Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2615 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 19, ал. 5 ЗАП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Ю.И.“ твърди, че на
24.10.2007 г. сключил със С.О.договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за възлагане
на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от общинската
транспортна схема със срок на действие 8 години, считано от деня на въвеждане в
експлоатация на основната автобусна линия № 27, което е извършено на 01.04.2008
г. Посочва, че определената при сключване на договора цена за превоза е 2,80
лева на километър за извършен маршрутен пробег, в който размер не е включен
дължимият ДДС /чл. 5, ал. 1/, като съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора
цената на километър се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ
за предходната година. Твърди, че в изпълнение на договора през месец август
2014 г. е осъществил общ маршрутен пробег от 43 917,515 км по основна
градска автобусна линия № 27 от транспортната схема на С.О., което е отчетено и
документирано от третото лице „Ц.Г.М.” ЕАД. Издадена била и фактура, касаеща извършената през месец август 2014 г. транспортна
услуга с № **********/31.08.2014 г. Посочва, че дължимата обща индексирана цена
за извършената транспортна дейност през м. август 2014 г. по основна градска
автобусна линия № 27 от транспортната схема на С.О.е 176 021,40 лева с
включен ДДС /43 917,515 км по 3,34 лв./км без ДДС/, която е следвало да бъде
платена в срок до 20.09.2014 г. Твърди, че към датата на исковата молба е
заплатена само част от цената в размер на 146 111,62 лева, като частичното
плащане е извършено по първоначално определената в договора единична цена от 2,80
лв./км без ДДС, вместо по индексираната цена за 2014 г., която е в размер на
3,34 лв./км без ДДС. Плащането е извършено по следния начин: на 13.10.2014 г. в
размер на 35 710,99 лева; на 24.10.2014 г. в размер на 30 000 лева; на
05.11.2014 г. в размер на 70 000 лева и на 11.11.2014
г. са платени 10 400,63 лева. Счита, че ответникът му дължи сумата 28 458,55
лева, представляваща неизплатената част от индексираната цена за извършената
транспортна дейност за месец август 2014 г. и сумата от 8 498,85 лева,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането
на цената за периода от 21.09.2014 г. до 29.08.2017 г. включително. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди С.О.да заплати на
„Ю.И.” посочените суми, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете и
счита за неоснователни всички оспорвания и възражения, заявени от ответника.
Поддържа, че в чл. 5, ал. 3 от договора са предвидени три отделни хипотези,
наличието на всяка от които е самостоятелно основание за промяна на цената и
клаузата има автоматично действие, което настъпва с предварително определена от
страните величина. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност, тъй
като от падежа на вземането за м. август 2014 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда не са изтекли три години. Счита, че от своя страна
инфлационният индекс няма отношение към погасителната давност, още по-малко
може да се говори за погасяване по давност на възможността за индексация на
цената с натрупване.
Ответникът С.О.оспорва
исковете като неоснователни. Счита, че следва да е отчете инфлацията само за
2013 г. Прави възражение, че включването на инфлационни коефициенти за годините
преди 2013 г., доколкото съдът приеме същите за дължими, е настъпило погасяване
по давност. Съгласно предявеният иск, падежът на претендираното
плащане се твърди, че е бил на 21.09.2014 г., т.е. тригодишната погасителна
давност е изтекла на 21.09.2017 г. Посочва, че трите предпоставки на чл. 5, ал.
3 от договора се прилагат кумулативно. Твърди, че ищецът не е изпълнил
задължението си по чл. 5, ал. 2, изр. второ от договора. Сочи, че договорът за
превоз е сключен в годината с най-висока инфлация – 2007 г., което означава, че
предложената от ищеца цена, с която е участвал в проведения конкурс е била
съобразена с пазарната ситуация на транспортните услуги в страната.
Инфлационният процент намалява през годините, поради което няма основание да се
смята, че цената, на която ищецът извършва превоз на пътници на километър
следва да се увеличи. Ако съдът уважи искането за присъждане на лихви,
възразява, че са погасени по давност. Предвид изложеното иска да се отхвърлят
исковете. Претендира разноски. С допълнителен отговор на допълнителната искова
молба ответникът поддържа изложеното в отговора. Прави искане да се признае
клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора от 24.10.2007 г. за нищожна, поради
неопределеност на престацията, което води до
нищожност на задължението поради липса на предмет. Завява, че оспорва
предявените искове по основание и размер.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е отделено като безспорно между страните, а същото се установява и от
приетите писмени доказателства, че между ищеца „Ю.И.” ООД, *** община, като
възложител е сключен договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за възлагане на
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от
общинската транспортна схема на С.О.. Договорът е сключен за срок от 8 години,
считано от датата на въвеждане в експлоатация на основна градска автобусна
линия № 27, което е извършено на 01.04.2008 г.
С
чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че възложителят заплаща на изпълнителя за
извършения обществен превоз цена в размер на 2,80 лева на километър, без ДДС,
на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание и въз
основа на отчетите за изпълнение. Възложителят заплаща на изпълнителя за
текущия месец авансово суми в размер на 30% от дължимите за определения пробег
за текущия месец, за които суми изпълнителят издава фактура, а изравняването се
извършва до 20 число на месеца, следващ отчетния, при спазване на показателите
и условията, заложени в договора – чл. 5, ал. 2.
Съгласно
чл. 5, ал. 3 от договора, цената на километър маршрутен пробег, която е
определена при сключване на договора, се променя: 1. с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на
цената на горивата за една календарна година с повече от 30%; 3. в случай на
общо поскъпване на ГСМ /гориво-смазочните материали/, гуми и резервни части,
надвишаващо с 50% стойностите на предходната календарна година.
От
приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, а
тези обстоятелства са отделени и като безспорни между страните, се доказа, че в
изпълнение на договора ищецът е осъществил през месец август 2014 г. общ
маршрутен пробег от 43 917,515 км по основна градска автобусна линия № 27
от транспортната схема на С.О.. Съобразно предвиденото в договор №
119/11.04.2003 г., сключен между С.О.и „Столична компания за градски транспорт
– София” ЕООД, чийто правоприемник е „Ц.Г.М.” ЕАД, ищецът е издал на Центъра за
градска мобилност фактура № **********/31.08.2014 г. на обща стойност 176 021,40
лева с ДДС. Установи се по делото, че сумата по фактурата в размер на 146 111,62
лева е заплатена на ищеца на части, съответно на 13.10.2014 г. в размер на 35 710,99
лева, на 24.10.2014 г. в размер на 30 000 лева, на 05.11.2014 г. в размер
на 70 000 лева и на 11.11.2014 г. в размер на 10 400,63
лева.
Спорът
между страните е за това, дали при определяне на цената за възнаграждение
следва да се приложи коефициент на увеличение с размера на годишната инфлация.
Ответникът
възразява, че промяна на цената не трябва да се извършва, тъй като при
сключването на договора инфлацията е била най-висока; че промяната на цената
може да се извърши само при кумулативното наличие на трите предпоставки,
предвидени в чл. 5, ал. 3 от договора и че клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 няма
автоматично действие, както и че вземанията са погасени по давност. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни направените възражения.
Съгласно
чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните, като отделни уговорки следва да се тълкуват в тяхната връзка
помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. От систематичното и
граматическо тълкуване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от договора
може да се направи извод, че изброените три хипотези в цитираната алинея не
представляват кумулативни условия, а отделни предпоставки, наличието на всяко
от които води до промяна на цената на километър маршрутен пробег. Това е така,
тъй като трите хипотези, които са предвидени в чл. 5, ал. 3 са изброени в
отделни точки и при отделянето им не са използвани съюзи или други изразни
средства, от които да следва, че трябва всички да са налице кумулативно.
Предвидените фактически състави на чл. 5, ал. 3 от договора са самостоятелни
основания и са съобразени с обстоятелството, че уговореното възнаграждение е
конкретно определено за продължителен период от време – 8 години, през който
период страните са се съгласили, че цената подлежи на актуализация при наличие
на определени в договора обективни фактори.
Неоснователен
е доводът на ответника, че цената не трябва да се променя, тъй като инфлацията
е намаляла през годините след сключване на процесния
договор. Основанието за промяна на цената по чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора има
за цел да компенсира изпълнителят, като се отчита изменението на покупателната
способност на лева за периода на договора, поради което и клаузата предвижда
договорената цена да се променя с размера на годишната инфлация за предходната
календарна година и така, както е уговорено е без значение изменението на самия
индекс спрямо неговите собствени стойности от други години.
От
формулировката на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 – „Цената на километър
маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя с
размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година” следва, че
промяната на цената в тази хипотеза настъпва автоматично. Обратно на твърдяното
от ответника, тази актуализация на цената по договора не противоречи на
разпоредбата на чл. 43 от договора, която предвижда че същият може да бъде
изменян и допълван с писмени споразумения между страните, които стават
неразделна част от него. Причина за това е автоматичната корекция, която
страните са уговорили да настъпва в цената при настъпване на някое от изброените
в чл. 5, ал. 3 от договора условия.
В
посочения по-горе смисъл са определение № 305 от 21.04.2016 г. по т.д. №
2386/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което не е допуснато до касация решението по
т.д. № 17/2015 г. на САС и определение № 688/01.11.2016 г. по т.д. № 53419/2015
г. на ВКС, ІІІ Г.О., с което не е допуснато до касация решението по т.д. №
1567/2015 г. на САС, Т.О., 11 състав, постановени по аналогични казуси, както и
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 102/01.08.2017 г. по
гр.д. № 50254/2016 г. на ВКС, ІV Г.О. и решение № 149/30.11.2017 г. по т.д. №
268/2017г. на ВКС, І Т.О.
С
оглед постигнатото съгласие между страните с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1
от договора, размерите на годишната инфлация обявена от НСИ за предходните
години от 2009 г. до 2013 г. вкл., които не се оспорват от ответника и са
отразени и в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, следва да се
приеме, че цената за процесния период – месец август 2014
г. е в размер на 3,34 лева/км без ДДС. При изпълнение на договора през 2008 г.
ответникът е бил задължен да заплаща на ищеца възнаграждение по първоначалната
цена от 2,80 лева без ДДС, съответно през следващите 2009 г. до 2013 г. цената
е подлежала на индексиране, съобразно размера на инфлацията за предходната година
или при установеното за 2013 г.: 3,26 лв./км, увеличена с 4,2 %, дължимата цена
за км без ДДС за 2014 г. възлиза на 3,34 лв./км.
Видно
от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза и
съобразяване изложените по-горе мотиви, за отчетените от ищеца 43 917,515
км за месец август 2014 г. ответникът дължи възнаграждение в размер на 176 021,40 лева с ДДС. От посочената сума следва да се
приспадне фактурираната сума 147 562,85 лева /без санкцията/, като
неразплатеният остатък е в размер на 28 458,55 лева. Това прави
предявеният иск за главница основателен за пълния предявен размер.
Възнаграждението
е следвало да бъде заплатено до 20-то число на месеца, следващ този за който се
дължи, съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, поради което считано от 21.08.2014 г.
ответникът С.О.е в забава плащането по отношение на дължимото възнаграждение за
месец юли 2014 г., поради което дължи обезщетение за забавено плащане. При
съобразяване приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателен до сумата 8 379,62 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 8 498,85 лева подлежи на отхвърляне
като недоказан.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземанията
по давност, тъй като по отношение на възнаграждението за месец август 2014 г.
давността тече от 21.09.2014 г., като до подаване на исковата молба на 30.08.2014
г. не е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което
вземанията не са погасени по давност.
Настоящият съдебен състав
счита за неоснователно и възражението, заявено от ответника с допълнителния
отговор, че клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора от 24.10.2007 г. е
нищожна, поради неопределеност на престацията, т.е. нищожност
на задължението поради липса на предмет. Твърдяната неопределеност на престацията, ако се установи такава, би довела до липса на
предмет на договора, което се приравнява на невъзможен предмет, т.е. основание
по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Предмет на сделките могат да бъдат вещи, нематериални
блага, действия или бездействия, отделни права и/или задължения. За валидно
възникване на правото действие на волеизявлението при сключване на сделка, е
необходимо то да се отнася до възможен предмет към момента на сключването й. В
разглеждания случай предметът на договора е ясно определен в чл. 1, ал. 1 и е
напълно възможен към датата на неговото сключване. Цитираната от ответника
разпоредба – чл. 5, ал. 3, т. 1 се отнася до цената по договора и така, както е
уговорена не прави престацията неопределена. Ето защо
възражението подлежи на отхвърляне.
По отношение на
разноските: Двете страни претендират присъждане на разноски. От страна на ищеца
са извършени разноски в общ размер на 2 865,28 лева, от които 1 478,30
лева за държавна такса, 500 лева за депозит за вещо лице и 886,98 лева за
адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете на ищеца се
дължат разноски в размер на 2 656,04 лева. На ответника се дължат разноски
в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр
чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед отхвърлената част от исковете следва да му се
присъдят разноски в размер на 0,97 лева. При извършена компенсация от съда на
ищеца се дължат разноски в размер на 2 655,07 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ С.О.,
с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати на „Ю.И.”
ООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, сума в размер на 28 458,55 лева
/двадесет и осем хиляди четиристотин петдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща незаплатена част от индексирана цена за извършена транспортна
дейност за месец август 2014 г. по основна градска автобусна линия № 27 от
транспортната схема на С.О.по договор № РД-56-1067/24.10.2007 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на исковата молба 30.08.2017 г. до окончателното
изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 8 379,62
лева /осем хиляди триста седемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането
на сумата 28 458,55 лева за периода от 21.09.2014 г. до 29.08.2017 г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата 8 379,62 лева до пълния предявен размер от 8 498,85 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.О.да заплати на „Ю.И.” ООД
сума в размер на 2 655,07 лева /две хиляди шестстотин петдесет и пет
лева и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
изчислени по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: