според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол
за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната фирма за дялово разпределение) и един или повече представители на етажната
собственост.
В конкретния случай по делото са приети документи, както и СТЕ, която не е
оспорена от ответницата, посредством които ищецът пълно и главно доказа правото си да
начисли по реда на Наредбата за отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за
отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. служебно количество
на топлинна енергия, което след това е фактурирал въз основа на одобрените цени на ТЕ
през периода, поради неосигурения достъп до имота за отчет на уредите за дялово
8
разпределение. Топлинната енергия за БГВ в имота е изчислявана на база 140 л. дневно за
един потребител, което се установява от данните, че за първия период са начислени общо
51,100 куб. м., а за третия период – общо 50,960 куб. м., т. е. в минимален съгласно
нормативната уредба обем. Не се твърди и доказва ответницата да се е възползвала от
възможността да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в
сроковете, указани в общите условия на договорите и изискванията на Наредбата (чл. 70, ал.
8 НТ), поради което съдът приема, че топлинната енергия е начислена правилно за първия и
третия отоплителни периоди.
Според настоящия съдебен състав обаче, ищецът не доказа при условията на пълно и
главно доказване основанието за начисляване на ТЕ за БГВ за втория отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Както се посочи, основание за служебно начисляване на
топлинна енергия за БГВ е наличието на някоя от следните хипотези, а именно: изтекъл
срок на валидност на метрологична проверка на индивидуалните водомери и неизпълнение
на задължението на абоната в едномесечен срок от уведомяването да представи тези
водомери за последваща проверка, повреда на индивидуален водомер или неосигурен
достъп до имота за отчитане на водомера.
От представените от „Т.С.“ ЕООД доказателства не се установява енергията да е
начислена при условията на неосигурен достъп до имота от клиента – не са представени
констативни протоколи, удостоверяващи датата на проверките и че на тези дати не е бил
осигурен достъп до имота, които документи да са били оформени по посочения по-горе ред
– такива не са представени и на вещото лице. С оглед изложеното, съдът приема, че по
делото не е доказано основанието за служебно начисляване на ТЕ за БГВ за този
отоплителен сезон при условията и по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
топлоснабдяването (не са представени доказателства да се касае за хипотеза на неосигурен
достъп до имота, за което да са съставени писмени документи относно липсата на достъп до
имота, съдържащи данни за датите на посещаване на имота), а при всички положения в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже предпоставките за изчисляване на топлинна
енергия за БГВ по този ред, поради което за същия сезон не биха могли да се приложат и
последиците на чл. 162 ГПК (при липса на данни и за реално отчетено потребление). По тези
съображения съдът приема, че сумите за отоплителен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
са недължими.
Следователно, дължими са сумите, начислени за топлинна енергия за БГВ за отчетен
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
За да определи размера на дължимата сума за доставена топлинна енергия, съдът използва
изчисленията, направени от вещото лице в приетата техническа експертиза (Таблица № 3)
при съобразяване на изготвените изравнителни сметки за всеки период. Така общо
дължимата сума за топлинна енергия за БГВ за посочения период възлиза на 482,70 лв.
Както се посочи, ответницата отговаря за задълженията за периода от 29.10.2018 г. до
30.04.2019 г.
От страна на ответницата е направено възражение за изтекла погасителна давност, по
9
отношение на което съдът приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 30.05.2022 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), което
обстоятелство съдът е обявил за служебно известно с доклада по делото по чл. 146 ГПК,
приет без възражения от страните. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
22.03.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. (за част от
които ответницата не отговаря и поради липса на облигационно правоотношение с ищеца),
или непогасени по давност са вземанията за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2019 г. и от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. По реда на чл. 162 ГПК, след използване на лихвен калкулатор
и изравнителните сметки за същите периоди, съдът приема, че за тези периоди дължима е
сумата в общ размер на 268 лв., за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен,
като за разликата до пълния предявен размер от 713,15 лв. и за периодите от 01.05.2018 г. до
31.01.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
10
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно,
задълженията за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни,
поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон.
С оглед изложеното, за главните вземания за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2019 г.
и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва,
която следва да се начислява за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г. (за вземането по
общата фактура от 31.07.2019 г. за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г. и за вземането по
общата фактура от 31.07.2021 г. за периода от 15.09.2021 г. до 18.05.2022 г.). Изчислена с
помощта на лихвен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК съдът определя същата в размер на
32,87 лв., до която сума искът за мораторна лихва следва да бъде уважен, съответно
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 129,84 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
11
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, че през целия процесен период е извършвана услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, е установен по основание (услугата е извършвана за
всички отоплителни сезони, за които също са изготвяни изравнителни сметки).
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
установен по основание.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, тоест давността
за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от
първото число на следващия месец. Предвид началото на периода, за който се претендира
цена на услуга за дялово разпределение - м. 04.2019 г., няма вземания, които да са погасени
по давност. Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период от 01.04.2019
г. до 30.04.2021 г. в размер на 37,46 лв., който се установява от извлечението от сметка на
ищеца и не е оспорен от ответницата, съответно искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.05.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като разноски се
претендират и доказват само от ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 285,98 лв. – от общо 750 лв. (50 лв. – държавна такса, 300 лв. –
депозит за СТЕ, 300 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални
12
действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 28,60 лв. от общо 75 лв. (25 лв. – държавна такса и
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу
Н. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „К.С.“, ул. „Л.“ № 16, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. Р. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД
следните суми: сумата от 268 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. С., общ. СС., ул. „Ц.И.А. II“
№ 15А, таванско помещение, инсталация **********, абонатен № 367828, за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2019 г. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 32,87 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г., сумата от 37,46
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 28218/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Н. Р. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., общ. „К.С.“, ул. „Л.“ № 16, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за
сумата над 268 лв. до сумата от 713,15 лв. и за периодите от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. и
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
сумата над 32,87 лв. до сумата от 129,84 лв. и на мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 6,83 лв. за периода от 31.05.2019 г.
до 18.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 28218/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
ОСЪЖДА Н. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „К.С.“, ул. „Л.“ № 16, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 28,60 лв. - разноски за ч. гр. д. №
28218/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 285,98 лв. - разноски за исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.Г.П.“ № 3, като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
13
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14