Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря А. Д. изслуша докладваното от съдията СТОЯН
КОЛЕВ адм. д. № 1279 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 126 и сл. АПК, вр.
чл. 40 ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Делото е образувано по жалба на В.А.В.,***,
против мълчалив отказ и последвалия го изричен такъв с писмо изх. № 1020-03-2
#1/27.05.2022 г. на ДИРЕКТОР ТП НА НОИ
ВАРНА за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ по заявление на жалбоподателя
с вх. № 1020-03-2 /13.05.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че на 04.05.2022г.
при посещение на ТП на НОИ-Варна за подаване на документи, охраната го
препятствала да посети деловодството, находящо се на втория етаж от сградата,
поради забрана със заповед, каквато не му е представена, а и такава не била
поставена на видно място.
В уточняващата жалбата молба сочи, че
отказът в обективиран в писмо изх. № 1020-03-2 #1/27.05.2022 г. на ДИРЕКТОР ТП НА НОИ ВАРНА противоречи на
закона, тъй като управлението на администрацията се осъществявало със заповеди
и наредби, следователно такава заповед следвало да е налична. Поради това счита,
че изхождайки от съдържанието на писмото, може да се направи извод, че искането
му за предоставяне на информация не е изпълнено. Твърди се липса на мотиви в
писмото за постановения отказ, както и липса на изискуемата от закона форма.
Счита, че за него, като гражданин на
Република България е налице интерес за предоставяне на достъп до поисканата
информация, с цел да си състави
собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект, свързана
достъпа му до административно обслужване и опазването на личните му данни.
В съдебно заседание, оспорващият се явява
лично заедно с адв. Д.. Сочат, че исканият достъп по реда на ЗДОИ не е
предоставен и се моли жалбата да бъде уважена. Евентуално, ако съдът приеме, че
е предоставена поисканата информация, моли да бъде прието, че писмото на
ответника не съдържа необходимите реквизити на чл. 34 ЗДОИ и не е решение по
смисъла на ЗДОИ и само на това основание следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменен отказа и да бъде върната преписката
за ново произнасяне, както и да се определи и срок за предоставяне на
информацията. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт Л., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че искането
за достъп до заповед, с която е ограничен достъпът за граждани на ет. 2 в
сградата на НОИ, е свързано с предоставяне на заповед, каквато в ТП на НОИ –
Варна не е издавана. Възпрепятстването на достъпа до втория етаж ва сградата
било въпрос на вътрешна организация съобразно самата сграда с оглед по-бързото
обслужване на гражданите, така както е обяснено и на жалбоподателя. Приемните
на специализираната администрация се намират на 1-ви етаж на сградата. Достъпът
до деловодството, което е на 2-ри етаж е ограничен за граждани във връзка със
заповедите на Министъра на здравеопазването. В тази връзка са въвели
организация, при необходимост, съответният служител да се извиква по телефона от охраната на първия
етаж. Самата организация е разпоредено устно. В писмото до жалбоподателя достатъчно
конкретно и детайлно е обяснено защо не може да му се предостави такава заповед.
В заключение се моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Оспореното решение не е било надлежно
съобщено на жалбоподателя, като същият е узнал за съществуването му едва с
връчване от съда на препис от същото и административната преписка. Поради това
съдът приема, че обжалването е направено в законоустановения срок по чл. 149
ал. 1 АПК от страна, направила запитването срещу подлежащ на оспорване
административен акт пред надлежния административен съд, поради което жалбата е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и предвид доводите
на страните и техните представители, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Със заявление от 1020-03-2 / 13.05.2022 г. В.В.
е поискал от Директора на ТП НОИ Варна достъп до обществена информация, както
следва: „…На основание ЗДОИ моля, да ми предоставите заповед, с която е
ограничен достъпът за граждани на втория етаж от сградата на НОИ.“
Във връзка с подаденото заявление, с Писмо
№ 1020-03-2#1/27.05.2022 г. Директорът на ТП НОИ Варна е уведомил заявителя В.,***
осъществява възложените му функции в две административни сгради, находящи се в
гр. Варна - на ул. „****“ №
*, където е разположен отдел „Пенсии“ и на
ул. „****“ №
* - където работят служителите на отдел
„Краткосрочни плащания и контрол“ и отдел „Административен“. Центъра за
административно обслужване на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ с всички
приемни на структурните му звена са разположени на първия етаж на сградата. По
този начин е осигурен лесен достъп на гражданите до центъра за административно
обслужване, като до него е изградена и рампа за хора с увреждания. Поради липса
на пространство и помещения, центъра за административно обслужване на отдел
„Административен“ е разположен на втория етаж. В тази връзка, при необходимост
от входиране на документи, охранителят се обажда на съответния служител, който
слиза на първия етаж и обслужва гражданина. Жалбоподателят е уведомен и че така
създадената организация на работа се оказала и ефективна мярка, която дала
положителен ефект при наложилите се през последните две години
противоепидемични мерки, свързани с обявеното първоначално извънредно положение
в страната, а след неговото отпадане, при въведената извънредна епидемична
обстановка. Приема на граждани само на първия етаж и спазването на останалите
противоепидемични мерки довело до ограничаване на заразата, включително сред
служителите на териториалното поделение. Посочено е в писмото и че по този
начин се гарантира и защита на личните данни, които се обработват от служители
при изпълнение на служебните им задължения. Уведомен е искателя, че за
посочената организация, в центъра за административно обслужване на първия етаж
са поставени информационни табели.
Варненският административен съд, ХХІ състав,
въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на
оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Мълчаливият отказ представлява бездействие
на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да
се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв,
тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а
отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален
административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва
да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и
правни предпоставки, обуславящи претендираното право.
Законът за достъп до обществена информация
урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена
информация. По смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закон субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде
възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения
живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или
други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените
по ЗДОИ субекти. Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на
исканата обществена информация, предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. По реда на
ЗДОИ може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и
само достъп до документи като материализиран носител на информацията.
Документите са материални носители на информация, но ако същата не се
претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като
искане за предоставяне на документ, то такава информация не се дължи. Само ако
молителят посочи вида на исканата информация като я опише в смисъла, даден
ѝ от законодателя, възниква задължение за предоставянето ѝ.
Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация съгласно чл. 28
ЗДОИ, се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след
датата на регистриране и в този срок органите или изрично определени от тях
лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация, за което се уведомява писмено заявителя.
Нормата на чл. 38 ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а чл.
39 същия закон дава указания, как да бъде съобщено това решение на заявителя.
Следователно, единствената призната възможност от закона за процедиране на
задължения субект по чл. 3 ЗДОИ, какъвто безспорно е Директорът на ТП НОИ Варна,
е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп
до исканата обществена информация, като и писмено уведоми заявителя за това
свое решение (чл. 33 ЗДОИ). От последното следва извода, че мълчалив отказ по
този закон е недопустим.
В конкретния случай, обаче, не е налице
мълчалив отказ за предоставяне на исканата със заявление рег. № 1020-03-2/13.05.2022
г. обществена информация, а именно заповед за възпрепятстване достъпа на
граждани до втори етаж в сградата на ТП НОИ Варна, нито е налице изричен отказ
за предоставяне на исканата информация. Не е налице и решение по смисъла на чл.
34 ЗДОИ, с което се предоставя такава информация. Задължения по чл. 3 ЗДОИ
субект – Директорът на ТП НОИ Варна изрично е уведомил заявителя В. със свое
писмо № 1020-03-2#1/27.05.2022 г., че не може да му
бъде предоставена писмена заповед за ограничаване достъпа на граждани до
определени помещения в сградата. Уведомен е, че заповед в смисъл на изложения в
заявлението въобще не е издавана. Изложени са и подробни мотиви съдържащи
причините поради които не може да бъде предоставена исканата информация.
Съдът приема, че с писмото си от 27.05.2022
г. задълженият субект писмено е уведомил жалбоподателя на основание чл. 33 ЗДОИ, че не е издаван изричен
административен акт, който да ограничава достъпа на граждани до помещенията на
втория етаж на сградата на ТП НОИ Варна, обяснявайки подробно на заявителя, че
такава заповед в писмен вид не е издавана, поради което и не могат да му я
предоставят. Писмото съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, но дори
да не съдържа всички от тях, това в процесния случай не е нарушение, което да е
от категорията на съществените, тъй като съдържанието му в достатъчна степен
индивидуализира волята на административния орган, правните и фактически
основания за издаване на акта и адресата на същия.
Фактът, че охранителят се е позовал пред В.
на определена заповед, не означава, че такава е издавана в ТП НОИ Варна и то в
писмена форма. Касае се за устно разпореждане на управляващото администрацията
длъжностно лице, с което въз основа на издадените от Министъра на
здравеопазването заповеди се въвежда ред за достъп до помещенията в които е
разположена администрацията на ТП НОИ Варна. В случая се касае за
вътрешноведомствени актове – заповеди и разпореждания. Същите са свързани с
функционирането на администрацията, поради което за тях не е налице изискване
за писмена форма. Свързаните с наложените противоепидемични мерки заповеди на
Министъра на Здравеопазването са публично достъпни на интернет страницата на
министерството. Жалбоподателят е разполагал с възможността да се запознае със
съдържанието им в това число и на действащата към момента на посещението му в
сградата на ТП НОИ Варна заповед.
Следва да се отбележи също, че законът не
ограничава по никакъв начин заявителите, които считат, че предоставената им
информация е в непълен обем, да поискат по съответния ред информация за
конкретните обстоятелства, които не са засегнати от издаденото вече решение за
достъп.
При тези съображения съдът намира, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски, следва в полза на НОИ да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ и съобразно сложността на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.А.В.,***, против мълчалив
отказ и последвалия го изричен такъв с писмо изх. № 1020-03-2#1/27.05.2022
на ДИРЕКТОР ТП НА НОИ ВАРНА за
предоставяне на информация по реда на ЗДОИ по заявление на жалбоподателя с вх.
№ 1020-03-2/13.05.2022 г.
ОСЪЖДА
В.А.В., ЕГН **********, адрес: ***. ****, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати в полза на Национален осигурителен
институт направените по делото разноски в размер на 150 лева (сто и петдесет
лева).
На основание чл. 40 ал. 3 от Закона за
достъп до обществена информация настоящото решение не подлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: