Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………/………………2019г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 772/2019г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството по реда
на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на К.Д.Х., ЕГН **********
*** против Заповед № ДК-11-ВН-01/ 01.02.2019г. на Началник РО НСК – Варна при
РДНСК – Североизточен район, с която е отменено Разрешение за строеж №
11/15.01.2019г., ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж: „Промяна
предназначение на СКЛАД № 1 и СКЛАД № 2 в „СПОРТЕН КЛУБ-ФИТНЕС ЗАЛА“, ул.“Т.Д.“
№ 31, УПИ XVI-13, кв.625 по плана на 5-ти м.р.гр. Варна“, като
незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон, по
съображения подробно изложени в жалбата; разрешението за строеж е издадено при
спазване на материалния закон и не са били налице основания за неговата отмяна;
не е налице необходимост от отделно разработена част „Пожарна безопасност“; не
е налице и твърдяното в заповедта несъответствие между чертеж „разпределение
сутерен-екзекутив“ и чертеж „Разпределение сутерен съществуващо“ към
инвестиционния проект. Поради изложените съображения моли съда да отмени
обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане
на разноски по делото, съобразно представения списък.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна.
Заинтересованата страна
Главен архитект на район „Приморски“ не изпраща представител в съдебно
заседание.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С писмо
вх.№ РС-РП-80-00-134/18.01.2019г., на основание чл.149 ал.5 от ЗУТ, Регионален
отдел „Национален строителен контрол“ (РО НСК) - Варна при Регионална дирекция
за национален строителен контрол - Североизточен район (РДНСК-СИР) са уведомени
за издаденото от главния архитект на район „Приморски“, Община Варна,
разрешение за строеж № 11/15.01.2019г. за стоеж: „Промяна предназначение на склад
№ 1 и склад № 2 в „СПОРТЕН КЛУБ-ФИТНЕС ЗАЛА", ул. "Т.Д. “ № 31, УПИ
VI-13, кв.625 по плана на 5-ти м.р., гр. Варна. Разрешението е издадено на
името на К.Д.Х., съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том I, рег.№ ***,
дело № ** от **.**.20**г., вписан в Служба по
вписванията с вх.№ ***; Акт № ***, том II, дело № ***,
за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2556.106.1.21 (склад № 2)
с площ 19.95кв.м и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2556.106.1.20 (склад № 1) с площ 79.65кв.м.
Строежът е категоризиран четвърта категория, съгласно чл.137 ал.1 т.4 буква “д“
от ЗУТ.
В РО
НСК-Варна при РДНСК-СИР е образувано служебно производство по реда на чл.156
ал.1 от ЗУТ, във връзка с правомощията на органите на ДНСК по чл.222 ал.2 т.3
от ЗУТ, за проверка законосъобразността на разрешението за строеж. В рамките на
законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на издадения административен
акт, считано от 19.01.2019г. е извършена служебна проверка по отношение
законосъобразността на одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение
за строеж и е съставен констативен протокол на 29.01.2019г.
При
проверката е установено следното:
В район
„Приморски“, Община Варна, е постъпило заявление рег.№ АУ122002ПР/13.12.2018г. от К.Д.Х. с искане за съгласуване и одобряване на
инвестиционни проекти за смяна на предназначение на „СКЛАД № 1“ и
„СКЛАД № 2“ в „СПОРТЕН КЛУБ-ФИТНЕС ЗАЛА“, ул.“Т.Д.“ № 31, УПИ VI-13, кв.625 по
плана на 5-ти м.р., гр. Варна. Към молбата са приложени: нотариални актове;
комплексен доклад, съставен съгласно чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ от „ДЕОМИД” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Никола Кънев“
бл. 11, вх. А, ап.11, представлявано от инж. Д. Т. К. - управител,
на основание Удостоверение № РК-0103/14.02.2014г. на ДНСК и договор с
възложителя от 07.12.2018г.; скица и издадена от главния архитект на район
„Приморски“, община Варна виза за проектиране; инвестиционен проект по части:
Архитектура - фаза ТП; конструктивно становище от инж. К. Г. Ч. - с ППП
съгласно Удостоверение № 07410 на КИИП; ВиК-фаза Работна; Ел.-вътрешни
инсталации-фаза ТП; Удостоверение изх.№ ПУПРОК-7893/24.01.2019г. на
“Електроразпределение Север“ АД, съгласно което за обекта ще се ползва
съществуващо електрозахранване и договор за присъединяване на новия обект не се
сключва; Разрешение за ползване № 363/28.12.2002г. за въвеждане в експлоатация
на строеж “Жилищна сграда с девет апартамента, два гаража, шест ателиета за
лична творческа дейност, кафе-сладкарница, сладкарска работилница и два склада
със сградни водопроводно и канализационно отклонения и сградно
електрозахранване от ШК-4А до ГРТ“, находящ се в УПИ VI-13, кв.625, 5-ти м.р.
на гр. Варна, с административен адрес гр.Варна, ул. “Т.Д.“ № 31.
Съгласно
съгласувания и одобрен инвестиционен проект, съществуващи помещения склад № 1 и склад № 2 в
горецитираната жилищна сграда, находящи се в сутерена, на кота -3,30м по
обяснителна записка (на -2,60м по проект част Архитектура) си променят
предназначението във „Спортен клуб-фитнес зала“. При промяна предназначението
се изгражда още един санитарен възел (баня и тоалет). В склад № 2 се изграждат
съблекални - дамска и мъжка,
и се избива отвор 90х200 см, за който е
изготвена конструктивна експертиза-становище. В обяснителната записка
на част „Архитектура“ е вписано, че стълбището е променено по време на
строителството на жилищната сграда (с екзекутив) и сградата е въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № 363/28.12.20102г., издадено от
РДНСК-Варна.
След
преценка на всички факти и обстоятелства по случая,
административният орган е приел, че инвестиционният проект е съгласуван и
одобрен незаконосъобразно, тъй като към него не са
представени следните необходими и задължителни части:
ОВК, в нарушение на чл.186 ал.1 от Наредба № 15 за технически правила и нормативи за проектиране,
изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и
разпределение на топлинна енергия (обн. ДВ. бр.68/19.08.2005г., последно изменение и допълнение ДВ бр.6/22.01.2016г.); Пожарна безопасност, съгласно чл.4 ал.4 от Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила
и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн. ДВ
бр.96/04.12.2009г., в сила от 04.06.2010г.,
с последно изменение и допълнение ДВ бр.1/03.01.2017г.); технологичен проект относно уредите, които ще се монтират или
разположат във фитнес-залата - не е изяснено колко
са уредите във фитнес залата, колко човека максимум ще ползват тези уреди и
необходим ли е авариен изход от фитнес-залата; оценка на шума и вибрациите,
съгласно методиките в Наредба № 4/27.12.2006г.
за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното
проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение
на шума, излъчван по време на строителството (обн. ДВ.бр.6/19.01.2007г.); няма данни колко са необходмите места за паркиране и къде ще
бъдат осигурени, което е в нарушение на чл.38 ал.9 от ЗУТ.
По тези съображения с процесната Заповед № ДК-11-ВН-01/01.02.2019г.
Началникът на РО НСК-Варна при РДНДС-СИР е отменил Разрешение за
строеж № 11/15.01.2019г., ведно с одобрените
инвестиционни проекти за строеж: „Промяна предназначение на СКЛАД № 1 и СКЛАД № 2 в
„СПОРТЕН КЛУБ-ФИТНЕС ЗАЛА“, ул.“Т.Д.“ № 31,
УПИ XVI-13, кв.625 по плана на 5-ти м.р., гр. Варна“, като незаконосъобразно.
По
делото е представена и приета цялата административна преписка по
издаване на оспорения ИАА. От страна на жалбоподателя са представени и приети
по делото: 4 броя справки по кадастралната карта на самостоятелни обекти в
сграда с ид.№ 10135.2556.106.1.19, ид.№ 10135.2556.106.1.17, ид.№
10135.2556.106.1.16, ид.№ 10135.2556.106.1.18; становище за съответствие на
инвестиционен проект с правилата и нормите за пожарна безопасност рег.№
635/16.04.2019г. по описа на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно–техническа експертиза с вещо
лице арх. И.Й.. В заключението си експертът посочва, че в конкретния случай не
е налице задължително представяне на отделна проектна част „технологична"
към инвестиционния проект, а в част „архитектура“ към инвестиционния проект е
показано оборудване на залата. С оглед изменението на Наредба № 15/28.07.2015г.
за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на
обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна
енергия (в сила от 23.04.2016г.) и в частност чл.186 ал.1 от Наредбата обаче се
изисква разработването на част „ОВК“ като неразделна част от инвестиционните
проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, тоест в
конкретния случай е налице необходимост от изработването на проект по част „ОВК“.
Посочил е, че в случай, че залата е предназначена за десет души, както
упомената в становището на ВПД НАЧАЛНИК - гл. инспектор Валери Славков, не е
необходим допълнителен авариен изход, но в конкретния случай, предвид
неизяснения брой на посетители и работни места във внесените проектни части към
инвестиционния проект и с цел конкретно решение за осигуряване на безопасност в
случай на пожар, експертът счита, че е налице необходимост от изработването на
проектна част „Пожарна безопасност". На следващо място и предвид това, че
не е конкретизиран видът на шумоизолиращата облицовка и нейните параметри,
неуточняването на брой посетители, брой работни места, вида на оборудването и
липсата на становища от проектантите относно спазване на изискванията за
недопускане на наднормено и шумово замърсяване, и липсата на проектна част
„ОВК“ към инвестиционния проект, вещото лице е счело, че е неизяснено
спазването на изискванията за защита от шум и мерките, които се предприемат. По
отношение промяна в броя на местата за паркиране в близост до жилищната сграда,
след посещение на обекта и справка в СГКК-Варна, експертът е установил, че в
близост до жилищната сграда, на улиците „Т.Д.", "Брегалница" и
„Полк. Свещаров" в поземлени имоти с идентификатори 10135.2556.50 и 10135.2556.38,
10135.2556.35 - публична общинска собственост, са обособени места за паркиране,
които се намират на разстояние между 100 и 200 метра от конкретния обект.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че в проекта по
част „Архитектура“ е отразена естествена вентилация на съществуваща сграда,
както и вентилационна тръба в санитарните помещения. Уточнява също, че в
предоставената му документация е посочено, че промени в конструктивните
елементи на помещенията няма да има. Пояснява също, че настоящият проект е
технически и след издаване на разрешението за строеж се изработва работен
проект, в който се посочват детайлите, а разрешението за строеж е възможно да
бъде издадено по технически проект. Посочва, че вътрешният двор на жилищната сграда
се ползва като паркинг, но за цялата сграда, а не само за конкретния обект.
Заключението на вещото лице арх. Й. е оспорено от жалбоподателя като
непълно и неаргументирано, с твърдения, че не са взети предвид част от
материалите по делото, поради което съдът е назначил повторна СТЕ, неоспорена
от страните. Вещото лице инж. А.А. посочва, че при огледа е установило, че
съществуващите помещения, на които се променя предназначението от склад № 1 и
склад № 2 в „Спортен клуб-фитнес зала” се намират в сутерена на построената и
въведена в редовна експлоатация сграда, които съгласно съгласувания и одобрен
инвестиционен проект се намират кота -3,30м. Същите са в завършен вид, със
самостоятелно стоманобетонно стълбище с осигурен един самостоятелен вход/изход
директно към вътрешния двор и с един санитарен възел. Всички конструктивни
елементи на процесиите помещения се отнасят към първа степен на огнеустойчивост
и са негорими. Ел. инсталацията е прокарана скрито под мазилка и е захранена от
ГРТ, намиращо се извън процесните помещения, до входа на жилищната сграда.
Изграден е един санитарен възел (баня и тоалет), намиращ се срещу стълбището.
Няма монтирани топлопроводи и радиатори за отоплителна централна система в
сградата. Посочило е също, че при промяната на предназначението, в проектите не
се засягат елементи на конструкцията на сградата - носещи стени, колони, греди
и шайби. Сградата, в която се намира обектът, е изпълнена като скелетна
конструктивна система. Носещият скелет се състой от стоманобетонни плочи, греди
и колони, които придават товарите на земната основа чрез фундаменти. Предвидено
е изграждане на още един санитарен възел (баня и тоалет), а в склад № 2 е
предвидено да се изградят стена, отделяща съблекалня за мъже и жени, и да се
избие отвор за врата 90см.х200см., за които има приложена в делото
конструктивна експертиза-становище. Дава заключение, че тези промени не
променят носимоспособността, пожароустойчивостта и не натоварват допълнително
конструкцията на сградата. При използване на декларираните от жалбоподателя и
посочени на чертежа уреди: лежанка, стойка за клек, римско столче и лост за
набиране с успоредка, които са напълно обезопасени и отговарят на всички норми
за шум и безопасност, не е необходима конструктивна схема.
„Спортният клуб-фитнес зала“ според функционалната пожарна опасност се
отнася към клас Ф2 и подклас 2.1-чл.8, ал.1 и табл.1 от Наредба №13-1971 за
строително технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар
(СТПНОБП), а съгл. чл.4 ал.4 от Наредба № 13-1971 за СТПНОБП (в сила от
04.06.2010г.), с последно изменение и допълнение в ДВ бр.1/03.01.2007г. се
допуска да не се разработва част „Пожарна безопасност” за сгради от класове на
функционална пожарна опасност Ф1-Ф4 (жилищни сгради и сгради за обществено
обслужване) със застроена площ до 200кв.м. и до два етажа (в това число
подземните етажи), но съгл. чл.4 ал.5 от същата наредба оразмеряването и
изчисленията на основните характеристики и показатели, както и конкретните
решения за осигуряване безопасността при пожар по ал.4 се определят със
съответните части на инвестиционния проект. Посочено е също, че за предпазване
от пожари и злополуки, апаратурата и ел. оборудването е съобразено с работната
среда в различните помещения-санитарни, съблекални, зали и коридори. Фитнес
залата не е зала за масово събиране на хора и не следва в конкретния случай да
се третират като помещения за масов достъп. За част ОВК - за
отопление в процесните помещения се допуска локално отопление и естествена
вентилация, а в баните е предвидена и механична с два броя канални вентилатори
от по 15 вата, посочени в т.17 на количествената сметка от проекта.
В заключение вещото лице е посочило, че с промяната на предназначението на
склад № 1 и склад № 2 в „Спортен клуб- фитнес зала”, значително се занижава
пожарното натоварване и вероятността да възникне пожар е единствено от ел.
инсталация, а имайки предвид материалите в делото и от огледа на място счита,
че не е налице нормативна необходимост от отделни проекти по част ОВК и пожарна
безопасност и от авариен изход за конкретния случай.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като допълва, че
за разлика от предишното предназначение на обектите - склад № 1 и № 2, в
конкретния случай като фитнес зала значително е намалено натоварването на
фундаментната плоча, което представя обекта в по-благоприятно състояние за
сеизмична устойчивост.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на представените писмени доказателства, които са взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.215 ал.4, вр. чл.216
ал.6 от ЗУТ, от лице с правен интерес, за което оспореният административен акт
е неблагоприятен. Разгледана по
същество е основателна.
Заповед
№ ДК-11-ВН-01/01.02.2019г. е постановена на
основание и в хипотезата на чл.156 ал.3 от ЗУТ - за констатирани нарушения при
извършена служебна проверка на издадени строителни книжа. Съгласно разпоредбата
на чл.156 ал.3, вр. ал.2 от ЗУТ - при констатиране на нарушения при извършена служебна проверка
за съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни
проекти с предвижданията на действащ подробен устройствен план, както и на
други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа,
началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана
заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник РО НСК-Варна
при РДНДС-СИР, съобразно делегираните му правомощия по чл.156
ал.3 от ЗУТ, съгласно Заповед № РД-13-180/11.08.2014г. на Началника на ДНСК-София.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и
съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Посочено е правното
основание за издаването на заповедта, както и приетите за установени факти и
обстоятелства, които административният орган е преценил и определил като релевантни
за упражняване на делегираното му правомощие по чл.156
ал.3 от ЗУТ. С оглед изложеното, съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.156 ал.3 от ЗУТ и на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за
мотивиране на акта, с който се отменят като незаконосъобразни издадени
строителни книжа.
Процесната заповед е издадена при извършена служебна проверка и
осъществен контрол по реда на чл.156 от ЗУТ в рамките на законово
регламентирания 14-дневен срок от получаването на уведомлението по чл.149 ал.5
от ЗУТ (вх.№ РС-РП-80-00-134/18.01.2019г.).
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед в случая следва
да обхване преценката налице ли са установените от административния орган
юридически факти (изложени като мотиви в акта)
и дали тези факти и обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи
направения извод за несъответствие с нормативно регламентираните изисквания на
одобрения инвестиционен проект и на издаденото от Главния архитект на район „Приморски“ Разрешение за строеж № 11/15.01.2019г.,
като основание за неговата отмяна, като
незаконосъобразен.
Всъщност
основният спорен по делото въпрос е дали с издаденото разрешение за строеж са допуснати посочените в оспорената заповед
нарушения на изискванията, правилата и нормативите за устройство на територията
и на правилата и нормите за проектиране, изграждане и
експлоатация на обектите, и доколко тези нарушения релевират
незаконосъобразност на одобрения инвестиционен проект и на издаденото въз
основа на него разрешение за строеж.
По отношение на първото констатирано нарушение, визирано в обжалваната
заповед - на чл.186 ал.1 от Наредба № 15 за технически правила и нормативи
за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за
производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, съдът споделя доводите на жалбоподателя. Действително в чл.1 ал.1 от Наредба
№ 15/2005г. е посочено, че „с наредбата се определят
техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на
обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна
енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди,
които образуват топлоснабдителната система (ТСС)“. Видно от повторното
заключение на СТЕ, в сградата, където се намира помещението, чието
предназначение се променя, няма монтирани топлопроводи и радиатори за
отплителна централна система. От разпита на двете вещи лица в съдебно заседание
пък се установява, че в проекта по част „Архитектура“ е отразена естествена
вентилация на съществуваща сграда, както и вентилационна тръба в санитарните
помещения, което ще осигурява необходимата вентилация в помещението и липсва необходимост от отделен
проект по част „ОВК“. Предвид изложеното, в настоящия случай посочената за
нарушена разпоредба на чл.186 ал.1 от наредбата се явява неприложима.
По отношение на второто нарушение, а именно: пожарна безопасност,
съгласно чл.4 ал.4 от Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съдът намира следното:
По делото е представено становище за съответствие на инвестиционния проект
с правилата и нормите за пожарна безопасност, изготвено от ВПД Началник на
Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна, от
което е видно, че представеният инвестиционен проект съответства на
изискванията, правилата и нормите за пожарна безопасност. Последното се
потвърждава и от заключението на първоначалната СТЕ, според която за
помещението не е необходим допълнителен авариен изход. Според заключението на повторната СТЕ пък, фитнес залата според функционалната
пожарна опасност се отнася към клас Ф2, а съгласно чл.4 ал.4 от Наредба № 13-1971 за СТПНОБП (в сила от 04.06.2010 г.), с последно изменение и допълнение в ДВ
бр.1/03.01.2007 г., се допуска да не се разработва част „Пожарна
безопасност” за сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1-Ф4. Предвид гореизложеното, съдът намира за доказана липсата на необходимост
от отделен проект по част „Пожарна безопасност", както и липса на
необходимост от авариен изход.
На следващо място по отношение на изискването за технологичен проект
относно уредите, които ще се монтират или разположат във фитнес-залата, на чертеж (разпределение сутерен) от одобрения проект по
част „архитектура” е показано разпределението на фитнес залата и разположението уредите,
които ще се използват в него – общо 4 броя. От заключенията на двете експертизи се установи, че при това положение и
предвид заявлението на жалбоподателя, че фитнес-залата ще се ползва от 10 души,
и двете вещи лица заявяват, че не е необходимо изготвянето на проект по част
„Технологична”.
Още повече и предвид изявлението на вещото лице инж. А.,
че използването на помещенията като фитнес зала значително ще намалят
натоварването на фундаментната плоча, което представя обекта в по-благоприятно
състояние за сеизмична устойчивост, спрямо използването му като склад.
По отношение липсата на оценка на шума и вибрациите, съгласно
методиките в Наредба № 4/27.12.2006г., следва да се отбележи
следното:
На първо
място влизането и излизането от обекта се
осъществява от самостоятелен вход на сградата, посредством монолитно стълбище,
което е отделно от входа на блока. На следващо място, в
комплексния доклад за оценка съответствието на проекта с основните изисквания към строежите е посочено, че инвестиционният проект
създава условия за защита от шум съобразно чл.142 ал.5 т.3 и чл.169
ал.1 т.5 от ЗУТ. На следващо място, както посочи вещото лице арх. Й. при
разпита си в съдебно заседание - настоящият проект е технически, а след
издаване на разрешението за строеж ще бъде изработен работен проект, в който ще
се посочат всички детайли, включително и видът на шумоизолиращата облицовка,
която ще бъде положена стените на помещението. Според вещото лице инж. А. пък,
фитнес-уредите, които ще се ползват в залата,
отговарят на всички норми за шум и безопасност и не се нуждаят от конструктивна
схема. Предвид изложеното, констатациите за липса на оценка на
шума и вибрациите, също се явяват неправилни.
По отношение констатираното
нарушение за неспазване изискването на чл.38 ал.9 от ЗУТ:
Съгласно
тази законова разпоредба, не се допуска
преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал.1-ал.5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите
гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот. Действително чл.38
ал.9 от ЗУТ е императивна норма, но общия принцип за съразмерност,
регламентиран в чл.6 от АПК, не може да бъде дерогиран при нейното приложение.
Именно принципът на съразмерността изисква административният орган да
осъществява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
прилага тези начини и средства, с които се засягат в най-малка степен правата и
законните интереси на адресатите на акта. Прилагането на това правило към
настоящия казус изисква да бъде извършена преценка необходимо ли е да се
ограничи правото на собственост чрез прилагане на законовата забрана,
регламентирана в чл.38 ал.9 от ЗУТ и възможен ли е друг допустим от закона
начин, с който ще бъде изпълнена целта на закона.
Несъмнено
целта на законодателя с въвеждане на цитираното изискване за осигуряване на
гараж/място за гариране, е насочена към облекчаване проблемите с паркирането в
големите градове и осигуряване на безопасна околна среда. В процесния случай не
съществува спор относно обстоятелството, че в имота, в който се намира
преустройвания обект липсва възможност за изграждане на паркинг или осигуряване на място за паркиране. Безспорно е
установено също така, че до жилищната сграда и конкретния обект има възможности
за паркиране, тъй като в близост до имота има обществен паркинг. Въз основа на тези фактически установявания настоящият
съдебен състав приема, че в случая жалбоподателят е
съобразил поведението си с изискването на закона. По тези
съображения и с оглед на установените по делото факти,
съдът приема, че в процесния казус е спазена целта на закона за преустройвания
обект да бъде осигурено място за паркиране
на автомобили, поради което твърдяното нарушение в
оспорената заповед не може да обуслови незаконосъобразност на издадените
строителни книжа.
Предвид горното, съдът намира , че не са налице твърдяните
от ответника нарушения при издаване на процесното разрешение за строеж. Като го
е отменил на посочените фактически основания ответникът е постановил оспорения
акт в нарушение на материалноправните разпоредби, с което е осъществил
отменителното основание по чл.146 т.4 АПК.
С оглед изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена, като се отмени оспорената заповед.
Предвид изхода на спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски, доказани в размер на общо 1272лв.,
съобразно представения списък.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11-ВН-01/01.02.2019г.
на Началник РО НСК – Варна при РДНСК – Североизточен район, с която е отменено
Разрешение за строеж № 11/15.01.2019г., ведно с одобрените инвестиционни
проекти за строеж: „Промяна предназначение на СКЛАД № 1 и СКЛАД № 2 в „СПОРТЕН
КЛУБ-ФИТНЕС ЗАЛА“, ул.“Т.Д.“ № 31, УПИ XVI-13, кв.625 по плана на 5-ти м.р.,
гр. Варна“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол - София да заплати на К.Д.Х., ЕГН ********** ***, сумата
от 1272лв. /хиляда двеста и седемдесет и
два/,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: