Присъда по дело №1245/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта:	14
Дата:	7 април 2022 г.
Съдия:	Даниел Нанев Марков

Дело:	20212100201245
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Бургас, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично при закрити врати заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Марков
СъдебниГЕОРГИ ДОНЧЕВ МИТЕВ

заседатели:КИНА ВЪЛКОВА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
и прокурора Иван Георгиев Иванов
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело от общ
характер № 20212100201245 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. М. – роден на **** г. в гр. К., общ. П.,
обл. Бургас, с постоянен адрес: **********, *****, ***** гражданин, *****
образование, ******, *****, *****, понастоящем ******, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 27.03.2021 г., в къща, находяща се в *********, в
условията на опасен рецидив, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст – М. А. М., родена на ******* г., като я
целувал по бузата и по устните, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК ГО ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗРАВА подсъдимия А. А. М., с установена по делото самоличност
ЗА НЕВИНЕН в това, че на 27.03.2021 г., в къща, находяща се в **********,
противозаконно лишил от свобода малолетно лице – М. А. М., родена на
1

***** г., на *** години, като заключил входната врата, чрез поставянето на
райбер от вътрешната страна, и не й позволявал да напусне помещението,
поради което и основание чл. 304 от НПК ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
142а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС
пъровачален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за срок от пет години и шест месеца.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 от НПК времето, през което
спрямо подсъдимия А.М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 30.03.2021 г.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на присъдата веществените
доказателства:
1. 1 бр. одеяло, зелено на цвят поставено в хартиен чувал, запечатан с
хартиен етикет на лаборатория ДНК-анализ – БНТЛ Бургас по експертиза
ДНК-144/16.10.2021 г. по ДП 152/21 г. по описа на 05 РУ-Бургас.
2. 1 бр. одеяло, с бели и тъмни на цвят петна, поставено в хартиен чувал
запечатан с хартиен етикет с № Н1515 на лаборатория ДНК-анализ – БНТЛ Б-
с по експертиза ДНК-144/16.10.2021 г. по ДП 152/21 г. по описа на 05 РУ -
Бургас.
3. 1 бр. чаршаф, бял на цвят, поставен в хартиен чувал запечатан с
хартиен етикет на лаборатория ДНК-анализ – БНТЛ Бургас по експертиза
ДНК-144/16.10.2021 г., ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия А. А. М., а
веществените доказателства 1 бр. бикини и анцуг, поставени в найлонова,
бяла на цвят торба с хартиен етикет на БНТЛ Бургас, ДА БЪДАТ
УНИЩОЖЕНИ като вещи без стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия А. А. М. ЕГН
**********, с установена по делото самоличност, да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР Бургас, сума в размер на 5 300,55 лв. (пет
хиляди и триста лева и петдесет и пет стотинки) лв., представляваща
направени в досъдебното производство разноски, както и сума в размер
240,00 (двеста и четиридесет) лв., представляваща направени в съдебното
производство разноски.
2

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен
съд гр. Бургас в петнадесетдневен срок.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И към присъда № 14 от 07.04.2022г. по НОХД № 1245
от 2021г. по описа на БОС

Съдебното производство по делото е образувано по внесен в съда
обвинителен акт на БОП против А. А. М. ЕГН **********, с обвинения за
извършени от него на 27.03.2021 г. в гр. Бургас престъпления по чл.149, ал.5,
т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, aл. 1, б. „ а ” от НК и по чл. 142а, ал.3, т.1, вр. ал.1 от
НК.
Предвид посоченото по-долу в мотивите отсъствието на предвидена в
чл.372, ал.4 от НПК предпоставка за провеждането на съкратено съдебно
следствие по чл.371, т.2 от НПК, съдът остави без уважение изразеното от
защитата в разпоредително заседание искане за разглеждане на делото по тази
диференцирана процедура.
В съдебно заседание представителят на БОП поддържа обвинението
против А. А. М. за извършено от него престъпление по чл.149, ал.5, т.3, вр.
ал.1, вр. чл.29, aл. 1, б. „ а ” от НК, в подкрепа на което според прокурора са
събрани достатъчно доказателства, съдържащи се в показанията на самата
пострадала М.М., двамата й родители и от показанията на свидетеля А..
Предлага подс.М. да бъде осъден на лишаване от свобода в минималния
предвиден размер - пет години, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим. По отношение на второто обвинение,
становището на прокурора е , че същото е останало недоказано по
изискуемия от закона безспорен и несъмнен начин, поради което предлага на
съда да оправдае подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по
чл. 142а, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.
Въз основа на направен в пледоарията анализ, защитата приема, че
ангажираните доказателства не установяват по безспорен и категоричен
начин нито от обективна, нито от субективна страна, обвинението чл.149,
ал.5, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, aл. 1, б. „ а ” от НК. Според защитника, данни за
извършени блудствени действия от подсъдимия М. се съдържали единствено
в показанията на свидетелите А.И. и А.М. – родители на свидетелката М.М.,
които са производни доказателствени източници, а самата пострадала
малолетна М.М., не е показала свидетелска годност. Твърди, че са налице
противоречия в комплексна съдебна-психиатрична-психологична експертиза,
които са останали неотстранени и в съдебно следствие. В обобщение намира,
че от доказателствата по делото може да се направи единствено
предположение за извършено престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3 вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 142а, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК от страна на
подсъдимия А.М., поради което моли същият да бъде признат за невиновен и
да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият М. в обясненията си отрича извършването на вменените
му във вина деяния. В личната си защита заявява, че е невинен и моли да
1

бъде оправдан, каквото е и заявеното от него искане в последната му дума.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното
производство доказателства и като взе предвид становищата и възраженията
на страните, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият А.М.(„Б.“) е роден на **** г. в гр. К., общ. П.. Той е
***гражданин, ***образование, ***, ***. Живеел в едноетажна постройка на
адрес в *********, където обитавал обособени с отделен вход антре и стая.
Малолетната М.М. е родена на ****г. Живее с родителите си, баба си и
с по-малките си брат и сестра в ***********. Психомоторното й развитие е
протекло със закъснение, интелекта й съответства на лека умствена
изостаналост. През 2019г. е консултирана в ДЮК към ЦПЗ“Проф.д-р
Ив.Темелков“ Бургас по повод затруднено усвояване на материала. Тя е със
специални образователни потребности и със значително изоставане в нервно
–психическото развитие. Към 27.03.2021 г. е била ***– годишна ученичка
във ****клас на ***********. Същата вечер, след като получила пари от баба
си, тя излязла от къщи, за да отиде до магазина и купи разтворимо кафе в
пакетче „три в едно“.
През това време подс. А.М. бил в двора на посочения адрес, пиел
мастика и свирел на синтезатор. След 19:00 ч. при него дошла малолетната
М.М. и останала да слуша музика. Когато се стъмнило и захладняло,
подсъдимият прибрал тонколоните в стаята на починалата си майка, която
била част от постройка в която той спял, но с отделен вход и предложил на
свид.М.М. да влезе при него в стаята да се стопли. В стаята подсъдимият
запалил печка с дърва, извадил салам, домати, краставици и предложил на
момичето да се храни с него. Тя му поискала два лева за да си купи
„HELL“(енергийна напитка) и той й дал. Свид. М. си купила напитката и се
върнала в същата стая при подсъдимия. Той й дал шоколад, предложил й да
пие вино и й пуснал музика от мобилния си телефон.
Около 21:30ч. към постройката приближила свид.Н.П., за да търси
брата на подсъдимия, с когото съжителствала. Тя надникнала първо през
прозореца, а после влязла в стаята и заварила подсъдимия и свид.М.М.
седнали на дивана, като подсъдимият си държал телефона, а момичето
държало кутия (кен) от напитка. На въпросите на свид.П. какво прави той и
какво прави детето тук, подсъдимият отговорил „нищо“, щял да пуска
музика. На подканата на свидетелката към детето да става и да се прибира, то
отговорило, че родителите й ги нямало в къщи, били в Поморие. Свид.П.
напуснала постройката.
Подсъдимият решил да ляга и заедно с малолетната М. излезли от
стаята на покойната му майка и отишли в обитаваните от него помещения.
Там минали през антрето и влезли в стаята, където имало легло. Подсъдимият
целувал по бузите и по устните малолетната М.М., съблякъл се гол и легнал
на леглото, а момичето легнало облечено до него.
2

През това време родителите на М.М. - свидетелите А.М. и А.И. се
притеснили, че дъщеря им не се е прибрала, излезли заедно с роднини да я
търсят. Когато не я намерили на обичайните места, които тя посещавала,
подали сигнал на тел. 112. В кв. „Ч. м.“ в гр. Бургас пристигнал автопатрул на
Пето РУ - Бургас в състав свидетелите Х.А. и С. Б.. Докато полицейските
служители разговаряли с родителите на изчезналото дете, при тях отишла
свид. Н.П., която към 23ч.разбрала от дъщеря си, че А.М. и А.И. търсят
дъщеря си. Тя им казала, че е видяла дъщеря им М.М. при брата на своя
съпруг – подс. А.М.. Свидетелите А.М. и А.И. тръгнали със свид. Н.П. към
постройката на подс.М., следвани от свид. С.Б., а свид. Х.А. потеглил след
тях с патрулния автомобил. След като свид. Н.П. им показала коя постройка
обитава подсъдимия, първи в нея влезли свидетелите А.М., А.И. и С.Б., а
няколко крачки след тях влязъл и свид. А.. В стаята заварили свид.М. и голия
подсъдим да лежат по гръб на леглото, като след влизането подсъдимия се е
завил. Осветявайки го с прожекторите, подсъдимият започнал да псува,
отказал да стане и да представи документите си, започнал да буйства,
обиждал полицаите, които се наложило да пристъпят към задържането му.
Двамата родители извели детето в двора. Там полицейските служители
Б. и А. се опитали да проведат разговор с малолетната М., но тя отказвала да
говори. Разговаряла на ***** език единствено с родителите си и от тях
свидетелите Б. и А. се осведомили за случилото се в стаята и го съобщили на
дежурния и на служебните си ръководители, а след това останали на
местопроизшествието до пристигане на оперативната група и разследващ
полицаи за извършване на оглед.
В същото помещение бил извършен оглед на местопроизшествие, при
който били иззети зелено одеяло, одеяло с бели и тъмни на цвят петна и
чаршаф, бял на цвят. С протокол за доброволно предаване от 28.03.2021г.,
свид. А.И. предала дрехите, с които дъщеря й М. М. е била облечена, когато е
била в дома на подс. А.М..
Според заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство ДНК-експертиза - Протокол № 21 / ДНК - 144 от 11.10.2021 г.
на БНТЛ при ОДМВР - гр. Бургас –л.98 и сл. от досъд.п., при изследването на
предоставените веществени доказателства (Обект № 1 - зелено одеяло; Обект
№2 - одеяло с шарки тип „леопардова окраска“; Обект № 3 - чаршаф, мръсно
бял на цвят; Обект №4 - 1 бр. светло- зелено горнище тип „суитшър“, 1 бр.
детски потник, 1 бр, детско долнище на анцуг и 1 бр. детски гащички) не са
открити следи от сперма. За обект № 3 (чаршаф) е определен ДНК-профил на
лице от мъжки пол, който съвпада напълно с ДНК-профила на А. А. М.. За
обект № 4.1 (суитшър) е определен ДНК-профил, който показва наличие на
смес от клетъчен материал от М. А. М. и А. А. М.. За обект № 4.2 (потник) е
определен ДНК-профил, който показва наличие на смес от клетъчен материал
от М. А. М. (по-голямо количество) и други лица, но в много по-малко
количество, като не се открива съвпадение с ДНК-профила на А. А. М.. За
обект. № 4.4 (гащички) е определен ДНК-профил, който съвпада на пълно с
3

ДНК-профила на М. А. М.. За останалите изследвани обекти не е определен
ДНК-профил.
Според заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза
освидетелстваният А. А. М., ЕГН **********, не се води на отчет и не е бил
пациент на стационара на ЦПЗ. Към момента на извършване на деянията, той
не е страдал и не страда от продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, от психично заболяване, зависимост или от проява на психотично
състояние, които са му пречили или му пречат да разбира свойството и
значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Могъл е
правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, съответно може
към настоящия момент да дава достоверни обяснения за тях. След датата на
извършване на деянията М. не е изпадал в разстройство на съзнанието,
вследствие на което да не може да разбира свойството и значението на своите
постъпки или да ги ръководи. Към момента на експертното изследване
психичната годност на М. да участва пълноценно в наказателния процес, да
защитава правата и законните си интереси, е съхранена. Изследваният М.
може да изтърпява ефективно наказание, ако такова му бъде наложено в
рамките на наказателния процес. Не е налице нужда от психиатрични
медицински грижи. Изхождайки от психичното състояние на М. към момента
на изследването вещите лица заключават, че то не може да доведе до
поведение, което би създало опасност за него или за околните му и в тази
връзка не са налице основания за прилагане спрямо лицето на принудителни
медицински мерки по чл.89 от НК,
Според заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза на
малолетната М. А. М., ЕГН **********, предвид психическото й състояние и
развитие, при положени достатъчно усилия в комфортна и безопасна среда от
квалифицирани интервюиращи тя е способна да покаже свидетелска годност,
включително да възприема и запаметява факти и обстоятелства от
обективната действителност, имащи отношение към делото, и да дава
достоверни обяснения за тях. Изхождайки от малолетната й възраст, въпреки
липсата на данни за наличие на психично заболяване, което би могло да
доведе до разстройство на съзнанието, препятстващо базовите психични
годности, както към времето на извършване на инкриминираното деяние, така
и понастоящем, вещите лица приемат, че освидетелстваната М.М. не е била
способна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
действията си, същата не е била в състояние да се защити. Към момента на
освидетелстването не са налице данни за актуални психопатологични
увреждания, които биха могли да доведат до продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, препятстващо базисните психични
годности на освидетелстваната.
От извършения медицински преглед на малолетната М. А. М. (лист за
преглед на пациент в КДБ/СО от 28.03.2021 г.- л.35 от досдъ.п.) се
4

установява, че не са констатирани следи от сексуално насилие, хименът е цял,
интактен, няма охлузвания и зачервявания.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено
установена въз основа на събраните в хода на проведеното по общия ред
съдебно следствие гласни и писмени доказателства, а именно: частично от
обясненията на подс. М., дадени пред настоящата съдебна инстанция и
приобщените от досъдебното производство; от показанията на свидетелите М.
А. М., А.И., А.М., Н.П., Х.А., С.Б., заключенията на вещите лица, изготвили
комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза на малолетната
М.М., комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза на подс.
А.М. и ДНК-експертиза на веществени доказателства, протоколите за оглед
на местопроизшествие, за изземване на сравнителни образци, за доброволно
предаване, справка за съдимост на А.М., удостоверение за раждане, психо-
педагогическа характеристика за пострадалата М.М., доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“-Бургас и останалите писмени доказателства ,
приложени към делото.
В обясненията си пред съда подс.М. разказва как докато си пиел и
свирел на синтезатора, детето М. е дошло и останало при него; как след това
двамата се преместили в стаята на починалата му майка, където се хранили;
как й дал пари и как след като си купило от магазина напитка „HELL“
момичето отново се върнало при него в същата стая, макар, че той уж преди
това я отпратил да си отива у дома; как там е дошла свид.Н. П. и разговаряла с
тях; как за втори път изпратил М.М. към дома й, след като и дал шоколад. За
тези обстоятелства и за хронологията на случилото се, подсъдимият е
разказал относително същото и в разпита си пред разследващ полицай на
28.03.2021г. Пред съда обаче подсъдимият категорично отрича да е
прегръщал или целувал свид.М.М., отрича да е предлагал на детето да опитва
вино, както и същата свидетелка да е била при него на леглото в стаята му,
когато е лежал гол и както са били заварени от влезлите полицаи, каквито
обстоятелства е съобщил при разпита си от досъдебното производство.
След приобщаване на обясненията му от досъдебното производство на
основание чл.279, ал. 2, вр. ал. 1 т. 3 от НПК подс. М. посочва за
противоречията взаимоизключващи се причини – че бил пребит от бой, че
бил ядосан, както и че го било страх. Как и в каква степен наличието на
последните две емоционални състояния – ядосан и/или уплашен, са му
повлияли за верността на депозираните обяснения подсъдимият не изяснява.
Тук следва да се отбележат отчетените от изготвилите КСППЕ експертите
недостоверен профил и изразен стремеж на подсъдимия да обърне внимание
към себе си и своето състояние, преувеличавайки или симулирайки симптоми
и оплаквания – л.80 от досъд.п. Действително в делото се съдържат данни за
използвана от пристигналите на адреса полицейски служители физическа
сила, но тя е била упражнена след отказа му да изпълни полицейско
разпореждане и е била предназначена към укротяването и задържането му , а
не по повод получаване на някаква информация за деянието. Промяната на
5

обясненията на подсъдимия в съществените им части, очевидно не е
подчинена на желание за разкриване на случилото, а е проява на защитно
поведение, каквото той може да упражнява по свое усмотрение, но се
опровергава от останалите доказателствени източници.
Обстоятелството, че подсъдимият е лежал гол на леглото и до него е
лежала малолетната М. се установява от показанията на влезлите в стаята
свидетели А.М., Х.А., С.Б. и отчасти от показанията на свид.А.И.. От тези
свидетели само свид. А. е изостанал с влизането в стаята на няколко крачки.
Съдът не кредитира показанията на свид. А.И., че била влязла първа в
помещението, където се намирали подсъдимия с дъщеря й. За да се влезе в
същата стая трябва да се премине през малко антре с разхвърляни в него
строителни отпадъци и маса, а след това да се влезе през вратата на стаята,
намираща се вдясно от входната врата на антрето. В тези две помещения е
нямало осветление, видно от последната констатация, отразена в огледния
протокол. Свид.Н.П. е показала на свидетелите къде е входната вратата за
тези помещения, но е останала на двора, а след извеждането на детето му е
дала чаша с вода. При извършения оглед не е установен телевизор, както
твърди свид.А.И., нито свещи, както твърдят А. и Б.. Единственият източник
на светлина в стаята би могъл да бъде мобилния апарат, намерен при огледа
върху масата до леглото и изобразен на четири от снимките от изготвения
фотоалбум. Нито един от свидетелите не е влизал преди това в тези
помещения, не знае разположението на вратите и предметите в тях, затова би
могъл да се предвижва в тях само при наличие на осветление, каквото според
събраните по делото доказателства са били прожекторите на полицейските
служители, с които са били осветени подсъдимия и момичето. Тези
обстоятелства мотивират съда да кредитира с доверие съвпадащите си
показания на свидетелите Б., М. и А., че при влизането си в стаята са
заварили подсъдимият и момичето да лежат на леглото.
Показания на свид.Б. от досъдебното производство не противоречат
съществено на казаното от него пред съда , а различията( дали подсъдимият е
бил завит и кой от родителите е влязъл първи) се дължат на отминалия
период от време, при депозирането им пред съда, видно от разясненията на
същия свидетел.
Тук е нужно да се посочи, че за предмета на настоящото дело няма
решаващо значение доколко начинът на влизане на полицейските служители
в жилището на подсъдимия съответства на служебните им правомощия,
въпреки че именно затова, според настоящия състав, двамата свидетели
А. и Б. твърдят, че са влезли в стаята на подсъдимия след двамата родители,
което както бе посочено по-горе не би било възможно поради липсата на
осветление – „Представихме се още когато влязохме за първи път в дома на
господина кои служители сме и кой район сме. Поискахме документ за
самоличност с цел установяване на личността … В първия момент, в който
майката и бащата влязоха, аз влязох първи, колегата влезе след това. После
при поискване на документ за самоличност при задържането на лицето, бяхме
6

двамата с колегата….. При нашето влизане, ако тези врати ги е имало
наистина, те бяха отворени, така че нямам спомен дали в двора е имало врата
или в помещението, в което бяха лицата също е имало врата. Беше и тъмно,
не беше осветено.“ – л.70 от НОХД №1245/21г. на БОС .
Отдалечеността във времето е причината и свид. А.М. да пропусне в
разказа си пред съда какво е споделила дъщеря му М., след извеждането й от
стаята с подсъдимия, каквито обстоятелства е разказал в показанията си в
досъдебното производство и които, след прочитането, им поддържа .
Тримата мъже - свидетелите М., А. и Б., са възприели една и съща
обстановка – подс. М. лежал напълно гол в леглото, а до него е лежала
облечена свид.М.М.. При предявяване на фотоалбума към огледния протокол,
свидетелите М. и Б. посочват едно и също разположение на лежащите -
главите на подсъдимия и момичето се били в този край на леглото, където е
възглавницата, а малката М. е лежала от онази страна на леглото, където е
нямало възглавница. След появата на свидетелите подсъдимият се завил, а
момичето “…тръгна да се изправя и седна на леглото до мъжа.“ –л.66 от
досд.п. Точно поради промяната на месторазположението на момичето,
майка й – свид. А.И., твърди , че е видяла М. да седи на стол до леглото и да я
„….глеееда“, а на фотоалбума тази свидетелка показва , че дъщеря й е седяла
на част от масата , намираща се до същото легло(стол в същото помещение
изобщо няма). Очевидно е, че заявеното от подсъдимия, че когато
полицейските служители влезли в стаята, той спял, а до него в леглото неясно
как се е оказала и малолетната, не намира опора в нито едно от
доказателствените средства по делото, поради което следва да бъде ценено
само като опит за изграждането на защитна версия, категорично опровергана
от обсъдените по –горе свидетелски показания.
На следващо място, признанието на подсъдимия от досъдебното
производство, че е целувал момичето, намира потвърждение в показанията на
самата непълнолетна, както и в показанията на свидетелите А.И., А.М. и А..
След като са задържали подсъдимия, всеки от двамата полицай се
опитал да проведе разговор с малолетната М. в присъствието на родители й,
за да изяснят случилото се и докладват на ръководителите си, но детето било
разстроено, уплашено, плачело, мълчало и отказвало да говори с тях. То
говорило само с родителите си на **** език и те казвали на полицаите какво
им е разказало. Бащата на детето – свид.А.М., казал на свид. А. , че според
думите на дъщеря му, подсъдимият само я целувал по бузата, че я прегръщал,
че се съблякъл чисто гол пред нея и не я пускал да си ходи, което последният
свидетел съобщил незабавно на дежурния полицейски служител. В
потвърдените от него приобщени показания от досъдебното производство
свид.А.М. сочи, че дъщеря му му е казала, че подс. М. я целунал по бузата и
държал за ръката, за да я вкара в къщата, подарил й шоколад и отричала е да
е опипвал по дупето или интимните част. Според прочетените показания на
свид.А.И. от досъдебното производство , когато детето било изведено от
7

стаята в двора, то й казало, че подсъдимият я целунал два пъти по устата;
дал й да пие „Хел“, давал цигари да пуши и да пие вино, но тя не е пила; че
той е заключил вратата с райбер и й казал, че чак утре ще си ходи в къщи; че
нямал да я пусне и че я е страх от него. В съдебно следствие свид.А.И. също
заявява, че по думите на дъщеря й, подсъдимият я целувал „само по устата“,
но и по бузите.
Самото дете М.М. при отговорите на въпроси в съдебно следствие
също споделя, макар и със значителна неохота, че подсъдимият я целувал
„малко само“ и „по бузата“, но отказва да посочи къде е била
целувана(„Няма. Майка ми знае.“). Пострадалото момиче съобщава
възприетите от нея по едно и също време в „бараката“ събития - „Малко ме
целуваше. Чисто гол беше.“ –л. гърба на л.95 от НОХД№1245/21г.
Настоящият състав не споделя становището на защитата за свидетелска
негодност на свид. М.М.. Изготвеното експертно заключение на КСППЕ за
същата свидетелка сочи, че тя страда от умерена умствена изостаналост, като
резултат от бедна на стимули социална микросреда и педагогическа
занемареност, личностово-характеровата й структура е в процес на
формиране, като липсват психопаталогически увреждания, които могат да
доведат да кратковременно и ли продължително разстройство на съзнанието ,
препятстващо базисни психически годности, когнитивните й процеси са
значително затруднени, а паметта й за минали събития е съхранена съобразно
жизнения опит и интелектуални възможности. Според заключението към
датата на деянието тя не е била способна да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи действията си и не е била в състояние да се
защити. В същото заключение липсва констатация за отсъствие на
психическа годност свидетелката да възприема, запаметява и възпроизвежда
правилно фактите, които имат значение за делото и да не е в състояние да
дава правилни и достоверни обяснения за тях, но свидетелската й годност е
поставена под условия – положени достатъчно усилия в комфортна и
безопасна реда от квалифициран интервюиращ – отговор на въпрос №1 в
заключението. Точно неяснотата на този отговор и последиците от нея, ведно
с доказателствената необезпеченост в досъдебното производство на
обвинението по чл.142а от НК, са основните причини за отказа на съда за
провеждане на диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК (
предпоследен абзац на п.1.1 от мотивите на ТР № 1/2009 г. по тълкувателно
дело № 1/2008 г. )
Едва в съдебно следствие вещите лица уточняват, че проведения на
28.03.2021 г. пред съдия, в присъствието на психолог и социален работник,
разпит в досъдебното производство в „Център за обществена подкрепа“ гр.
Бургас отговаря на коментираните от тях условия, че свидетелката М.М. е
разказала съобразни нивото си за случилото се и доколкото все още не са
били включени защитните механизма на пострадалата и са минимални
възможностите за влияние от възрастни хора, то и показанията й са
максимално достоверни. Преценката на структурата и съдържанието на тези ,
8

приобщени по реда на чл.281, ал.1,т.2 от НПК нейни показания от 28.03.2021
г. показва, че на детето са направили впечатление няколко обстоятелства -
че подсъдимият се съблякъл пред нея; че легнали на едно легло(„С Б. не си
играхме, лягахме. С него легнахме на едно легло, отидохме заедно в
бараката.“ –л.19 от досъд.п.); че „Б. е лош“, но не знае защо; че полицаите му
казали да става, а той псувал и като са го видели гол са го били. На въпроса
дали са докосвали крайниците си тя не е отговорила, а след отрицателния
отговор на другия въпрос - дали подсъдимият я пипал някъде, тя е скрила
лицето си. При този разпит на момичето не са били задавани конкретни
въпроси, пряко касаещи инкриминираните действия на подсъдимия(целувал
по бузата и по устните).
Видно от отговорите на вещите лица от КСППЕ в съдебно заседание ,
детето е наясно с базови понятия като секс, сексуално общуване, разликата
между мъжки и женски полови органи, наясно е как се раждат децата, така че
макар и не напълно осъзнаваща случилото се, тя би могла да го опише, без да
дава мнение или интерпретация на случилото се и точно затова те не е
изключват свидетелската й годност. Същевременно с тази позиция , вещото
лице д-р З. в отговорите на въпроси два пъти обръща внимание на
присъстващото у освидетелстваната усещане за срам и стигмата от
извършването на нещо лошо, което възприема върху себе си, а не конкретно
към извършителя и уточнява че тези биха могли да възпрепятстват
свидетелката да възпроизведе случило( „намали охотата за споделяне“). Тези
възпрепятстващи фактори само отчасти са преодолени при повторния
разпит в съдебно следствие, с осигурени отново необходимите щадящи
условия за провеждането му, когато детето споделя същите впечатлили го
обстоятелства, но вече допълва и за целуването му от подсъдимия. Очевидно
е обаче нежеланието на момичето да говори за случилото се с нея, като
вместо отговори на част от конкретни въпроси, които я притесняват, насочва
към разказаното от нея на родителите си. Отделно от казаното, при оценка
на показанията й трябва да се държи сметка, че същата свидетелка е с
билингвизъм, като речникът й на български език е изключително оскъден, не
познава буквите, не умее да чете, не умее да пише под диктовка, не познава
числата и знаците ( педагогическа характеристика), комуникира основно с
движения, рядко е вербално(т. 8 от социален доклад).
Макар детето М.М. да е трудно комуникативна, предвид значителното
изоставане в развитието й (при експертното й изследване се е отзовавала с
неохота, негативизъм и противопоставяне). Нейното поведение и изразите,
които е използвала, са били напълно разбираеми за най-близките й лица -
нейните родители, поради което съдът намира, че в посочените по-горе части
техните показания заслужават доверие.
Процесуалната стойност на данните, съобщавани от родителите на
жертвата, ги определят като производни по характер доказателства, в онази
им част , в която те не отразяват лично възприети обстоятелства за
престъпното деяние и неговия автор, а възпроизвеждат съобщената им от
9

дъщеря им М.М. информация. Те могат да бъдат използвани като средство за
разкриване на първични доказателства, да служат за проверка на последните
или ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни. В
рамките на тази последна хипотеза са случаите на погиване на източника на
преки първични доказателства (смърт или невменяемост на лицето,
непосредствено възприело значимите събития и действия); обективна
невъзможност за инкорпориране на първичните доказателства и
процесуалната им негодност (свидетелят-очевидец не може да бъде намерен,
за да се разпита или съществуват процесуални пречки за надлежно
приобщаване на дадените в предходната фаза на процеса показания към
доказателствата). В конкретния случай, направените в съдебно следствие
уточнения от вещите лица д-р З. и психолога Н.-Белчева за отговора им на
първия въпрос от експертното заключението, не дава основание съдът да
ползва информацията от показанията на свидетелите А.И., А.М. и Х.А. като
заместваща данните, съобщени от малолетната М.М., какъвто подход би се
наложил в ситуация на евентуална свидетелска негодност на последната, за
каквато се настоява от защитата.
Обсъдените по-горе показания на свидетелите, в ценената им от съда
част, разгледани самостоятелно и съпоставени помежду им, както и с
експертното заключение, установяващо наличие на смес от клетъчен
материал от М. А. М. и А. А. М. по светлозелено горнище тип „суитшър“ на
М., обосновава наличието и вида на осъществените от подсъдимия действия
за физическа близост с пострадалата.
Съдът намира за напълно недостоверни показанията на свид. А.И., в
частта им, че вратата на стаята, къде са били дъщеря й и подсъдимия, била
затворена с райбер. В тази част показанията на свидетелката са напълно
объркани– от една страна тя твърди, че не е видяла райбер ( или пирон,
използван със същата цел), а само е почувствала затруднение при влизането в
помещението и от това си направила извод за неговото наличие,а о освен това
твърди, че е видяла и „място за пирон“ – приобщени показания на
свидетелката А.И. от 29.03.2021 г. - л. 17 от досъдебното производство. От
друга страна, в съдебно следствие същата свидетелка заявява, че била видяла
„пирона“, при това в „заключено“ положение и дори показва къде точно на
касата на вратата се е намирал същият. Показанията й в тази част са неверни ,
защото при липсата на осветление тя не би могла да види паднал райбер или
пирон на пода, нито оставен от него в касата отвор. Такива обстоятелства не
са установени при огледа. Факта, че момичето е било намерено в тъмното
помещението на подсъдимия е станал достояние освен на родителите и на
полицаите, но и на всички участвали в търсенето й и присъствали при
намирането й близки и роднини - „Те отзад отидоха полицаите и техния род.
С цигани на глава не се излиза, бяха един билюк.“ – показания на свид.Н.П..
Твърденията за използван от подсъдимия райбер за затваряне на вратата
целят за обяснят присъствието на момичето в стаята на подсъдимия,
противно на волята й. В действителност това твърдение не намира
10

потвърждение в наличните по делото доказателства. Нещо повече, самата
пострадала категорично отрича да е била държана насила при подсъдимия, да
е искала да си ходи у дома, а и поведението й не показва такива намерения –
факта, че тя е излъгала свид.П., че родителите й са в Поморие, се
потвърждава и от показанията на майка й -свид.А.И.. Действително при
намирането й заедно с подсъдимия на леглото в тъмната стая, момичето е
било уплашено и притеснено, което според съда се дължи и разбирането му,
че е закъсняло, било е търсено от родителите си(„Стана много късно…
Търсеха ме двамата…При човека.“ –л.95 от НОХД№1245/21 г. на БОС), както
и че е станало свидетел на упражнената от полицаите сила при задържането
на подсъдимия.
Заключения на двете КСППЕ на малолетната М.М. и на подс. А.М.,
ведно с поясненията и отговорите от вещите лица на въпроси в съдебно
заседание , както и ДНК-експертиза на веществени доказателства са
обективни и компетентно представени. Вещите лица притежават
необходимите професионални знания и опит в изследваната материя, поради
което съдът ги възприема изяло. Неоснователен е упрекът за наличие на
противоречие в изготвената КСППЕ за пострадалата, каквото в
действителност не съществува. Възприемането на експертното заключение на
посочената експертиза като компетентно и пълно от настоящия съд, се
обосновава от извършения в съдебно следствие допълнителен разпит на
вещите лица и устните им разяснения, с които е отстранена неяснотата в
отговора им на първия въпрос от писменото заключение, коментирана по-горе
в мотивите. Качествата на експертното заключение и аргументирането му
в съдебното заседание от изготвилите го вещи лица, позволяват съда да се
отнесе към него с пълно доверие и предвид значимостта му за разследването
е изцяло съобразено при решаването на делото.
С оглед на изложеното настоящият състав прие, че описаните по-горе
обстоятелства по случая са установени с такава степен на достоверност, която
изключва като възможно друго алтернативно протичане на събитията,
каквото се съдържа в обясненията на подсъдимия .
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира, на
27.03.2021 г., постройка, намираща се в **************, като е целувал по
бузата и по устните малолетната М. А. М., подсъдимият е извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, с което е осъществил
от обективна и субективна страна престъпление по чл.149, ал.5, т.3, вр, ал.1,
вр. чл.29, ал.1 б. „а“ от НК.
От обективна страна се установява, че на инкриминираните място и
дата подс. А.М. осъществил физически контакта с малолетната М.М., като я
целувал по бузата и устните момичето. Самите действия по естеството си са
такива, с извършването на които е възможно възбуждането на полово
желание и удовлетворяването му, без съвкупление. Цялостното обективно
11

поведение на подсъдимия, като поредица от фактически действия,
предхождащи и съпътстващи осъществения физически контакт с момичето -
от привличане интереса на детето към себе си, „обгрижването“ му,
нахранването му, изпълняване на желанието му за покупка на „HELL“,
подаряване на шоколад, оставането му с детето след изричното
предупреждение на свид.П. за възможни неприятности, събличането му пред
него, лягането на двамата в общо легло до целуването на момичето, навежда
на единствения извод за наличие на предвидената в закона специфична цел,
обосноваваща и прекия умисъл за осъществяване на деянието от подсъдимия.
Тук съдът намира за необходимо да допълни, че блудството с малолетен е
довършено с извършването на действията, целящи удовлетворяване на полово
желание, без законът да изисква такова възбуждане или удовлетворяване да е
постигнато. Точно тези обективно проявени действия сочат за наличието на
сексуален смисъл и съдържание при целуването на детето, с което освен че
го познава, не го свързва никакво родствено или др.отношение и
опровергават твърденията на подсъдимия, че го бил целувал „…като чичо,
както целувам децата на сестра ми.“ – л.9 от досъд.п. (според приобщените
показания на свид.П., малолетното дете на втората съпруга на брат му е
било обект на неговото посегателство, за което е осъден по НОХД №
967/2013 г., следователно подсъдимият има предвид други свой племенници,
доколкото е най-големият от още трима братя и сестра – КСППЕ-л.76 от
досъд.п.)
Подсъдимият изцяло е осъзнавал малолетната възраст на пострадалата
както предвид външното и лесно възприемано съответствие между
календарната й възраст и външния й вид на доста по-малка от четиринадесет
години, така и предвид неколкократните срещи между тях, когато тя е
слушала как той, според обясненията му, е свирил на синтезатора, а така
също и поради факта, че момичето е било добре познато в квартала , видно от
показанията на свид. П.. Предвид малолетната възраст на жертвата
(особеното качество на пострадалия, определящо обекта на посегателството
по чл.149, ал.1 от НК) е без значение дали тя е изразила или мълчаливо се е
съгласила с действията на подсъдимия и как е била възприемана същата вечер
от неговата близка – свид.П.(„…е едно нагло, нахално, никакво възпитание….
Детето най-нагло ме гледаше. Аз трябваше да я набия и да я прибера в къщи.-
л.74 от НОХД№1245/21г. на БОС). В случая липсват доказателствата за
упражнено насилие от страна на подсъдимия, което обстоятелство е без
правно значение за престъпния характер на деянието по чл. 149, ал. 5, т. 3,
във вр. ал. 1 от НК.
Преценени в съвкупност, всички действия на подс.М. сочат, че в
съзнанието му е била оформена ясна представа за естеството на извършеното
спрямо пострадалата деяние, очевидно целящо да се удовлетвори полово
желание без съвкупление. От субективна страна подсъдимият е действал при
форма на вината пряк умисъл –съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
12

настъпването им. Без съмнение като е извършвал описаните действия, той е
целял удовлетворяване на полово желание, което е осъществил спрямо
малолетно лице.
Деянието е било извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29,
ал. 1, б.“а“ от НК, предвид осъждането на подсъдимия с влязла в сила на
08.05.2013 г. присъдата № 94/16.04.2013 г. по НОХД № 967/2013 г. на
Районен съд - гр. Бургас за тежко умишлено престъпление по чл.149, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим. Наказание е било изтърпяно на 31.05.2017 г.
Подс. М. е извършил деянието в рамките на срока от пет години по чл. 30 от
НК, поради което деянието се квалифицира по чл. 149, ал. 5, т. 3, във вр. ал. 1
от НК
За обективната съставомерност на деянието по чл.142а, ал.1 от НК е
достатъчно лишаването от свобода да е реализирано „противоправно“, като
пострадалият да не разполага със свободен избор да промени положението си
в пространството. Според предявеното обвинение подсъдимият е реализирал
изпълнителното деяние като е заключил входната врата, чрез поставянето на
райбер от вътрешната страна и не позволявал на М.М. да напусне
помещението. Съображения, опровергаващи на твърденията на майката на
пострадалата за използван райбер(пирон) с цел да се възпрепятства
излизането на М.М. от стаята с подсъдимия, съдът изложи съображения по-
горе при обсъждане показанията на свид.А.И.. Твърдението, че подсъдимият е
държал пострадалата за ръката за да я вкара ( за да я води ) в стаята, се
съдържа в показанията на свид.А.М., които според съда са неправилна
интерпретация на казаното от дъщеря му, доколкото в разпита си от
28.03.21г. тя е заявила, че са отишли заедно в бараката.
Ангажираните по делото доказателства не позволяват на съда на
направи еднозначен и несъмнен извод, че свид.М.М. е била лишена от избор
да промени местопребиваването си. Хронологията на събития –
пребиваването й с подсъдимия първоначално в едно помещение, а след това в
друго; ходенето й до магазина за напитка; връщането й отново при
подсъдимия; факта , че е излъгала свид.П. за отсъствието на родителите й и
игнориране на подканите й да си отива в къщи; преместването й
„заедно“(според показанията на свид.М.М.) с подсъдимия в друго помещение;
лягането й на леглото и оставането й там до пристигането на родителите й и
на полицаите, не сочи, че свидетелката е пребивала в обитавани от
подсъдимия помещения въпреки волята си. По отношение на алопсихическата
й ориентацията за място, вещите лица не са констатирали нарушения – л.93
от досъд.п. В разпитите си също не е съобщила желание да напусне
„бараката“ –„Не съм искала да си ходя в къщи…“ и отговора на конкретния
въпрос: „Като беше вътре с Б. искаше ли да си ходиш – не, не искам.“–гърба
на л.19 от досъд.п., въпреки че е съзнавала, макар и неясно, че се случва нещо
нередно и че е била търсена от родителите си и че е станало „много късно“.
По тези съображения съдът намери, че подсъдимият не е осъществил
13

описаното в обвинителния акт деяние, поради което го призна за невинен в
това , че на 27.03.2021 г,, в къща, находяща се в **************,
противозаконно лишил от свобода малолетно лице - М. А. М., родена на
******г, на *****години, като заключил входната врата, чрез поставянето на
райбер от вътрешната страна, и не й позволявал да напусне помещението и на
основание чл.304 от НПК го оправда(при изписване на присъдата е допусната
техническа грешка чрез повторно записване на израза „признава за
невинен“) по предявеното му обвинение в извършено престъпление по чл.
142а, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.
За престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3, вр.ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от пет до двадесет години.
Разпоредбите на този текст охраняват половата неприкосновеност на
малолетните и отношенията, свързани със съблюдаване на половия морал и
правилното духовно и физическо развитие на подрастващите. Високата
степен на обществена опасност на престъплението „блудство“ е намерила
отражение при определяне от законодателя на размера на наказанието за това
престъпление. В случая единствено в тези предели би могло да се отчита
конкретното особеното качество на жертвата, страдаща от лека умствена
изостаналост, но не и двукратно да се оценява опасността на деянието.
Действително в случая става въпрос за недопустимо посегателство срещу
половата неприкосновеност на едно десетгодишно дете, но естеството и вида
на блудствените действия, проявили се само в целувания по бузата и устата
на пострадалата, не надхвърлят обичайните за този род престъпни деяния
проявления.
При отмерване на наказанието настоящият състав съд обсъди
относимите обстоятелства за личността на подсъдимия и останалите фактори,
които имат значение към наказателната му отговорност. Предходното
осъждане на подс.М. по НОХД № 967/2013 г. на БРС определя
квалификацията на настоящото престъпление като извършено при условията
на опасен рецидив, т.е. това осъждане е включено в съставомерните
квалифициращи елементи на фактическия състав на настоящото
престъпление и не би могло допълнително да доведе до отегчаване
положението на подсъдимия при индивидуализация на наказанието.
Същевременно с това обаче, извън факта на самото осъждане, не може да
бъде пренебрегнато друго обстоятелство - вида на престъплението, за което
се е отнасяло то - отново за блудство по чл. 149, ал. 1 от НК, каквото е и
деянието по настоящото дело. За предходното престъпление със същия
непосредствен обект( чл.152, ал.3,т.1,вр.ал.2,т.1, вр.ал.1,т.2, вр.чл.18, вр.чл.63
от НК) , извършено от подс.М. като непълнолетен, той е реабилитиран на
основание чл.86 от НК. Ангажираната до момента наказателна принуда,
очевидно не е дала нито превъзпитателен, нито предупредителен, нито
превантивен резултат. В ущърб на дееца съдът прецени отсъствието на добра
социална адаптация, липсата на трайно изградени трудови навици и
алкохолното му повлияване към инкриминирания момент.
14

Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчита със
сериозно значение направените от подс.М. частични самопризнания в
досъдебното производство. Към същата категория фактори настоящият
състав причислява и обстоятелството, че извършеното от него, което
застрашава безусловно и сериозно правилното развитие на малолетното
дете, не е довело до дълготрайни последици върху психическото развитие на
пострадалата.
При така направеното разграничение на значимите за отмерване на
наказанието факти, съдът намира, че не са налице основанията за прилагане
разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, което да
доведе до несъразмерна тежест на предвиденото за престъплението по чл.
149, ал. 5, вр. ал. 1 от НК. При тези данни и най-вече, отчитайки самото
проявление на блудствените действия, които, както бе посочено по – горе, са с
обичаен за този тип престъпления характер, наказанието на подс.М. следва да
се определи по правилата на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от пет години и шест
месеца. По мнението на настоящия състав, така индивидуализирано
наказанието е справедливо, съответства на степента на обществена опасност
на деянието и дееца, без да се явява непосилно тежко за него. Посоченият
период на изолиране от обичайната среда при данните за личността на
подсъдимия е минималния, необходим , за да осигури положително
въздействие спрямо него и така да осигури постигане целите на наказанието.
Ефективното изтърпяване на наказанието следва да бъде при
първоначален строг режим съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“
и б. „б“ от ЗИНЗС, като на основание чл. 59, ал. 1 НК се приспадне времето на
задържане на подс.М. , считано от 02.03.2020 г. до влизане на присъдата в
сила.
Решавайки въпросите по чл.301, ал.1,т.11 от НПК и съобразявайки
имущественото състояние на подсъдимия, съдът намери , че след
приключване на наказателното производство по делото, иззетите от дома му
два броя одеяла и чаршаф следва да му бъдат върнати, а приложените като
веществени доказателства 1 бр. бикини и анцуг, поставени в найлонова , бяла
на цвят торба, да бъдат унищожени като вещи без стойност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът
възложени в тежест на подсъдимия разноските по делото, от които 5300,55лв.,
са направените в досъдебното производство и следва да бъдат заплатени по
сметка на ОД МВР –Бургас, а останалите 240лв., на колкото възлизат
съдебните разноски в първа инстанция, следва да се заплатят по сметка на
Окръжен съд-Бургас. По делото не са направени разноски, относими
единствено към обвинението по чл.142а, ал.3 от НК, по което подсъдимия е
оправдан, поради което разпоредбата на чл.189, ал.3 е неприложима.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
15

СЪДИЯ:...................

16