№ 41
гр. П., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна П.
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20241230200329 по описа за 2024 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Т. Ц., с постоянен адрес /населено място/, чрез
Адвокат А. Д. Б., АК – Б., срещу Наказателно постановление № НП-109 от
23.12.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. С., с което на жалбоподателя, с адрес по
месторабота МБАЛ „Ю.б.“ ООД - /населено място/, на длъжност „лекар
вътрешни болести“ във „Вътрешно отделение“, в качеството й на дежурен
лекар II-ра смяна, осъществила наблюдението на пациентката К.Р.: 1. За
нарушение на Глава III, т. 2.2 от Медицински стандарт „Вътрешни болести“,
утвърден с Наредба № 28 от 01.07.2010 г. за утвърждаване на Медицински
стандарт „Вътрешни болести“, на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева; 2. За нарушение на Глава III, т. 2.2 от
Медицински стандарт „Вътрешни болести“, утвърден с Наредба № 28 от
01.07.2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Вътрешни болести“,
1
на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева; 3. За
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, на основание чл. 229, ал.
1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100.00 /сто/ лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания
административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Оспорва
се изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се твърди, че
същата не отговаря на действителната такава, в резултат на което
административното обвинение е необосновано и недоказано. Релевира се, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирА.
неправилно, като се излагат съображения за противоречие на обжалваното
наказателно постановление с материалния закон. Иска се от съда да отмени
процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендират
се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Т. Ц. се явява лично и с редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания и моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление, както и да присъди сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител,
оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомени, не изпращат представител за участие по делото, не изразява
становище.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в
протоколите от проведените съдебни заседания. Разпитани са свидетелите
Т.Н.П.-С., Т. И. П., В. Ф. Я., Х. С. П. и Г. С. Г.. Изслушани са обясненията на
жалбоподателя Д. Т. Ц..
2
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
стрА.:
Безспорно се установи по делото, че по повод жалба на В.Р. с вх. № 96-00-
646/27.07.2022 г. по описа на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и
Постановление за възлагане на проверка от 10.08.2022 г. на Окръжна
прокуратура – Б., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ издал Заповед № РД-13-730/24.08.2022 г, с която
разпоредил извършване на извънредна проверка на МБАЛ „Ю.б.“ ООД, с
адрес на осъществяване на дейността /населено място/. С цитирА.та заповед е
определена и комисията за проверката в състав: ръководител – Д. Н. П. –
главен инспектор в отдел „Контрол на лечебните заведения за извънболнична
медицинска помощ“, дирекция „Контрол на медицинските дейности и оценка
на качеството“ (КМДОК) и член – Т. П. И. – държавен инспектор „Контрол на
лечебните заведения за болнична медицинска помощ“, дирекция КМДОК.
В хода на извършената проверка е изискА. цялата документация по случая,
проведени са разговори и са приети писмени становища на всички
медицински лица, имащи отношение към хоспитализацията на К.С.Р..
При проверката е установено, че лечебното заведение осъществява дейността
си на два адреса – в гр. С. и в гр. П., съгласно Разрешение за осъществяване на
лечебна дейност № МБ-128/28.12.2018 г., издадено от Министъра на
здравеопазването, като на адреса на лечебното заведение в гр. П. функционира
Отделение по вътрешни болести - с второ ниво на компетентност, в
съответствие с утвърдения медицински стандарт „Вътрешни болести“.
Установено е също така, че лицето К.С.Р., на **г.дини, от с. К., общ. П., е
хоспитализирА. по спешност във Вътрешно отделение на МБАЛ „Ю.б.“ ООД,
Кардиологичен сектор, стая 4, 1-во легло, въз основа на издаден от личния
лекар на лицето – д-р И.Х.Т., Амбулаторен лист за преглед № 3657 от
18.07.2022г. В последния е отразено, че към 08.40 часа Р. е с основна диагноза:
„Застойна сърдечна недостатъчност МКБ I50.0“, с придружаващи заболявания
и усложнения: „Гръбначен мозък С72.0, Последици от мозъчен инфаркт I69.3,
Бъбречна недостатъчност, неуточнена N19“, със снета А.мнеза „Съобщава за
3
подуване на долните крайници и силно намален физически капацитет от
няколко дни. Последна хоспитализация е през периода 17-23.08.2021г. по
повод прояви на сърдечна слабост“, и с обективно състояние
„Незадоволително общо състояние; Кожа и В.Л. – бледорозови, ПЛВ - не се
опипват увеличени; Глава норм. конфигурация; Пулмо - чисто везик. Дишане;
ССС - аритмична сърд. дейност, ясни сърдечни тонове; RR 140/80, пулс 80
уд./мин; Корем - мек. спокоен, черен дроб и слезка - не се палпират увел. Suc.
ren. (-) двустранно; Костно - мускулна система - добре изградена. Долни
крайници - оточни“. Издадено е направление за хоспитализация за прием в
спешен порядък.
При постъпване на пациентката Р. в отделението на 18.07.2022г. в 10.10 часа,
същата е с приемна диагноза „Хронична застойна сърдечна недостатъчност
(ХЗСН) – III-IV ФК, обострена“, със служебно определен лекуващ лекар д-р
С.. От снетата по данни от пациентката А.мнеза, обективирА. в ИЗ („История
на заболяването“) с № 6349/2022г., е установено, че оплакванията й са за
отпадналост, лесна уморяемост при обичайни физически усилия, тежест в
гърдите, подуване на долни крайници, главоболие. В цитирА.та ИЗ №
6349/2022г. е определен общият статус на пациентката - Задоволително общо
състояние; Кожа и лигавици - периорална цианоза; Дихателна система -
отслабено везикуларно дишане, разнокалибрени влажни незвънливи хрипчета
в основите; ДЧ 22/мин.; ССС - ритмична сърд. дейност, приглушени сърдечни
тонове, RR 140/80, пулс 110 уд./мин.; Сукусио реналис (-) отр. Двустранно;
Крайници - претибиални отоци. Съставен е диагностично-лечебен план,
включващ назначени изследвания и план за лечение.
По време на престоя на Р. в болничното заведение, състоянието й е отразявано
в ежедневни ИЗ декурзуси, в които са извършени следните отбелязвания:
- На 18.07.2022 г. в 10.20 часа: „Жена на **г., постъпваща с прояви на СН,
обострена, АХ.МСБ. Състояние след ИМИ.ХПМ. Са на гръбначния мозък.
ЕКГ: аритмия при ХПМ“. Назначена е терапия. Липсва име и подпис на лекар;
- На 19.07.2022 г. в 16.00 часа: „Оплаква се от главоболие, задух, слабост,
лесна умора. АН 90/60; Th/ idem Kardiket 2x1 т.“. Липсва име и подпис на
лекар;
- На 20.07.2022 г. в 09.00 часа: „Обща слабост, световъртеж, безапетитие.
Към Th/ Nootropil 3,0; NaCl 0,9% 500“. Положен подпис, без име на лекар;
На същата дата, по повод на припадък след ставане от леглото Р. е
4
консултирА. със специалист невролог – д-р В., както и е извършено КТ
изследване на главен мозък - нативно с данни за „зона за исхемични промени
с известна давност“ . Заключението на невролога е отразено в декурзус: „Не
се очертават огнищни парези. Нормотония, норморефлексия. Сетивност-
дестностранна хемихипестезия остатъчна. ВКФ б.о. ОриентирА. за място и
собствена личност без спомен за припадъка. Д: МСБ. Остро нарушение на
моз. кръвообращение на база ХПМ. Obs. Синкоп“. Назначено е съответно
лечение.
- На 21.07.2022 г., без посочен час, е вписано: „Тежко общо състояние и
кома. Повторна консултация с невролог. Извършени реанимационни
мероприятия - Na-бикарбонат, Urbason, Dilacor 1 amp., Manitol, Furanthril,
Nootropil. Предава се за наблюдение на следобедната смяна“. Положен подпис,
без име на лекар.
Към медицинската документация са приложени Температурен лист на
пациентката, в който е обективирА. приложената терапия по дни, като
ежедневно е отразявА. телесната температура, отразено еднократно пулс и
AН; извършените изследвания, в това число двукратно кръвно-газов А.лиз,
съответно на 20.07.2022 г. в 10.18 часа и на 21.07.2022 г. в 09.46 часа; КТ-
изследване на главен мозък в условията на спешност от 20.07.2022 г.; ЕКГ от
21.07.2022 г. в 15.10 часа – изоелектрична линия.
Към ИЗ № 6349/2022 г. е приложен „Реанимационен лист“ от 21.07.2022 г. за
пациентката Калина Р., в който са отразени съответни дейности в 08.30 часа, в
09.20 часа, в 11.30 часа, в 12.45 часа и в 13.30 часа.
Приложена е и издадена Епикриза с окончателна диагноза: „I50.0 Изострена
хронична застойна сърдечна недостатъчност 3-4 ф. клас“, като в графа „Ход на
заболяването“ е вписано „Въпреки проведеното лечение болната направи
екзитус леталис на 21.07.2022 г. в 15.15 часа“.
Издадено е Съобщение за смърт № 220/21.07.2022 г. на К.С.Р., от Д. Ц., в което
като причина за смъртта е посочено: „1а-Сърдечна и дихателна
недостатъчност. ПредизвикА. (или дължаща се на нея): 1-b Хипертонична
болест на сърцето. ИБС-САП. Хронично предсърдно мъждене. МСБ. ИМИ.
ТУ-Плазмоцитом на ТН3-4. Метастазис осис крании ет корпорис вертебре
торакалис. ХОББ. Вентилаторна недостатъчност. Пулмонална
хипертония...ПредизвикА. (или дължаща се на нея) Сърдечна и дихателна
недостатъчност“.
5
Със Заповед № МУ-20-214/21.07.2022 г. на управителя на МБАЛ „Ю.б.“ ООД,
по молба от 21.07.2022 г. на К.Р. - син на починалата, тялото на К.Р. е
освободено от патологоА.томична аутопсия.
От представения при проверката „Лекарски график за отчитане явяването и
неявяването на работа на лекари“ за м. юли 2022 г. на „Вътрешно отделение“
към МБАЛ „Ю.б.“ ООД, гр. П., проверяващите установили, че на 18, 19 и
20.07.2022 г. за времето от 07.30 до 13.30 часа и на 21/22.07.2022 г. за времето
от 07.30 до 13.30 часа и от 19.30 до 07.30 часа, дежурен на смяна е бил д-р
Олег Я.; на 18, 19, 20 и 21.07.2022 г. д-р Ц. е била 2-ра (втора) смяна, с
времетраене на дежурството от 13.30 до 19.30 часа и на 18, 19, 20 и 21.07.2022
г., за времето от 07.30 до 13.30 часа, междинна смяна е бил д-р Х. С..
За резултатите от извършената проверка контролните органи съставили
Констативен протокол за извършена проверка № КП-616/15.09.2022 г,
екземпляр от който е връчен на управителя на проверяваното лечебно
заведение на 20.09.2022 г.
На 28.10.2022 г. в гр. С., Д. Н. П., главен инспектор в дирекция КМДОК в
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в присъствието на свидетеля Т.
П. И., държавен инспектор в дирекция КМДОК в Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, съставила АУАН № А-202/28.10.2022 г. против Д. Т.
Ц., за извършени три нарушения, изразяващи се в следното:
По т. 1 от акта: за това, че на 20.07.2022 г., д-р Ц., в качеството й на дежурен
лекар, не е попълнила декурзус за състоянието на пациентката Р. по време на
следобедното дежурство, с което е нарушила разпоредбите на глава III, т. 2.2.
от Медицински стандарт „Вътрешни болести“, съгласно която лекарите
осъществяват „Извършване на ежедневни визитации и попълване на
медицинските документи, отразяващи състоянието на пациента, неговата
терапия, получените данни от инструменталните и лабораторните
изследвания.“;
По т. 2 от акта: за това, че на 21.07.2022 г. д-р Ц., в качеството й на дежурен
лекар, не е попълнила декурзус за състоянието на пациентката Р. по време на
следобедното дежурство, с което е нарушила разпоредбите на глава III, т. 2.2.
от Медицински стандарт „Вътрешни болести“, съгласно която лекарите
осъществяват „Извършване на ежедневни визитации и попълване на
медицинските документи, отразяващи състоянието на пациента, неговата
терапия, получените данни от инструменталните и лабораторните
6
изследвания.“;
По т. 3 от акта: за това, че на 21.07.2022 г. д-р Ц., в качеството й на лекар
осъществил наблюдението на пациентката следобед (втора смяна), не е
извършила ново образно изследване КТ на глава, с което е нарушила
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, във връзка с чл. 79, ал.
1 от същия закон.
По делото е представен екземпляр от АУАН № А-202/28.10.2022 г. в който
срещу нарушител са изписани имената на Д. Ц. и има положен подпис както
и дата – 03.11.2022 г. Във връзка с връчването на акта по делото са
представени и други документи, които ще бъдат предмет на самостоятелно
обсъждане.
На 23.12.2022 г. въз основа на така съставения АУАН, д-р Р.Г.К. - изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. С. издал
обжалваното Наказателно постановление № НП-109 от 23.12.2022 г. с което на
жалбоподателя, за извършени две нарушения на Глава III, т.2.2 от Медицински
стандарт „Вътрешни болести“, утвърден с Наредба № 28/01.07.2010г. за
утвърждаване на Медицински стандарт „Вътрешни болести“, на основание чл.
116, ал.1 от Закона за лечебните заведения са наложени отделни
административни наказания – „глоба“ в размер на по 1000.00 /хиляда/ лева за
всяко едно от нарушенията, а за нарушение на чл. 86, ал.1, т.3 от Закона за
здравето, на основание чл. 229, ал.1 от същия закон й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на д-р Ц. на
06.01.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /л. 72, т.1
НАХД № 71/23г. на ПРС/ , в законоустановения срок е постъпила и
разглеждА.та в настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка е приложена Писмена покА. за
съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение
с Изх. № 07-171/20.10.2022 г. по описа на ИА „МН“, адресирА. до Д. Ц. на
адреса по месторабота, получена на 20.10.2022 г. от В. Я., съгласно
приложеното копие на обратна разписка /л.95, 96 т.1 НАХД № 71/23г. на
ПРС/.
Приложени са и две писма, адресирани до управителя на МБАЛ „Ю.б.“ ООД –
С. – писмо с Изх. № 42-00-2236/28.10.2022 г. по описа на ИА „МН“, за
7
връчване на три броя АУАН, сред които и процесния АУАН № А-
202/28.10.2022 г. и Писмо с Изх. № РД-13-730/08.11.2022 г. по описа на ИА
„МН“, с който е изпратена разписка за връчване на АУАН, за попълване от д-р
Ц. .
В административнонаказателната преписка се съдържа и Протокол за
установени фактически обстоятелства от 22.11.2022 г., съставен в гр. С. от
комисия от служители на ИА „МН“ в състав – Д. С. и д-р П.П. и в
присъствието на представител на лечебното заведение. В протокола е
посочено, че при извършване на проверка на ФСМП – С. и МБАЛ „Ю.б.“
комисията е направила пореден опит да разговаря с д-р Ц. по повод отказа й
да разпише разписка за получен на 03.11.2022 г. АУАН № 202/28.10.2022 г.
Отбелязано е, че от лечебното заведение е представена „разписка“, която е
подписА. от свидетел на отказа на д-р Ц. да разпише разписка за връчване на
акта. Посоченият документ е приложен в оригинал по преписката, като
същият представлява разписка за връчване на АУАН, подписА. от В. Ф. Я., в
качеството на свидетел на отказа на лицето (без да е посочено лицето) да
получи екземпляр от акт за установяване на административно нарушение,
също неиндивидуализиран посредством номер и дата на издаване.
По делото са представени още Заповед № РД-13-730/24.08.2022 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
подробно описА. в изложението и Заповед № РД-01-130 от 26.08.2022 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. С
последната, в т. I от заповедта, са определени длъжностните лица, служители
на ИА „МН“, които да извършват проверки на физически и юридически лица,
които осъществяват медицински дейности по смисъла на чл. 2 от Закона за
лечебните заведение на територията на Република България и да съставят
актове за установяване на административни нарушения на законите и
подзаконовите нормативни актове свързани със здравеопазването, като в
Приложение № 1 от цитирА.та заповед са посочени и Д. Н. П., главен
инспектор и Т. П. И., държавен инспектор, двете в дирекция КМДОК към ИА
„МН“.
По повод изискА. информация е приложено Писмо с Изх. № 02-142/25.02.2025
г. на МБАЛ „Ю.б.“ ООД гр. С., от съдържанието на което се установява, че
през 2022 г. длъжността „Секретар“ в МБАЛ „Ю.б.“ ООД е изпълнявА. от В.
8
Ф. Я..
Към доказателствения материал е приобщен и Правилник за устройството,
дейността и вътрешния ред на Вътрешно отделение, адрес гр. П. при
Многопрофилна болница за активно лечение „Ю.б.“ ООД - С., в сила от
01.01.2019 г., утвърден от управителя на болничното заведение.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са
разпитани актосъставителят Т.Н.П.-С., свидетелят по акта Т. И. П., както и
свидетелите В. Ф. Я., Х. С. П. и Г. С. Г..
Изслушани са обясненията на жалбоподателя Д. Т. Ц..
Длъжностните лица Т.Н.П. - С. и Т. И. П. изнасят, че въз основа на нарочна
заповед на изпълнителния директор, издадена във връзка с жалба от дъщерята
на починалата пациентка и постановление на Районна прокуратура, са
извършили проверка във „Вътрешно отделение“ на МБАЛ „Ю.б.“ в гр. П., по
документи и разговори със служители. Посочват, че в хода на извършената
проверка установили, че от стрА. на жалбоподателя са извършени нарушения
на стандарт вътрешни болести, като в два последователни дена не е водена
медицинска документация, изразяваща се в попълване на декурзус в
следобедната смяна. Поддържат, че в дните на престой на пациента в
лечебното заведение имало отразяване от първа смяна, но нямало никакво
отразяване от втора смяна и не е воден реанимационен лист от втора смяна,
когато пациентката била в тежко състояние. Уточняват, че неизпълнените
задължения са посочени в Правилника за вътрешния ред на болницата.
Изнасят, че другото нарушение е свързано с качеството на оказА.та
медицинска помощ, като установили, че жалбоподателя като дежурен лекар не
е направил нужното за изясняване на коматозното състояние на пациента в
деня на смъртта, не е извикан консултант, невролог, реаниматор, не е
назначена образна диагностика на глава за изясняване на това състояние,
липсва отразяване и на часа на смъртта. Актосъставителят и свидетелят не
отричат, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но твърдят, че е
надлежно поканен за съставянето на АУАН, както и е връчен по надлежния
ред. Във връзка с изясняване на процедурата по връчване на покА.та за
съставяне на акта и на АУАН, свид. П. - С. първоначално посочва, че както
покА.та за съставяне на акта, така и самият акт са връчени на жалбоподателя и
9
обратните разписки са подписани лично от д-р Ц.. След предявяване на
съответните писмени доказателства дава противоречиви отговори, като
финално заявява, че не си спомня и не знае кога и как са връчени покА.та и
акта, нито защо по преписката има приложени различни разписки за връчване
на АУАН, включително и такава за отказ.
Като свидетел е изслушА. и В. Я., заемаща длъжността „секретар“ в МБАЛ
„Ю.б.“ в гр. П.. Същата изяснява, че когато получи документи за подпис или
плик, адресиран до конкретно лице, извиква лицето в кабинета си, където
последното да се запознае с адресираните до него документи и да ги разпише.
Касателно д-р Ц. излага, че е имала само една такава процедура, като не
помни какво е представила за подпис. Посочва, че д-р Ц. отказала да разпише,
тъй като искала да се консултира, а свидетелката не й настояла да подпише
документа, тъй като тя сама следвало да си прецени. По отношение на
разписката за връчване на АУАН, оформена като отказ от стрА. на
свидетелката, последната потвърждава, че собственоръчно е изписала
собствените си имена, ЕГН, адрес и е положила подписа си, като твърди, че не
знае защо го е направила и къде, но е категорична, че не е викА. в болницата в
гр. С..
Като свидетели по делото са разпитани и старшата сестра на отделението Х.
П. и медицинската сестра Г. Г..
От показанията на свид. П. се установява, че медицинските документи, в това
число и история на заболяването, се съхраняват в нейния кабинет, който тя
заключва след като приключи работното й време /около 13.30 - 14.00 часа/.
Свидетелката уточнява, че поради тази причина лекарите от втора смяна
нямат достъп до документите, намиращи се в кабинета й, след като тя си
тръгне. Допълва още, че същите могат, при обаждане на следващия ден, ако
пациента е изписан предходния ден, или когато са сутрин на работа, до края на
месеца, да си проверят и допълнят документацията. Свидетелката изяснява
също, че единствено тя оформя накрая епикризата, при предоставена
информация, като без създадена история на заболяването не може да напише
епикриза. По отношение пациентката Р. установява, че имало много
„неразбории“ с дъщеря й, която оказала натиск, като излага предположение,
че предвид настъпилата в следобедните часове смърт, епикризата би следвало
да е написА. на следващия ден.
10
Свид. Г., медицинска сестра във Вътрешно отделение на МБАЛ „Ю.б.“
установява, че в деня на смъртта на пациентката Р. била на работа втора смяна
и изпълнила всичко, което следвало да се направи. Последователно описва, че
пациентката била предадена в недобро състояние както на медицинския
персонал, така и на дежурния лекар д-р Ц., че изпълнили всичко, назначено от
д-р Ц., че по отношение на пациентката е проведена консултация с невролог,
както и че е изпълнено всичко назначено от последния. Свидетелката
уточнява, че по принцип медицинските сестри водят реанимационния лист, но
на процесната дата – 21, четвъртък, когато пациентката починала,
реанимационният лист не е попълнен, тъй като имало „много движение
покрай пациентката и много напрежение“. Допълва, че имало проблеми с
дъщерята на Р., която изглеждала неадекватно, влизала при д-р Ц., била и
агресивна.
В съдебно заседание са изслушани и обясненията на д-р Ц.. Същата пояснява,
че лекуващ лекар на пациентката е бил д-р С., началник-отделение е д-р Я., а
тя е ординатор, като от първия ден на постъпване на пациентката в лечебното
заведение е работила втора смяна. Последователно изнася, че на 20-ти,
идвайки на работа, медицинските сестри я уведомили, че пациентката е
получила прилошаване и замайване в тоалетната, като имайки предвид, че
същата е с преживян мозъчен инсулт и с много заболявания - сърдечна
недостатъчност, оперирА. с карцином на гръбначния мозък, с бъбречна
недостатъчност и с дихателна недостатъчност, преценила, че е необходимо да
се направи скенер, поради което извикала д-р Г. и изпратила пациентката с
количка на скенер с необходимата медицинска документация, сред която и ИЗ.
Уточнява, че историята на заболяването е остА.ла в рентгена до разчитането,
което е направено на следващия ден – 21.07, и на практика до края на
дежурството на 20.07. медицинската документация е била в рентгена, а не в
отделението, поради което не е имала физическата възможност да вписва
данни в документите. Продължава, че на 21.07., пристигайки на работа в 13.30
часа, била посрещната с агресия от дъщерята на пациентката, но веднага
прегледала пациентката, измерила кръвното й налягане, установила, че е на
монитор и жизнените показатели се следят, отразила в реанимационния лист
съответните назначения, като лечението продължавало по терапия, назначена
от предходната смяна и от невролога, повикала също така д-р Г., който изразил
11
съгласие с назначеното от д-р В.. Установява още, че пациентката била в тежко
общо състояние, поради което технически било невъзможно да се направи нов
скенер, както и че поради бързото влошаване на състоянието й било
невъзможно да се организира съдействие от реаниматор. Изнася, че около три
часа следобед жизнените показатели на пациентката се влошили и въпреки
предприетите реанимационни мероприятия починала, като часът на смъртта -
15.15 часа, е регистриран с кардиограма. След това се сблъскала с агресията
на дъщерята на починалата, с нейните нападки и обиди, описва и проблеми с
издирване на личната карта, с цел оформяне на смъртния акт, като при тази
стресова ситуация й било физически и емоционално невъзможно да попълва
медицинската документация. Твърди, че на следващия ден отново била втора
смяна на работа и също нямала възможност да попълни процесната ИЗ, тъй
като последната се намирала в кабинета на старшата сестра, който бил
заключен. Релевира, че не й е връчвА. покА. за съставяне на АУАН, нито акт.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на
страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е
депозирА. от лице, което има интерес от провеждането на настоящото
производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и
законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата на връчване на НП.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че НП е издадено от
12
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице
съобразно нормата на чл. 235 от Закона за здравето, който предвижда, че
нарушенията на цитирания закон, както и нарушенията на нормативните
актове по прилагането му, се установяват с актове, съставени от държавни
здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на
регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, а наказателните постановления
се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
По делото е представен Трудов договор № РД-15-281/16.03.2022 г. от който се
установява, че проф. Р.Г.К. е бил назначен на длъжността Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и като такъв е бил
оправомощен да издава и подписва наказателни постановления по актове за
установяване на административни нарушения, издадени от държавни здравни
инспектори или от длъжностни лица от съответната агенция.
Представена е Заповед № РД-13-730/24.08.2022 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с която е определена
комисия, която да извърши извънредна проверка на МБАЛ „Ю.б.“ ООД.
Представена е също така и Заповед № РД-01-130 от 26.08.2022 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в т.
I от която са определени длъжностните лица, служители на ИА „МН“, които
могат да извършват проверки и да съставят актове за установяване на
административни нарушения на законите и подзаконовите нормативни актове
свързани със здравеопазването. В Приложение № 1 от цитирА.та заповед са
посочени и членовете на определената комисия - Д. Н. П., главен инспектор и
Т. П. И., държавен инспектор, двете в дирекция КМДОК към ИА „МН“. Т.е.
същите притежават материална компетентност да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Съдът намира за необходимо
да отбележи, че липсва колизия между цитираните по горе заповеди – Заповед
№ РД-13-730/24.08.2022 е заповедта с която е възложена проверката и е
определена комисията, която да я извърши, а Заповед № РД-01-130 от
26.08.2022 е заповедта с която са определени длъжностни лица, които са
оправомощени да извършват проверки и съставят актове за нарушение. За
пълнота съдът е изискал и предходната Заповед № РД-01-88/20.06.2022, която
също установява материалната компетентност на Д. Н. П.- С., главен
13
инспектор и Т. П. И., държавен инспектор, да съставят актове за установяване
на административни нарушения.е
С оглед изложеното съдът приема, че НП и АУАН са издадени от компетентни
и надлежно оправомощени органи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма.
Независимо от изложеното, съдът намира, че в конкретния случай,
обективирА.та в ЗАНН строго регламентирА. процедура по съставяне на
АУАН не е спазена от стрА. на длъжностните лица, които са били натоварени
със съответните функции. като в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето и връчването на АУАН.
Съгласно процесуалния закон /чл. 36, ал. 1 ЗАНН/,
административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение, който акт се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували
при извършване или установяване на нарушението /чл. 40, ал. 1 ЗАНН/, а
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покА. не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие /чл. 40, ал. 2
ЗАНН/.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква АУАН да бъде
съставен в присъствие на нарушителя. Изключение от това правило е
установено в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при две хипотези – когато нарушителят е
известен, но не може да се намери, или след покА. не се яви за съставянето на
акт. В настоящия казус се твърди, че е приложена разпоредбата на чл. 40, ал.2,
пр. 2 от ЗАНН, а именно – след покА. нарушителят не се е явил за съставянето
на акта. Съдът намира обаче, че в казуса тази хипотеза не е налице, т.к по
делото липсват безспорни доказателства, удостоверяваще, че д-р Ц. е била
надлежно поканена да присъства при съставянето на процесния АУАН.
Действително, към преписката е приложена писмена покА. за съставяне на
АУАН, адресирА. до д-р Ц., но видно от приложената обратна разписка /л. 95-
96, т.1 НАХД № 71/2023г. по описА. РС – П. / същата е получена от лицето В.
14
Я., изпълняваща длъжността „Секретар“ в проверяваното лечебно заведение.
Не се установи по категоричен начин обстоятелството, че тази покА. е
достигнала до своя адресат – Д. Ц.. По делото липсват писмени доказателства
в тази насока, а в проведеното съдебно следствие не бяха ангажирани
надлежни доказателства, от които да се изведе категорична информация за
спазване на чл. 40, ал.2 ЗАНН
След като не са налице данни нарушителят да е поканен да се яви за съставяне
на акт, не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и със съставяне на акта
в негово отсъствие е допуснато съществено процесуално нарушение, което
сериозно е засегнало правото му на защита. По този начин
административнонаказателното производство е опорочено още с образуването
му, тъй като актът, на който се основава административнонаказателното
обвинение, е съставен в противоречие с процесуалните правила /така Решение
№ 914 от 23.04.2018 г. по КНАХД № 232 / 2018 г. на АС - П.; Решение № 514
от 09.03.2018 г. по КНАХД № 209 / 2018 г. на АС – П./.
Паралелно с констатираното нарушение е налице и порок по отношение на
процедурата по предявяване и връчване на акта. Съгласно чл. 43, ал.1 от
ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише. Запознаването със съдържанието на АУАН
представлява предявяване на обвинение за извършване на административно
нарушение и се удостоверява от нарушителя с подписването на акта. Подписът
представлява изявление на нарушителя, с което потвърждава, че е запознат с
повдигнатото му обвинение. В чл. 43, ал. 2 от ЗАНН законодателят е
предвидил, че отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и
подписа на един свидетел.
В случая, в административнонаказателната преписка се съдържат документи с
противоречиво съдържание касателно връчването на акта. Налице е екземпляр
на АУАН, подписан от жалбоподателя на 03.11.2022 г., съгласно процедурата
предвидена в чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Същевременно, в административната
преписка се съдържа и разписка, удостоверяваща връчването на АУАН по реда
на чл. 43, ал. 2 ЗАНН - при отказ на нарушителя да подпише акта.
В хода на проведеното съдебното следствие недвусмислено се установи, че д-р
Ц. е желала да се запознае със съставения срещу нея АУАН, както и да се
15
„консултира“ /вж. обясненията й и показанията на свид. Я. /. От Писмо с Изх.
№ РД-13-730/08.11.2022 г. по описа на ИА „МН“, адресирано до управителя на
МБАЛ „Ю.б.“ ООД - гр. С., се установява, че от последния е поискано
съдействие за попълване на разписка за връчване на АУАН. От приобщения
към доказателствения материал по делото Протокол за установени фактически
обстоятелства от 22.11.2022 г., съставен в гр. С. от комисия от служители на
ИА „МН“, в чиито състав е и актосъставителят, се установява, че комисията е
правила опити да влезе в контакт с д-р Ц. по повод отказа й да разпише
разписка за получен АУАН. Самата Д. С., разпитА. в с.з като актосъставител,
не успя да даде точен и ясен отговор по какъв точно начин е връчен
процесния АУАН.
Съдебната практика последователно приема, че административно-
наказващият орган е длъжен да докаже, че АУАН е връчен съобразно
разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН. Ако в административната преписка липсват
еднозначни доказателства удостоверяващи този факт се приема, че
процедурата не е била спазена, което води до незаконосъобразност на
наказателното постановление. В казуса не се установи по какъв начин актът е
връчен на лицето – дали лично на лицето по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН или
при условията на отказ по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Не стА. ясно защо в
преписката се съдържат документи удостоверяващи и двете хипотези, не се
изясни също така защо актосъставителят е положил толкова много усилия
/дори индикиращи и за приложена принуда/ да връчи акта на нарушителя по
реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, , вместо да връчи същия при отказ. В заключение,
съдът прави извод, че в случая съществено е опорочена и процедурата по
връчване на акта за установяване на административното нарушение.
Констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй
като са във връзка с нарушеното право на защита на жалбоподателя. Същите
са от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта,
които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на наказателното
постановление по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН и са основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Наред с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето и връчването на АУАН, настоящият съдебен състав счита, че в
случая са налице и нарушения на материалния закон и съществени
16
процесуални нарушения и за трите визирани нарушения.
За нарушенията по т.1 и т. 2 от АУАН
Както бе посочено по – горе, с т. 1 и т. 2 от АУАН срещу д-р Ц. са повдигнати
обвинения за извършени две административни нарушения, за това, че на
20.07.2022г. и на 21.07.2022г., в качеството й на дежурен лекар, не е попълнила
декурзус за състоянието на пациентката Р. по време на следобедното
дежурство, с което е нарушила разпоредбите на глава III, т. 2.2. от
Медицински стандарт „Вътрешни болести“. Съгласно посочената разпоредба,
лекарите осъществяват „Извършаване на ежедневни визитации и попълване
на медицински документи, отразяващи състоянието на пациента, неговата
терапия, получените данни от инструменталните или лабораторни
изследвания.
От посоченото е видно, че медицински стандарт „Вътрешни болести“ НЕ
предвижда задължение за извършване на втора визитация за деня, както и НЕ
изисква попълване на декурсузи от лекар следобедната смяна. Посоченият
стандарт изисква извършване на ежедневни визитации и ежедневно попълване
на медицинската документация, отразяваща състоянието на пациента и
неговата терапия, каквото в случая безспорно е било извършено - видно от
приложената медицинска документация има ежедневни отразявания за
състоянието на пациента и провеждането лечение, което е достатъчно, за да се
отговори на изискванията на стандарта. Извършването на втора визитация от
лекаря втора смяна, както и попълването на декурсузи за следобедната смяна
не са задължения, които произтичат от утвърдените медицински стандарти, а
са задължения въведени с Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на Вътрешно отделение, гр. П., при МБАЛ „Ю.“ ООД –
С.. Следва да се отбележи обаче, че този вътрешен правилник е разработен от
началника на Вътрешно отделение и е утвърден от управителя на МБАЛ Ю.“
ООД. По своята правна същност той не представлява нормативен акт, а
вътрешно ведомствен такъв. Ето защо, в случая не са налице основания за
ангажиране на административно наказателната отговорност на основание чл.
116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, който предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на физическо лице, извършващо
дейност по болнична медицинска помощ, само ако тази дейност се извършва
в нарушение на разпоредбите на Закона за лечебните заведения или на
17
нормативните актове по прилагането му. Както бе посочено по горе,
Правилникът за дейността на Вътрешно отделение по своята същност не
представлява нормативен акт по смисъла на ЗНА, поради което същият не
попада в кръга на актове, обхвА.ти от санкционната норма на чл. 116 Закона за
лечебните заведения. Следователно, дори и да се приеме, че липсват
попълнени следобедни декурзуси в ИЗ на пациентката Р. за дните 20 и 21 юли
2022г., това би представлявало единствено неизпълнение на въведени от
началник отделение вътрешни правила. Нарушаването на вътрешните правила
обаче не може да бъде приравнено на нарушение на медицински стандарти,
които са утвърдени с нормативен акт – наредба на министъра на
здравеопазването, както и не може да бъде санкционирано с нормата на чл.
116 Закона за лечебните заведения.
Реализирането на административно наказателната отговорност е строго
формален процес. Недопустимо е да се тълкува разширително и извън волята
на законодателя обхвата на инкриминираните като административни
нарушения деяния, както и е недопустимо санкционирането на нарушения на
вътрешни правила чрез санкции, предвидени в закона за неспазване на
утвърдени медицински стандарти. В случая санкционната норма на чл. 116,
ал. 1 от Закона за здравето изисква конкретното поведение – извършване на
дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на
Закона за лечебните заведения или на нормативните актове по прилагането
му, каквото в случая не е налице, поради което и описаното деяние е
несъставомерно и ненаказуемо с посочената санкционна норма.
За нарушението по т. 3 от АУАН
В т. 3 от оспореното наказателно постановление, на основание чл. 229, ал.1 от
Закона за здравето, за нарушение на чл. 86, ал.1, т.3, във вр. чл. 79, ал. 1 от
Закона за здравето, на д-р Ц. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100.00 /сто/ лева.
Съгласно 86, ал.1, т.3 от Закона за здравето всеки пациент има право на
достъпна и качествена здравна помощ, а съгласно чл. 79 от Закона за здравето
„Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане
на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии“.
А.лизът на посочените норми налага извод, че същите са от категорията на
несамостоятелните норми, които не съдържат конкретно правило за поведение
18
за лицата, предоставящи медицинска помощ, а единствено очертават правната
рамка, общите принципи, които следва да се спазват. За да бъде ангажирА.
административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да
бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт,
която има ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени
на това лице. Ето защо, наказващият орган, след като е описал факти, които
счита за съставомерни, е следвало да посочи конкретните разпоредби от
медицинския стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни
принципи.
От своя стрА., санкционната норма на чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, на
основание на която е наложено наказанието, също е обща и предвижда
санкция за "нарушаване разпоредбите на този закон или нормативните актове
по прилагането му".
В конкретния случай, нито в АУАН, нито в наказателното постановление се
съдържа конкретика относно утвърдените медицински стандарти, по които е
следвало да се прецени качеството на оказА.та медицинска помощ от стрА. на
жалбоподателя. Не са посочени относими разпоредби на приложимите
медицински стандарти или на правилата за добра медицинска практика, които
са нарушени. Този пропуск представлява съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво точно нарушение му е предявено административно
обвинение, тъй като нито АУАН, нито НП съдържа конкретни норми, които са
били нарушени, а вместо тях са посочени общи принципи за достъпна и
качествена здравна помощ. В този смисъл е и константната практика на
административните съдилища /Решение № 1318 от 13.01.2025г. по КНАХД №
4939/2024г. на АС – С., Решение № 27927 от 20.12.2024 г. на АС – С. по
КНАХД № 9606/2024, Решение № 8382 от 21.12.2023г. по КНАХД №
2558/2023г. на АС – Кюстендил, Решение № 68 от 25.02.2023 г. по КНАХД
дело № 55/2023 г. на АС – Габрово, Решение № 722 от 06.12.2018 година по
КНАХД № 806/2018 г. на АС – Плевен, Решение № 2490 от 23.11.2018 г. на АС
– П. по КНАХД № 2940/2018, Решение № 241 от 16.11.2018 г. по КНАХД №
205/2018 г. на АС – Кюстендил, Решение № 364 от 30.10.2018 г. по КНАХД
дело № 308/2018 год на АС – Стара Загора, Решение № 569 от 26.09.2018 г. на
АС – Плевен по КНАХД № 662/2018 г. Решение по КНАХД № 1389/2018 г. на
АС – Варна, Решение № 199 от 30.05.2018 г. по КНАХД № 177/2018 г. на АС -
19
Стара Загора, Решение № 785 /20.04.2018 г. по КНАХД № 386/2018 г. на АС –
Бургас и мн.др./ които приемат, че за да се проведе законосъобразно процесът
на административно наказване по чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето е
необходимо, в АУАН и в НП да се посочат конкретни разпоредби на
медицинските стандарти или конкретно правило за добра медицинска
практика, които са нарушени. Когато такова посочване не е налице, е
допуснато съществено процесуално нарушение. Тези медицински стандарти и
правила за добра медицинска практика не могат да бъдат заместени от
посочените в АУАН и НП твърдения, че привлеченият към отговорност лекар
е следвало да извърши определени действия /назначаване КТ на глава/, които
не е извършил. В конкретния случай дори не става ясно, по какъв точно
критерии именно д-р Ц. е санкционирА. за това, че не е назначила образна
диагностика на глава за изясняване коматозното състояние на пациента,
доколкото от данните по делото е видно, че същата, като дежурен лекар втора
смяна е застъпила на работа в 13.30 часа на 21.07, а пациентката се е влошила
още през нощта, изпаднала е в кома в ранните часове на деня и до поемането
на следобедното дежурство е преглеждА. от други лекари, включително
лекуващ лекар и специалист невролог.
Лекарската професия изисква високо ниво на доверие както от стрА. на
пациентите, така и от стрА. на компетентните институции. В този контекст,
издаването на НП срещу лекар за неоказване на качествена медицинска
помощ не е просто издаване на административен акт, а е действие с дълбоки
последици както за професионалния, така и за личния живот на лекаря.
Поради тази причина, при издаване на наказателни постановления срещу
лекари спазването на нормативните изисквания за законосъобразност е от
съществено значение. От една стрА., по този начин се гарантира
възможността лекарят да разбере фактическите и правни рамки на
обвинението и да упражни правото си на защита в съдебното производство.
От друга стрА., това е важно за осигуряване на професионалната
независимост и интегритет на лекарите, като намалява до минимум рисковете
от накърняване на тяхното професионално достойнство и добро име.
В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на д-р Ц. е
реализирА. незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила, поради което съдът следва да постанови съдебно
решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление,
20
като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на оргА., издал отменения акт или отказ. В случая е
направено искане от стрА. на процесуалния представител на жалбоподателя за
заплащане на разноски в размер 500.00 /петстотин/ лева, за което е представен
договор за правна защита и съдействие, искането е направено своевременно,
поради което същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. С., следва да бъде осъдена да
заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00
лева.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-109 от 23.12.2022 г., издадено
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
гр. С., с което на Д. Т. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено
място/, с адрес по месторабота МБАЛ „Ю.б.“ ООД - /населено място/, на
длъжност „лекар вътрешни болести“ във „Вътрешно отделение“, в качеството
й на дежурен лекар II-ра смяна, осъществила наблюдението на пациентката
К.Р.: 1. За нарушение на Глава III, т. 2.2 от Медицински стандарт „Вътрешни
болести“, утвърден с Наредба № 28 от 01.07.2010 г. за утвърждаване на
Медицински стандарт „Вътрешни болести“, на основание чл. 116, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева; 2. За нарушение на Глава III, т. 2.2
от Медицински стандарт „Вътрешни болести“, утвърден с Наредба № 28 от
01.07.2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Вътрешни болести“,
на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева; 3. За
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, на основание чл. 229, ал.
21
1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100.00 /сто/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. С., да заплати на
Д. Т. Ц., ЕГН 60006030214, с постоянен адрес /населено място/, сумата от
500.00 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд - Б., в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
22