Решение по дело №9484/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1688                                                   20.07.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети юли                                                               две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 9484 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от П.С.Б., ЕГН – **********, против И.К.Ц., ЕГН – **********, с която е предявен иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2800 лева, представляваща главница по договор за заем от 07.01.2018 г., ведно със законната лихва от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.

С определение от 07.11.2019 г. съдът е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземане на ответника” в банкови сметки, разкрити в изчерпателно посочени банки в страната до размера на претендираната сума от 2800 лева.

С определение от 13.12.2019 г. съдът е приложил по делото съобщението до ответника И.К.Ц., с което са му изпратени препис от исковата молба и от приложенията към нея за депозиране на отговор, и на основание чл.47, ал.6 от ГПК му е назначил особен представител на разноски на ищеца, които са внесени и АК – Бургас е уведомена да посочи адвокат, който да бъде назначен за особен представител. За такъв е определен адвокат М.Б., която е получила книжата за отговор на 20.10.2020 г.

На 31.01.2020 г. по делото постъпва молба от ответника, с която уведомява съда, че не е запознат, че срещу него се води дело. Представя пълномощно, с което упълномощава адвокат Г.Я. да го представлява по делото. Моли съда да освободи от участие в производството особеният представител, както и да се удължи срокът за защита.

С определение от 31.01.2020 г. съдът освобождава от участие в производството по делото адвокат М.Ж.Б. като особен представител на ответника И.К.Ц..

На 06.02.2020 г. по делото постъпва отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

С определение по чл.140 от ГПК съдът откри на основание чл.193, ал.1 от ГПК производство по оспорване на истинността (автентичността) на частен документ разходен касов ордер от 07.01.2018 г. в частта за положения от ответника И.К.Ц. подпис в документа.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи, като присъди на страната направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли иска.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2018 г. е сключен договор за заем, по силата на който П.Б. предава на И.Ц. сума в размер на 2800 лева за срок от шест месеца. Договорът за заем е обективиран в бланка на „разходен касов ордер“, в която е отразена заемната сума с цифри и с думи, в графата „броил сумата“ е изписано името на Б. и е положен негов подпис, а в края на документа са изписани ръкописно имената на ответника „И.Ц.“ и е положен подпис от него. На 24.07.2019 г. на Ц. е връчена нотариална покана, с която Б. го кани да му върне сумата от 2800 лева. Въпреки това сумата не е платена.

На 30.08.2019 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по него е образувано ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС. На  04.09.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по това частно гражданско дело за сумата от 2800 лева, главница по договор за заем от 07.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2019 г. до окончателното й изплащане. Тъй като ответникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът депозира искова молба по настоящото дело.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, на заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза и приложеното частно гражданско дело.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД.

По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.

Установи се, че между страните е сключен валиден договор за заем, по силата на който сумата от 2800 лева е предадена срещу подпис на ответника заемател именно на основание „заем за период от шест (6) месеца“, т.е. падежът на задължението е определен. Без значение е обстоятелството, че договорът е обективиран в бланка на „разходен касов ордер“. Той има функцията на разписка за получена сума. Падежът на задължението е настъпил, но заемът не е върнат.

Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от 2800 лева от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

По оспорването на документ:

Оспорването на истинността (автентичността) на частен документ разходен касов ордер от 07.01.2018 г. в частта за положения от ответника И.К.Ц. подпис в документа, остана недоказано. Установи се, че подписът е изпълнен от ответника.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които в заповедното производство са в размер на 384 лева (56 лева държавна такса и 328 лева адвокатско възнаграждение), а в исковото производство са 486 лева (56 лева държавна такса и 430 лева адвокатско възнаграждение) и следва да се възложат в тежест на ответника.

Както вече се посочи, с определение от 31.01.2020 г. съдът освободи от участие по делото адвокат М.Ж.Б. като особен представител на ответника Ц., т.е. на този адвокат възнаграждение не е изплащано, поради което сумата от 300 лева, която съдът е определил като депозит за възнаграждение на особения представител, не следва да се възлага в тежест на ответника. Ищецът разполага с възможност да поиска от съда връщане на тази сума с молба.

Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител – в този смисъл определение № 845/05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., аргумент и от т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК и т.6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

Ето защо съдът не следва да присъжда в полза на ищеца сумата от 311,30 лева, направени от него разноски в изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Ирина Христова.

Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд

                                                                                                   

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че И.К.Ц., ЕГН – **********, дължи на П.С.Б., ЕГН – **********, сумата от 2800 (две хиляди и осемстотин) лева, представляваща главница по договор за заем от 07.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА И.К.Ц., ЕГН – **********, да заплати на П.С.Б., ЕГН – **********, следните суми: 384 (триста осемдесет и четири) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС; 486 (четиристотин осемдесет и шест) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по настоящото дело, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.С.Б., ЕГН – **********, за присъждане на сумата от 311,30 лева, представляваща направени от него разноски в изпълнително дело № 20198780401707 по описа на ЧСИ Ирина Христова.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 и ал.3 от ГПК заявеното от И.К.Ц., ЕГН – **********, оспорване на истинността (автентичността) на разходен касов ордер от 07.01.2018 г. в частта за положения от него подпис в документа.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ