РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Стара Загора, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530105526 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от
КЗ.
Ищецът Т. М. В. твърди в исковата си молба, че на 16.03.2021г. в община Стара
Загора по път 6602 /Богомилово - Старозагорски бани - Лозен - Сладък Кладенец - Пъстрово/
на км 29+900 в посока запад - изток се движел лек автомобил марка „Мицубиши", модел
„Аутлендър", с peг. №СТ .... РА, управляван от ищеца Т. М. В.. В същото време по същия
път, в обратна посока /изток - запад/ се движел лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Таурег", с peг. №У .... АХ, управляван от ..... Последният се движел с несъобразена с
пътните условия скорост, поради което в зоната на десен за него завой, губи контрол над
управляваното МПС, навлиза изцяло в насрещната лента за движение и удря насрещно
движещия се автомобил, управляван от ищеца. В резултат на настъпилото по вина на водача
.... ПТП, на ищеца са причинени множество травматични увреждания.
Но този начин на 16.03.2021 г., в община Стара Загора на път 6602 на км 29+900, при
управление на МПС - автомобил марка „Фолксваген", модел „Таурег“, с peг. № У .... АХ ....
нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/, за което му бил
съставен АУАН серия GA - № 305333/16.03.2021 г. и наложено административно наказание,
съгласно наказателно постановление №21 - 1228-000677/25.03.2021г. на сектор „ПИ“.
Наказателното постановление влязло в законна сила на 24.04.2021г.
В резултат на противоправното си и виновно поведение, .... причинил по
непредпазливост на ищеца Т. М. В. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
1
болки и страдания в следствие на причинените му телесни повреди - контузия на главата и
крайниците, мозъчно сътресение, оток и разкъсно - контузна рана на дясното коляно. В деня
на катастрофата, ищецът бил приет в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф.Д-р
Ст.К.ич“ АД с много силни болки в областта на главата, шията и крайниците, в шоково
състояние. Проведено му било медикаментозно лечение с антибиотици, кортикостероиди,
болкоуспокоителни и др. медикаменти. Изписан е от болницата на 19.03.2021г. с препоръки
да не натоварва травмирания крайник и да направи консултация с невролог при
продължаване на болките в областта на шията. След изписването си от болница,
главоболието на ищеца не отшумяло, съпроводено било със скованост и болезнени
усещания в шийния отдел, разпространяващи се към раменния пояс и горните крайници,
чувствал изтръпване на ръцете /предмишница и пръстите/, имал слабост в дясната китка.
Това негово състояние наложило консултация със специалист - невролог - на 08.04.2021г. и
на 23.04.2021г., като при извършените прегледи е констатирано увреждане на
междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия. Назначено му е
медикаментозно лечение и рехабилитационна терапия, които са проведени, но не са дали
съществен резултат и ищецът продължава да има сковани и ограничени движения в шийния
отдел и да чувства изтръпване на пръстите на горните крайници, макар и в по - ниска
степен.
Ищецът заявява, че в резултат на преживяното е под емоционален стрес, психически
дискомфорт, изпада в депресивни състояния. Не се чувства пълноценен за себе си и
семейството си. Често страда от безсъние, чувства напрежение, безпокойство, несигурност;
затваря се в себе си; избягва контакти с приятели и познати, трудно комуникира с близките
си. Изпитва страх при шофиране от деня на катастрофата до сега. Автопроизшествието се
отразява изключително неблагоприятно на живота му, води до негативни и неблагоприятни
последици за него. Причинява му не само травматични увреждания, но и емоционален стрес,
допринася за нанасяне па психическа травма от преживяното. ПТП уврежда не само
физическото му здраве, но води и до психическа нестабилност и несигурност у него. Повече
от осем месеца, Т. М. В. е подложен на болки и страдания, в резултат на описаното ПТП,
макар че претърпява не малко медицински изследвания, манипулации, консултации и
прегледи, провежда лечение според предписанията. Към настоящия момент все още изпитва
болки и скованост в шийншя отдел, разпространяващи се към раменния пояс и горните
крайници, чувства изтръпване на пръстите на ръцете, има слабост в дясната китка, има
ограничени движения в областта на шията, чувства се функционално и психически
непълноценен, изпитва страх при шофиране.
Ищецът твърди, че за управляваното от виновния водач .... МПС - лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Таурег", с peг. № У .... АХ, към датата на ПТП 16.03.2021г. е
била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД.
Съгласно разпоредбите на КЗ с договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, застрахователят се задължава да покрие в границите па
2
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него имуществени и неимуществени вреди, претърпени при ПТП.
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Увреденият спрямо който
застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу застрахователя по „Гражданска
отговорност“.
Въз основа на подадена от ищеца претенция за изплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, в ответното дружество била образувана
преписка под № 1001/21/217/500022г., по която ответника определил и изплатил
извънсъдебно на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1000 лева.
Ищецът счита, че определеното застрахователно обезщетение е силно занижено и
неотговаря на характера, степента, интензитета и продължителността на претърпените от
ищеца болки и страдания. Претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания
от непозволено увреждане на 16.03.2021г. оценява на сумата от 8500 лева, от която следва
да бъде приспадната сумата в размер на 1000 лева - изплатена извънсъдебно от ответника,
като с настоящата искова молба претендира заплащане на сумата в размер на 7 500 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД да му заплати сумата от 7 500 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди болки и страдания от непозволено увреждане на 16.03.2021г.,
представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2021 г. -
датата на уведомяване на ответника, до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД София представя по делото писмен
отговор, в който взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер.
Заявява, че не оспорва, че към 16.03.2021г. е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика
на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с peг. № У .... АХ със срок на валидност от
22.03.2020 до 21.03.2021 г. вкл., както и че извънсъдебно е превел на 02.06.2021г. по
представената от ищеца банкова сметка сумата в размер на 1 000 лв. — определено
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Оспорва виновното и противоправно поведение от страна на водача на л.а.
„Фолксваген Туарег“, с peг. № У .... АХ. Заявява, че не е налице влязла в сила присъда, която
да е задължителна за гражданския съд. В констативния протокол за ПТП с пострадали лица
в частта „взето отношение към участник“ е посочено, че спрямо участник 2, а именно
ищецът като водач на л.а „Мицубиши Аутлендър“, с peг. № СТ .... РА е взето
административно отношение със съставяне на АУАН, а не по отношение на водача на
застрахования при ответника автомобил. В представеното към исковата молба заверено
копие на НП № 21-1228- 000677/25.03.2021 г. на ОДМВР - Стара Загора липсват данни
3
същото да е връчено на посочения в него нарушител, липсват данни и да е влязло в законна
сила, като във връзка с това оспорва наличие на противоправно поведение от страна на
водача ..... Оспорва и твърдението в исковата молба, че НП е влязло в законна сила на
24.04.2021г.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП от 16.03.2021г. за ищеца са възникнали
описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за
тяхната продължителност и интезитет. Заявява, че съгласно представената не в цялост
Епикриза от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. К.ич“ - Стара Загора
пациентът е постъпил на 16.03.2021г. с контузия на главата и разкъсна рана на дясното
коляно. В частта „соматичен статус“ изрично е посочено, че в областта на шията е „без
оплаквания“. Заключението от направената компютърна томография на глава е „нормална
КТ находка“. Видно от ход на заболяването след проведената медикаментозна терапия,
състоянието е подобрено, оплакванията - намалени, соматичния и неврологичен статус -
подобрени и ищецът е изписан на 19.03.2021г. Твърдения за изтръпване и загуба на усет по
дясната ръка (1, 2 и 3 пръст) са наведени от ищеца едва при негов клиничен преглед на
25.03.2021г. съгласно Медицинско направление. На 29.03.2021г. при прегледа на ищеца,
извършен по негово желание с цел снабдяване със Съдебномедицинско удостоверение на
живо лице, г-н В. съобщава за болка в областта на гърба и главоболие, но липсват
оплаквания за изтръпване, в който и да е крайник, липсват оплаквания за болка в шията и
раменния пояс. Повече от 20 дни след ПТП, едва на 08.04.2021г., ищецът е консултиран за
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, с оплаквания от
болки и скованост в шиен отдел на гръбначния стълб, разпространяващи се към раменен
пояс и горни крайници. Липсата на конкретни оплаквания, вкл. и за болки веднага след ПТП
буди съмнение дали тези увреждания са в резултат на ПТП или са получени по-късно при
други обстоятелства и са в резултат на други факти и обстоятелства. Още повече липсват и
данни да е предписано дори обездвижване на шията с шийна яка, както обикновено се
процедира при такива травми от ПТП. Сочи, че в голям брой от случаите уврежданията в
прешлените се появяват постепенно, без конкретна причина, и се развиват в продължение на
седмици или месеци. Сред рисковите фактори в износването на съединителната тъкан е
напредването на възрастта, начинът на живот. В този смисъл твърди, че посочените в
исковата молба оплаквания, касаещи увреждане на шийните прешлени, изтръпване на
крайници се дължат на възрастови дегенеративни изменения и общото и здравословно
състояние на ищеца от преди ПТП и нямат никаква връзка с травмата от ПТП.
Поради изложеното оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба увреждания и оплаквания (по-конкретно описаните в абзац
първи на стр. 3 от молбата - болки и скованост в шийния отдел, разпространяващи се към
раменния пояс, изтръпване на пръсти на ръцете, слабост в дясна китка, ограничени
движения в областта на шията), претърпените неимуществени вреди от ищеца и процесното
ПТП.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП, ищецът се чувства функционално и
4
психически непълноценен, изпитва страх при шофиране. Оспорва и твърдението, че в
резултат на ПТП ищецът страда от безсъние, чувства напрежение, безпокойство, че е
затворил в себе си, че избягва контакти с приятели и познати, че трудно комуникира с
близките си, че ПТП води до психическа нестабилност и несигурност в него. Заявява, че ако
в действителност ищецът е имал и има подобни оплаквания, то той със сигурност е трябвало
да ги сподели с лекуващите лекари, както и да потърси адекватна медицинска помощ и
лечение. По делото не е представена медицинска документация за извършени прегледи при
специалист психиатър и/или психолог.
Оспорва и твърдението, че към настоящия момент ищецът не се е възстановил от
процесното ПТП.
Ответникът въвежда изрично възражение за съпричиняване, изразяващо се в
непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на
конкретните телесни увреждания. Заявява, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП, като се е возил без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото
му свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различни
твърди и тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесните увреждания. В
конкретния случай, пострадалият сам е създал реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си
здраве и живот. В случай, че ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан, то
при такъв удар не би следвало да получи рана в областта на главата и/или твърдените
увреждания на шийните прешлени, тъй като коланът ще фиксира тялото към седалката.
Приносът по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е винаги личен и следва да се преценява с оглед на
конкретното лице. Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за
намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят ...). Обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване.
Оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер. Счита, че предявеният
иск за претърпени неимуществени вреди е изключително и неоснователно завишен по
размер, с оглед степента и характера на получените телесни увреждания. Исканото от ищеца
обезщетение не съответства на степента и характера на получените травми, времето за
възстановяване. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
размера на обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на увредените
лица. Претендираният размер не кореспондира с действителния обем наранявания на ищеца
и продължителността на свързания с тях дискомфорт. Претенцията за неимуществени вреди
не е съобразена със степента, обхвата, вида и продължителността на претърпените болки и
страдания, в резултат на ПТП, на медико-биологичните признаци на травмата и реалната
продължителност на лечебния и възстановителния процес. В тази връзка счита, че
5
изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 1 000 лв. покрива в цялост претърпените от
него неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 16.03.2021 .
На отделно основание счита предявеният размер за прекомерен, предвид наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, настъпило като резултат от
нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на
пострадалия
Оспорва началната дата, от която се претендира законната лихва. Не оспорва
обстоятелството, че на 05.05.2021г. ответникът е получил застрахователната претенция на
ищеца, чрез пълномощника му. Позовава се на чл.496 от Кодекса за застраховането,
съгласно който застрахователят изпада в забава след изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне, т.е. в настоящия случай – от 06.08.2021г.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените от Т. М. В. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законна лихва върху него от датата на уведомяване - 05.05.2021г. до
окончателното плащане на сумата. Алтернативно моля съда да постанови решение, с което
да присъди обезщетение след преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към
справедливия размер на обезщетението, включително съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца вследствие непоставянето на предпазен колан. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че на 16.03.2021г. около 11,30 часа, в община Ст.Загора на
път 6602 на км 29+900, между лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Таурег“, с peг.
№У .... АХ, собственост и управляван от .... и лек автомобил марка „Мицубиши", модел
„Аутлендър", с peг. №СТ .... РА, собственост и управляван от Т. М. В. е възникнало ПТП.
За възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№1228р-3500/17.03.2021г., в който относно причините за ПТП е посочено – поради
движение с несъобразена с релефа на пътя скорост „участник 1“ /лек автомобил
„Фолксваген", модел „Таурег“/ навлиза в лентата за насрещно движение и блъска насрещно
движещ се „участник 2“ /лек автомобил „Мицубиши", модел „Аутлендър"/. В протокола е
посочено също, че лек автомобил „Фолксваген", модел „Таурег“, с peг. №У .... АХ,
управляван от .... има застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД, застрахователна полица № BG/01/120000795962, със срок на валидност от
22.03.2020г. до 21.03.2021г., което обстоятелство не е спорно по делото. В План-схемата на
ПТП към протокола за ПТП относно пътната обстановка е посочено: метеорологични
условия – дъждовно; състояние на настилката – мокро; осветление – дневно.
По делото са представени АУАН №305333/16.03.2021г. и наказателно постановление
6
№21-1228-000677/25.03.2021г., влязло в сила на 24.04.2022г., от които се установява, че на
водача на МПС „Фолксваген“, модел „Таурег“ – .... е наложено административно наказание
затова, че на 16.03.2021г. около 11,30 часа в община Ст.Загора на път трети клас №6602 км
29+900, като водач на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Таурег“, с peг. №У .... АХ,
поради движение със скорост, несъобразена с релефа на пътя /десен завой/, губи контрол над
автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещия се лек
автомобил марка „Мицубиши", модел „Аутлендър", с peг. №СТ .... РА, собственост и
управляван от Т. М. В., като виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. От представената по
делото Справка за нарушител на Пътна полиция при ОД на МВР от 17.02.2022г. е видно, че
водачът на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Таурег“, с peг. №У .... АХ има регистрирани
множество нарушения на ЗДвП.
По делото не е спорно, че по отправената от ищеца Т. М. В. застрахователна
претенция вх.№1-101-4101-3037/05.05.2021г. в ответното дружество е образувана преписка
по щета №1001/21/217/500022г., по която на ищеца е определено и изплатено
застрахователно обезщетение за причинените му при ПТП на 16.03.2021г. неимуществени
вреди в размер на 1000лв.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с причинените в
резултат на ПТП на ищеца вреди са представени множество писмени доказателства,
назначена е и е изслушана съдебно-медицинска експертиза, и са допуснати и събрани
гласни доказателства.
От представеното по делото съдебно медицинско удостоверение на живо лице
№112/2021г. се установява, че в резултата на ПТП на 16.03.2021г. ищецът е получил
следните травматични увреждания: контузия на главата и крайниците, мозъчно сътресение,
оток и разкъсно-контузна рана на дясното коляно; Описаните и установени травматични
увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по начин и време, съобщени от пострадалия – при настъпило ПТП от удари в
изпъкнали части и детайли в купето на катастрофирал автомобил. Описаните по-горе
увреждания са установени и в заключението на съдебномедицинската експертиза, което не е
оспорено от страните, като вещото лице след преглед и анализ на медицинската
документация по делото сочи, че при ПТП ищецът е получил още шийна дискова херния и
травматичен цервико-брахиален плексит. Вещото лице дава заключение, че полученото от
ищеца увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия е най-
честата травма при поставен обезопасителен колан и разяснява, че в самата травма се
нарушава целостта на - анулус фиброзус от диска на междупрешленното пространство
/твърда хрущялна съставка обличаща отвън хрущялния диск/; втората фаза е пролапс през
нарушения анулус фиброзус на течната съставка на диска – нуклеус пулпозус; компресият,
която предизвиква върху коренчетата на гръбначния мозък се изразяват с плекситни
оплаквания в травмираната зона. Оплакванията се хронифицират и имат флуктоиращ
характер; периоди на обостряне и затихване; дифинитивното лечение е оперативно.
Вещото лице представя в заключението си алгоритъмът на лечение. Сочи също, че
7
при направено ЯМР на шийните прешлени е видно, че лицето е имало промени в шийните
прешлени от рода на ръбцови остеофити, стеноза на гръбначно-мозъчния канал и дискови
протрузии и преди травмата с години давност. Тези увреди значително удължават
възстановяването след ПТП; поради тяхната трайност във времето и честата флуктоация с
ново появилите се проблеми се усложнява лечението, като при сериозно влошаване е
подходящо оперативно лечение.
В заключението е посочено, че от описанията на съдебния лекар се откриват белезите
на „коланна травма“ – по лявата предна повърхност на тялото в областта на външната
повърхност на ключичната област се намери бледо зеленикаво-жълтеникаво косо
кръвонасядане с дължина 7 см.
От показанията на разпитаните свидетел .... /спътник на ищеца и очевидец на ПТП/ се
установява, че пътният инцидент е възникнал на пътя село Пъстрово - Стара Загора, преди
последния завой за село Сладък кладенец, срещу автомобила на ищеца и свидетеля в
тяхното платно се появи автомобил, движещ се с висока скорост и последва челен удар
между двата автомобила. Свидетелят сочи, че и двамата имали поставени колани. След
сблъсъка ищецът се оплакал от болки в краката и ръката. Пристигнала линейка и двама били
откарани в спешна помощ в Стара Загора. Ищецът бил с травми на крака, коляно, бил много
уплашен, треперел, бил неадекватен. Престояли в болницата от 16 до 19 март, в една стая.
Докато бил в болницата ищецът ставал много трудно, с помощта на свидетеля, не можел да
си свива крака, имал силно главоболие и се оплаквал от болки, изтръпване, нямал
чувствителност на ръката. След изписването от болницата съпругата на ищеца си взела
отпуск, за да му помага. Свидетелят заявява, че и до настоящия момент ищецът изпитва
болки, изтръпвания и дискомфорт в ръката. .... свидетелства също, че преди инцидента Т.В.
бил физически здрав, грижел се за градината си, бил весел и приказлив човек, а сега не може
да върви нормално, куца, не е в състояние да се грижи за градината си, няма психически
тонус.
Свидетелят .... заявява, че узнал за инцидента с ищеца В., както и че със свидетеля ....
са в болница на другия ден. Разговарял за много кратко с ...., който заеквал и треперел по
телефона. След изписването от болницата посетил ищеца, той седял на стол, крака му бил
обинтован, имал абукат на лявата ръка и марля на главата. Свидетелят сочи, че съпругата на
ищеца взела отпуск около две седмици, за да го обслужва, тъй като почти нищо не можел да
прави сам. Ищецът се оплаквал от изтръпване в дясната ръка и в десния крак и въпреки
рехабилитациите, които провел тези неразположения не отшумели и продължавали и до
днес. Цинцарски свидетелства, че преди инцидента .... спортувал, ходел да бяга по 7-8 км, а
след инцидента не можел да разхожда дори кучето си. Избягвал да шофира в тъмната част
на денонощието, както и на дълги разстояния също.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират с останалите доказателства
по делото.
С оглед на така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по
8
делото, че на 16.03.2021г. около 11,30 часа, в община Ст.Загора на път 6602 на км 29+900 е
възникнало ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Таурег“, с peг. №У ....
АХ, управляван от .... и лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Аутлендър", с peг. №СТ
.... РА, управляван от Т. М. В., като водачът на „Фолксваген“ модел „Таурег“, с peг. №У ....
АХ поради движение със скорост, несъобразена с релефа на пътя /десен завой/, губи контрол
над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещия се
лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Аутлендър", с peг. №СТ .... РА, управляван от Т.
М. В.. В резултата на ПТП на ищеца Т. М. В. са причинени травматични увреждания –
контузия на главата и крайниците, мозъчно сътресение, оток и разкъсно-контузна рана на
дясното коляно, шийна дискова херния и травматичен цервико-брахиален плексит и ищецът
е изживял психологичен стрес.
Съдът намира, че от събраните доказателства се установява фактическия състав на
деликта. В резултат на поведението на лицето ...., осъществено при управлението на лек
автомобил „Фолксваген“ модел „Таурег“, с peг. №У .... АХ, предприето в нарушение на
ЗДвП, са настъпили щети. Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе
обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Както беше
посочено по-горе презумцията на чл.45 ал.2 ЗЗД не е оборена.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен
начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се има
предвид следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства,
съдът намира, че на ищеца са причинени травматични увреждания, които несъмнено са
свързани с физическо страдание, значителни затруднения, неудобства и физически
неразположения; нарушена е възможността му да се справя с ежедневието и изобщо
нормалния ритъм на живот, макар и за кратък период от време; и към настоящия момент
последиците от получените травми не са отшумели напълно – ищецът продължава да
изпитва болки, изтръпвания на крайниците, лишен е от възможността да спортува; ПТП се е
отразило и на неговото психическо и емоционално равновесие – ищецът е бил в състояние
на стрес към датата на ПТП, а към настоящия момент избягва да шофира в тъмната част на
денонощието, както и на дълги разстояния. Предвид горното съдът счита, че при определяне
на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на
горното съдът намира, че следва да определи обезщетение в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на 8500 лв.
Ответникът възразява на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване на
9
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, като възражението се свежда до
твърдението, че ищецът е управлявал МПС без поставен предпазен колан, но от
ангажираните доказателства не се доказа възражението.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че обезвредата, която по принцип се
дължи от самия застрахован виновен водач, може да бъде търсена и директно от
застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ/, какъвто е настоящия случай.
Предвид гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната
отговорност на водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при когото е
застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за
установени предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.432 ал.1 от КЗ.
Следователно, доколкото характерът на отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането и обема на същата, то
съдът намира, че предявения срещу предпочетения от ищеца ответник пряк иск по чл.432
ал.1 КЗ за обезщетение за причинени неимуществени се явява основателен. По делото не се
спори и се признава от самия ищец в исковата молба, че ответникът му е заплатил
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева. Предвид това
съдът намира, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди се явяват основателна
и доказана в предявения размер 7500 лв.
Така определеното от съда обезщетение за вреди се дължи ведно със законната лихва.
Ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва от датата на уведомлението до
застрахователя – 05.05.2021г. Съгласно разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил
в срока по чл.496 /три месеца от предявяване на претенцията/, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. Ищецът Т.В. е депозирал уведомление до ответника на 05.05.2021г., или това е
датата, на която застрахователя е уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.429 ал.2 т.2, вр. с ал. 3 от КЗ.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в
размер на 559 лв. /300 лв. държавна такса и 259 възнаграждение за вещо лице/.
Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 22.11.2021г., в който е обективирано изявление, че договореното
възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в
10
т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице всички
необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на
ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ
и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и
основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за
процесуално представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да
присъди в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 705,00 лв. /чл.7 ал.2 т.3 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Оборище, Център, бул.Княз Ал.Дондуков №59, да
заплати на Т. М. В., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул....., на основание чл.432 ал.1 от КЗ
сумата от 7500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП на 16.03.2021г. от .... при управление на МПС - лек автомобил
„Фолксваген“ модел „Таурег“, с peг. №У .... АХ, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД София, застрахователна полица №
BG/01/120000795962, със срок на валидност от 22.03.2020г. до 21.03.2021г., ведно със
законната лихва от 05.05.2021г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 559,00 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Оборище, Център, бул.Княз Ал.Дондуков №59, да
заплати на адвокат Г.Д. Б., ЛН **********, гр.Ст.Загора, ул.Св.Княз Борис №80 вх.А ет.1
ап.9А, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 705,00лв. адвокатско възнаграждение за
осъществено от адв. Г.Д. Б. процесуално представителство на ищеца Т. М. В..
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
BG12FINV915010BGN01PUU „ПИБ“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11