РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Етрополе, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20211830100091 по описа за 2021 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 вр.
чл.86 от ЗЗД и чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. вписано в ТР с
рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, ЕИК-********, клон
България, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр.14 против СТ. С. ИВ., в която се твърди, че на 29.04.2015 год. между
страните по делото е сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS-11263280,
посредством който страните са постигнали съгласие, кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 5 000 лева за срок от 60 месеца, считано от
подписване на договора до 05.05.2020 год. Договорено е кредита да бъде изплатен на 60
равни месечни вноски, всяка в размер на 113.51 лева. Сумата е преведена по личната
банкова сметка на ответника. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита
на 05.07.2016 год., като към тази дата са погасени 13 месечни вноски. Съгласно клаузите на
договора, вземането е станало изискуемо в пълен размер, след като длъжникът е просрочил
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в случая е 05.08.2016 година., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, като се твърди, че до длъжника е изпратено изрично
уведомление.
Тъй като от длъжника не са извършвани погашения по дълга е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
1
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
силата на която длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумите както следва –
главница в размер на 4 164.53 лева, ведно със законната лихва от 28.10.2020 година до
окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 1 163.98 лева, възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2016 год. до 05.05.2020 год.; сумата в размер на 1 724.74 лева,
мораторна лихва за периода от 05.08.2016 год. до 16.10.2020 год., както и разноски в размер
на 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 141.06 лева за държавна такса.
Моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде признато за
установено съществуването на задължението на СТ. С. ИВ., така както е отразено в
заповедта за изпълнение. Претендира и разноски по настоящето производство и по
заповедното производство.
Алтернативно, в случай на отхвърляне на предявения установителен иск, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съдът да приеме, че е предявен
осъдителен иск, като бъде прието, че същия има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на ответната
страна.
В срока за отговор на исковата молба такъв не е постъпвал от адв. В.С. Христова-
Блескова, назначена за особен представител на ответника.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, с писмена молба поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание ответника С.С., чрез назначения особен представител
адв.Василка Христова-Блескова, оспорва иска по основание, но не и по размер. Счита, че
тъй като на ответника не е била надлежно обявена предсрочната изискуемост на вземането,
установителния иск е неоснователен.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.04.2015 год. между страните по делото е сключен договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-11263280, посредством който са постигнали съгласие, кредиторът
да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 5 000 лева за срок от 60 месеца,
считано от подписване на договора до 05.05.2020 год. Договорено е кредита да бъде
изплатен на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 113.51 лева. Сумата е преведена по
личната банкова сметка на ответника. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 05.07.2016 год., като към тази дата са погасени 13 месечни вноски. Съгласно
клаузите на договора, вземането е станало изискуемо в пълен размер, след като длъжникът е
просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска, която в случая е 05.08.2016 година., от която дата вземането е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.
От събраните по делото доказателства не се установи до длъжника да е изпращано и
връчвано изрично писмено уведомление, с което да е уведомяван, че кредита е обявен за
2
предсрочно изискуем.
Тъй като от длъжника не са извършвани погашения по дълга е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
По образуваното ч.гр.д.№ 317/20 год. по описа на ЕтРС е издадена Заповед
№171/04.12.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на
която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумите както следва – главница в
размер на 4 164.53 лева, ведно със законната лихва от 28.10.2020 година до окончателното
изплащане на вземането; сумата в размер на 1 163.98 лева, възнаградителна лихва за
периода от 05.07.2016 год. до 05.05.2020 год.; сумата в размер на 1 724.74 лева, мораторна
лихва за периода от 05.08.2016 год. до 16.10.2020 год., както и разноски в размер на 50.00
лева за юрисконсултско възнаграждение и 141.06 лева за държавна такса.
Тъй като длъжникът не е намерен на известния по делото постоянен и настоящ адрес,
както и същия няма сключени трудови договори, за да бъде призован чрез работодател, на
заявителя е указано, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на
вземането си. Съобщението с разпореждането са връчени на заявителя на 02.02.2021 год.,
като в указания едномесечен срок е постъпила искова молба, регистрирана с вх.
№332/05.03.2021 год. по описа на РС-Етрополе, изпратена по куриер на 01.03.2021 год.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени
доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявени са иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК и при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 вр. чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният установителен иск за допустим, но неоснователен, а искът
с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 вр. чл.86 от ЗЗД, за основателен.
По иска с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установи, че при подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заявителя не е обявил по надлежен
начин на длъжника, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Съдът намира, че само на
това основание предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 вр. чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира този иск за допустим, като предявен при условията на евентуалност с
иска с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, като същия е основателен.
От доказателствата по делото се установи, че между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-11263280, посредством който кредиторът е отпуснал
на кредитополучателя заем в общ размер на 5 000 лева за срок от 60 месеца, считано от
подписване на договора и с краен срок на издължаване до 05.05.2020 год. Договорено е
кредита да бъде изплатен на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 113.51 лева. Не се
спори, че сумата е преведена по личната банкова сметка на ответника. Установи се, че
последният е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.07.2016 год., като към
тази дата са погасени 13 месечни вноски. Не се оспори от назначения особен представител и
обстоятелството, че претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение се дължат. Единственото възражение е относно това, че предявеният
3
установителен иск е неоснователен, поради обстоятелството, че длъжникът не е бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, но това е неотносим довод по предявения
осъдителен иск, т.к. връчването на препис от исковата молба има характер на волеизявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С оглед изложеното по-горе този иск ще бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати разноски в общ размер на 912.59
лева, съгласно списък по чл.81 от ГПК.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. С. ИВ., ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес в гр.Етрополе,
кв.Тринадесет, бл.6, ет.1, ап.3 да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. вписано
в ТР с рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, ЕИК-******, клон
България, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр.14 сумите както следва - главница в размер на 4 164.53 /четири хиляди сто
шестдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от 28.10.2020
година до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 1 163.98 /хиляда сто
шестдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, възнаградителна лихва за периода от
05.07.2016 год. до 05.05.2020 год.; сумата в размер на 1 724.74 /хиляда седемстотин двадесет
и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, мораторна лихва за периода от 05.08.2016
год. до 16.10.2020 год., както и сумата в размер на 912.59 /деветстотин и дванадесет лева и
петдесет и девет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”С.А. вписано в ТР с рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А,
ЕИК-*********, клон България, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 против СТ. С. ИВ., ЕГН-**********, с пост. и
наст. адрес в гр.Етрополе, кв.Тринадесет, бл.6, ет.1, ап.3 установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на
страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
4