Решение по дело №2/2016 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2016 г. (в сила от 19 юли 2016 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20162320100002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 32

 

 

гр. Тополовград, 17.06.2016 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на седемнадесети май  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Ив.Христов гр.д. № 2 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Т.П.Д. *** против „П. Г. Агро **”ЕООД – гр.Елхово и Г.И.Т. ***.

          Обстоятелствата, на които ищцата основава претендираните права и предявения иск, са следните:

          Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот в землището на с.Срем, общ.Тополовград, ЕКАТТЕ *****, представляващ нива от 5,300 дка. Същата твърди, че е установила владение върху имота от месец септември 2005 г. и макар същият да е записан като нива, в действителност е част от бившия стопански двор, на бившето ТКЗС и в него от преди 1989 г. е имало изградена силажна яма.  Същата твърди, че дотогава никой не е владял имота  и същият е пустеел, и тя е започнала да ползва силажната яма, за да прибира кравите, които има. Твърди още, че ползвала тази яма повече от 10 години явно, непрекъснато и необезпокоявана. Същата твърди, че през 2015 г. е установила положени дървени колчета в имота и тези колчета са били положени от лицензиран геодезист, нает от управителя на „П. Г. Агро **” и при проверка в Службата по вписванията е установила, че имота е собственост на ответното дружество, който го е придобил чрез договор за покупко-продажба, оформен чрез нотариален акт в Службата по вписванията при Районен съд – Тополовград. Поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответното дружество и Г.И.Т., че тя е собственик на процесния имот.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците на  28.01.2016 г. и същите в законно установения едномесечен срок чрез процесуалният си представител адв.К. са подали писмен отговор на исковата молба, в който оспорват иска като неоснователен.

Ищцата Т.П.Д. редовно призована се явява в първото заседание по делото, заедно с процесуалният си представител адв.М. ***, а във второто заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, въпреки че в първото заседание от тяхна страна бяха направени многобройни искания.

Ответниците – редовно призовани явява се П. Г. в качеството му на управител на ответното дружество, заедно с упълномощеният от него процесуален представител адв.К. Ответникът Г.И. редовно призован, не се явява, вместо него адв.К.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          С Решение № СР***/23.02.2001 г. на Поземлена комисия – Тополовград на наследниците на И. Д. Ф., бивш жител ***, починал на 29.06.19** г. е възстановена собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в землището на село Срем, общ.Тополовград, ЕКАТТЕ ***** – нива от 5300 кв.м., VІІ категория, в местността”Вети лозя”, имот № ****** по КВСЗ при граници на имота: имот № ****** стопански двор на Министерство на земеделието и горите, имот № ****** – нива на Кметство село Срем, имот № 199015 – нива на наследниците на С. П. Д. и имот № ****** – полски път на Кметство с.Срем.

          Видно от удостоверението за наследници ответникът Г.И.Т. е наследник на И. Д. Ф.

          Видно от нотариален акт № **, том ІІ, рег.№ ***, дело № **/20** г. Г.И.Т. е признат за собственик на процесния недвижим имот по давностно владение.

          Видно от нотариален акт № **, том ІІ, рег.№ ***, дело № /**** г. ответникът Г.И.Т. е продал на ЕООД „П. Г.  Агро **” със седалище и адрес на управление *** гореописаният процесен недвижим имот.

          Видно от удостоверението за наследници ищцата Т.П.Д. не е от кръга на наследниците.

          Видно от показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание през 2007 г. ищцата Т.П., заедно със съпруга си се е появила в село Срем, общ.Тополовград и тъй като са отглеждали крави със съпруга си са взели под наем от св.Н. Н. обора в стопанския двор на село Срем - имот № ****** стопански двор на Министерство на земеделието и горите, който граничи с процесния недвижим имот – нива от 5,300 дка, имот № ******. В стопанският двор имот № ****** ищцата и съпруга й са отглеждали кравите и там е била силажната яма, където са ги затваряли. Единствено ответникът Г.Т. е работил нивата си и нито ищцата Т.П., нито съпругът й са се появявали в нивата на ответника Г.И.Т., за което разпитаните свидетели са категорични. Единствено Г.Т. е обработвал тази нива и след разбирателство с останалите наследници е установил собствено владение и след изтичане на десетгодишният срок се е снабдил с документ за собственик.

          След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:

          Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Съображенията на съда са следните:

          Ищцата твърди, че в началото на месец септември 2005 г. била установила владение върху процесния недвижим имот – нива от 5,300 дка, представляваща имот № ****** по КВСЗ на село Срем, общ.Тополовград, като твърди, че този имот не се владее от никого и пустее. Същата се позовава на чиста”окупация”. За да е налице това придобивно основание първото условие да е прекъснато владението на предходния собственик, да се установи собствено владение с намерение за своене, това е демонстрирано пред него и пред неограничен кръг от хора, да няма противопоставяне, да е явно, непрекъснато, спокойно и освен това да е продължило повече от десет години. В настоящият случай този имот е възстановен  с решение на Поземлената комисия на наследниците на И. Д. Ф. и ищцата не е от кръга на тези наследници, и не черпи права по наследяването. В противовес на това ответникът Г.Т. е наследник, който след разбирателство с останалите наследници е установил собствено владение и след изтичане на десет годишния срок за придобивна давност се е снабдил с документ за собственост. За разлика от ищцата, той черпи права като наследник на имота.

          С оглед на предявения иск ищцата е тази, която трябва да доказва по отношение на ответниците, че е единствен и изключителен собственик на имота, и нейна е доказателствената тежест. В случая, с абсолютното си процесуално бездействие ищцата и нейният процесуален представител не можаха да ангажират никакви доказателства в тази насока. Затова за ответниците е достатъчно да направят възражение в тази връзка, за да защитят интереса си, а именно, че ищцата не е собственик, като такова възражение бе направено с отговора на исковата молба и с нея бе направено и възражение, че ищцата не е владяла имота явно, спокойно, непрекъснато и въобще не го е владяла с намерение за своене за себе си. В тази връзка дори в исковата молба са изложени факти, които могат да се квалифицират като признание на факти – между страните не се спори, че с нотариален акт ответникът Г.Т. се е снабдил с документ за собственост, въз основа на давностно владение, като в последствие е продал този имот на другия ответник. В исковата молба е записано: „през лятото на 2015 г. установил, че има положени дървени колчета в процесния имот. Тези колчета са положени от лицензиран геодезист, нает от управителя на „П. Г. Агро **”. Само това признание в исковата молба е достатъчно да се направи извода, че няма как владението да е непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години, след като както твърди ищцата било започнало през септември 2005 г. и чисто математически към 2014 г., а дори и към лятото на 2015 г. не са изминали десет години, а освен това е видно, че други лица своят имота като свой собствен и упражняват правата си на собственици. По делото категорично се доказа, че до 2007 г. ищцата и съпругът й въобще не са идвали в селото и няма как да завладеят процесния имот. Едва в посоченият период те са се установили в с.Срем и са започнали да отглеждат животни в бившият стопански двор на селото , като са наели за целта  обор-краварник от лицето В. Д. Г. от гр.Сливен и св.Н. Н.. Този обект няма нищо общо с процесния имот, а освен това е бил нает под наем. Това се доказва и от приложеният нотариален акт към отговора, от който е видно, че наемодателят В. Г. е закупил обора през 2006 г. и няма как същата да е отглеждала крави в този обор през 2005 г.

          Що се отнася до ответникът „П. Г. Агро 90”ЕООД, той се легитимира като собственик с нотариален акт № **, том ІІ, рег.№ ***, дело № **/**** г. на и.д. нотариус при РС – Тополовград, по която сделка същият е купувач. Той черпи пълен обем права от своя праводател и в качеството си на собственик на имота е предприел редица действия. На 21.02.2014 г. с нотариален акт № ***, рег.№ ***, дело № ** на и.д.нотариус при РС – Тополовград, като собственик на земята е признат за собственик на построената в този имот силажна яма с площ 522 кв.м. На 10.09.2014 г. е закупил от Община Тополовград съседният имот № 199026 с площ 4,199 дка и на 21.03.2015 г. двата имота на ответника са били трасирани от лицензиран геодезист, който факт е изложен в исковата молба. В последствие по молба на този собственик двата имота са комасиране в един с обща площ от 9,499 дка и е образуван нов имот  с № 199030 по КВСЗ. По този начин старите имоти с № 026 и 027 към момента на подаване на исковата молба не съществуват и това само по себе си е още едно основание иска да бъде отхвърлен, тъй като имот като претендирания не съществува в правния мир към момента. По този начин се доказва, че не е съществувало необезпокоявано владение на ищцата върху процесния имот, а всъщност други лица – ответниците са извършвали действия, характерни за един собственик и то в десет годишният срок, за който ищцата претендира тя да е владелец. Поради това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          При този изход от делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото в размер на по 200 лева за всеки един от тях.

 

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

          ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявеният иск от Т.П.Д. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване : гр.Сливен, за признаване за установено по отношение на „П. Г. АГРО **”ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК **********, представляван от управителя си П. Д. Г., с ЕГН ********** и Г.И.Т. с ЕГН ********** ***, че същата е собственик на следния недвижим имот, находящ се в землището на село Срем, общ.Тополовград, ЕКАТТЕ **********, а именно: нива от 5300 кв.м., VІІ категория,  имот № 199027 по КВСЗ, при граници на имота: имот № 000583 – стопански двор, имот № 199026 – нива  и имот № 199015 – нива, и имот № 000600 – полски път.

          ОСЪЖДА Т.П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Г. в качеството му на управител на „П. Г. Агро **”ЕООД и Г.И.Т. сумите от по 200 лв. /двеста лева/ - направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

           

          Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: