Р Е Ш Е Н И Е №
1067
гр.
Сливен, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 338 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2016 г., между „Провидент Файненшъл
България” ООД, като кредитор и З.С.И., като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски
кредит № *********/22.04.2016 г., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения договор кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 500 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита.
С
подписването на Договора кредитополучателят удостоверил, че е получил сумата на
кредита. Така предоставянето на посочената сума представлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави сумата и съставлявало задължение на
длъжника да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора. Погасителните вноски представлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и бил
посочен в него. Общата стойност на
усвоената главница и договорна лихва по кредита била в размер на 598,63
лева, която следвало да се заплати на 60 равни седмични вноски, всяка в размер
на 9,98 лв., а договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер
на 98,63 лева. Падежът на последната погасителна вноска бил 18.06.2017 г. С
подписването на договора кредитополучателят се съгласил да заплати и такса за
оценка на кредитно досие в размер на 25 лв., която била включена в размера на
седмичните погасителни вноски. Кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя и допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по местоживеенето му и услуга за събиране на седмичното събиране на
вноските по местоживеенето му. Заплащането на тази услуга се определяло в
зависимост от сторените разходи по предоставянето й и същата била включена като
такса
за услуга „Кредит у дома” в размера на седмичните погасителни вноски. Било начислено
и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите вноски от
11.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в размер на 75,82 лв.
Длъжницата заплатила частично паричния заем към дружеството. Сумата,
която била погасена до момента била в размер на 189,00 лева, с която били
погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене в размер на 23,43 лв., такса за услуга „Кредит у
дома” за събиране на погасителни вноски по местоживеене в размер на 54,78 лв.,
такса за оценка на досие в размер на 4,62 лв., договорна лихва в размер на
31,20 лева и главница в размер на 74,97 лева.
Излагат се твърдения, че с Договор за цесия от 01.07.2017 г., „Провидент Файненшъл България” ООД, прехвърлил вземанията
си по процесния договор за потребителски кредит на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, който впоследствие ги прехвърлил на заявителя „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Приложение
№ 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Ищцовото дружество
било упълномощено в качеството си на цесионер да изпраща уведомления за
извършената цесия.
Ответницата бил уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършените продажби на вземането от страна на ищеца с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес.
Представеното копие от известието за доставяне било с отбелязване, че пратката
била останала непотърсена от получателя. На 07.01.2019 г. било изпратено
повторно уведомително писмо до ответницата на същия адрес, но получателят
отново не бил намерен на посочения адрес.
Ищецът претендира да бъде признато за установено,
че ответницата дължи следните суми: сумата от 425,03 лв., представляваща главница
- неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
*********/22.04.2016 г., вземанията по който са прехвърлени на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с Договор за цесия от 01.07.2017 г., впоследствие прехвърлени на
ищеца по силата на Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното й погасяване; сумата от 67,43 лв., представляваща договорна лихва за периода от
10.07.2016 г. до 18.06.2017 г. по Договор за потребителски кредит №
*********/22.04.2016 г., вземанията по който са прехвърлени на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с Договор за цесия от 01.07.2017 г., впоследствие прехвърлени на
ищеца по силата на Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г.; сумите от 20,38 лв.,
представляваща такса за оценка на досие
за периода от 17.07.2016 г. до 18.06.2017 г., 104,52 лв., представляваща такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 10.07.2016 г. до 18.06.2017 г. и 243,76 лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 17.07.2016 г. до 18.06.2017 г., начислени по Договор за
потребителски кредит № *********/22.04.2016 г., вземанията по който са прехвърлени
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с Договор за цесия от 01.07.2017 г., впоследствие
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 към Допълнително споразумение
от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. и сумата от 75,82
лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 11.07.2016 г. до 03.10.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище,
с което моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
Ответницата,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от назначен от съда
особен представител - адвокат, който изразява становище, че в процесния договор
за потребителски кредит има уговорени лихви и такси, които противоречат на ЗПК
и моли съда да постанови решение в този смисъл.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит
№ ********* от 22.04.2016 г. с посочени страни - кредитор „Провидент Файненшъл
България“ ООД и клиент З.С.И., съдържащ данни за предоставен на ответницата
кредит в размер на 500 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия кредит -
такса за оценка на досие в размер на 25 лв., общ размер на фиксирана лихва - 98,63
лв., представляваща 31,82 % годишно, като сборът на таксата и лихвата се
равнява на 48 % от годишния процент на разходите. Уговорена е и допълнително
такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 426,49 лв. и са отразени в
съдържанието на договора общият размер на дължимата от кредитополучателя сума -
1050,12 лв., срок на договора в седмици - 60 (броя седмични плащания) с размер
на седмичното плащане 17,51 лв., като последното е 17,03 лв., а първото се
дължи на 29.04.2016 г. и денят от седмицата, в който се дължат плащанията е
понеделник.
Сумата
по кредита била усвоена от ответницата в брой, което тя удостоверила с подписа
си, съгласно чл. 27 от договора.
Установява се от представените писмени доказателства
по делото - Договор за цесия от 01.07.2017
г. и Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., че
кредиторът прехвърлил вземанията си по процесния договор на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, а последното от своя страна ги прехвърлило на ищцовото
дружество. Видно от представените пълномощни (на л. 26 и 27 от делото), ищецът
е бил упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания на
„Файненшъл България“ ЕООД, възникнали по силата на сключени договори за
потребителски кредит, за прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата
на Договор за цесия от 01.07.2017 г.
Представени са уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземанията, изпратени до ответницата, които не са й били
връчени, видно от приложените известие за доставяне и обратна разписка (л. 29 и
л. 32 от делото).
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, остатъкът от задължението на ответницата по договора за кредит е в
общ размер на 936,94 лв., в т. ч. главница -
425,03 лв., договорна лихва за периода от 10.07.2016 г. до 18.06.2017 г. - 67,43 лв., такса за оценка на досие
за периода от 17.07.2016 г. до 18.06.2017 г. - 20,38 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 10.07.2016 г. до 18.06.2017
г. - 104,52 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 17.07.2016 г. до
18.06.2017 г. - 243,76 лв. и обезщетение за забава върху главницата за периода
от 11.07.2016 г. до 03.10.2018 г. - 75,82 лв.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са процесуално допустими.
По
същество обаче, съдът намира за основателен единствено предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
425,03 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № *********/22.04.2016 г., вземанията по който са
прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с Договор за цесия от 01.07.2017 г.,
впоследствие прехвърлени на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 към
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №
5314/2018 г. по описа на СлРС - 03.10.2018 г., до окончателното й погасяване.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с две цесии, за което са представени съответните писмени
доказателства, като двете цесии са действителни. В чл. 22 от договора за кредит
изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по
договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника, поради
което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Цедентът
е овластил с изрично пълномощно цесионера от негово
име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то
му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването
да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло
съображенията за действителност на цесиите, изложени от пълномощника на
ищцовото дружество както в исковата молба, така и в писменото становище,
депозирано по делото. Няма спор в
правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от
фактическия състав на цесията. Касае се за ненастъпило само
и единствено за длъжника действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели
единствено да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.
е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може
да бъде изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Съдът намира обаче, че в
случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни
законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
От уговореното съдържание на
договора, общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е 1050,12 лв.,
срокът на договора в седмици - 60 (броя седмични плащания) с размер на
седмичното плащане 17,51 лв., като последното е 17,03 лв., а първото се дължи
на 29.04.2016 г. и денят от седмицата, в който се дължат плащанията е
понеделник, следва изводът, че в договора фигурира информация за съответните
плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде
прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и
срокът за това, също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент
и, когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва
разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в
каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, съответно
липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението
за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се
формира сумата от 17,51 лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска
с изключение на последната, съответно как се формира сумата от 17,03 лв. -
последна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора е да
посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на
всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява, че сумата от 1050,12
лв. е сбор от сумата от 500 лв. - главница по договора, сумата от 25 лв. -
такса за оценка на досие, 98,63 лв. - общ размер на фиксираната лихва и сумата
от 426,49 лв. - такса за услугата „Кредит у дома“, не е посочено в стойността
на всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и
допълнителните разходи. Включително таксата „Кредит у дома“ следва да бъде
отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от приложените към
договора за потребителски кредит „Договорни разпоредби“, същата се заплаща на
равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а не се начислява
еднократно. Освен това не става ясно как се определя размерът на таксата „Кредит
у дома“ в двете й разновидности - за предоставяне кредита в брой и за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, нито как се
погасява тази такса с всяка седмична вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор
за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - липсва
погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност
- нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следва да се отбележи също, че сами по себе си
клаузите за дължими от ответницата такси „Кредит у дома“ и такса за оценка на
досие също са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата на
чл. 25 от договора за потребителски кредит само 30 % от общия размер на таксата
„Кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно
останалата част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин
така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор спорните такси не
са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли
лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им се
явява нищожна.
Съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай с оглед недействителността
на процесния договор за потребителски кредит, ответницата следва да върне само чистата
стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита. Мораторна лихва
върху получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за
кредит се дължи от поканата, по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в
настоящия случай се явява исковата молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД се явява основателен
за сумата от 425,03 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № *********/22.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по по ч. гр. д. № 5314/2018 г.
по описа на РС - Сливен - 03.10.2018 г., до окончателното й погасяване, като
съответно останалите установителни искове за сумата от 67,43 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 10.07.2016 г. до 18.06.2017 г.; 20,38
лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 17.07.2016 г. до
18.06.2017 г., 104,52 лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода
от 10.07.2016 г. до 18.06.2017 г., 243,76 лв., представляваща такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 17.07.2016 г. до 18.06.2017 г. и сумата от
75,82 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
11.07.2016 г. до 03.10.2018 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на спора съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в исковото
производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата в
размер на 351,57 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса, депозити
за особен представител и съдебно-икономическа експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 45,36 лв., представляваща направени в
заповедното производство съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че З.С.И., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 425,03 лв. /четиристотин двадесет и пет лева и три стотинки/,
представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № *********/22.04.2016 г., вземанията по който са
прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с Договор за цесия от 01.07.2017 г.,
впоследствие прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 03.10.2018 г., до
окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
3050/05.10.2018 г. по ч. гр. д. №
5314/2018 г. по
описа на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че З.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 67,43 лв.,
представляваща договорна лихва за
периода от 10.07.2016 г. до 18.06.2017 г. по Договор за потребителски кредит №
*********/22.04.2016 г.; на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
10а ЗПК сумите от 20,38 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от
17.07.2016 г. до 18.06.2017 г., 104,52
лв., представляваща такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 10.07.2016 г. до 18.06.2017 г. и 243,76 лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 17.07.2016 г. до 18.06.2017 г., начислени по Договор за
потребителски кредит № *********/22.04.2016 г. и на основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 75,82 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 11.07.2016 г. до 03.10.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3050/05.10.2018 г. по
ч. гр. д. № 5314/2018 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, З.С.И., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 351,57 лв. /триста
петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени
разноски по делото в исковото производство и сумата от 45,36 лв. /четиридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща направени разноски в производството по ч. гр. д. № 5314/2018 г.
по описа на РС - Сливен, съразмерно с уважения размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: