Присъда по дело №19/2017 на Районен съд - Трън

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                              № 9

от 15.02.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

        ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ  

при участието на секретаря Ренета Милтенова, като разгледа НЧХД № 19/2017г. по описа на Трънски районен съд, докладвано от съдия Петър Симеонов

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И

 

      ПРИЗНАВА подсъдимата Д.М.Б. родена на ***г***, българка, с българско гражданство, земеделски производител, с настоящ  адрес:***, неосъждана /с наложено административно наказание/, с ЕГН ********** за НЕВИНОВНА  в това, че последователно, през непродължителни периоди, подала четири сигнала до органи на МВР, прокуратурата и ДАНС, в които публично разгласила позорни за В.Т.В. обстоятелства /че „ като властваща фигура в региона“ през последните години се облагодетелства „чрез неправомерните си действия, използвайки наивността и страха на хората и покровителството на длъжностни лица от правоохранителните органи в областта“, като извършва „груби противозаконни действия и се разпорежда с имотите на хората с цел да усвои възможно повече евросубсидии“, обвинила го в самоуправство и беззаконие, личностен тормоз, престъпно отнемане на собственост, заплашване, фалшифициране на договори и регистрирането им и неправомерно обогатяване/ – престъпление по чл.148 ал.2, вр. с чл.148 ал.1 т.1 и чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК, във вр. с ал. 1 от НК я оправдава по повдигнато и обвинение.

        ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред ОС – Перник в 15-дневен срок от днес.

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към присъда № 9/15.02.2018 г. по нчхд № 19/2007 г. по описа на Трънски районен съд.

С частна тъжба В.Т.В. *** е повдигнал обвинения срещу Д.М.Б., с ЕГН ********** за престъпления по: чл.148, ал.2 вр. с 148, ал.1 т.1 и чл.26 ал.1 от НК за това, че последователно, през непродължителни периоди, подала четири сигнала до органи на МВР, прокуратурата и ДАНС, в които публично разгласила позорни за В.Т.В. обстоятелства /че „ като властваща фигура в региона“ през последните години се облагодетелства „чрез неправомерните си действия, използвайки наивността и страха на хората и покровителството на длъжностни лица от правоохранителните органи в областта“, като извършва „груби противозаконни действия и се разпорежда с имотите на хората с цел да усвои възможно повече евросубсидии“, обвинила го в самоуправство и беззаконие, личностен тормоз, престъпно отнемане на собственост, заплашване, фалшифициране на договори и регистрирането им и неправомерно обогатяване.

Частният тъжител В.В., чрез повереника си по делото - адв. В.К.И. от САК, поддържа повдигнатото обвинение и моли, след като подсъдимата бъде призната за виновна, да й бъде наложено съответно справедливо наказание.

Подсъдимата Д. Б. не се явява, не дава обяснения.

Защитниците и - адв. Д. и адв.Т. *** пледират спрямо нея да бъде постановена оправдателна присъда, поради недоказаност  и несъставомерност на обвинението.

Трънският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна съдът приема следното:

Подсъдимата Д.М.Б., родена на ***г***, ***, с *** гражданство, ***, с настоящ  адрес:***, ***, с ЕГН **********.

Частният тъжител В.В. и подсъдимата са ***и.

От известно време двамата били във влошени взаимоотношения по повод обработване на земеделски земи в района на с.С., и по-точно кой от двамата да обработва определени земи в района.

На 19.08.2014г. Д.Б. ***/19.08.2014г. до РУ-гр.Трън, пр.пр.№545/2014г. на РП-гр.Трън, в която  твърди, че на 18.08.2014г. масиви 50 и 30 в землището на с.С. стопанисвани от нея навлязъл С. В.  и ги изорал. Искането е „тези фермери да бъдат спрени“. От своя страна В. обяснил, че в момента в поземлена комисия  гр.Трън се извършвало разпределение за ползване на имотите в с.С. и чак след като приключи и се установи кой *** кои имоти обработва жалбоподателката може да сезира за нарушаване на договореното. Не отрича, че е обработвал за тази земеделска година имоти с правно основание на Д.Б., нито пък тя негови имоти, но всички ***и в района спазвали стриктно приетото от тях споразумение. С постановление на прокурор при РП-гр.Трън от 17.09.2014г. е отказано да се образува досъдебно производство. Подсъдимата е обжалвала това постановление до ВКП. След извършена допълнителна проверка отказа на РП-гр.Трън бил потвърден с постановление от 17.01.2017г. на ОП-гр.Перник.

         На 05.10.2015г. в канцеларията на Главния прокурор е постъпил сигнал от Д.М.Б. и Д.А.Я. от гр.С., с копие до Председателя на ДАНС и до Министъра на МВР с вх.№ 7548/15-06/05.10.2015г. във ВКП. В сигнала се твърди, че на територията на община Трън има лица, „които се облагодетелстват чрез неправомерните си действия, използвайки наивността и страха на хората и покровителството на длъжностни лица от правоохранителните органи в областта“. Описват, че фирмата на частният тъжител- *** е сключила договор за аренда на имот, с който има също такъв вписан договор жалбоподателката Д.Б.. Имота е собственост на Г.С.З.. Описала В. като „властваща фигура в региона разпореждаща се със земите на много хора“. Твърди за „разпънат чадър“ и моли „ да се извърши проверка по подадения сигнал,  и след като се убедят в правотата на на написаното ,да се приложи наказателния закон, спрямо всички по веригата: онези, които са заплашвали и заплашват хората , други- които са изготвили фалшиви договори  и са се обогатили неправомерно от тях, трети- които са ги регистрирали, както и длъжностните лица, дали сигурност и позволили всичко това да се случва безпрепятствено през годините.“ По сигнала е образувана пр.пр. № 0209/2016г. по описа на РП-гр.Радомир, образувано ДП № 23/2016г. по писа на ОСлО-гр.Перник, приключили с постановление за прекратяване на НП от 23.03.2017г. пароди липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

      На 15.08.2016г. Д.М.Б. ***, с копие до РП-гр.Трън / вх.№ 467/15.08.2016г. , в който уведомила, че на 14.08.2016г. в с.С., общ.Трън, в границите на масив 20 по КВС комбайн на фирма *** ожънал пшеница, която е нейна собственост. В същото време на 13.08.2016г. същата фирма разорала имоти, за които тя имала договори за обработка. По сигнала е образувана предварителна проверка по пр.пр. №467/2016г.на РП-Трън,  приключила с постановление за отказ за образуване на ДП от 07.11.2016г.

     На 21.09.2016г. подсъдимата депозирала жлба с вх.№ 361000-1453/21.09.2016г. до РУ-гр.Трън, в която твъри, че тъжителя „продължава грубо да нарушава законодателството и законите в НРБългария. От 20.09.2016г. с наличната техника влиза и оре земеделска земя в с.С., с. Р., която по договор и споразумение е дадена за обработка на нея. Моли за пореден път полицията да спре незаконните действия на В.В.. По жалбата е образувана пр.пр. №616/2016г. по опис на РП-гр.Трън, която приключила с постановление на прокурор при РП-гр.Трън за отказ за образуване на досъдебно производство поради липсва на  данни за извършено престъпление  от общ характер и в частност такова по чл.323 от НК, а се касае за гражданскоправни отношения, свързани със спорове за ползване и стопанисване на земеделска земя.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид писмените доказателства, приети по делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прие, че обвинението срещу подсъдимата Д.М.Б. не е доказано по несъмнен начин, съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК.

         С тъжбата на подсъдимата е повдигнато обвинение  за клевета в условията на продължавано престъпление, нанесена публично по адрес тъжителя. Именно това обвинение, при горните фактически и правни квалификации очертават предмета на доказване в настоящото производство.

В правната теория и практика клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения свързани с осигуряване неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Следва да се има предвид, че пострадал от клеветата е конкретно физическо лице. Изпълнителното деяние е в две проявни форми: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването на неизвършено от него престъпление. И двете форми може да се осъществят както устно, така и писмено, при директно общуване с адресата или чрез използване на далекосъобщително средство, на изображения и т.н. Разгласяването  е довеждане до знанието на трето лице на несъщствуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадлия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. То може да се касае за прояви от личния живот на пострадалия, укорими от гледна точка на господстващия морал в обществото.  При втората форма на проява на изпълнителното деяние, а именно приписване на престъпление деецът твърди, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.  Клеветата е резултатно престъпление- довършена е когато друго лице е узнало твърдението на деец за съществувщо позорно обстоятелство или за приписано на пострдалия престъпление. Възможно е извършителя на деянието да е осъществил клеветническите твърдения пред множество хора, но последователно и при този случай ще се касае за продължавно престъпление, ако са налице признаците на чл.26 ал.1 от НК. Както е възможно и с еднократно извършване  на деянието пред много хора едновременно тези клеветнически твърдения да достигнат до знанието на много хора. От субективна страна клеветата може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи деецът трябва да осъзнава позорния храктер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на приписваното му престъпление. Трябва да осъзнава и неистинността на позорното обстоятелство или, това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление.  С оглед квалифицирания състав по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК това, че следва да се отбележи, че клеветата е нанесна публично, когато е станало достояние на най-малко две-три лица, а извършителя на деянието да съзнава, че клеветата се възприема от множество лица.  Описаните характеристики на клеветата дават и отговора на въпроса при съпоставяне н фактите по настоящия казус дали изобщо е налице извършено деяние клевета в една от двете му форми, както и дали тя е в условията на чл.26 ал.1 от НК. От обективна страна клеветническите думи  в обвинението, обективират  както изрази използвани в четирите жалби и сигнали, така и обощаване на смисъл на съдържанието на жалбите: изразът „едни и същи хора, позволили си през последните години да се облагодетелстват чрез неправомерните си действия, използвайки наивността и страха на хората и покровителството на длъжностни лица от правоохранителните органи в областта“ използван във втората жалба без да се споменава името на тъжителя не разкрива признаците на клевета в нито една от двете и форми. Израза  „като извършва груби противозаконни действия и се разпорежда с имотите на хората с цел да усвои възможно повече евросубсидии“ също не носи белезите  както на позорно обстоятелство, защото противозаконни действия не значи непременно престъпления, а и административни нарушения, такива свързани със Закона за арендата в земеделието, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и т.н. Не е еднозначен и сочещ на морално укоримо поведение и изразите „властваща фигура в региона“,  „разпорежда се с имотите и земите не много хора“. Погледнати през критерия позорно обстоятелство разгледан по горе в мотивите следва да се отговори на въпроса дали се касае за твърдения за съществуването на определени факти, свързани от дееца с личността на пострадалия, които да са от естеството да накърнт неговото добро име в обществото. Тези изрази разкриват ли факти за прояви от личния живот на пострадалия, укорими от гледна точка на господстващия морал в обществото. Отговора е отрицателен, най-малкото защото не са еднозначно укорими факти, че даден човек се разпорежда с имоти и земи на много хора, при положение, че същия е крупен арендатор на земеделски земи и не всички от тях са негова собственост, а много са собственост на друг хора, дадени му под аренда да ги обработва. Твърдението, че подсъдимата е обвинила тъжителя в самоуправство и беззаконие, личностен тормоз, престъпно отнемане на собственост, заплашване, фалшифициране на договори и регистрирането им и неправомерно обогатяване не са доказани от обективна и субективна страна тътй като никъде в четирите жалби няма обвинение з изброените деяния. Ако извода за приписване на престъпленито самоуправство се обосновава от твърдението, в две от жалбите, че  комбайни на ***  в единия случай, и лично споменато името на тъжителя в друг,  „влиза и оре земеделска земя“, която по договор и споразумение е дадена на подсъдимата то видно и от обясненията на В. по преписките същия не отрича да е влизал и прибирал реколта, но в съответствие  с постигнати предварителни договорности между ***и от предходната година. Това, че в случая подсъдимата е била убедена, че се касае за нарушена договорка между земеделски стопани на практика показва и липсата на умисъл за приписване на престъпление. Същото може да се каже и относно приписването на фалшифициране на документи- никъде не споменава, че конкретно В. е фалшифицирал документи, с които се арендува земеделска земя, а при проверката действително се установява, че подписите на починали лица не истински под договори за аренда. От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът, в съответната форма изнася определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им.

    В своята практика ВКС приема, че начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване (спр.. Р № 80-98-II н. о.). Текущата практика на ЕСПЧОС следва прогласената в чл. 10 от ЕКЗПЧОС свобода на словото и на мнението на индивида (спр., решението по делото Обзървър и Г. срещу Великобритания ; решението по делото Р. срещу България). Практиката на ВС и ВКС не се отклонява от принципните положения за свободата на изразяване на мнение и строго разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от правото на изразяване лична позиция и мнение на личността. Неизменно е разбирането, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление.   Приложението на тези критерии по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази, за които подсъдимата е подведена да отговаря, не се съдържат твърдения за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства. В конкретния случай Д.Б. е упражнила права, регламентирани в чл. 39 от Конституцията на РБ ( Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по к. д. № 1/96 г., Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по к. д. № 16/98 г.), свободно да изрази мнението си. Съгласно чл. 56 от Конституцията на РБ тя е упражнила и правото си да сигнализира компетентните органи за констатирани нередности и за да защитят пред държавните институции свои застрашени или нарушени права. Реализирайки тези си права, подсъдимата  не е осъществила нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението "клевета". Известно е от правната теория, че разгласяването на позорно обстоятелство за другиго винаги е една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, защото то засята честта и доброто име в обществото на адресата на това позорно обстоятелство. Позорното обстоятелство е част от средството за извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е мисловен продукт. Несъмнено, единствено позорният факт обосновава отрицателни изводи в обществото за пострадалия, защото води до засягане на обективната му чест и достойнство, неговия авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за него). Неверността на този факт макар да не е фактическо обстоятелство от състава на престъплението, трябва да съпътства деянието, в противен случай то не се наказва, защото верността му винаги изключва наказуемостта на деянието ( по арг. от чл. 147, ал. 2 НК и чл.9, ал.2). Тези основни положения от правната теория водят до извода и по конкретното дело, че за да е извършено деянието клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не е оценка , мнение, критика на факт. В случая установеното по делото поведение на подсъдимата Б. е израз на правото и на жалба и на свободно изразяване на мнение, и не е противоправно и престъпно. Накрая за пълнота следва да се отбележи и, че правната клификация както е по депозираната частна тъжба е непълна, така предявеното обвинение е неясно, създаващо пречки на подсъдимия да защитава правата си най-малко защото не са ясно и точно конкретизирани с какви думи и действия са осъществени едната и/или двете проявни форми на клеветата. От представената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав не споделя виждането, че се касае за квалифицирана форма на клевета по т.1 на ал.1 на чл.148 от НК т.е нанесена публично. Действително повече от едно лице е било запознато с четирите жалби на подсъдимата, но това са длъжностни лица, за които разкриване на обективната истина и анализиране на съставомерност на престъпен състав по НК са очертани в длъжностната им характеристика, а основно задължение  им е информация получена по съответния канален ред от служебен харктер да не бъде разпространявана и коментирана извън горните задължения. Не се касае и за продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК престъпление, с оглед времевия отрязък през който са подавани въпросните жалби- повече от две години. Неизписването на основния състав по чл.147 ал.1 от НК във връзка с квалифицирания състав също е самостоятелно основание очертаващо нарушение н процесуалните правила с характер на съществено.        

Съгласно чл.103, ал.1 от НПК, тежестта да докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител. Това в конкретния случай не е сторено по начина предвиден в чл.303, ал.2 от НПК за така повдигнаттото обвинение, поради което и не може да се формира несъмнен извод за виновност.

По изложените съображения, след проверка и оценка на събрания по делото доказателствен материал в цялост, съдът прие обвиненията срещу подсъдимата Д.М.Б. за недоказани по несъмнен начин и я призна за невинна в това, че:

на последователно, през непродължителни периоди, подала четири сигнала до органи на МВР, прокуратурата и ДАНС, в които публично разгласила позорни за В.Т.В. обстоятелства /че „ като властваща фигура в региона“ през последните години се облагодетелства „чрез неправомерните си действия, използваки наивността и страха на хората и покровителството на длъжностни лица от правоохранителните органи в областта“, като извършва „ груби противозаконни действия и се разпорежда с имотите на хората с цел да усвои възможно повече евросубсидии, обвинила го в самоуправство и беззаконие, личностен тормоз, престъпно отнемане на собственост, заплашване, фалшифициране на договори и регистрирането им и неправомерно обогатяване/, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатите й обвинения, съответно за престъпление по чл.148 ал.2, вр. с чл.148 ал.1 т.1 и чл.26 ал.1 от НК,.

Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

РАЙОНЕН СЪД: