Решение по дело №524/2009 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 април 2010 г. (в сила от 28 април 2010 г.)
Съдия: Христо Иванов Койчев
Дело: 20093120100524
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№...                     гр.Девня

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и десета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО КОЙЧЕВ

при участието на секретаря С.Г. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 524 по описа на ДРС за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 99 ал. 1 от СК /отм/.

В ИМ ищцата твърди че с ответника са сключили брак на 07.11.2003г. и че нямат родено дете от брака; твърди че в началото брачното им съжителство е протичало нормално, но впоследствие съпруга и е започнал даупотребява системно алкохол и я е тормозил; твърди че през 2006г. той е напоснал страната, а ищцата се е прибрала при родителите си в гр.С. и че от тогава са във фактическа раздяла. Моли съда да прекрати сключения между страните брак по вина на ответника; моли съда след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име И.; не претендира за семейното жилище тъй като то е собственост на родителите на ответника. В с.з. чрез процесуалния си представител поддържа исковете.

Ответникът, не изразява становище по исковете.

Съдът като взе представените по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на 07.11.2003г. в гр. С..

По делото са ангажирани гласни доказателства свидетелските показания на свидетелите жана Стоянова и М. Желязков, дадени като непосредствени впечатления от които се установява, че страните не живеят заедно от около три години; когато са живеели в с.Есеница, ответникът е употребявал често алкохол и е нанасял побоища над ищцата, както и че е поддържал извънбрачна връзка; дават показания в насока че след като са се разделили по-вече не са се събирали.


Съдът счита, че иска за разтрогването на брака е основателен и следва да се уважи. Безспорно бракът между страните не е протекъл хармонично. Двамата имат различни виждания относно ролята на брака, не живеят заедно. Единственото основание за развод по СК е дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В Постановление № 10/03.11.1971г. на Пленума на ВС са дадени легални определения на посочените по-горе понятия, а именно дълбоко е разстройството което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между брачните партньори, а непоправимо е разстройството което не може да се преодолее. Видно е от доказателствата по делото че страните са разделени от около тир години, което представлява сравнително дълъг период от време през който страните не живеят заедно и брачната връзка между тях е прекъсната изцяло. Двамата съпрузи не изпитват чувства на уважение и обич един към друг, което води до наличие на признака дълбокост на разстройството. Съдът счита, че вината за разтрогването на брака има единствено ответника, поради негативното му отношение към ищцата и неспазването на моралните принципи на брачната връзка.

След прекратяване на бракът, ищцата на основание чл. 103 от СК /отм/ следва да носи брачно си фамилно име И..

По силата на разпоредбата на чл. 329 ал.1 от ГПК разноските следва да се възложат върху ответника, тъй като вината за разтрагване на брака е негова - 40.00лв. д.т върху иска. Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен между С.С.И., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН **********, сключен на 07.11.2003г. с акт № 11 пред длъжностното лице по гражданско състояние на гр. С., обл. Варненска, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, на основание чл. 99 ал. 1 от СК /отм/.

ОБЯВЯВА на основание чл. 99 ал.2 от СК /отм/, че ВИНА за настъпилото разстройство имат ДВЕТЕ СТРАНИ.

ПОСТАНОВЯВА жената да носи брачното си фамилно име И. на основание чл. 103 от СК /отм/.

ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН ********** да заплати по сметка на ДРС сума в размер на 40.00лв. /четиридесет/ окончателна д.т. по иска за развод и 5.00лв. за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 329 ал.1 от ГПК.


 

РЕШЕНИЕТО    подлежи    на   въззивно    обжалване    пред    ВОС    в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: