№ 13593
гр. С., 05.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110121973 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Г. А. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „В.“, бл. 519,
вх. 2, ет. 6, ап. 36, срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10
ЗПК и чл.19 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 9, ал. 1 от Договор за
паричен заем № *******, предвиждаща заплащане на такса от 350 лв. за бързо
разглеждане.
Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор на 02.11.2021 г. за
сумата от 1 000 лв., като уговорили, че ищецът дължи и такса за бързо разглеждане от
350 лв. или 35 % от размера на отпуснатия кредит. Съгласно чл.7, ал. 3 от Общите
условия на ответника бързото разглеждане на искането за кредит означава
приключване на процедурата по разглеждане на искането и произнасянето по
одобрението в рамките на два часа от момента на подаването на самото искане. Сочи,
че процесната клауза е нищожна на следните основания: поради противоречие на
закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК; противоречие на добрите нрави, тъй като
води до оскъпяване на кредита без предоставяне на каквато и да е допълнителна
услуга; неравноправност съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК „Би Енд Джи Креди“ ООД оспорва иска, като твърди, че
процесната клауза не противоречи на добрите нрави и таксата по нея не представлява
скрита възнаградителна лихва, тъй като не следва да бъде включена в ГПР,
позовавайки се на легалната дефиниция за общ разход по кредита в ДР на ЗПК, както и
че клаузата е индивидуално уговорена.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен искът по чл. 26 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата
1
молба съдържание. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число,
че процесният договор е действителен.
По делото е отделено за безспорно, че между страните е сключен процесния
договор със соченото в исковата молба съдържание, включително и относно клаузата
на чл. 9, ал. 1 от договора, предвижваща заплащане на такса за бързо разглеждане.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от процесния договор е предвидена такса за бързо
разглеждане на искането за отпускане кредит в размер на 350,11 лв., дължима на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план по кредита, заложен в процесния договор.
Процесната клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а в случая кредитодателят изисква
заплащане на допълнителна такса за отпускане на кредита с оглед неговото по-бързо
усвояване от кредитополучателя.
Уговорката за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане
на кредит е нищожна, както и неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. При
договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза въвежда
възникването на допълнително задължение за заемателя не при неизпълнение на
главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а във връзка с по-
бързо отпускане на кредит. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и
противоречи на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност
на клаузата.
Основателен е ищцовият довод, че с уговорената клауза се цели заобикаляне на
законово предвидения максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Следователно лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни –
арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение и
липса на основание за дължимост на това вземане (чл. 19, ал. 5 ЗПК и Решение № 24 от
10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по
в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 2806/2021 г.).
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по
чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не съответстват на изискуемото съдържание по
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
2
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и
11 ЗПК (Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, ІІ-А
възз. състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. на СГС, III-Б възз.
състав).
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата е необосновано висока с оглед общия размер на отпуснатия кредит.
Основната цел на така уговорената такса е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска.
По разноските
Искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза от договор за
потребителски кредит, в който са уговорени задължения с определен размер, е оценяем
(Решение № 76 от 15.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 888/2015 г., I т. о.; Определение №
449 от 29.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1596/2015 г., I т.о.).
Така дължимата държавна такса по предявения и разгледан иск е в размер на 50
лв., а за горницата над тази сума до внесената от ищеца сума от 80 лв. може да бъде
възстановена като недължимо платена по искане на ищеца с посочване на конкретна
банкова сметка в тази връзка.
Отсъствието на ангажирани по делото доказателства за регистрация по ДДС на
адвоката/адвокатското дружество води до липса на основание за начисляване на
данъка върху присъжданото му адвокатско възнаграждение. Доказването на
разноските е в тежест на страната, която ги претендира (Определение № 137 от
31.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1324/2021 г., I т. о.; Определение № 60224 от
7.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2020/2020 г., I т. о.; Определение № 60255 от 3.06.2021
г. на ВКС по ч. т. д. № 1475/2020 г., II т. о.;; Определение № 727 от 11.12.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 769/2019 г., II т. о.; Определение № 161 от 24.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 2668/2018 г., I т. о.; Определение № 149 от 27.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
2589/2017 г., II т. о.; Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3545/2014 г., II т. о.). Поради това на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение без ДДС за оценяем иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски от 450 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 400 лв. без ДДС – адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, при основателност на възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, единственото проведено открито съдебно заседание, на което ищцовият
представител не се е явил поради служебна ангажираност, както е посочил в молба от
26.07.2023 г., вида и обема на свършената от ищцовия представител процесуална
работа.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Г. А. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., кв. „В.“, бл. 519, вх. 2, ет. 6, ап. 36, и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, че клаузата по чл. 9, ал. 1
от Договор за паричен заем № *******, предвиждаща заплащане на такса от 350 лв. за
бързо разглеждане, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10
ЗПК и чл. 19 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на Г.
А. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „В.“, бл. 519, вх. 2, ет. 6, ап. 36, сумата от 450
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4