№ 2251
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника СО, чрез процесуалният му
представител, срещу решение № 20055386/01.03.2021 г. на СРС, 55 с - в, по гр. д. №
14908/2020 г., с което е прието за установено, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал.
1 от ЗЗД, че Столична община, с БУЛСТАТ - ******* дължи на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК*******, сумата от 407, 70 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 0000-1261-16-250240, законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2019 г.
(подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане на сумата и
ответникът е осъден за заплащане на разноски в заповедното и исковото производства.
В жалбата ответникът поддържа доводи, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните
доказателства. Неправилно СРС е приел, че е сключен договор за имуществено
застраховане, че е настъпил застрахователен риск и ищецът е изплатил на увреденото
лице обезщетение, като са налице основанията за възникване на регресното му право.
Сочи, че не е доказано категорично, че вредите са в причинно-следствена връзка с
попадането в дупка на пътното платно, като липсват категорични доказателства за
настъпване на ПТП и за неговия механизъм. Протоколът за ПТП изрично е оспорен от
ответника. Излага доводи, че протоколът не съставлява доказателство, че са настъпили
вреди по описания в него начин, като съставителят не е пряк свидетел на ПТП. Сочи
още, че липсата на доказателства за механизма на произшествието не може да се
запълни от заключението на САТЕ и от показанията на свидетеля - водач, който е
1
заинтересован от изхода на спора. Заключението на експертизата може да определи
само стойността на вредите. Не са обсъдени възраженията на ответника, че такива
вреди могат да настъпят и от друг вид механизъм, при сблъсък с бордюр. Излага, че не
са ангажирани категорични доказателства за наличието и попадането в дупка на
пътното платно. Моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска,
евентуално – да се намали присъденото обезщетение. Претендира разноските за двете
инстанции в това число юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна ЗД „Л.И.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата като
неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага съображения, че СРС е
направил правилен и обоснован извод за основателност на иска, като е обсъдил всички
събрани по делото доказателства. Правилно и в съответствие със събраните
доказателства СРС е приел, че ответникът носи отговорност за поддръжката на пътното
платно в участъка, в който е настъпило ПТП. Установено е безспорно, че СО не е
изпълнила задълженията си по поддръжка на платното и причинените от ПТП вреди са
в пряка причинна връзка с неизпълнението й. Сочи още, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК и оспорването му не е доказано,
поради което фактите, отразени в него, са възприети от длъжностното лице в рамките
на компетентността му и основателно са кредитирани от съда. Протоколът се ползва
както с формална, така и с материална доказателствена сила. Вредите и тяхната
причинна връзка с произшествието, както и неговия механизъм, са доказани от САТЕ и
показанията на водача на увредения автомобил. Установява се, че ПТП е настъпило в
тъмната част от денонощието, при заледена, непочистена настилка и дупката е била
пълна с вода. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски в производството,
в това число - юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 213,
ал. 1 от КЗ (понастоящем отменен, но действащ към момента на събитието), вр. с чл. 49
и чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността на цялото
решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената част и по
релевираните оплаквания за незаконосъобразност. Съдът следи служебно единствено
за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо постановено, след подадена в срока по чл. 414
ГПК възражение от длъжника.
По съществото на спора и като съобрази доводите на страните във въззивното
производство, в допълнение към изложеното от СРС настоящият състав намира
следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая регресното право
срещу ответника (въззивник) СО се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ
отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението
2
на възложена работа.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на СРС, че уважаването на иска е
обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга -
настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се
докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
В случая, от протокол за ПТП № 1630977 от 17.01.2016 г., съставен от младши
автоконтрольор при ОПП - СДВР, се установява, че на 17.01.2016 г. в гр. София, на
кръстовището ул. „Гео Милев" ул. „Владово“ е било реализирано ПТП с участник: лек
автомобил „Ауди А8", с per. № *******, собственост на К.С.Т., управляван от Н.М.Г.,
което превозно средство е попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно за движение, пълна с вода, при което са били причинени вреди на
МПС-то.
Произшествието е настъпило в срока на действие на астрахователна полица №
930015100065574 от 30.09.2015 г. по застраховка "Каско", сключена между К.С.Т., в
качеството му на собственик на л. а. „Ауди А8", с peг. № ******* и ищцовото
дружество, като срокът на покритие по договора е бил от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г.
Установява се освен това, че при ищеца ЗК "Л.И." АД е образувана преписка по
щета № 0000-1261-16-250240, по повод постъпило уведомление, по която щета на
03.05.2016 г. застрахователят е платил обезщетение в размер на 397, 70 лв. на
увреденото лице.
Относно спорните въпроси за недоказан механизъм на произшествието,
настъпилите от него вреди и причинната им връзка с ПТП, съдът намира следното:
Относно доказателствената стойност на протокола за ПТП следва да се посочи,
че в практиката на ВКС се приема последователно, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото
удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред
длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът,
може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с
всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В
посочения смисъл : решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., Т. К., І ТО на
ВКС, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II TO, решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т.
3
д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на
ВКС, ІІ ТО и др.).
В случая протоколът за ПТП е оспорен от ответника по предвидения в закона
ред - в производство по реда на чл. 193 ГПК, но пред СРС не са ангажирани
доказателства, оборващи истинността на протокола и отразените в него обстоятелства
относно механизма на произшествието и настъпилите вреди. В диспозитива на
решението оспорването изрично е прието за недоказано, на основание чл. 193, ал. 2
ГПК.
При това обосновано СРС е направил извод, че материалната доказателствена
сила на протокола следва да бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в него.
Настоящият състав също намира, че мястото на произшествието, както и неговия
механизмът и вредите настъпили от него, обективирани в протокола за ПТП,
кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства в тяхната цялост. В
подкрепа на този извод е и заключението на приетата без възражения САТЕ, от което
се установява, че вредите описани в протокола и обезщетени от застрахователя - ищец
отговарят на описания в протокола механизъм на ПТП и са в пряка причинна връзка с
попадането на автомобила в необозначена дупка на пътя.
При съвкупния анализ на събраните пред СРС доказателства, включително
заключението по САТЕ, въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС, че
механизмът на произшествието, попадане на процесния автомобил в несигнализирана
дупка на пътното платно, е установен, както и че описаните повредени части са в
зоната на удара и се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП.
Относно ангажирането на отговорността на СО следва да се посочи и следното :
По силата на специалния Закон за пътищата и актовете по прилагането му, на
ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа общински път, публична
общинска собственост. (чл. 8, ал. 3 от ЗП, чл. 31 ЗП и § 1 т. 1 от Наредба №
1/17.01.2001 г. за организацията на движението по пътищата), както и да полага грижа
по недопускане и отстраняването на дупки по общинските пътища. На основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, СО е задължена да осъществява дейностите по поддържане на
пътя, общинска собственост. Отделно от изложеното, според чл. 13 ЗДвП, СО е
задължена да означи съответната дупка с необходимите пътни значи с цел
предупреждаване на участниците в движението. Общината, като юридическо лице,
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението на посочените по - горе задължения.
Наличието на дупка в пътното платно на общинския път е резултат на
бездействието на съответните длъжностни лица при ответника СО по изпълнение на
законовите им задължения за осигуряване на условия за безопасно движение по
общинските пътища, съгласно и чл. 31 от ЗП, в резултат на което е настъпило
процесното ПТП.
Според настоящият въззивен състав, в производството се установяват всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което ответникът
дължи на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Относно размера на вредите следва да се посочи, че съгласно заключението на
САТЕ стойността на щетите по увредения автомобил, по пазарни цени към датата на
4
настъпване на застрахователното събитие е 397,72 лв. (с ДДС), като ищецът е направил
ликвидационни разноски в размер на 10 лв. – общо 407, 70 лв.
Следователно по делото са доказани условията за ангажиране отговорността на
ответника СО за въстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
на увреденото МПС в претендирания размер.
Понеже съображенията на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС,
решението е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва
да се потвърди, включително в частта по присъдените разноски в полза на ищеца за
исковото и заповедното производства.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца, в чиято полза съдът
присъжда 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20055386/01.03.2021 г. на СРС, 55 с - в, по
гр. д. № 14908/2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, Столична Община,
БУЛСТАТ *******, с адрес : ул. „*******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК
*******, с адрес : бул. „******* *******, юрисконсултско възнаграждение за СГС в
размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5