№ 3241
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20221100106316 по описа за 2022 година
прецени:
Делото е образувано по предявен от Д. Д. Т. срещу „ЗД Б.и.“ АД гр.
София осъдителен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за
изплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за допълнително
претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания, получени при
ПТП на 27.02.2016 г. в гр. София, бул. „Президент Линкълн“, виновно
причинено от В.П.Н. при управление на л.а. „К. ПТ К.“ с рег. № ****.
Ищецът Д. Д. Т. излага, че на 27.02.2016 г. около 14:00 ч. като водач на
мотоциклет пострадал при ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „К. ПТ
К.“ с рег. № ****. В резултат на ПТП получил травматични увреждания,
изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, проявена с кома;
травматичен шок; мехорагична контузия в дясна челна областна главния
мозък вляво; слепоочно-основно и теменно вляво общомозъчен оток, малък
хидром вдясно челно; счупване на основата на черепа в предната черепна
ямка; счупване на челната кост; счупване на дясната скулна кост и дъгата на
същата кост; двустранно счупване на предната част на горночелюстната
костна пазуха; счупване на небцето; счупване на долната челюст; счупване на
носните кости; открито счупване на 3-та степен на дясната бедрена кост в
областта на тръбестата част, тежко навяхване на дясна коленна става с
тотална нестабилност, което в съвкупност довело до трайно затруднение
движението на десния долен крайник. За травматичните увреждания било
постановено решение по гр. дело № 9739/2018 г. на СГС I-8. Ищецът твърди,
че след изготвяне на заключението по предходното гражданско производство,
настъпили усложнения, които наложили оперативно лечение. Установила се
1
лезия на задната коленна връзка на десния крак, което наложило операция на
17.09.2009 г.След операцията настъпило ново влошаване от друг характер,
което наложило нова операция. Ищецът твърди, че поради тези оперативни
интервенции следва да се счита, че лечението му не е завършено и той
продължава да търпи болки и страдания.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави
искане до съда да осъди ответника „ЗД Б.и.“ АД гр. София да заплати на
ищеца Д. Д. Т. обезщетение в размер на 40 000 лева за претърпени
допълнителни неимуществени вреди вследствие травматичните увреждания,
настъпили при ПТП на 27.02.2016 г., ведно със законната лихва от 17.09.2019
г. до окончателното изплащане.
Ответникът „ЗД Б.и.“ АД гр. София чрез пълномощника си оспорва
иска със следните възражения:
- възражение за настъпване на допълнителните увреждания по време на
висящността на предходното гр. дело № 9379/2018 г. на СГС I-8 състав, по
което не са били приети за основателни възраженията, че определените суми
за обезщетение не били съобразени с разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК;
- възражение за съпричиняване, с твърдение за управление на
мотоциклета от ищеца без предпазна каска и с превишена скорост;
- възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното:
Между страните не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване с
доклада по делото, че е сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ с ответника „ЗД Б.и.“ АД гр. София за л.а. „К. ПТ К.“ с рег. №
****. Безспорен е фактът на настъпилото ПТП на 27.02.2016 г. около 14:00 ч.
в гр. София бул. „Президент Линкълн“ между л.а. „К. ПТ К.“ с рег. № ****,
управляван от В.П.Н., и мотоциклет „Хонда ЦРФ 450“, управляван от Д. Д.
Т.. Виновно извършените нарушения на правилата за движение от В.П.Н.
като водач на „К. ПТ К.“ с рег. № ****, за който е сключена задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ са установени с решение по чл. 78а от
НК от 24.11.2016 г. по НАХД № 15663/2016 г. на СРС, влязло в сила на
10.12.2016 г. и имащо характер на присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК. В
диспозитива на решението от 24.11.2016 г. по НАХД № 15663/2016 г. на СРС
са описани претърпените от ищеца вследствие ПТП травматични увреждания
(л. 7-8). С решение № 2484 от 23.04.2020 г. по гр. дело № 9739/2018 г. на СГС
и решение № 217 от 11.03.2021 г., влезли в сила на 16.03.2022 г., ответникът
„ЗД Б.и.“ АД бил осъден да заплати на ищеца Д. Д. Т. застрахователно
обезщетение в размер на общо 200 000 лева.
Спорният въпрос по делото е настъпили ли са допълнителни вреди за
ищеца, които да се изразяват във влошаване на здравословното състояние или
нови по своето съдържание и интензитет увреждания, и ако са настъпило,
предявено ли е то като обуславящо претендирания размер на обезщетението в
предходното производство по гр. дело № 9739/2018 г. на СГС и взето ли е
2
предвид от съда на основание чл. 235 ал. 3 ГПК.
От изготвената по гр. дело № 9739/2018 г. съдебно-медицинска
експертиза от вещо лице ортопед-травматолог, се установява, че
травматичните увреждания на опорно-двигателния апарат наложили
болнично и оперативно лечение първоначално в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
а след изписването си от това лечебно заведение – в УМБОТ „Проф. Б.
Бойчев“ Горна баня, където било проведено лечение на дясна колянна става.
Преди постъпването в това лечебно заведение, на 07.06.2016 г. на ищеца било
проведено магнитно-резонансно изследване на дясната колянна става. При
изследването били установени лезии (мекотъканни разкъсвания) в областта на
дясната колянна става. Деформации и несиметрични променени позиции на
ставните хрущяли. От прегледа, извършен от вещото лице на 08.03.2019 г. се
установяват ограничени движения на дясната тазобедрена става и дясната
колянна става. Констатирано е, че дясната колянна става е в състояние на
тотална предно-медиална нестабилност, поради скъсаните лигаменти.
Констатирано е, че на ищеца предстои нова артроскопска операция за
възстановяването им. Тези обстоятелства са описани и взети предвид в
мотивите на решение № 217 от 11.03.2021 г. по в.гр.д. № 3479/2020 г. на САС
(стр. 3, гр.д. № 3479/2020 г. л. 39). При определяне на справедливия размер на
обезщетението от 250 000 лева (редуцирано на 200 000 лева поради
съпричиняване), въззивният съд е отчел и необходимостта от провеждането
на нова оперативна интервенция за стабилизиране на коленната става
(решение на САС стр. 4).
При изготвяне на назначената в настоящото производство съдебно-
медицинска експертиза вещото лице е констатирало същото състояние на
ищеца към 17.09.2019 г., каквото е било констатирано при прегледа на
08.03.2019 г. в СМЕ по гр. дело № 9739/2018 г. на СГС. Вещото лице е
описало проведеното лечение след изготвянето на съдебно-медицинската
експертиза в предходното производство. В периода 15.09.2019 г. – 22.09.2019
г. било проведено оперативно лечение на ищеца в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, като на 17.09.2019 г. бил направен опит да се стабилизира
дясната колянна става чрез прекарване на лиофилизиран трансплантант от
сухожилие на задния подбедрен мускули фиксиране на същия с кортикален
винт. Вещото лице е констатирало, че след временна имобилизация ищецът е
провел нова рехабилитация, но положителен резултат от операцията не е бил
отчетен. На 26.06.2021 г. в болница „Евровита“ София ищецът бил опериран
по артроскопски метод, при което били извършени оперативни дейности:
дебридман, синовектомия и „валгизираща остеотомия“ със стабилизиране на
тибиалния кондил с ААР-титаниева плака.
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на
първоинстанционния съд:
Вземането за ексцес, което е по същество предмет на исковата
претенция, е по своето съдържание ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява
3
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение
(ВКС Р. № 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о.). В конкретния
случай, травматичните увреждания на дясната колянна става – лезия на
задната кръстна връзка и лезията на вътрешния мениск, са били установени
още при проведената ЯМР томография в Медицински център „Доверие“ на
07.06.2016 г. Те са били отчетени от въззивния съд по в.гр.дело № 3479/2020
г., който при определяне размера на обезщетението е отчел и необходимостта
от последващо оперативно лечение (към датите на първоинстанционното и
въззивното решения една от операциите е била вече проведена на 17.09.2019
г.). Вещото лице не констатира влошаване на здравословното състояние на
ищеца между прегледа за нуждите на предходната експертиза на 08.03.2019 г.
и първата операция на колянната става на 17.09.2019 г. След тази операция не
е отчетено подобрение, но няма данни и за влошаване на състоянието на
ищеца. След втората операция на 26.06.2021 г. в болница „Евровита“
настъпило подобрение в състоянието на ищеца, констатация за което се
съдържа в отговор на задача 6 на СМЕ по настоящото дело. Поради това,
съдът приема, че не е налице ексцес, изразяващ се във влошаване на
здравословното състояние на ищеца.
Не е налице ексцес и във връзка със самите оперативни интервенции на
17.09.2019 г. и 26.06.2021 г. и произтичащите от тях болки и страдания,
констатирани от вещото лице в отговора на задача 5 на СМЕ. Това е по
същество ново състояние, но то не се отклонява съществено от прогнозата
при определяне на първоначалното обезщетение – по делото не са установени
страдания с по-голяма интензивност или продължителност от прогнозираните
като следствие от извършените оперативни интервенции.
Изложените съображения дават основание на съда да отхвърли като
неоснователен предявения осъдителен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от
КЗ (отм.) за изплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за
допълнително претърпени неимуществени вреди от ПТП на 27.02.2016 г.
Пълномощникът на ищеца в писмената защита е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие между ответника „ЗД Б.и.“ АД и
пълномощнтика адвокат М.Г., удостоверяващ изплатено възнаграждение от
2300 лева с ДДС. Според цената на иска 40 000 лева и в съответствие с чл. 7
ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакция преди изменението ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.)
минималният размер на адвокатското възнаграждение без ДДС е 1730 лева.
Дължимият ДДС върху този размер е 346 лева. Минималният размер на
възнаграждението с ДДС е 2076 лева. Договореното и заплатеното от
ответника възнаграждение надвишава минималния размер с 224 лева, поради
което не е налице основание за неговото намаление.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
Отхвърля предявения от Д. Д. Т. ЕГН **********, адрес: с. Лозен ул.
**** срещу „ЗД Б.и.“ АД гр. София, ЕИК ****, адрес на управление: гр.
София ул. „**** осъдителен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.)
за изплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за допълнително
претърпени неимуществени вреди вследствие травматични увреждания,
получени при ПТП на 27.02.2016 г. в гр. София, бул. „Президент Линкълн“,
виновно причинено от В.П.Н. при управление на л.а. „К. ПТ К.“ с рег. №
****, ведно със законната лихва от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Осъжда Д. Д. Т. да заплати на „ЗД Б.и.“ АД гр. София разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5