МОТИВИ
по НОХД № 728 по описа на Карловски районен съд за 2020
година
Районна Прокуратура – П., ТО- К. е повдигнала обвинение против подсъдимия Г.И.Г.
за това, че:
- на 15.07.2020 год. в гр.К., общ. К., обл.П.
с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у К.А.П. ***, че
ще й помогне да разреши проблемите в семейството си, както и че ако не й прати
290,00 лева ,,ще плаче на т на внуче или на деца“ и с това причинила на К.А.П. ***
имотна вреда в размер на 290,00 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК
И за това, че:
- на 15.07.2020г. в с. С., общ. К., обл.
П., с цел да набави за себе си имотна облага направила опит да възбуди у К.А.П. *** заблуждение, че посредством
закупени от К.А.П. девет литра вода за
сумата от 900,00 лева, която вода
,,правела чудеса'' Г.И.Г. щяла да
,,спаси'' децата й, и с това да причини
на К.А.П. имотна вреда в размер на 900 лева, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята на дееца причини - престъпление по чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК.
Представителят на РП – П., ТО -К. поддържа обвинението.
Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й
обвинение, като предлага да й се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК
за всяко от престъпленията по една година
лишаване от свобода, за същите на основание чл. 23 ал. 1 от НК да й се наложи
общо най-тежко наказание лишаване от свобода в същия размер, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
Подсъдимата Г.Г. отрича вината си
в извършването на престъпленията. Моли да бъде оправдана. Защитникът на
подсъдимата адв. П.- К. пледира за постановяване на
оправдателна присъда спрямо подзащитната й. Счита, че
не са налице доказателства тя да е извършила престъпленията, в които е
обвинена. Алтернативно счита, че се касае за маловажни случаи на измама, за
които предлага налагане на наказание пробация.
В наказателния процес не е
предявен граждански иск и не е конституиран частен обвинител.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК,
всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите К. Ц., Д.С., П.Т., Т.П., С.П., депозирани пред съдебния състав, предявеното на основание чл. 284 от НПК
веществено доказателствено средство чрез
възпроизвеждане в съдебно заседание СД с видеозапис, прочетените и приети на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – разписка на И.П. от 15.07.2020г.14.14ч.,
протокол за предупреждение от 07.08.2020г., протокол за доброволно предаване,
разпечатка относно мобилен телефон, справка от „Т. Г.“Е.О.О.Д.
А., справка от мобилен оператор с разпечатка на проведени разговори от мобилен
номер, разписка от И.П.от 15.07.2020г.,
14.33ч., справка от УИС на Прокуратурата, справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател, епикриза, справка за съдимост на подсъдимата с бюлетин,
удостоверение № .. за ф., м. способност и надареност, удостоверение № * за ф., м. способност и надареност по ултрасенсорна хармонизация, удостоверение № * за длъжностна
характеристика на сътрудник- изследовател и х.-м.втора степен по м. и ф.на
НИУМФ към МА Ф.Ф.Р.Б., покана-потвърдително
за пощенски запис, разписка за приемане на паричен превод, справка от ТД на НАП
офис П., справка от О. Ч. б. с удостоверение за декларирани данни, справка от А.
по в., Регистър Булстат, справка от УИС на П. на Р.Б., обвинителен акт на
Районна прокуратура Кюстендил по ДП № 744/2020г. по описа на РУ Б. д., справка
от Районен съд Д., препис от невлязла в сила присъда с мотиви по НОХД №
207/2021г. по описа на РС Дупница, характеристична справка и справка за
съдимост на подсъдимата, намери за
установено следното:
Подсъдимият Г.И.Г., ЕГН ****. С влязла в законна сила от
31.05.2017г. присъда по НОХД № 29/2017г. по описа на Софийски окръжен съд на основание чл. 23 ал. 1 от НК й е наложено
общо най-тежко наказание за престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК, извършено
в периода от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. и за
престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1
от НК, извършено в периода от 14.02.2012г. до 14.06.2012г., което е лишаване от
свобода за срок от десет месеца, като е присъединено и наказание глоба в размер
на 1100лв. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване
от свобода е отложено с изпитателен срок
от три години и десет месеца.
През 2011г. подсъдимата Г.Г. се
снабдила с удостоверение № * от същата година за ф., м. способност и
надареност, ф., м. способност и
надареност по ултрасенсорна хармонизация, издадено от
Национален институт по ултрасернсорна м. и ф.към МА Ф.Ф.Р.Б. с посочен в същото псевдоним М.Г., валидно от
31.12.2010г. до 31.12.2011г.
През 2020 г. подсъдимата Г. направила заявка за излъчване на
реклами по телевизия „Т. ф.“. В рекламите се представяла с посоченото в
удостоверението име „М.Г.“ и посочвала телефонния си номер – ** за връзка с
потенциални клиенти. На 15.07.2020 г. по тази телевизия била излъчена поредна
реклама на подсъдимата, която била със следното текстово съдържание: „М.Г., Тя е достойна жена за името, което носи.
Дарбата, която има и вярата Ви към нея, побеждава всяко зло вече * години по
цял свят. Успешно помага и изчиства всякакви магии, прави бяла за любов. Събира
разделени двойки и семейства. Прави огнени защити и муски за късмет. Лекува и
помага при зависими от алкохол и наркомания, както и при безплодие. Ако сте в
безизходица и не намирате верния път, потърсете я и тя ще ви подаде ръка на
100%. Тя е вашият А.С.. За връзка: *.“
Свидетелката К.А. Ц. /с фамилно име П. към посочената дата, тъй като впоследстие последвала промяна на фамилията поради развод/
от село С., обл. П. имала проблеми в семейството си и
решила да се свърже с подсъдимата. Още същият ден - 15.07.2020 г. позвънила от личния си
мобилен телефон, който използвала със сим-карта с
абонатен номер * на посочения в обявата телефонен номер – **, като повикването
било прието от подсъдимата Г.. При проведения разговор между двете свидетелката
попитала дали разговаря с Г.“ и след като подсъдимата потвърдила, й
обяснила, че има проблеми в семейството, семейни със съпруга и с внуците си,
които са здравословни и я попитала дали
може да й помогне. Подсъдимата Г. поискала от свидетелката да й продиктува
трите си имена и единния си граждански номер и й казала, че след малко ще й
звънне, за да й отговори. След кратко време последвал втори разговор между
двете, при който подсъдимата Г. обяснила на пострадалата, че положението й е
много сериозно и че „ще плаче на г. на внучета и на деца“, дава й се т, но ще й
помогне, да не се притеснява и че за да не се случи казаното й, трябва веднага
да внесе на нейно име сумата от 290 лева. Г. посочила и начина, по който
следвало да й бъде изпратена исканата
сума- само чрез внасянето й
в каса на И. нейно име, като й
продиктувала трите си имена. Думите на подсъдимата, че ще плаче на г. на деца и
внуци, ако не внесе исканата сума, много уплашили и притеснили пострадалата,
въпреки че не знаела за здравословни проблеми на децата си, а тези на внуците й
били свързани със зрението и за да й помогне подсъдимата да не се случи това,
още същия ден отишла в офис на „И.АД, находящ се в
гр. К., обл. П. и
превела сумата от 290,00 лева на името на подсъдимата Г., след което се
прибрала у дома си в с. С., обл. П., откъдето отново
се свързала по телефона с нея. В хода на разговора между двете, пострадалата
свидетелка не получила обещаната помощ, нито някакъв съвет. Вместо това, след
като се уверила, че исканите от нея 290 лева били преведени и искайки да се
снабди с още, подсъдимата я попитала „Д. д. ли?“ и след като пострадалата
потвърдила, Г. й казала, че положението
й е много, много сериозно и за това трябвало да й
прати още 900 лева, за да закупи 9 литра вода. Тази вода по думите на
подсъдимата била чудотворна и посредством нея Г. твърдяла, че ще оправи нещата, за да не плаче на т, казала й,
че не била нито първата, нито последната, на която е помогнала. Пострадалата
заявила на подсъдимата, че не разполага с исканата сума и няма как да й я даде,
при което Г. започнала да я убеждава да поиска пари от работодателя си, да
продаде колата си, защото децата били най-милите. При последвал разговор по
телефона между двете подсъдимата убеждавала свидетелката и да не се страхува и
няма защо, освен ако подаде жалба в полицията. Настоятелността на подсъдимата и
споменаването на полицията накарали пострадалата да съобрази, че е станала
жертва на измама и да сезира полицията за действията й, което сторила чрез
подаване на жалба на 20.07.2020г.
На 15.01.2021г. в хода на съдебното производство по делото
подсъдимата превела на пострадалата чрез пощенски запис сумата от 290лв.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
установена на базата на събраните по
делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на
деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото
поведение на подсъдимата, както и всички обстоятелства от значение за
индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимата.
Същата се установява от обясненията на подсъдимата и от
показанията на разпитаните свидетели. Изложените факти се потвърждават
категорично и от предявеното на основание чл. 284 от НПК веществено доказателствено средство чрез възпроизвеждане в съдебно
заседание СД с видеозапис, както и от прочетените и приети на основание чл. 283
от НПК писмени доказателства – разписка
на И. от 15.07.2020г.14.14ч., протокол за предупреждение от 07.08.2020г.,
протокол за доброволно предаване, разпечатка относно мобилен телефон, справка
от „Т. Г.“Е.О.О.Д. А., справка от мобилен оператор с
разпечатка на проведени разговори от мобилен номер, разписка от И.П.от 15.07.2020г., 14.33ч.,
справка от УИС на Прокуратурата, справка за сключване, изменение или прекратяване
на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател, епикриза, справка за съдимост на подсъдимата с бюлетини,
удостоверение № * за ф., м. способност и надареност, удостоверение № * за ф., м. способност и надареност по ултрасенсорна хармонизация, удостоверение № * за длъжностна
характеристика на сътрудник- изследовател и х.-м.втора степен по м. и ф.на
НИУМФ към МА Ф.Ф.Р.Б., покана-потвърдително
за пощенски запис, разписка за приемане на паричен превод, справка от ТД на НАП
офис П., справка от О. Ч. б., с удостоверение за декларирани данни, справка от
А.по в., Регистър Булстат, справка от УИС на П. на Р.Б., обвинителен акт на
Районна прокуратура Кюстендил по ДП № 744/2020г. по описа на РУ Бобов дол,
справка от Районен съд Дупница, препис от невлязла в сила присъда с мотиви по
НОХД № 207/2021г. по описа на РС Дупница, характеристична справка и справка за
съдимост на подсъдимата.
При така установената фактическа страна обстановка, съдът
прие, че подсъдимата Г.Г. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 209 ал. 1 във вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като на 15.07.2020 год. в гр.К., общ. К., обл.П. и в с. С., общ. К., обл. П.
при условията на продължавано престъпление, чрез две деяния, които осъществяват
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага,
е възбудила заблуждение у К.А.П. *** и й е причинила имотна вреда в общ размер
на 290,00 лева, като едно от деянията представлява опит, както следва:
-на 15.07.2020 год. в гр.К., общ. К., обл.П.
с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у К.А.П. ***, че
ще й помогне да разреши проблемите в семейството си, както и че ако не й прати
290,00 лева ,,ще плаче на г. на внуче или на деца‘‘ и
с това причинила на К.А.П. *** имотна вреда в размер на 290,00 лева;
- на 15.07.2020г. в с. С., общ. К., обл.
П., с цел да набави за себе си имотна облага е направила опит да възбуди у К.А.П. *** заблуждение, че посредством
закупени от К.А.П. девет литра вода за
сумата от 900,00 лева, която вода
,,правела чудеса“ Г.И.Г. щяла да ,,спаси“ децата й, и с това да причини
на К.А.П. имотна вреда в размер на 900 лева, като това деяние е останало
недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
Фактът на извършване на престъплението от подсъдимата се
установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля К. Ц., в които същата
подробно описва механизма на извършване на престъплението, участието на
подсъдимата, предшестващото и последващото го нейно
поведение. Свидетелката подробно описва видяната реклама на подсъдимата и
съдържанието й по телевизия „Т. ф.“, последвалите обаждания и разговори между
двете, обещанието на Г. да помогне за разрешаване на проблемите й, думите й, че
й се дава г. и ще плаче на г. на деца и внуци, настояването да й преведе и то
само по И. сумата от 290лв., за да й помогне, последвалите настоявания след
превода за още пари - 900лв., за да и помогне да спаси децата си чрез
закупуването на чудотворна вода, упорстването й да осигури парите чрез заем и
продажба на автомобила си, опита й да успокои пострадалата от страховете й,
затвърдили у последната съмнението й, че е станала жертва на измама. В
показанията на свидетелката не са налице вътрешни противоречия относно
обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл.
102 от НПК, а същите са пълни, детайлни
и последователни в целия ход на наказателното производство по отношение действията на подсъдимата по извършване на
престъплението. Макар и свидетелката да се явява пострадала от престъплението,
съдът намира показанията й относно главния факт на доказване по делото за
обективни и достоверни, доколкото същите се подкрепят и от останалите доказателства
по делото и съдът ги кредитира. Заявеното от нея се потвърждава от обективно
установения факт на изпращане на сумата от 290лв. на подсъдимата от офис на И.
на процесната дата и от съдържанието на рекламата, пускана по телевизия Т. ф., както
и от разпечатките за телефонните разговори за телефона на пострадалата и за
този на подсъдимата, установяващи проведените три телефонни разговора на същата
дата. Разговори са последвали на
16.07.2020г. и на 19.07.2020г., за същите пострадалата заявява, че не помни,
което е обяснимо, предвид изминалия период от време, а и нормално е в
съзнанието й да остане съдържанието на тези, които най-силно са я притеснили и
впечатлили, и които възпроизвежда пред съда. Показанията й се потвърждават и от
производните такива на полицейския служител С., работил във връзка с
образуваната полицейска проверка по повод жалбата й до РУ на МВР К.. Налице е
разминаване между показанията й и тези на дъщерите й свидетелите Т.П. и С.П.,
същото касае обаче обстоятелство извън
главния факт на доказване по делото, споделяла ли е с тях пострадалата за
развилите се събития между нея и подсъдимата след случая, което последните
отричат, а в последващия
си разпит пострадалата пояснява, че е направила опит да им каже, но те й
затваряли поради влошени отношения. От показанията на свидетелките Т. и С. П.
се установява твърдения от пострадалата здравословен проблем на децата на Т.П..
Свидетелите Д.С.,*** и П.Т.,*** добросъвестно съобщават
възприети от тях факти във връзка с отработване на жалбата на пострадалата,
първият получил сведения за станалото от пострадалата, а вторият- от
подсъдимата във връзка изпратени му въпроси от РУ на МВР К. за снемане на
обяснения по делегация.
Подсъдимата не се признава пред съда за виновна, като дава
обяснения по обвинението, в които не отрича да е получила сумата от 290лв. от
пострадалата, но същата била дадена, за да й помогне с феноменалните си
възможности. Отрича да й е искала допълнително пари за чудотворна вода, както и
да я е мотивирала да й ги изпрати чрез създаване на страхове за предстояща
смърт на низходящите й. В подкрепа обясненията
си представя удостоверение за ф., м. способност и надареност, издадено й от
Националния институт по ултрасенсорна м. и ф.при
Международна асоциация Ф. Р.Б. под името М.Г.. Посоченото удостоверение не
доказва наличието на способност у подсъдимата
да предвижда бъдещи събития, свързани със смърт, нито да предотвратява
такива, нито пък възможности, свързани с някакъв вид лечение от разстояние.
Самата тя отрича да разполага с възможност да променя събития. Подобни способности
липсват и в заявената от нея реклама по телевизия „Т.ф.“, не са посочени и сред
феноменалните й постижения в удостоверението, което пък е валидно до
31.12.2011г., след която дата липсва проверка на способностите и съотв. презаверяването му. Явно е
в случая и че упражняването на тази дейност от нейна страна не е било и
правомерно, изводимо както от настояванията сумите да й се изпращат
единствено и само чрез И. П., а и от
факта, че дейността й на „М.Г.“, за която е получавала доходи, не е била данъчнооблагана, видно от изисканите справки от ТД на НАП В.
Т. и от О. Ч. б..
Съдът ползва при постановяване на присъдата предявеното на
основание чл. 284 от НПК веществено доказателствено
средство чрез възпроизвеждане в съдебно заседание- СД с видеозапис, както и
писмените доказателства по делото.
От обективна страна престъплението измама засяга
обществените отношения, свързани със собствеността.
Изпълнителното деяние се изразява в две форми – деецът да е
възбудил заблуждение (създал невярна представа у адресата) или поддържал
заблуждение (утвърждавал вече създадена такава представа) в определено лице –
адресат на измамата. По делото е
установено по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила от обективна
страна първата от двете форми на
изпълнителното деяние – възбудила е заблуждение у пострадалата, че ще й помогне
да разреши проблемите си в семейството и че ще плаче на г. на низходящи.
Вследствие на невярната представа, тя й предала суми с пари, за да не последва
посочената съдба близките й и да се разрешат семейните й проблеми. Подсъдимата
е съзнавала, че с действията си възбужда заблуждение у адресата– същата не е
лице, способно да извършва лечебна дейност, нито може да предотвратява смъртта
на хората. С поведението си е възбудила заблуждението на пострадалата, за да се
разпореди със сумата от 290лева, предмет на престъплението, а тя самата да
получи имотна облага, която не й се следва. Вторият задължителен елемент от
състава на престъплението измама е налице – пострадалата е извършила действия
на разпореждане с пари 290лв., размерът на които е установен по несъмнен начин,
а и не е спорен в производството по делото. Подсъдимата е нанесла на
пострадалата имотна вреда, която е пряка и непосредствена последица от измамливите
й действия и представлява престъпния резултат на престъплението. Подсъдимата по-късно на същата дата е
направила и опит за измама, убеждавайки пострадалата, че посредством закупена
чудотворна вода за сумата от 900лв. ще спаси
децата от посочената съдба. Същата е направила всичко възможно, за да
причини съставомерния резултат – да се разпореди
пострадалата със сумата от 900лв., който обаче не е бил реализиран и сумата не
й е била изпратена по независещи от подсъдимата причини – съобразяването от
страна на пострадалата, че се касае за измама, при което второто деяние е
останало във фазата на опита.
Осъществената престъпна дейност на подсъдимата следва да се
квалифицира по чл. 26, ал. 1 от НК, като продължавана, тъй като е извършила две
отделни деяния, характеризиращи се самостоятелно по време, място, обстановка.
Те, поотделно осъществяват състави на престъплението измама. Във времево
отношение са извършени в непродължителен период едно след друго и при еднородна
обстановка. За извършването им са взети две отделни решения от подсъдимата, но
при еднородна обстановка. Предвид това последващото
деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предшествуващото, а деятелността й се квалифицира като
продължавано престъпление при наличието на горепосочените предпоставки. Поради
това съдът преквалифицира цялостната престъпна дейност на подсъдимата от
съвкупност от престъпления в едно продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК.
Макар едното от двете деяния на продължаваното престъпление
да съставлява опит, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 26, ал.5
от НК за подвеждане на общата престъпна деятелност на подсъдимата по чл. 18,
ал.1 от НК и респ. санкционирането й в зависимост от този текст. Довършеното
деяние носи същите квалифициращи белези като онова, което е спряло във фазата
на опита, не е по-малко общественоопасно от него,
поради което липсва основание да се направи извод, че то не се отразява
значително върху характера на цялостната престъпна дейност.
От субективна страна
деянията са извършени при пряк умисъл, с целени обществено опасни последици,
които са настъпили при първото деяние, със сумата от 290 лв. пострадалата се е
разпоредила в нейна полза, а за второто деяние не са настъпили по независещи от
волята на подсъдимата причини. Съдът намира за установена в производството и
специалната користна цел – допълнителен субективен признак на престъплението –
извършено е с цел подсъдимата да набави за себе си имотна облага, като сумата
от 290 лв. е получена от нея, а сумата от 900лв.- не заради недовършеността на
деянието.
Неоснователно е възражението на защитата за несъставомерност на деянието от субективна страна, предвид,
че подсъдимата била убедена в своите свръхестествени способности, за наличието
на които имала и съответно удостоверение и били извършени физикохимични
изследвания и изследвания за въздействие върху вода. В сочения документ липсва
отразяване на способности за лечение на очни заболявания, както и такива за
промяна на бъдещето, каквито и в обясненията си Г. отрича, а и няма как да е
убедена да има феноменални способности, след като самата тя заявява, че не са толкова
много клиентите, останали доволни от услугите й, нито пък при наличие на
подобни свръхестествени възможности за въздействие върху вода би имало нужда да
иска пари, за да закупува такаскъпата чудотворна
вода, вместо тя самата да я „сътвори“.
Съдът не споделя становището на защитата да се касае за
маловажен случай на измама. Съгласно чл. 93 т. 9 от НК маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Съгласно трайната съдебна практика, при
обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице маловажен случай следва да
се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността
на вредните последици, т. е не само обстоятелствата относно обществената
опасност на деянието, но и тези, касаещи обществената опасност на дееца.
Размерът на засегнатото имущество не е единствения критерий, от който следва да
се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен или не, като деянието
следва да се квалифицира като маловажен случай, само когато степента на
обществената опасност е по-ниска от обикновените случаи на престъпления от
същия вид. Действително сумата, с която пострадалата е била ощетена не е
висока, обаче не е ниска сумата, с която не е била ощетена поради недовършеността
на второто деяние по причина извън волята на подсъдимата, останалите
обстоятелства, свързани с характеристиките по изпълнение на престъпната
деятелност, чрез упорито въздействие и всяване на страх за бъдеща смърт на
низходящите на пострадалата, както и степента на обществена опасност на Г.,
същата е с обременено съдебно минало, ***** е за престъпление от общ характер,
не разкриват случая като маловажен. Без значение за обществената опасност на
деянието и дееца, е възстановяването на средствата, с които се е разпоредила
пострадалата, сторено в хода на съдебното производство, което подлежи на
преценка при индивидуализацията на наказанието.
Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимата за
виновна в извършване на престъплението по чл. 209 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК.
При индивидуализация наказанието на подсъдимата Г. съдът
прецени всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години,
като престъплението е „тежко” по смисъла
на закона престъпление, с висока степен на обществена опасност. При
индивидуализация на наказанието, като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът прецени добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата, невисоката
стойност на сумата, с която се е облагодетелствала по престъпен начин,
възстановяване на същата в хода на процеса, съобрази, че е семейноангажирана
и отглежда малко дете. Съдът счете, че те не се явяват многобройни по смисъла
на чл. 55 от НК и нито едно от тях не е изключително такова, за да обосновава
приложението на чл. 55. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете съдебното й минало, същата е ***** за престъпление от общ характер,
както и механизма на извършване на престъплението, чрез всяване и експлоатиране
на присъщия за всеки човек страх за
живота на низходящите му.
Отчитайки тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, Съдът наложи на
подсъдимата наказание при условията на чл. 54 от НК в минималния размер на
предвидения в закона диапазон - в размер на една година лишаване от свобода.
По отношение изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода на
подсъдимата Г. съдебният състав е на становище, че следва да постанови реално
изтърпяване. Спрямо нея не са налице формалните предпоставки на разпоредбата на
чл. 66 ал.1 от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението същата
е била ***** на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо
наложеното й наказание се определи да бъде търпяно реално при първоначален общ
режим на основание разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, предвид че сборът
от настоящото и условното осъждане не надвишава две години.
Така определеното наказание на подсъдимата като вид и размер
се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
най– добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Тъй като съдебният състав констатира, че процесното
престъпление, което е умишлено, е извършено от подсъдимия Г. в изпитателния срок
на осъждането й с присъда № 9/28.02.2017г. по НОХД № 29/2017г. на Софийски
окръжен съд, влязла в законна сила от 31.05.2017г., с което й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е
било отложено с изпитателен срок от три години и десет месеца, постанови на
основание чл. 68 ал. 1 от НК да изтърпи последното изцяло и отделно от
настоящото. Същото на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи
от подсъдимата при първоначален общ
режим, доколкото сбора от наказанието десет месеца лишаване от свобода, което
се привежда в изпълнение и наложеното й наказание лишаване от свобода за процесното престъпление, една година лишаване от свобода, не
надвишава две години.
Вещественото доказателство – диск, съдържащ видеозапис,
съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила да се унищожи като вещ
без стойност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, вносими по сметка на КРС сумата от 52.30лв.,
представляващи разноски по делото, направени в съдебното производство за пътни
разходи на свидетел.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.