Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1250 22.05.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Марина Димова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6787 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Гаранционен
Фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Янко Комитов № 30, представлявано от П. С. С., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът М.М.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи
на ищеца сумата от 325,55 лева, от която 203,82 лева – главница, дължима
по сключен между длъжника и „***“ ЕООД договор за потребителски кредит № *** от 02.11.2016 г.,
общите условия към него, ведно с възнаградителна лихва в размер на 8,49 лева за
периода от 02.11.2016 г. до 12.03.2018 г., сумата от 88,50 лева главница по договор
за допълнителни услуги и сключен договор за гаранционна сделка от 02.11.2016 г.
между длъжника и „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, сумата 24,74 лева –
мораторна лихва за периода от 11.11.2016 г. до 12.03.2018 г, ведно със законна лихва върху
главницата от 20.06.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/2018 г. на БРС.
Твърди се, че на 02.11.2016 г. между
Д. и „***“ АД е сключен договор за
потребителски кредит, ведно с общи условия към него и договор за допълнителни
услуги. Ответникът е получил заем в размер на 300 лева, който се е задължил да
върне с оскъпяване под формата на договорна лихва. Поради просрочия в
плащанията „***“ ЕООД е упражнил правото си на вземане към поръчителя
„Гаранционен Фонд България“ ЕООД, като писмено го е поканил да плати в
30-дневен срок сумата от 325,55 лева, като същата е платена от настоящия
кредитор на 12.03.2018 г., поради което и последният предявява претенциите си
спрямо длъжника на основание чл. 74 ЗЗД.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на
съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна чрез
особен представител не е депозирала
писмен отговор по исковата молба. В съдебно заседание е изразено становище за
неоснователност на претенциите поради недействителност на договора и
заобикаляне на закона – чл. 22 ЗПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит № *** от 02.11.2016 г. общи условия и
договор за допълнителни услуги към него, както и
погасителен план, сключени между Д. и „***“ АД. В договора е посочено, че на Д. е предоставен заем в размер на 300 лева. Уговорена
е годишна лихва в размер на 38,97 % върху заетата сума, като общата сума за
погасяване е в размер на 318,30 лева, платима на 15 равни седмични вноски с
краен падеж 16.02.2017 г. Посочено е, че в случай че кредитополучател не
предостави обезпечение на кредита, кредитодателят осигурява дружество-
поръчител, като възнаграждението за поръчителя е в размер на 132,75 лева. Тази
услуга е договорена между страните с подписания от тях договор за допълнителни
услуги. На 02.11.2016 г. е сключен и договор за гаранционна сделка
(поръчителство) между „***“ АД, М.Д. и „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, в
който е посочено, че последното се задължава като поръчител по сключения договор
за кредит и отговаря солидарно с длъжника при неплащане на задълженията по
договора за кредит в срок.
Получаването на сумата по
договора за кредит от Д. се установява от разписка и разходен касов ордер, издадени
на 02.11.2016 г.
В представената по делото
счетоводна справка за задълженията на ответника е отразено, че към 12.03.2018
г. същият е заплатил по кредита главница в размер на 96,18 лева, договорна
лихва в размер на 9,81 лева, допълнителен пакет 44,25 лева, обезщетение 0,26
лева.
На 12.03.2018 г. е връчена на
ищцовото дружество покана за плащане на сумата по договора за кредит в размер
на 325,55 лева, заплатена в полза на „***“ ЕООД на 12.03.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира предявените искове за основателни.
Практиката е категорична, че няма
преклузия за възраженията, отнасящи се до неравноправни клаузи и
недействителност на договори за потребителски кредит (напр. решение № 232/05.01.2017
г. по гр. д. № 2416/2015 г. на ВКС), поради което и следва да се разгледа
възражението на процесуалния представител на ответника за недействителност на
договора.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК (приложим
към процесното правоотношение) – договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към
датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Процесуалният представител на ответника е
направил възражение, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посочената разпоредба гласи, че „договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин“. В ДР на закона е посочено, че „обща сума,
дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя“, а „общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.“. Допълнителни
услуги по чл. 10а, ал.
1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата
(заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж.
Няма спор по
делото, а е видно и от съдържанието на договора за кредит, че сключването на договор за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането
на кредита, а то е по избор на потребителя и зависи от неговата воля, като
такъв избор е направен от Д.. Пакетът за допълнителни услуги е закупен по избор на кредитополучателя, видно
от заявеното от него в договора, който пакет от допълнителни услуги включва финансиране на поръчител за обезпечение на
задълженията по договора за кредит. Следователно сключването на този договор за
допълнителни услуги не е е задължително условие за
получаване на кредита – видно от чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит изрично
е уговорено между страните, че ползването на допълнителни услуги не е
задължителна предпоставка за предоставянето на кредита. Ето защо и този разход
на кредитополучателя не се включва в дефиницията, дадена в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и следователно
договорът за заем не е недействителен на посоченото от процесуалния
представител на ответника основание, тъй като не са нарушени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и в този смисъл не е налице
заобикаляне на закона. Не на последно
място следва да се отбележи, че за кредитополучателя е било напълно ясно и на
разбираем език написано в договора за допълнителни услуги каква е таксата,
която дължи за услугата, в какъв срок следва да бъде заплатена и каква е
месечната вноска за това. В представения по делото погасителен план към
договора за кредит, подписан от кредитополучателя, също са включени всички
дължими от Д. суми, разбити по пера по вноски – за главница, лихва и
възнаграждение за поръчител.
Ето защо съдът
намира, че ищецът успя да установи наличие на валидно облигационно
правоотношение между Д. и „***“ АД, възникнало по силата на сключен договор за заем. Установява се, че „***“ АД е бил изправна страна по договора и е предал сумата от 300 лева на
ответника, видно от представените разписка и касов ордер. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредитополучателя да връща ежемесечно
уговорена в договора минимална погасителна вноска. За ответника е възникнало
задължение на падежа 16.02.2017 г. да
върне предадената му в заем сума в размер на 300 лева. Той е заплатил част от
вноските за главница, видно от признанието на ищеца за това, в размер на 96,18
лева. Д. не е върнал остатъка в размер на 203,82 лева, поради което искът за
заплащане на главница е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира за основателен и искът за
заплащане на сумата 88,50 лева главница по договор за допълнителни услуги и
сключен договор за гаранционна сделка от 02.11.2016 г., както и иска за лихва
за забава. Видно от представеното по делото писмено доказателство (платежно
нареждане) ищецът е заплатил в полза на „***“ ЕООД на 12.03.2018 г. сумата от 325,55
лева. Съгласно чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Поръчителят има правен интерес да изпълни,
защото той е солидарно отговорен с длъжника съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД и имуществените
му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа. Следователно ищцовото дружество е встъпило в
правата на кредитора за сумите, останали да се дължат след извършените частични
плащания. Поради това исковете са доказани и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото производство в размер на 325 лева и разноски в заповедното дело в
размер на 25 лева.
Поради
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Гаранционен Фонд България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Янко
Комитов № 30, представлявано от П. С.
С., сумата от 325,55 лева, от която 203,82 лева – главница, дължима
по сключен между длъжника и „***“ ЕООД договор за потребителски кредит № 143 от
02.11.2016 г., общите условия към него, ведно с възнаградителна лихва в размер
на 8,49 лева за периода от 02.11.2016 г. до 12.03.2018 г., сумата от 88,50 лева
главница по договор за допълнителни услуги и сключен договор за гаранционна
сделка от 02.11.2016 г. между длъжника и „Гаранционен Фонд България“ ЕООД,
сумата 24,74 лева – мораторна лихва за периода от 11.11.2016 г. до 12.03.2018
г, ведно със законна лихва върху главницата от
20.06.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/2018 г. на БРС.
ОСЪЖДА М.М.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Янко Комитов №
30, представлявано от П. С. С., сумата от 350 лева (триста и петдесет лева)
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ