Определение по дело №121/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260113

 

01.03.2021г., град Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На първи март през две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                          МАРИЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №121 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.267 от ГПК.

          Постъпила е въззивна жалба вх.№263210/01.12.2020г., подадена чрез куриер на 30.11.2020г. от „Р.Б.“ЕООД чрез пълномощника адв.А.С. против Решение №260083 от 06.11.2020г., постановено по гр.дело №555/2017г. по описа на Окръжен съд-П.. Изложени са подробно съображения за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се претендира за неговата отмяна и уважаване на иска чрез присъждане на претендираната сума заедно със законната лихва, както и на направените по делото разноски. Формулирано е искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: 1. Допустимо ли е да бъде коригирано признатото право на данъчен кредит за определени стоки, съгласно чл.184 и 185 от Директива 2006/112/ЕО, в хипотеза, в която данъчните власти отричат данъчнозадълженото лице да се е разпоредило със същите стоки поради недоказване ползването на стоките от получателите на стоката, въпреки че данъчните власти не твърдят и не доказват данъчнозадълженото лице да е участвало в измама и е знаело или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама? Допустимо ли е да се приеме, че само част от стоките, предмет на доставка, са действително доставени поради обстоятелството, че стойността на доставката не съответства на стойността при придобиването на предмета й? 2. Допускат ли чл.184 и 185 § 1 от Директива 2006/112/ЕО установяването на липси, тоест на промяната във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, за да се извършва без физическото изследване дали стоките не се намират у данъчнозадълженото лице посредством инвентаризация по смисъла на § 1, т.5 от ДР на Закона за счетоводството? Ако правото на ЕС допуска това, на какви критерии следва да отговаря установяването на липсата, тоест на промяната във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане?

          Въззиваемата страна Национална агенция за приходите е депозирала чрез пълномощника си юрисконсулт Т.С. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява се по искането за отправяне на преюдициално запитване по поставените въпроси, поради липсата на неяснота на нормите на Директивата, недопустимост за преодоляване на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение чрез решения на СЕС и липсата на конкретно за казуса очертана фактическа обстановка.

          Въззиваемата страна В.а.с. е подала чрез процесуалния си представител М.С. писмен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната нередовност по чл.260,т.3 от ГПК, поради липсата на ясно, конкретно и точно позоваване на това, в какво се състои порочността на обжалваното решение, както и с такива за нейната неоснователност и искане за отхвърляне на иска и за присъждане на основание чл.78,ал.8 от ГПК във връзка с чл.13,т.2 и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ на възнаграждение в размер на 350лв. по приложен списък. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на уважаване на жалбата. Възразява се и по искането за отправяне на преюдициално запитване, поради липса на нуждаеща се от допълнително тълкуване извън наличната практика на СЕС правна норма на Директивата и тъй като въпросите касаят приключил вече спор и са неотносими към настоящото производство.

          Контролиращата страна Апелативна прокуратура-П. не е подала становище по жалбата.

          Въззивната жалба е подадена по пощата в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае неблагоприятното за него отхвърлително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения, противно на възраженията на ответника ВАС, е редовна, доколкото в нея се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, а липсата на изложени такива не е основание по чл.262,ал.1 от ГПК за нейното връщане, поради което се явява допустима.

          Настоящата инстанция намира искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по конкретно формулираните въпроси за неоснователно. По приложението на нормите на чл.184 и чл.185 от Директива 2006/112/ЕО е налице практика, обективирана в решения на СЕС, относима и към настоящия казус. Предметът на същия не включва преразглеждане на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства и тяхната преценка, на каквото навеждат поставените от жалбоподателя въпроси, а дали формираните при установената фактическа обстановка правни изводи са в явно несъответствие с приложимото право на ЕС.

          По изложените съображения искането на жалбоподателя следва да се остави без уважение, като делото бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

          Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „Р.Б.“ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулираните във въззивната жалба въпроси.

          НАСРОЧВА делото за 26.04.2021г.-13,45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпратят преписи от настоящото определение.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: