Решение по адм. дело №1118/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Ж. И. Ж. с постоянен адрес в град Чирпан, против Заповед №25-1030-000677/23.09.2025г, издадена от Началник група към ОД МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка на основание чл.171 т.1 буква З/ГГ/ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца за нарушенията по чл.175 ал.2 и ал.3, чл.176 ал.1, чл.178ж ал.2 и чл.182 ал.5. Принудителната мярка е наложена за нарушение, установено с АУАН серия GA №3886605 от 22.09.2025г съставен за това, че на 22.09.2025г около 01.47ч в община Марица, на път Автомагисстрала №А-1 като водач на МПС Берцедес Ц200 ЗДИ с рег. №[рег. номер] - чужда собственост, управлява МПС на АМ "ТРАКИЯ", км.142 посока Бургас, което е с прекратена регистрация от 03.06.2025г на основнаие чл.143 ал.10 от ЗДвП, с коуто виновно е нарушил чл.140 ал.1 предл първо от ЗДвП. СУМПС [номер] е иззето на 27.10.2025г. при връчване на заповедта с указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред АС Стара Загора.

Жалбата е подадена на 06.11.2025г от адресата на принудителната мярка, поради което е допустима.

С жалбата се иска да бъде отменена Заповед №25-1030-000677/23.09.2025г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив като издадена в противоречие с материалния закон - не е извършено нарушение на чл.140 ал.1 предл първо от ЗДвП, поради не съзнаване на факта, че регистрацията на МПС е прекратена служебно към 22.09.2025г, поради уведомяване от Гаранционния фонд, че няма валидна застраховка "ГО" на автомобилистите. Претендира присъждане на държавната такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 500лв. Процесуалния представител депозира писмено становище по същество преди съдебно заседание.

Ответника Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив редовно призован, не се явява и не се представлява. Представена е преписката с писмено становище, подадено от редовно упълномощен юрисконсулт, с което се иска от съда да бъде отхврелна жалбата, защото с АУАН е установено административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Следователно правилно е приложен материалния закон - чл.171 т.1 буква "з" /гг/ и СУМПС на водача е отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. При установяване на административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП с редовно съставен АУАН за административния орган е налице задължение - обвързана компетентност, да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка до решаване на въпроса за отговорността. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в условията на евентуалност, ако заповедта бъде отменена.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Заповед №25-1030-000677/23.09.2025г е издадена от компетентен орган, защото със своя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г Директора на ОД на МВР Пловдив е делегирал компетентност на началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив да издават заповеди за прилагане на принудителните административни мерки по чл.171 т.1 от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, а основанията /съставите/, при които се упражнява тази компетентност касаят материалната законосъобразност на издадените от оправомощения полицейски орган административни актове.

В настоящия случай принудителната мярка е наложена с административен акт, чието съдържание не съответства на изискванията на закона – отсъства правна квалификация на установеното с АУАН деяние като административно нарушение по някой от изброените в чл.171 т.1 буква „з“ /гг/ административно наказателни състави. Според чл.171 т.1 буква „з“ /гг/ мярката се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на чл.175 ал.2 и ал.3, чл.176 ал.1, чл.178ж ал.2 и чл.182 ал.5. ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС. Следователно административният орган дължи правна квалификация на деянието, за което е съставен АУАН под състав на административно нарушение, за да се провери дали е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС, но освен това и дали срока на мярката е законосъобразно определен по своята продължителност. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл.171 т.1 букви „а“ до „ж“ включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“ препращат към административно наказателни разпоредби. По тази причина органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай те не съдържат посочване на административно наказателна разпоредба – административното нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС. За първи правната квалификация на деянието като нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП е посочена в писменото становище на ответника, но мотивите за издаване на административен акт се излагат преди неговото издаване, а не след това. Съдът не може вместо административния орган да извърши правна квалификация на описаното в АУАН деяние и фактически обстоятелства като административно нарушение, защото неговата задача е да провери и дали дадената от органа правна квалификация е вярна или е допусната правна грешка. В настоящия случай принудителната мярка е издадена и без да са разгледани възраженията, вписани в АУАН против умисъла за управление на МПС с прекратена регистрация, а този субективен елемент е задължителен елемен от състава на формалното административно нарушение - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Водачът не е собственик на управляваното моторно превозно средство, което е било с поставени регистрационни табели и регистрационен талон, поради което третото лице - негов ползвател към момента на управлението му, не може да съзнава, че регистрацията е служебно прекратена. Нещо повече, когато регистрацията се прекратява след уведомяване от Гаранционния фонд, което се извършва от административния орган, а не настъпва като последица по силата на закона, тогава се дължи уведомяване на собственика и/или на вписания ползвател. След като субекта на принудтиелната административна мярка не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация, то не може да се приеме, че деянието е виновно извършено, а оттук и че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка до решаване на въпроса за налагане на административно наказание / на отговорността/. Административният орган, който налага принудителната мярка е длъжен да установи дали деянието е извършено при съзнаване на съставомерните фактически обстоятелства, защото по аргумент от чл.171 т.1 буква "з" от ЗДвП, административният акт се издава за извършено административно нарушение, а то по определението на чл.6 ал.1 от ЗАНН е виновно, противоправно не спазване на реда за държавно управление, за което е предвидено административно наказание, налагано по административен ред. Липсва преценка за съставомерността на деянието, констатирано с редовно съставен АУАН, под някой от съставите на административни нарушения изброени в чл.171 т.1 буква "з" /гг/ от ЗДвП, което обективира и съществено процесуално нарушение, доупснато при издаване на адмниистративния орган, понеже е довело до неправилно приложение на материалния закон - упражняване на компетнетност за налагане на принудителна мярка без да е доказан нейния състав.

По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съд намира, че то е основателно, поради липсата на фактическа и правна сложност, на материален интерес, и поради наличието на утвърдена съдебна практика относно необходимостта да бъде уведомен собственика на МПС, когато регистрацията е прекратена служебно след уведомяване от Гаранционния фонд, за да е налице нарушението управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради прекратена регистрация при липса на задължителна застраховка ГО на автомобилистите. За изготвяне на жалба и писмено становище по административно наказателни дела без явяване в съдебно заседание минималния размер е 400лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №25-1030-000677/23.09.2025г издадена от Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив по жалбата на Ж. И. Ж..

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Ж. И. Ж. [ЕГН] сумата от 410лв/четиристотин и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните.