№ 85
гр. С.З., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000050 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260799/20.12.2021г., постановено по гр.д. №
1223/ 2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено
по отношение на А.А.А.., съществуването на вземането на „З.Д.Е.“ АД за
сумата в размер на 23 625 лв., представляваща регресно вземане по чл. 500,
ал.1, т.1 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/05.12.2016 г., за причинените имуществени вреди на моторни
превозни средства от А.А.А.., на 18.11.2016 г., около 01, 20 часа, в К., С., ул.
**, при управление на л.а. марка Фолксваген Венто с ДКН ***, с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, по
отношение на който автомобил е бил сключен и е действал към датата на
ПТП - то договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със „З.Е.“АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
09.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 3467/2020 г. по описа на Районен
съд - С.З. и е осъден А.А.А.. да заплати на „З.Д.Е.“ АД, сумата в размер на
672,50 лв., представляваща направените по делото разноски и сумата в размер
на 525, 50 лв. - разноски по ч. гр. д. № 3467/2020 г. по описа на Районен съд -
С.З..
Въззивникът А.А.А.., чрез особения си представител адв.И.С. излага
доводи за неправилност. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
1
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „З.Д.Е.“ АД,
с който се оспорва същата, като се излагат съображения за това.
Въззиваемият моли да се потвърди и остави в сила обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за представителство и пред тази
инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
Ищецът „З.Е.“ АД моли съда да приеме за установено, че ответникът
А.А.А.. дължи на „З.Е.“ АД исковата сума от 23 625 лв. ведно със законната
лихва върху исковата сума от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в канцеларията на съда до датата на плащане, както
и разноските, направени по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на
ответникът А.А.А.. - адв. С. е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като изцяло неоснователен.
По делото не е спорно и от приетите по делото доказателства
/документи, издадени от Районна полицейска служба - окръг Р.Е. и от
Университетска клиника К./ се установява, че на 18.11.2016 г., около 01,20
часа в К., С., ул. **, А.А.А.., при управление на л.а. Фолксваген Венто с ДКН
***, в нарушение на правилата за движение по пътищата, при движение с
несъобразена скорост и по непредпазливост причинил ПТП с мотоциклет
Хонда, л.а. Опел Астра и МПС Нисан примера, като деянието e извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.6 промила на хиляда.
От приложената по делото комбинирана застрахователна полица
BG/07/51600038399 се установява, че за л.а. Фолксваген Венто с ДКН *** има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „З.Е.“ АД за периода от
24.01.2016г. до 23.01.2017г..
Безспорно от приетите писмени доказателства по делото (документи,
издадени от И.Б.У. КГ) се установява, че е образувана щета
DE1516.0010.4177.0-000, във връзка с която е образувана щета №
**********/05.12.2016 г. при „З.Е.“ АД и са изчислени разходите за ремонт
2
на увредените МПС – та.
Видно от писмо от “Ван Амейде Г.“ АД до „З.Д.Е.“ АД, като
застраховател на виновния водач А.А.А.., немското застрахователно
дружество е изявило претенции за заплащане на тези разходи. Видно от
преводно нареждане от 01.04.2019 г., ищцовото дружество е превело по
сметката на PROVINZIAL Ins. Co, Г. сумата от 12 479 евро.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3467/2020 г. по описа на Районен съд
- С.З., съдът е издал в полза на „З.Е.”АД срещу А.А.А.. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 23625 лв.,
представляваща регресно вземане по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ********** и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 09.09.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата 475,50 лв. -държавна такса и сумата
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит
на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото,
на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл. 415, ал.1, т.2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
С оглед направеното от особения представил на ответника плащане,
извършено от „З.Е.“ АД, съдът е изслушал заключението по допусната
съдебно – икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че с
преводно нареждане „З.Е.“ АД е заплатило по сметката на PROVINZIAL Ins.
Co, Г., сумата от 12 479 евро (24 406,80 лв.) на 01.04.2019г. по щета №
**********/05.12.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от него, заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпване на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение на ЗДвП, като е
управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
3
възникнало правоотношение между ЗД „Е.“ АД по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" спрямо л.а.
Фолксваген Венто с ДКН *** валидна към датата на застрахователното
събитие – 18.11.2016 г.
Безспорно е установено, че А.А.А.. е управлявал л.а. Фолксваген Венто
с ДКН *** с концентрация на алкохол в кръвта 1, 6 промила на хиляда, което
е видно от представените по делото документите, издадени от
Университетска клиника К. и е причинил ПТП с мотоциклет Хонда, л.а. Опел
Астра и л. а. Нисан Примера.
По този начин А.А.А.. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП /в редакцията на тази норма към момента на настъпване на
събитието - 17.12.2016 г., именно – ДВ, бр. 54 от 2010 г./, в която е
предвидено, че на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества. В резултат на горепосоченото ПТП са
нанесени имуществени вреди на мотоциклет Хонда, л.а. Опел Астра и л. а.
Нисан Примера, за които „З.Д.Е.“ АД е изплатило обезщетение на
PROVINZIAL Ins. Co, Г. в общ размер на 12 479 евро с левова равностойност
24 406,80 лв. на 01.04.2019 г. по щета № **********/05.12.2016 г. По делото
не е спорно, че А.А.А.. не е заплатил горепосочената сума.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че са налице
предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за ангажиране на регресната
отговорност на А.А.А.. към „З.Д.Е.“ АД, за платеното от дружеството
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" в
предявения размер от 23 625 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от
особеният представител, същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна. Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна,
съобразно изхода на делото.
4
Във въззивното производство дължимата държавна такса е в размер на
472.50 лв. С оглед неоснователността на жалбата на А.А.А.., същият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. сумата от 472.50 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Ответникът А.А.А.. следва да заплати на „З.Д.Е.“ АД и направените пред
въззивния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 1 238, 75 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260799/20.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 1223/ 2021 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА А.А.А.., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.С.З., местност Зайчова поляна № 1, да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., община Столична, район И., ***
направените пред въззивния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на
1 238, 75 лв.
ОСЪЖДА А.А.А.., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.С.З., местност Зайчова поляна № 1, да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в
размер на 472.50 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5