№ 143
гр. гр.Н., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20232150100979 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на С. И. А. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б.,
ул. „Х.К.“ № **, ет. * - адв. Р. С. от АК-Б., с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от
ЗЗД за приемане за установено, че С. Й. З. с ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. „Н.“
№ **, дължи на ищцата сумата в размер на 4500 лева, представляваща предоставен
заем, който не е бил изплатен от ответника, сумата от 500 лева, представляваща
мораторна лихва върху сумата за периода от 15.07.2021г. до 09.07.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 11.07.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за вземането на които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 748/2023г. по
описа на Районен съд - Н..
Ищцата твърди, че с ответника имат дългогодишно познанство. През лятото на
2020г. се срещнали, като ответникът поискал заем от 4500 лева, които му били
необходими за плащане на вноски по договор за лизинг за автомобил „Дачия Лодж“.
Сочи, че на 15.07.2020г. в кантората на нотариус Б.К., ищцата предала на ответника
сумата от 4500 лева. Ответникът саморъчно написал разписка, заверена от нотариус К.,
в която декларирал, че ищцата му предала посочената сума със задължението да я
върне в едногодишен срок, считано от 15.07.2020г., на равни вноски. Падежа за
плащане на сумата настъпил на 15.07.2021г., като до крайния срок и до настоящия
момент, ответникът не бил изплатил задължението, което обосновало правния интерес
у ищцата от завеждане на настоящото производство. Представят се писмени
доказателства. Претендира се присъждане на заплатените разноски в заповедното и в
настоящото производство. Моли се да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 748/2023г.
по описа на РС-Н..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на
1
исковата молба от назначения на ответника особен представител - адв. Н. Р. от АК-Б., с
който изтъква, че ищцата не била предприела способи за известяване на длъжника.
Сочи, че претенцията за разноски била неоснователна и недоказана, като се цитира т.
10в от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че поисканото частно гражданско дело
не следва да се приобщава към настоящото производство. Оспорват се претенциите в
частта за мораторната лихва и за разноските по ч.гр.д. № 748/2023г., като се моли
същите да не бъдат уважавани. Заявява, че претендираната законна лихва следва да се
присъди от подаване на исковата молба, а не от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
За ищцата в съдебно заседание се явява процесуалният й представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
За ответника в съдебно заседание се явява назначеният му особен представител,
който поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск
единствено до размера на главницата, без да присъжда претендираните лихви, както и
направените разноски в заповедното производство.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 748/2023г. по описа на Районен съд -
Н. се установява, че по същото е била издадена Заповед № 357 от 11.07.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която било разпоредено С. Й.
З. да заплати на С. И. А., сумата от 4500 лева - главница, представляваща предоставен
от заявителя на длъжника паричен заем за послужване, въз основа на Договор за
паричен заем от 15.07.2020г., сумата от 500 лева - лихва за забава върху главницата за
периода от 15.07.2021г. до 09.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.07.2023г. до изплащане на задължението, както и сумата от 200 лева,
представляваща направените от заявителя разноски по делото.
Установява се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК, с оглед на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и установяване дължимостта на сумите по нея.
В тежест на ищцата е да докаже възникването на облигационно отношение
между нея и ответника въз основа на Договор за заем; че е предала сумата от 4500 лева
на ответника; както и размера и изискуемостта на претенцията си, и изпадането на
ответника в забава. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договора или че не дължи изпълнение. Тежестта на
доказване е указана на страните с Определение № 239 от 07.03.2024г., постановено по
настоящото дело /л.39-40 вкл./.
От приложената по делото разписка с рег. № 4534 от 15.07.2020г. по описа на
нотариус Б.К. с рег. № 290 на НК и с район на действие Районен съд - Б. се установява,
че на 15.07.2020г. ответникът е получил сумата в размер на 4500 лева, предоставена му
2
от ищцата А., за погасяване на вноски за лек автомобил марка „Датчия Лодж“.
Ответникът се е задължил да върне сумата в срок от 12 месеца, считано от 15.07.2020г.
на равни месечни вноски. Гореизложеното обосновава извода, че между страните е
възникнало валидно заемно правоотношение за сумата от 4500 лева, получена от
ответника на 15.07.2020г.
Съдът счита, че към момента е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца
с оглед уговорения в разписката падеж на връщане - 15.07.2021г. Ето защо ответникът
е изпаднал в забава и вземането на ищеца е станало изискуемо, без да е било
необходимо на същия да бъде изпращана нарочна покана за това /чл.84, ал.1 от ЗЗД/.
Затова и възраженията на особения представител в тази връзка са неоснователни.
С оглед изложеното искът се явява доказан и следва да бъде уважен в пълен
размер от 4500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК в съда – 11.07.2023г., до окончателното
изплащане на сумата.
Основателността на главния иск, обосновава основателност и на акцесорния иск
за мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2021г. до 09.07.2023г.
Същата е изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК, чрез електронен калкулатор, в
размер на 941,89 лева. Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 500 лева, поради което
претенцията следва да бъде уважена изцяло.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 930 лева, от които 130 лева - държавна такса и 800 лева - възнаграждение за
особен представител.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от
заявителя в заповедното производство. С оглед изхода на спора, на ищцата следва да се
присъдят направени в хода на заповедното производство разноски общо в размер на
200 лева, от които 100 лева - държавна такса и 100 лева - адвокатско възнаграждение.
В тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Й. З. с ЕГН **********, с адрес: с. Р.,
общ.Н., обл.Б., ул. „Н.“ № ** дължи на С. И. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к.
„Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, сумата в размер на 4500 лева /четири хиляди и петстотин лева/,
представляваща главница по Договор за паричен заем от 15.07.2020г., сумата от 500
лева /петстотин лева/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.07.2021г. до 09.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.07.2023г.
до окончателното изплащане на задължението, за вземането на които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
748/2023г. по описа на Районен съд - Н..
ОСЪЖДА С. Й. З. с ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ.Н., обл.Б., ул. „Н.“ №
** да заплати на С. И. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет.
*, сумата общо в размер на 930 лева /деветстотин и тридесет лева/, представляваща
3
заплатени разноски в настоящото производство и сумата общо в размер на 200 лева,
представляваща заплатени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4