№ 135310
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110119993 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 233 ГПК.
С Решение № 14098 от 17.07.2024г., постановено по настоящото дело съдът е
отхвърлил предявените от Б. В. Ж. ЕГН ********** Гр. София, жк .., чрез адв. И. Т. И.
СРЕЩУ „.. Гр.София,1784, ул. .. искове с правно основание чл. 150 КТ, вр. с чл. 262 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 830 лева представляваща извъреден
труд, положен на дати 29 май 2022г., 05 юни 2022, 23 октомври 2022, 30 октомври 2022, 20
ноември 2022, 19 февруари 2023, 02,09, 16, 23, 30 април 2023, 30 юли 2023, 06 август 2023г.,
17, 24 септември 2023, 25, 29 октомври, 05 номеври 2023, 10, 17, 31 декември 2023, 21
януари 2024, 7 април 2024 ведно със законната лихва върху посочената сума КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ
Постъпила е въззивна жалба от Б. В. Ж. на 26.07.2024г. Съдът е изпратил жалбата за
становище на насрещната страна.
Преди да постъпи отговор на жалбата е постъпила молба с вх. № 293388/18.09.2024г.
депозирана лично от Б. В. Ж. с която заявява отказ от предявените искове.
Молбата е подадена от легитимирано лице. Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК,
страната инициирала исковия процес, във всяко положение на делото, да направи отказ от
иска си, без да е необходимо изричното съгласието на другата страна за това. В конкретния
случай е налице надлежен отказ от иска, който десезира съда от разглеждане на настоящия
спор.
Отказът е направен след постановяване на първоинстанционното решение, но преди
делото да бъде изпратено на въззивния съд за произнасяне по жалбата.
Съгласно практиката на ВКС (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 505 ОТ 17.07.2013 Г. ПО Ч. Т.
Д. № 2693/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50328 ОТ 30.09.2022 Г. ПО ГР.
Д. № 2991/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1 ОТ 03.01.2014 Г. ПО Ч. Т. Д.
№ 4730/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
При отказ от иска по чл. 233 ГПК съдът се десезира от спора, поради което
прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални
действия, включително постановеното по спора решение, което се обезсилва. Следователно,
развитието на производството по постъпилата срещу решението въззивна жалба е
обусловено от произнасянето на съда по отказа от иска, като производството по жалбата има
вторичен характер. Ето защо, при направен отказ от иска пред първоинстанционния съд,
1
същият не може да продължи действията по администриране на въззивната жалба, а следва
да обезсили постановеното от него решение и да прекрати производството по делото, ако
жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд. Съдът, до който е адресирана жалбата, е
компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение само в
хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е изпратена за
произнасяне по нея от долустоящия съд.
Предвид изричната воля на ищеца, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 233
ГПК и производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, постановеното
решение обезсилено.
Водим от горното и на основание чл. 233 ГПК, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 14098 от 17.07.2024г., по гр.д. № 19993/2024г. по описа на СРС
168 състав, на основание чл. 233 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19993/2024г. по описа на Софийски
районен съд, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от предявените искове.
Определението може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред Софийски
градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2