Р Е Ш Е Н И Е № 11
гр. Сливен 27.01.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 363/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба на П.В.Д. с ЕГН: **********,***, чрез адв. Г.М. *** срещу Решение № 20/121/06002/3/01/04/02, изх. № 01-6500/9023#20 от 05.08.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 41 587,00 лева, съгласно посочените в мотивите на решението фактически и правни основания за неизпълнение на заложените приходи в одобрения бизнес план, съгласно сключен договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г. с предмет „Модернизиране на ф. за производство на к. м. и подобряване на земеделския производствен процес във ф. и въвеждане на нови продукти, чрез изграждане и оборудване на м. м. за преработка на добитото собствено м. в м. п.", в съответствие с т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.
В жалбата се твърди, че постановения акт е немотивиран и издаден след срока определен в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Сочи, че: са налице форсмажорни обстоятелства, които са в основата на невъзможността за изпълнение на договора; налице е добросъвестно и пълно изпълнение на задълженията по договора за финансова подкрепа; неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели за размер на приходи от дейността за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не означава, че предприятието не е икономически жизнеспособно; недостигането на прогнозните резултати в приходната част на бизнес плана се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44, б. „е” от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 8 / 2008 г./: з. при ж., довело до голяма с. при к.-м.; а. и с. при ж.; раждаемост на ж. от м. п.; сумата, определена за възстановяване, не е съразмерна с неизпълнението на бизнес плана; сумата, подлежаща на връщане, е определена съобразно Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., издадени от ДФЗ – Разплащателна агенция, които са обнародвани в ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г.; с посочените Правила се създават задължения и санкции, които не са съществували към момента на сключване и изпълнение на договорите по процесния програмен период, поради което не следва да обвързват оспорващия и в настоящия случай са неприложими. Моли оспореният акт да бъде отменен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че по делото е установено, че през периода на действие на програмата са настъпили форсмажорни обстоятелства, които са довели до невъзможност да достигне заложените в бизнес плана приходни стойности. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Административният орган – Изпълнителния директор на ДФЗ – София, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.07.2014 г. между ДФЗ и оспорващия Д. е сключен Договор № 20/121/06002 за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на договора, ДФЗ предоставя на Д. безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект № 20/121/06002, а именно: „Модернизиране на ф. за производство на к. м. и подобряване на земеделския производствен процес във ф. и въвеждане на нови продукти чрез изграждане и оборудване на м. м. за преработка на добитото собствено м. в м. п.”. Одобрената безвъзмездна финансова помощ по договора в размер на 41 587 лева е оторизирана на 23.06.2015 г. и платена на ползвателя Д..
При извършена през м. юли 2019 г. проверка на място след плащане по договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г., резултатите от която са обективирани в контролен лист, са установени реализирани приходи от продажби по години, както следва: За 2016 г. – 2 697,83 лева, при заложени приходи от представения със заявлението бизнес план – 15 000 лева; за 2017 г. – 15 761,49 лева, при заложени приходи от представения със заявлението бизнес план – 99 600 лева; за 2018 г. – 16 303,15 лева, при заложени приходи от представения със заявлението бизнес план – 179 340 лева. Въз основа на проверката на място и последвалата административна проверка, е констатирано, че реализираните приходи от подпомаганата дейност по проекта, изчислени средноаритметично за всички проверявани три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от изпълнението на бизнес плана, е в размер на 12,40 % от заложените приходи. Счетено е, че е налице неспазване на разпоредбите на т. 4.18 и т. 4.33 от договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г., както и на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 / 2008 г.
С писмо с изх. № 01 -6500/9023#18 от 20.04.2022 г. ДФ „Земеделие“ е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в съответствие с мотивите на влязло в законна сила съдебно решение № 2258 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело № 7221/2021 г. по описа на ВАС на РБ, Първо отделение. Предоставена е възможност на ползвателя да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на наложената финансова корекция, което е връчено на 02.06.2022 г. В указания срок, с писмо вх. № 01-6500/9023#19 от 15.06.2022 г. в ДФ „.Земеделие“ е постъпило възражение от страна на бенефициера, като към същото не са приложени документи и доказателства. Същото е обсъдено и прието за неоснователно от органа.
Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" въз основа на материалите в преписката, като разгледал и възражението на жалбоподателя, издал Решение № 20/121/06002/3/01/04/02, изх. № 01-6500/9023#20 от 05.08.2022 г., с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 51, ал. 1 и ал. 2, във вр. с 16, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба №8 от 03.04.2008 г.), т. 8.1, предложение първо, във връзка с неизпълнението на т. 4.18 и т. 4.33 от договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г., чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1. във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), както и в съответствие с мотивите на влязло в законна сила Решение № 2258 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело№ 7221/2021 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) на РБ, първо отделение, и съгласно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 41 587,00 лева. В мотивите на оспореното решение е посочено, че: между ДФ „Земеделие" и П.В.Д. е сключен договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г. с предмет „Модернизиране на ф. за производство на к. м. и подобряване на земеделския производствен процес във ф. и въвеждане на нови продукти, чрез изграждане и оборудване на м. м. за преработка на добитото собствено м. в м. п."; по договора е извършено плащане в размер на 41 587.00 лв. на 06.07.2015 г.; от извършената проверка на място в периода 08.07.2019 г. - 19.07.2019 г.,, обективирани в контролен лист е извършена и административна проверка, вследствие на която е констатирано, че реализираните приходи от подпомаганата дейност по проект №20/121/06002, изчислени средноаритметично за всички проверявани три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от изпълнението на бизнес плана е в размер на 12,40 % от заложените приходи; налице е нарушение на т. 4.18. и т. 4.33 от договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г. Извършено е позоваване на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 / 2008 г., както и на т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007– 2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години се налага санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Направен е извод, че общият размер на наложената финансова корекция, следва да бъде в размер на 41 587 лева.
Видно от съдържащия се в административната преписка Бизнес план по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, заложените прогнозни приходи от продажби за процесните години са: за 2016 г. – 15 000 лева, за 2017 г.– 99 600 лева, за 2018 г. – 179 340 лева.
Видно от приложените по адм. дело 460/2020 г. на АС - Сливен от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Сливен, документи, че през м. август 2016 г. по отношение на ж. о. на оспорващия в с. Ж. са наложени временни ограничителни мерки, както следва: С Акт за възбрана от 03.08.2016 г. е възбранено придвижването на ж. от и към обекта, и търговията с ж., месо и к., добити от тях, до освобождаването от официален ветеринарен лекар; С Протокол от 10.08.2016 г. е констатирано възникнала з. б.– с. при к., с отчетени 2 броя з. ж. и 2 броя з. ж.; с Акт за забрана от 10.08.2016 г. е забранена консумацията на 31 кг к. м. и 2 броя к. от з. по необходимост 2 броя к..
Събрани са и свидетелски показания. Според свидетеля Н. С. С., във ф.та на оспорващия е имало проблеми – имало е з., нямало добив на м. достатъчно. Според свидетелката П. Д., през 2016 г. във ф. е имало големи загуби при р. на м., защото е имало б. ж. от з. „с.“. Б. се състояла в следното: раждат се я., обаче те са н., те са м., няма п. и тази к. съответно няма м. , така че през тези години нямало как да има нито я. за продажба, нито м. .
По делото е прието, като не е оспорено от страните и заключение на вещото лице по назначената и изготвена съдебна ветеринарно-медицинска експертиза. Видно от същото, както и от допълнително дадените от експерта в проведеното открито съдебно заседание уточнения, че е установено з. А. с. по д. п. ж.. Това з. е ф., бавно п. н. з. при о., к. и м.. Най-често се проявява след 5 годишна възраст, но може да з. и по-млади ж. след 18 месечна възраст. Вещото лице посочва, че А. с. по д. п. ж., не може да доведе до к. висока с. при с.. В о.с.з. заявява, че за периода от 2016 г. до 2018 г., само две ж. са у. от констатираната б. с., няма други.
Към настоящото дело е приложено адм.дело № 460/2020 г. на Административен съд Сливен, с предмет на оспорване акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 20/121/06002/3/01/04/01 с Изх. № 01-6500/9023#2 от 23.09.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, с който е определена подлежаща на възстановяване от жалбоподателя сума от 41 587,00 лева. Жалбата срещу този акт е отхвърлена с решение № 87 от 14.04.2021 г. на Административен съд - Сливен, постановено по административно дело № 460/2020 г. по описа на съда. Върховният административен съд е отменил първоинстанционното съдебно решение и АУПДВ със следните мотиви: "процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 23.09.2020 г., и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.“
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 20а, ал. 5, пр. второ от ЗПЗП. Според цитираната разпоредба, изпълнителният директор на фонда издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ). С решение по т. 14. 2 от протокол № 189/02.03.2022 г. Управителният съвет на ДФ "Земеделие" е н. за и. д. на фонда Н. Г. К., т. е. д. л., издало оспореното решение.
Решението е издадено в предвидената в закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, вр. чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. От формална страна актът съдържа фактическите и правни основания за издаване му и съответства на изискването за неговото мотивиране по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Константна е съдебната практика на ВАС, а в този смисъл е и Решение № 2258 от 10.03.2022 г., постановено по адм. д. № 7221/2021 г. по описа на ВАС, I о., с което е отменено Решение № 87 от 14.04.2021 г. на Административен съд - Сливен, постановено по административно дело № 460/2020 г. и издадения от същия орган срещу жалбоподателя Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/121/06002/3/01/04/01 с Изх. № 01-6500/9023#2 от 23.09.2020 г. за същата сума, според която непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и поради това представлява основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция, а не за издаване на АУПДВ.
Именно на посоченото правно основание – чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, е издаден и оспореният административен акт, в който изрично е отбелязано, че се издава във връзка с посоченото съдебно решение на ВАС. В решението за финансова корекция са подробно посочени и останалите разпоредби, на които се основава то, включително конкретните клаузи от сключения с жалбоподателя договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, на които органът се позовава. В акта се съдържа и подробно изложение на фактическите основания за неговото издаване. Отбелязано е, че при извършената проверка на място след плащане по проект № 20/121/06002, както и след извършена административна проверка, е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения с Договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г. бизнес план, изразяващо се в непостигане на заложените в плана показатели за приходите от продажбата на к. м., пастьоризирано к. м., к. с. и я. за м., за всяка от следните три пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2016 г. били реализирани приходи в размер на 2 379,83 лева при залегнали в одобрения бизнес 15 000,00 лева; за 2017 г. – в размер на 15 761, 49 лева при залегнали в одобрения бизнес 99 600,00 лева, а за 2018 г. – в размер на 16 303, 15 лева, при залегнали в одобрения бизнес план 179 340, 00 лева приходи. В мотивите на акта е посочено също, че реалното изпълнение на приходната част на одобрения бизнес план за трите последователни пълни финансови години е 12,40%, което е под 20% от заложените приходи.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На първо място, при откриване на производството по издаване на решението за налагане на ФК, жалбоподателят изрично е бил уведомен, че то се открива и във връзка с влязло в сила Решение № 2258 от 10.03.2022 г., постановено по адм. д. № 7221/2021 г. по описа на ВАС, в мотивите на което касационната инстанция е указала друг процесуален ред за издаване на акта, именно този по ЗУСЕСИФ сега ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.)
На следващо място извършената проверка на място е в рамките на мониторинговия период на сключения договор и е констатирала нарушението, за което е издаден и оспореният в настоящото производство акт.
Съдът констатира, че действително е налице допуснато нарушение на предвиденото в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ изискване. До жалбоподателя е изпратено Писмо изх. № 01 -6500/9023#18 от 20.04.2022 г., с което той е уведомен за откритото производство по налагане на финансова корекция като, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, му е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаването му да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Писмото е връчено на 02.06.2022 г. В указания срок, с вх. № 01-6500/9023#19 от 15.06.2022 г. в ДФ „.Земеделие“ е постъпило възражение. Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ решението за определяне на финансова корекция е следвало да бъде издадено в срок до 15.07.2022 г. Оспореното решение обаче е издадено на 05.08.2022 г.
В константната съдебна практика на ВАС (вж. Решение № 8847 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2019 г., IV о., Решение № 16065 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2019 г., VII о., Решение № 3014 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2016 г., VII о. и др.) безпротиворечиво се приема, че едномесечният срок по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е инструктивен, а не преклузивен, поради което изтичането му не преклудира правомощията на органа да издаде акт за определяне на финансова корекция по основание и размер. Следователно посоченото нарушение следва да бъде определено като несъществено и по арг. от чл. 146, т. 3 от АПК, то не съставлява основание за отмяна на оспорения акт.
Оспореният акт е издаден при точно приложение на материалния закон.
Административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 / 2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А в чл. 51, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението; степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Според чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8 / 2008 г., кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5 с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 г., като в ал. 5 е предвидено, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството. По смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Наредбата, „Икономическа жизнеспособност“ е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.
Със сключването на Договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г. оспорващият се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план /т. 4.18. от договора/, както и да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора /т. 4.33. от договора/.
Бизнес планът със заложените в него предвиждания за приходите от подпомогнатата дейност е неразделна част от проекта, с който оспорващият е кандидатствал и е одобрен за получаване на помощта /т. 9.1., б. „г“ от договора/.
Предвид цитираните правни разпоредби и клаузи от договора, и събраните доказателства, по делото е установено по несъмнен начин, че оспорващият не е изпълнил поетите в т. 4.18. от договора задължения, а именно заложените в бизнес плана, като част от одобрения проект, приходи от продажби на продукция, посочени в Таблица 12 „Производствена програма“, т. А.1. Приходи от дейността, за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2016 г. вместо заложените приходи от 15 000 лева е реализирал 2 379,83 лева или 17,99 % изпълнение, за 2017 г. вместо заложените приходи от 99 600 лева е реализирал 15 761,49 лева или 15,82 % изпълнение, и за 2018 г. вместо заложените 179 340 лева е реализирал 16 303,15 лева или 9,83 % изпълнение. Следователно за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес плана е в размер на 12,40%.
По същество оспорващият не отрича констатираното в административното производство неизпълнение на заложените приходи за трите финансови години, но твърди, че недостигането на прогнозните резултати в приходната част на бизнес плана се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44, б. „е” от ДР на Наредба № 8 / 2008 г., а именно: з. при ж., довело до голяма с. при к.-м.; а. и с. при ж.; раждаемост на ж. от м.п.. Съгласно § 1, т. 44, б. „е” от ДР на Наредба № 8 / 2008 г., форсмажорно обстоятелство е е. з., засегнало изцяло или частично ж. на земеделския производител. По делото липсват доказателства за е. /масово/ з. в ж. обект, доколкото представените документи от ОДБХ – Сливен, са за 2 броя з. от с. ж. и съответно 2 броя з. ж. през м. август 2016 г. Този извод не се променя от свидетелските показания, които са лишени от конкретика– свидетелите говорят твърде общо за з., за ограничение за продажби, за загуби при раждаемост, за някаква б.. От тези показания не може да се изведе обоснован извод за наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на Наредба № 8 / 2008 г. В този смисъл е и заключението на приетата по делото експертиза, съгласно която две ж. са у. от констатираната б. с., няма други. Установеното з. А. с. по д. п. ж. не може да доведе до к. в. с. при с..
Наред с изложеното, следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 55 от Наредба № 8 / 2008 г. Съгласно чл. 55, ал. 1 от Наредбата, страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 и при спазване на условията на този член. В чл. 55, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжно писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Задължение в изложения смисъл е поето от земеделския производител и със сключването на договора. Съгласно т. 4.22. от договора, ползвателят е длъжен писмено да уведоми фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора. В конкретния случай липсват твърдения, а и данни за такова уведомяване от страна на оспорващия, поради което същият не може да се позове на такива обстоятелства и да бъде освободен от отговорност, на основание чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 / 2008 г. В този смисъл Решение № 14944 от 03.12.2020 г. на ВАС по адм. дело № 4537/2020 г., IV о.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8 / 2008 г., бизнес планът трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3. Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството. Самият бизнес план се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. За проследяване на постигане на заложените в бизнес плана показатели се вземат предвид приходите от финансова дейност, включително изпълнението на заложената в бизнес плана производствена програма. Неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Предвидените в бизнес плана показатели не са препоръчителни, а са от съществено значение за изпълнение на целите, заложени в чл. 2 от Наредбата, както и за преценка на всяка инвестиция, нейната ефективност и рентабилност.
Оспорващият, макар и неоснователно да твърди, че е налице добросъвестно и пълно изпълнение на задълженията по договора за финансова подкрепа, не оспорва, че не е реализирал заложените в бизнес плана приходи. Констатираното от административния орган и установено по делото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, обуславя законосъобразност на извода на административния орган за нарушение на поетите от земеделския производител договорни и вменените му нормативни задължения.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че административният орган правилно е подвел неизпълнението на показателите за приходи от продажба на продукцията, предвидени в одобрения бизнес план, под хипотезата на нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Както беше посочено, показателите, заложени в бизнес плана, представляват именно индикатори по смисъла на посочената разпоредба и тяхното неизпълнение е основание за определяне на финансова корекция.
Не се споделя тезата на оспорващия за неправилно определен размер на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане.
Независимо, че цитираните в оспорения акт Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007– 2013 г., издадени от ДФЗ – РА, са обнародвани в ДВ след сключване и срока за изпълнение на договора за финансова помощ, ползвателят на помощта е бил надлежно и предварително информиран за задължението за спазване на националното право след одобрението на заявлението му за подпомагане и подписване на договора за финансово подпомагане, както и за последиците от това неспазване – връщане на изплатената финансова помощ /т. 8.1. от договора за финансова помощ/. За ползвателя е съществувала предварително яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания с фонда договор.
В съответствие с т. 8. 1 от договора изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - София е посочил чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. сред основанията за издаване на решението за налагане на ФК.
В чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. е разписано, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
В чл. 51, ал. 2 е разписано, че разплащателната агенция определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Така разписаните нормативни изисквания са съобразени при издаването на акта. Процентът на сумата, подлежаща на възстановяване, е определен въз основа на Правилата за възстановяване БФП, издадени от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София. В приложението към тези правила в табличен вид са определени видовете нарушения и размерът на подлежащата на възстановяване БФП, съобразно тежестта на нарушението, степента му, системността на извършването му и продължителността му (дефинирани също в отделни колони на приложението).
В оспорения акт съобразно конкретиката на случая е приложена т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП. Тази точка касае нарушение описано като: "Ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана).". Според тежестта на нарушението то е разделено на две хипотези като втората обхваща случаите, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период. В този случай нарушението се квалифицира с голяма тежест, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане, като същевременно ползвателят не представя доказателства за отстраняването му в разумен срок и приемлив за РА начин, респ. неизпълнението е продължило дълго. Нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост. В зависимост от времетраенето на нарушението, то е разграничено на такова в рамките на една финансова година или когато е продължило две или повече пълни финансови години, като в този случай се дължи пълно възстановяване – 100% от предоставената финансова помощ по договора.
В конкретния случай административният орган е постановил възстановяване на 100% от предоставената на жалбоподателя БФП като е изчислил неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, а именно за трите години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Установил е, че това неизпълнение е 12,40% и е направил извод, че се касае за изпълнение под 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план. При преценка на продължителността на това нарушение административният орган правилно е отчел, че нарушението е продължило повече от две пълни финансови години. При това положение, относимият за случая процент по т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП е именно 100%, както правилно е прието в оспореното решение за налагане ФК в този размер.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.Д. с ЕГН: **********,***, подадена против Решение № 20/121/06002/3/01/04/02, изх. № 01-6500/9023#20 от 05.08.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София.
ОСЪЖДА П.В.Д. с ЕГН: **********,***, да заплати на Държавен фонд “Земеделие” – София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :