РЕШЕНИЕ
№ ...........
гр. Плевен, 13.05.19 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното
заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
при секретаря
ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА и в присъствието на прокурора ЕВЕЛИНА ПОПОВА като разгледа
докладваното от съдията БАНКОВ ВНОХД № 293 по описа за 2019 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 29/22.02.19 г.,постановена по НОХД № 278/18г.РС-Кнежа признал
подсъдимият А.И.Н.
за виновен в това, че:
На 26.07.2017г. около 19.10ч., в
с.******,обл.Плевен на ул.“******“, при управление на МПС - товарен автомобил
„Мерцедес -****ЛС“ рег.№ СА****ТК, собственост на „Алианц Лизинг България“ АД
гр.София нарушил правилата за движение: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП - „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасни
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“; чл.20, ал.1 от ЗДП - „Водачите на ППС
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство,с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като
с деянието си по непредпазливост причинил значителни имуществени щети: на
жилищна сграда, находяща се в с.******, обл.Плевен, ул.****“ № ***, собственост
на Т.Р.В. - Т. на стойност 3133,66лв. и на жилищна сграда, находяща се в с.******,
обл.Плевен, ул.****** № 2, собственост на Д.А.Г., Л.П.Г. и Х.А.Г. на стойност
3097,65лв. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
На основание чл.343, ал.1, б.“а“
във вр. с чл. 342, ал.1, във вр. с
чл.42а от НК наложил на подсъдимия наказание ,,ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 /девет/ месеца;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 9
/девет/ месеца.
На основание чл. 58а, ал.1 от НК намалил така определеното наказание с
една трета и определил
окончателно наказание ,,ПРОБАЦИЯ” със следните
пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца.
На основание чл.343г във вр. с чл.
343, ал.1, б.“а“ във с чл. 342,
ал.1, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК наложил на подс. А.И.Н. наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, считано от
датата на фактическото отнемане на СУМПС.
Осъдил подс. А.И.Н. със снета по-горе
самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен направените деловодни
разноски от ДП в размер на 3141,11 лева за експертиза.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият,
който я обжалва чрез защитника си, като навежда доводи, че с оглед размера на
причинените от деянието вреди то е несъставомерно. Моли ОС да постанови решение,
с което отмени присъдата и до постанови нова, с която да признае подсъдимия за
невинен.
Представителят на ОП-Плевен изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановената от РС присъда е
правилна. Моли ОС да постанови решение, с което да я потвърди.
Съдът,като прецени доказателствата по
делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна,
макар и не поради изложените в нея доводи.
Основен спорен въпрос в
настоящия процес е размерът на причинените в резултат от деянието вреди.
В конкретния случай,
предвид становището на собственика на увреденото МПС, релевантни такива са
вредите претърпени от пострадалите
Т.Р.В. - Т. и Д.А.Г., Л.П.Г. и Х.А.Г.-собственици на увредените недвижими имоти.
В хода на досъдебното производство е извършен
оглед на посочените имоти и са разпитани лицата които ги притежават и живеят в
тях. Назначени са единична оценителна и тройна техническо-оценителни
експертизи, които са дали оценка на материалните щети по сградите и стойността
на средствата необходими за възстановяването им.
Необходимо е обаче да се отбележи, че при
предявяване на разследването на 24.10.18г. пострадалата Т. Т. е заявила пред
разследващия орган, че освен недвижимия й имот в резултат от деянието са
увредени и унищожени и нейни движими вещи, което е наложило същите да бъдат
възстановени. Това и изявление е пренебрегнато от органите на досъдебното
производство, които не са събрали допълнителни доказателства относно вида на
увредените движими вещи, тяхната цена, степента на увреждането и сумите
необходими за обезщетяване на имуществените вреди. Вида и размера на всички
причинени от престъплението щети касае не само наказателната отговорност, но
има значение и за претенцията на пострадалата досежно гражданската отговорност
на делинквента и застрахователя.
Във внесения обвинителен акт, без да са изброени
поотделно, са посочени само вредите по недвижимото имущество остойностени от
тройната техническо-оценителна експертиза. При това положение
първоинстанционният съд, провеждайки съкратено съдебно следствие въпреки
индицията за други вреди, резултат от престъплението, е допуснал същата грешка като прокурора и в
крайна сметка процесуалното бездействие на двата органа е довело до непълното
на доказателствата, а оттам и до невъзможност за действителна преценка на
размера на причинените от престъплението вреди, които са единствено релевантни
в процесния случай. Безспорно настоящата инстанция не е ограничена във възможностите
си да събира доказателства, но установяването и на други вреди произтичащи от
престъплението е процесуално безсмислено предвид обстоятелството, че за тези
вреди не е повдигнато обвинение с обвинителния акт.
На следващо място въззивната инстанция установи и
друго допуснато от предходната съществено процесуално нарушение. В мотивите към
постановения съдебен акт липсва напълно фактическа обстановка. Изложеното като
установено преповтаря диспозитива на присъдата без да става ясно нито какви
фактически действия са извършени от подсъдимия, нито какъв е резултата от
тях.Съобразно възприетото становище в правната теория и константната съдебна
практика липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение.
Ето защо ОС счита,че
присъдата на РС следва да бъде отменена,а делото да се върне на същия съд за
ново разглеждане.
Що се отнася до
възражението на защитата за несъставомерност на деянието, настоящата инстанция
намира, че не е възможно същото да се прецени с оглед липсата на доказателства
за действителния размер на вредите.
Воден от горното и на основание
чл.335, ал.2 от НПК,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ присъда № 29/22.02.19 г.,постановена по НОХД № 278/18г. по описа на РС-Кнежа.
ВРЪЩА делото на РС-Кнежа
за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: