Решение по дело №14128/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 966
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Цвета Желязкова
Дело: 20211100514128
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 966
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева

Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514128 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на М.А., ЕГН ********** срещу действия на
ЧСИ В. М. по изпълнително дело 20218600401332, изразяващи се в: 1)
насочване на принудителното изпълнение по делото върху несеквестируемо
имуществото на длъжника по изпълнителното дело - чрез налагане на запор
върху банкова сметка в У.Б. АД, по която страната получавала само трудово
възнаграждение; 2) образуването на изпълнителното дело, тъй като вече
имало друго изпълнително дело за същото вземане; 3) включване в сметката
на дълга сумата по т 943,79 лева и сумата от 474,04 лева, което според
длъжника не отговаря на действителния размер на дължимите суми за лихви.
Взискателят по изпълнителното дело – ОТП Ф.Б. ЕАД, оспорва
жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал.2 от ГПК, ЧСИ В. М. сочи, че жалбата е
частично допустима, но неоснователна. Сочи че, запорът върху банковите
сметки е наложен при спазване на разпоредбите на чл. 508 от ГПК, чл. 446а
от ГПК. Сочи се, че са били налице основания за образуване на новото ИД,
след прекратяване на предходното по реда на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи
се, правилно са изчислени дължимите суми за лихви.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените
по делото доказателства, намира следното:

1
В чл. 435, ал.2 от ГПК са посочени кои действия по изпълнителното
дело и съответно актове на съдебните изпълнителни подлежат на обжалване
от длъжника.
В конкретния случай, с оглед изричните уточнения от длъжника за
обхвата на подадената жалба, направени с молба от 09.03.2022 г., Съдът
намира, че жалбата в частта относно оспорване на образуването на
изпълнително дело 20218600401332 по описа на ЧСИ В. М. и размера на
сумите за събиране в частта относно определената законна лихва, е
НЕДОПУСТИМА.
В ГПК не е предвидена възможността да се обжалва образуването на
изпълнително дело, а отказът на ЧСИ да прекрати същото. В конкретния
случай, жалбоподателят изрично сочи, че обжалва образуването на
посоченото ИД, въпреки, че излага аргументи, че предходно образуваното ИД
не е прекратено надлежно.
Не се обжалва и акт на ЧСИ, свързан с определените разноски.
Определеният размер на сумата за законна лихва влияе върху размера на
дължимите разноски по ИД, но само по себе си не е обект на обжалване. При
неправилно определяне на изпълняемата сума, което би довело до вреди за
длъжника, ЧСИ носи отговорност по реда на чл. 74 от ЗЧСИ.
Поради това, в тази част, жалбата е НЕДОПУСТИМА.

В частта относно обжалване насочването на принудителното
изпълнение върху несеквестируемо имущество, Съдът намира следното:
Съгласно т. 1 от ТР 2/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС запорът и
възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, като на
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, а насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата
длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане.
Именно такава е конкретната хипотеза. Длъжникът в изпълнително
производство обжалва насочване на принудителното изпълнение върху
негови вземания, като твърди, че същите са несеквестируеми. Поради това и
жалбата в тази част е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата в тази част е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за
кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и
имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми,
които се прилагат служебно. Най-общо, несеквестируемото имущество може
да бъде групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и
несеквестируеми вземания.
2
Предмет на настоящото производство са вземания на длъжника по
една банкова сметка, относно които длъжникът се позовава на
несеквестируемост.
Несеквестируемостта е отклонение от въведеното с чл. 133 от ЗЗД
правило, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на
кредитора му. В чл. 446 и чл. 446а от ГПК законодателят е предвидил като
част от несеквестируемото длъжниково имущество вземанията му за
трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за
труд, както и върху пенсия над определен размер над минималната работна
заплата, а също така и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен
акт. Тя има социален характер и цели да осигури на длъжника - физическо
лице минимални материални и парични средства за живот.
В правната теория се приема, че трудовото възнаграждение
представлява паричен израз на стойността на работната сила и отдаването на
работодателя задължава последният да я овъзмезди чрез парично плащане.
Характеристика на трудовото възнаграждение е алиментното му
предназначение - да послужи за издръжката на работника или служителя и на
членовете на неговото семейство.
В конкретния случай се установява по делото, че със запорно
съобщение до У.Б. АД (стр. 29 по ИД) съдебният изпълнител е наложил запор
върху всички вземания по банковите сметки на длъжника М.А. открити в тази
банка, като е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на
постъпления от пенсия с несеквестируем характер с оглед изискванията на чл.
446 и чл. 446а ГПК.
С отговор, постъпил в кантората на ЧСИ В. М. на 06.10.2021 г., от
У.Б. АД уведомяват ЧСИ, че длъжника има разкрита банкова сметка, като
сумите, получавани по сметката са от трудово възнаграждение, като
дължимите суми са преведени частично.
Установява се превеждането на сумата от 122,99 лева по сметка на
ЧСИ по посоченото изпълнително дело на 01.10.2021 година.
С оглед осигуряване приложението на закрилата, разписана в
разпоредбите на чл. 446 - чл. 446а ГПК, длъжникът, позоваващ се на
несеквестируемост на доходите му от заплата, е този, който следва да
установи в изпълнителното производство обстоятелството, че изпълнението
се насочва срещу несеквестируемо имущество, представяйки на съдебния
изпълнител документи, от които да е виден произходът на средствата и
техният размер. В конкретния случай това означава, че ако по сметка на
съдебния изпълнител в изпълнение на наложения запор е преведена сума,
представляваща доход от трудово възнаграждение или пенсия с
несеквестируем характер, длъжникът следва да представи по делото
доказателства за това, а ЧСИ да не погасява задължения по изпълнителното
дело с тези суми.
В конкретния случай обаче, Съдът констатира, че третото лице и
ЧСИ не са изпълнили задължението си по чл. 446а, ал.3-5 от ГПК, тъй като
след като банката е посочила изрично, че сумите по тази сметка са трудови
3
възнаграждения, е превела цялата налична сума, без да се съобрази
хипотезата на чл. 446а, ал.3 от ГПК – сумата е под МРЗ, съответно не е
получила изрични указания от ЧСИ за превеждане на сумата, при условие, че
не е спазено изискването на чл. 446а, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, атакуваното изпълнително действие
следва да бъде отменено.

Водим от горното, Софийски градски съд, VI- 10 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, вх. номер 60905/21.10.2021 г. на М.А. действия
на ЧСИ В. М. по ИД 20218600401332, изразяващи се в насочване на
изпълнението върху вземания по банкова сметка на М.А., ЕГН ********** в
У.Б. АД – *******
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. номер
60905/21.10.2021 г. на М.А. срещу действия на ЧСИ В. М. апо ИД
20218600401332 в частта относно относно оспорване на образуването на
изпълнително дело 20218600401332 по описа на ЧСИ В. М. и размера на
сумите за събиране в частта относно определената законна лихва.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред САС в едноседмичен срок от длъжника.
Решението, в частта, в която е отменено насочване на изпълнението
върху вземания по банкова сметка на М.А., ЕГН ********** в У.Б. АД –
*******, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис – на страните по производството.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4