Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр. София,09.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав в публично заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Снежана
Тодорова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 5498
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 58050 от 04.03.2020 г. по гр.дело
41353/2018 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав съдът е признал за установено в
отношенията между страните по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал.2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
Е.Б. С., ЕГН **********, с адрес *** дължи н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***-р „*******сумите по цедирано вземане, както
следва: 437,33 лв., представляваща
непогасена част от главница по Договор
за паричен заем 2182665/07.11.2014 г. с „И.А.М." АД,
вземанията по който са прехвърлени на 01.07.2015 г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за цесия от 16.10.2010г.,
ведно със законна лихва за периода от 28.06.2017г. до изплащане на вземането, 51,94 лв. договорна лихва за периода
06.01.2015 г.- 06.05.2015 г. и 127,67 лв.
обезщетението за забава за периода 07.01.2015г. до датата на подаване на заявлението до съда - 28.06.2017г.
С
решението съдът е отхвърлил иска за главница над присъдената сума 437,33 лв. лв. до пълния
предявен размер, иска за обезщетение за забава
над присъдената сума от 127, 67 лв., както и останалите съединени искове по чл.
422, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата
от 353,40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
и 45 лв. - такса разходи, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 42437 по описа за 2017г.
на СРС, 154-ви състав.
С
решението съдът е осъдил ответника Е.Б. С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в." ЕАД, н. осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 41,96 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и
сумата от 349,66 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство.
Недоволен от решението, с което установителните искове при
квалификацията на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД са уважени е
останала ответникът Е.Б. С., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез особения си представител адв.Г.С. го обжалва при твърдения, че
решението е неправилно, тъй като кредиторът не е връчил по надлежния ред
съобщение до длъжника за извършената цесия, доколкото адв.Сланчевя е особен
представител на въззивника-ответник, назначен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Искането й към въззивната инстанция е да отмени решението вобжалваните части и
да постанови ново, с което да се признае за установено недължимост на сумите по
отношение на ищцовото дружество.
Въззиваемата страна – „А.З.С.Н.В." ЕАД, оспорва въззивната жалба по съображения изложени в
депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 16.06.2020 г.
Претендира разноски.
Решението в
отхвърлителните му части, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо.
Същото е неправилно, поради
нарушение на императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД по следните
съображения:
Предявените пред
първоинстанционният съд искове са установителни при правна квалификация чл. 415
вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 07.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 42437/2017 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав.
Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414,
ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо.
По делото е представен Договор за паричен заем № 2182665 от
07.11.2014г., сключен между „И.А.М." АД
като заемодател и Е.Б. С., като заемател, от който се установява, че с подписването на договора,
заемателят удостоверява, че заемодателят
му е предоставил в заем парична сума в размер на 600 лв., която той се
задължава да върне в срок от 6 месеца, на вноски, всяка от които по 111,99 лв.
В чл.2, т.5 от договора, са посочени конкретните дати на
които заемателят дължи плащане на определените седмични погасителни вноски,
т.е. в съдържанието на договора е инкорпориран т.нар. погасителен
план. С чл.4, ал.1 от договора, страните са уговорили
задължение за заемателя в срок от 3 дни от сключване на договора да предостави на заемодателя по избор едно от посочени два вида
обезпечения, като в случай на
неизпълнение на това договорно задължение, в ал. 2 е предвидена
неустойка в размер от 424,08 лв. В случай на начисляване на същата, страните са уговорили разсрочено плащане, като към
погасителните вноски се добавя сума
от 70,68 лв. С чл.10 от договора страните се съгласили, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли
правата си по настоящия договор на
трето лице, вкл. да заложи вземането си в полза на трето лице. Приложения по делото договор за заем е подписан за
заемател от името на ответника по
делото, като на всяка страница от договора също е положен подпис от страна
на заемателя. Ето защо по делото
безспорно се установява, че между „И.А.М."
АД и Е.Б. С. е сключен Договор за паричен заем № № 2182665 от
07.11.2014г. с посочените по-горе реквизити.
Правото си на кредитор на спорното
вземане ищцовото дружество ус „А.З.С.Н.В." ЕАД установява от представения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него от 01.07.2015 г. /приложени на л. 9-16 от делото/,
съгласно който „И.А.М." АД е прехвърля на ищцовото дружество вземания,
сред които и тези по сключения с ответника С. договор.
От заключението на изготвената и приета по делото пред
първоинстанционният съд съдебно
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че задълженията на ответника по
погасителния план по процесния Договор за
паричен заем са в общ размер на 1 096,02 лв, от които: 600 лв. - главница, 71,94 лв. договорена лихва, неустойка -
424,08 лв., а отделно от това 45 лв. разходи за събиране на просрочени
вземания. Вещото лице посочва също, че ответникът е извършил плащане в размер
на 182, 67 лв., направено на 10.12.2014г., след което е установено, че задълженията
на ответника са както следва: 508,01 лв. главница,
51,94 лв. договорна лихва, 353, 40 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 45 лв. разходи за събиране на
вземане. Посочено е, че лихвата за забава, която ответникът дължи следствие
на забавено плащане по процесния договор за периода 07.01.2015г. до
28.06.2017г. е в размер на 127, 67 лв. По делото не се спори, че ответникът е
погасил сумата от 182, 67 лв., което е отразено и в заключението по
експертизата. Що се отнася до останалите дължими суми ответникът не ангажира по делото доказателства за погасяване на задължението си.
По делото пред СРС е представено Пълномощно от
09.09.2015 г., с което цедента „И.А.М." АД е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в."
АД да уведомява
по законоустановения ред всички свои длъжници за сключения на 16.11.2010 г.
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия).
От страна на „И.А.М." АД чрез
„Агенция за събиране на вземанията" АД са изпратени две уведомителни
писма за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2182665/06.07.2015
г. и с изх. №УПЦ-П-ИАМ/2182665/04.06.2018г., от които първото се
е върнало като непотърсено, а по обратната разписка на второто е
отбелязано, че на адреса не е намерен никой. Следователно уведомителните
писма не са достигнали до адресата си.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с постигането на
съгласие между тях, а по отношение на третите лица и длъжника от момента на
съобщаване на последния от предишния кредитор - изискване на чл. 99, ал.4 ЗЗД. Установеното с тази норма и с нормата на
чл. 99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента (стария кредитор)
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Настоящият въззивен състав
приема, че в разглеждания казус цесията не проявила своето действие, доколкото
длъжника/ответникът не е получил Уведомлението от стария кредитор за
извършената цесия.
В установената съдебна практика е възприето становището, че
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжникът за извършената цесията, то надлежно уведомяване е
налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. В случая по делото са представени доказателства,
че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В случая обече
длъжникът Е.Б. С. не е
получил препис от исковата
молба и приложенията към нея, вкл. Уведомлението от стария кредитор за
извършената цесия, видно от върнатите в цялост призовки, в които длъжностното
лице е отбелязало, че при посещенията на изброените дати както на постоянния
адрес, така и на настоящия лицето не е намерено, тъй като не живее на тях. ИМ и приложенията са връчени на длъжника
по реда на чл.47, ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление и на същия на основание
чл.47, ал.5 от ГПК е назначен особен представител. Предвид изложеното съдът приема,
че ответникът Е.Б. С., не надлежно уведомен за извършената цесия. В тежест на
ищеца е да докаже съобщаване на станалото прехвърляне на вземанията по
процесния договор за заем на длъжника. Доказателства за това не са представени
от страна на ищеца в производството, поради което искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен. Доколкото не се установява активната материално
правна легитимация на ищцовото дружество безпредметно се явява обсъждането на
другите спорня въпрос относно дължимостта на исковата сума.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да отмени решението и отхвърли
предявения при квалификацията на чл.422 от ГПК установителен иск.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 58050 от
04.03.2020 г. по гр.дело 41353/2018 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав в
ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено в отношенията между
страните по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с
чл. 240, ал.2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
Е.Б. С., ЕГН **********,
с адрес *** дължи н. „А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***-р „*******сумите по цедирано вземане, както
следва: 437,33 лв., представляваща
непогасена част от главница по Договор
за паричен заем 2182665/07.11.2014 г. с „И.А.М." АД,
вземанията по който са прехвърлени на 01.07.2015 г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за цесия от 16.10.2010г.,
ведно със законна лихва за периода от 28.06.2017г. до изплащане на вземането, 51,94 лв. договорна лихва за периода
06.01.2015 г.- 06.05.2015 г. и 127,67 лв.
обезщетението за забава за периода 07.01.2015г. до датата на подаване на заявлението до съда - 28.06.2017 г., както и в
ЧАСТТА, с която съдът е осъдил ответника Е.Б. С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в." ЕАД, н. осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 41,96 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата от 349,66 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство и
вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***-р „*******обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал.2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът Е.Б. С., ЕГН **********, с адрес *** дължи н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***-р „*******сумите по цедирано вземане, както следва: 437,33 лв., представляваща
непогасена част от главница по Договор
за паричен заем 2182665/07.11.2014 г. с „И.А.М." АД,
вземанията по който са прехвърлени на 01.07.2015 г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за цесия от 16.10.2010г.,
ведно със законна лихва за периода от 28.06.2017г. до изплащане на вземането, 51,94 лв. договорна лихва за периода
06.01.2015 г.- 06.05.2015 г. и 127,67 лв.
обезщетението за забава за периода 07.01.2015г. до датата на подаване на заявлението до съда - 28.06.2017 г.
Решението в ЧАСТТА ,
с която съдът е отхвърлил иска за главница над присъдената сума 437,33 лв. лв. до пълния
предявен размер, иска за обезщетение за забава
над присъдената сума от 127, 67 лв., както и останалите съединени искове по чл.
422, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата
от 353,40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
и 45 лв. - такса разходи, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 42437 по описа за 2017г.
на СРС, 154-ви състав, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.