П Р О Т О К О Л
гр. София, 07.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С.К.
2. Н.Ч.
Секретар: Гергана Цветкова
Прокурор: И. Аврамов
сложи за
разглеждане докладваното от съдия Кехайова НОХД № 2762 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се
явиха:
ПОДСЪДИМАТА Д.С.З., редовно призована, се явява лично и с адв. Я.А.,
с пълномощно по делото.
ПОСТРАДАЛИТЕ,
съобразно фактическото обвинение, лица:
С.Т.П., уведомена чрез адв. С., не се явява.
А.С.А., уведомен чрез адв. С., не се явява.
В залата се явява повереникът
им в лицето на адв. И.А., с пълномощно по делото,
която заявява, че П. и А. са уведомени за датата и часа на днешното съдебно
заседание.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на адв. И.А. в качеството й на повереник
на пострадалите съобразно фактическото обвинение лица - А.А.
и С.П..
Адв. А.: Поддържам
депозираната молба. Моля да бъдат конституирани моите доверители като ЧО и ГИ,
като предявявам за съвместно разглеждане граждански иск от двамата пострадали
съобразно фактическото обвинение срещу подсъдимата Д.З. за претърпени
неимуществени вреди в размер на общо 20 хил.лв., както и акцесорен
иск за лихви и разноски, и считаме, че няма да затрудни наказателния процес,
поради това че ще ползваме събраните доказателства по списъка на ОА за
установяване на основателността и размера на гражданскоправната
претенция.
ПРОКУРОРЪТ: Считам,
че исканията на пострадалите лица от деянието да бъдат конституирани в
настоящото наказателно производство като ГИ за причиняване на неимуществени
вреди и ЧО са допустими. Подадени са в законоустановения
срок, във формата, която изисква НПК и моля да бъдат уважени и да бъдат конституирани
в наказателния процес като ГИ и ЧО.
ЗАЩИТАТА:
Молбата за конституиране на пострадалите лица не ни е връчена. Не ни е
представено копие от молбата за конституиране.
СЪДЪТ с оглед
изявлението на защитата ВРЪЧВА копие
от молбата, находящ се на лист 50-51 от делото и предоставя
възможност на адв. А. да се запознае със съдържанието
на молбата на пострадалите П. и А. в качеството им на ЧО и ГИ на основание съответно чл. 76 и чл. 84 НПК.
ЗАЩИТАТА:
Запознах се с молбата. Моля да не уважавате молбата на А.А.
и С.П. за конституирането им и в двете им качества като ЧО и ГИ, поради
следните съображения:
На първо място, считам, че тази молба
е подадена извън императивния срок по чл. 247б, ал. 4 НПК, който за П. и А. започва
да тече от 09.09.20 г., когато без да се явят в
насроченото разпоредително заседание бяха уведомени чрез тогавашния им процесуален
представител за вашето разпореждане.
На следващо място, току-що получената
молба по никакъв начин не е регистрирана, а от това което чух от процесуалния
представител на пострадалите е, че тя е била връчена на съда за октомврийското
заседание. Което е още едно доказателство за пропуснатия 7-дневен императивен
срок по цитираната разпоредба.
На следващо място, считам, че ако все
пак ги конституирате в тези две качества особено като граждански ищци обстоятелството,
че пращат на разпоредително заседание на 09.09.20 г.
свой процесуален представител, но не се явяват, би затруднило хода на
наказателното производство по настоящия казус, което е отрицателна предпоставка
за допускането им в това качество. Моля да възприемете и уважите моите
възражения.
ПРОКУРОРЪТ: Възраженията
на защитата са неоснователни. На първо
място, считам че е спазен 7 дневния срок искането за конституирането им като ЧО
и ГИ. Съображенията му изложени днес са били разгледани, тъй като са
неоснователни, всички заседания са отлагани по причина, поради неявяването на
подсъдимата, поради което считам, че възраженията на защитата са неоснователни.
ПОВЕРЕНИКЪТ: Считам,
че възражението на защитата е неоснователно. На първо място, срокът посочен в
цитираната разпоредба не е императивен, тъй като възможността за конституиране
на страни е преди даване ход на разпоредително заседание. Молбата може да бъде
представена и в това съдебно заседание, може да бъде в устен вид, и това са
категорично и несъмнено основни принципи в процеса, които според мен не са
нарушени. Молбата е предоставена на съда и защитата е имала възможност да се
запознае. Няма пропуснат процесуален срок, тъй като днешното съдебно заседание преклудира тази
възможност.
Възражението на защитата относно
съдебно заседание проведено на 09.09.20 г. не са се
явили самите пострадали, а са изпратили процесуален представител, което говорело,
че те ще стават причина за отлагане на делото, не подлежи на обсъждане, тъй
като дали са се явили или не, е все едно, при положение, че те са изпратили
процесуален представител.
Молбата е подадена своевременно,
поради което моля да ги конституирате в двете им процесуални качества.
ЗАЩИТАТА (дуплика): Не споделям виждането на колегата А.. Категорично считам, че чл. 247б,
ал. 4 НПК е специален по отношение на чл. 84 НПК. В него изрично е предвиден
7-дневен срок, който според мен беше изпуснат още на 09.09.20
г. не случайно заявих, че за разпоредително заседание пострадалите са знаели,
поради което са изпратили процесуален представител. В тази връзка настоявам да
бъде спазен не само буквата, но и духа на закона и да бъде приложен чл. 247б,
ал. 4 НПК и молбата за конституиране на А. и П. да не бъде уважена и в двете
качества.
ПОДСЪДИМАТА: Нямам
какво да добавя. Присъединявам се към становището на защитата си.
СЪДЪТ се
оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след
тайно съвещание, като изслуша становището на страните, изявлението на повереника на пострадалите съобразно фактическото обвинение
лица, с което се заявява, че поддържа депозирана писмена молба за
конституирането им в качеството на ЧО и ГИ на основание чл. 76 и чл. 84 НПК и
изслуша становището на страните намира следното:
Искането е депозирано своевременно, а
именно до започване на разпоредителното заседание. Не се споделя становището на
защитата, че 7-мо дневния срок по чл. 247б, ал. 4 НПК е преклузивен
и всяко сезиране на съда след него следва да се счита за недопустимо. Ето защо,
съдът приема, че доколкото искането е направено в сроковете по чл. 77, ал. 3 НПК, респ. 85, ал. 3 НПК, то се явява своевременно, изхожда от активно процесуално
легитимирани лица, притежаващи качеството пострадал съобразно фактическото
обвинение, поради което и искането за конституиране на свидетелите С.П. и А.А. в качеството им на частни обвинители на основание чл. 76 НПК се явява основателно.
По отношение на искането с правно
основание чл. 84 НПК, съдът намира, че поддържаната в днешното съдебно
заседание писмена молба, не отговаря на изискванията на чл. 85 НПК.
Съгласно посочената разпоредба
молбата за предявяване на граждански иск следва да съдържа освен три имена на подателя,
лицето срещу което се предявява искът, наказателното дело по което се подава,
престъплението, от което са причинени вредите, характера и размера, за който се
иска обезщетение.
В настоящия случай, молбата, с която
е сезиран съдът и направеното в дн.с.з. уточнение от повереника,
че претендираният размер от 20 хил. лв. представлява
общо обезщетение за двамата пострадали, оставя неяснота относно конкретния претендиран размер за претърпените неимуществени вреди от
всеки един от тях. Следва да се отбележи, че не може да се предполага еквивалентност
при отмерването на обезщетението за вреди от всеки пострадал, тъй като се касае
за величина, която не може да бъде подлагана на тълкуване. Ето защо, липсата на
уточнение в какъв размер или съотношение се предявяват гражданските искове от
всеки един от двамата пострадали, прави същите несъответни на разпоредбата на
чл. 85 НПК.
Поради горните съображения,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА на
основание чл. 76 от НПК С.Т.П. и А.С.А., в качеството им на частни обвинители,
представлявани в настоящото производство от адв. И. А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на свидетелите А.С.А. и С.Т.П. за конституирането им на основание
чл. 84 НПК в качеството им на граждански ищци в наказателното производство.
НЕ ПРИЕМА за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск за
сумата от общо 20 хил. лв., ведно със законната лихва от датата на деянието.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА на
съда са окончателни и не подлежат на самостоятелно обжалване.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на разпоредително заседание.
ПОВЕРЕНИКЪТ: Да се даде ход на разпоредително
заседание.
ЗАЩИТАТА: Да
се даде ход на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМАТА:
Да се даде ход на разпоредително заседание.
СЪДЪТ като намери, че не е налице процесуална
пречка за даване ход на разпоредителното заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ разяснява
правата на страните в наказателното производство.
ПОДСЪДИМАТА:
Ясни са ми правата. Не правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ с оглед
изявлението на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на същите да вземат
отношение по въпросите подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание по
чл. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
СГП по въпросите на чл. 248 НПК взима следното становище, а именно по т. 1 –
съгласно словесната и цифровата квалификация на престъпленията, в което е обвинена
Д.С.З., сочат че са подсъдни на съда.
По т.2 – считам, че не са налице
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3 – считам, че на ДП не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, съобразно
изискванията на чл. 249 ал.4 НПК, а именно на обвиняемото лице от ДП неговите
права не са нарушени, дадена му е пълната възможност да научи в какво се
обвинява, да дава или недава обяснения, да участва в наказателното производство,
да има защитник, както и да упражни правата си по чл. 55, ал. 3 НПК.
По т. 4 – намирам, че Глава 7 от НПК съкратено
съдебно следствие, няма процесуални пречки да протече по реда на глава 27 НПК.
По Глава 28 от НПК – считам, че в
случая не са налице основания за разглеждане на делото по реда на тези особени
правила.
По Глава 29 от НПК – по принцип е
налице основание за това, тъй като от деянието не са причинени имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване или обезпечаване.
По т. 6 – взетата мярка за
процесуална принуда към момента е адекватна, както на деянията така и на
обществената опасност на личността на подсъдимата.
По т. 7 – прокуратурата няма искания
за събиране на нови доказателства към момента.
По т. 8 – считам, че делото следва да
бъде насрочено за разглеждане по общия ред с призоваване на свидетелите и вещи
лица по списъка на ОА.
ПОВЕРЕНИКЪТ: По т. 1 на чл. 248 НПК – считам, че делото е
подсъдно на СГС.
По т. 2 – няма основания за спиране
или прекратяване на наказателното производство.
По т. 3 – на ДП не са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правата на
обвиняемата.
По т. 4 – по отношение на разглеждане
на делото по реда на особените правила е право на защитата, поради което аз
като процесуален представител на пострадалите не бих могла да взема становище преди
защитата.
По т . 5 – не са налице основанията
за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, не се налага назначаване на вещо лице, тълковник
или преводач, както и извършване на действия по разследването по делегация.
По т. 6 – отново като повереник не мога да взема отношение по мярката за
неотклонение, тъй като това е приоритет на Държавното обвинение.
По т. 7 – нямам доказателствени искания
на този етап. Ще се възползваме от тази възможност на по-късен етап при
необходимост, с оглед разпоредбата на
чл. 107, ал. 4 НПК
Моля да насрочите делото в открито
съдебно заседание с призоваване на лицата посочени в приложението към
обвинителния акт.
ЗАЩИТАТА: Считам,
че делото е подсъдно на СГС.
Не считам, че има основание за
прекратяването или спирането на наказателното производство.
По т. 3 – считам, че на ДП е
допуснато съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на
моята клиентка. Имам предвид следното:
По време на разпита й, непосредствено
след повдигане на обвинението на 28.01.20 г. тя е заявила, че не разбира
обвинението. Това същото обвинение не й е било разяснено, каквото право има тя
и считам, че това е грубо процесуално нарушение по смисъла на чл. 219, ал. 4 НПК, а след като неразбира обвинението, това ерго означава,
че е лишена от пълнота да се защитава, като тази възможност е била отнета и на
колегите, които са я представлявали тогава.
На следващо място, моля съда да констатира,
че на 13.05.20 г. след като делото ни беше предявено и бяхме направили искания
за събиране на доказателства, в протокола за предявяване от 10.03.20 г., е
последвало постановление на СГП, което и до този момент не е предоставено и
връчено на подзащитната ми. Набавих това постановление, едва когато имах
възможност да се запозная с делото в адвокатска стая. Въпреки, че СГП е
разпоредила да ни бъде връчено копие както на нея, така и на мен. Не твърдя, че
това е грубо процесуално нарушение, поради факта, че наистина по смисъла на чл.
229, ал. 3 НПК това постановление неподлежи на обжалване, но считам, че с
неуважаването на исканията на подзащитната ми, също е накърнено правото й на
защита.
Не считам, че са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, и моля да бъде разгледано по
общия ред, от името на подзащитната ми.
Считам, че не са налице предпоставките
за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, не се налага назначаване на защитник, упражнила е това
право, назначаване на вещо лице, тълковник или
преводач, както и извършване на действия по разследването по делегация.
По т. 6 – мярката, която подзащитната
ми е изпълнила, е в размер на 10 хил.лв. в парична гаранция внесени в срока
след повдигане на обвинението. Моля да имате предвид, че тя е безработна, майка
на 3 деца, които отглежда сама и единствените доходи, които има са от издръжката,
която получава за децата по 150 лв. на дете, и детските, които получава от
социалните грижи. В този ред на мисли, а и безукорното й процесуално поведение,
въпреки че стана причина за отлагане на 2 пъти на разпоредителното заседание, на
бяха представени уважителни причини от здравословен характер, аз ви моля да преосмислите
размера на наложената й парична гаранция, като я намалите и й дадете възможност
да може да посрещне грижите за децата си по един по-достоен начин, да й
намалите размера на гаранцията. Или ако считате, че е прекалено несъразмерно,
моля да я промените в „Подписка.
По т. 7 – исканията за събиране на
нови доказателства. Тези искания са същите, които прокуратурата неуважи в
постановлението от 13.05.20 г., което не ни е връчено. Моля да бъде допуснат в
качеството на свидетел лицето О.Г.С., аргументите ми са изложени в протокола за
предявяване на ДП от 10.03.20 г. това е човекът, който е предоставил веществени
доказателства, които са иззети от дома на З. и приобщени като такива по
наказателното дело. Въз основа на тези веществени доказателства на З. й е
повдигнато обвинението по пункт 2 по чл. 249 НПК. Считам, че ако не се разпита,
както прокуратурата отказа, считам, че ще останем в положението, което е в
момента, а то не е изяснено от фактическа страна.
На следващо място, моля да ви направи
впечатление, че още на стр.1 на внесения ОА се сочи името на В.Й.Г.. В.Й.Г. е
бил представен за разпознаване по делото, но той изобщо не е разпитван като
свидетел, което считам, че е един голям пропуск до обективното, всестранно и пълно
разследване по делото, довело до неизясняване на фактическата обстановка. Това
са все аргументи, които представям, но не ви моля да го прекратите и върнете на
прокуратурата. Това може да бъде свършено в съдебно заседание.
Поддържам искането си, да бъдат
иззети или да бъде направен опит да бъдат приобщени по делото, така както прокуратурата
е постъпила за дати, а именно видеозаписите от същите камери, които са ползвани
за дата 10.07.17 г. по отношение на датата 04.08.2017 г., защото ние ще
представим доказателства в хода на съдебното следствие, че на тази дата, а тази
дата също е посочена в ОА моята подзащитна изобщо не
се е намирала в София, което идва да покаже колко е несъстоятелно предявеното
срещу нея обвинение и обвинителния акт,
с който е сезиран съда.
Няма пречка, ако решите да продължи
съдебното дело, то да бъде насрочено за следваща дата.
ПРОКУРОРЪТ (реплика):
Считам, че направените възражения от защитника на подсъдимата са неоснователни.
Същият твърди, че било допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като неговата подзащитна
не разбирала обвинението. Ако защитника беше достатъчно добре разбрал новата
редакция на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 НПК, щеше неминуемо да стигне до
извода, че там нашият законодател дефинитивно е определил що е то процесуално
съществено нарушение на ДФ, допуснато по отношение на обвиняемото лице или на пострадалото
лице. Такава дефиниция „не разбирам“ в закона не съществува.
В законът това са възражения от
субективен характер, какво разбира един човек, зависи от неговата интелигентност,
и дали разбира или не разбира, то е субективен характер, и то е непроверяемо
това твърдение, с доказателствените способи по реда и
начина на НПК и точно затова то е изключено от основанията за приемане, че е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Относно не получаването на
постановлението на СГП са направени бележки и искания по чл. 229 НПК. То стои в
делото месеци наред. При добро желание на защитата да изпълни прецизно
задълженията си, да се запознае с него. Това постановление е окончателно и не
подлежи на обжалване, както пише в закона, то не може да бъде обжалвано.
Не били призовани двама свидетели –
единия В., който е бивш съпруг на подсъдимата, ако не се лъжа. Той във фазата
на ДП са направени всички възможности по НПК той да бъде издирен, но не
успяхме. Как да го разпитаме? Ако обвиняемата искаше да съдейства на ДП, би
могла да посочи адреса му, за да бъде призован и разпитан.
Относно другото лице О. – неговите
показания са неотносими, доколкото защитата изтъкна, към
предмета на разследване в настоящото дирене. Нито едно доказателства няма
предварителна стойност, аз не възразявам, ако съда приеме и защитата даде
неговите данни къде може да бъде призован, да бъде разпитан.
Относно възражението за
видеозаписите. По делото няколко пъти е указано, че тези записи, които иска
защитата, са отдавна унищожени, така че, каквото и да прави прокуратурата не
бихме могли да ги приобщим като доказателства по делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ: Считам,
че на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правата
на обвиняемата.
С обвинителния акт се предявява
окончателното обвинение, поради което считам, че обвиняемата в ДП е заявила, че
не разбира обвинението и няма данни, че то не й е разяснено, още повече, че тя
се е явила със защитник в това производство и с това правата й не са нарушени.
На следващо място, в съответствия с
НПК при предявяването са направени възражения и доказателствени искания от
защитата. Обстоятелството, че СТП е отговорила на тези искания с отхвърлянето
им не означава, че процесуалните права на Д.З. са нарушени, тъй като това постановление
е връчено или не е, е ирелевантно
обстоятелство. Тези доказателствени искания в хода на днешното съдебно
заседание бяха направени от защитата. Основното възражение, което аз като повереник имам е, че централната фаза на процес е съдебната,
в нея се реализират възможностите и аз не виждам с какво правата на подсъдимата
са нарушени, след като тя може да реализира правата си в съдебната фаза.
По отношение на доказателственото
искане с разпит на св. О. С., считам, че не мога да взема становище, тъй като
той касае обвинението по пункт 2-ри и аз не мога да участвам в това обвинение
като повереник.
А по отношение за приобщаване на делото
видеозаписи несъществуващи, те са унищожени, няма как да се приобщи нещо, което
го няма. По аналогичен начин е поставен въпроса за искането за свидетеля В. Й.Г.,
който не е намерен на адреса.
Ако идеята е, че има сериозни
пропуски на ДП на защитата, то именно в съдебната фаза на наказателния процес,
те могат да бъдат отстранени.
ПРОКУРОРЪТ: Желая
да взема отношение по искането за изменение на мярката за неотклонение. Взетата
мярка за неотклонение спрямо подсъдимото
лице в досъдебна фаза, а именно 10 хил. лв. парична гаранция е неоснователно. Когато
разследващият орган и наблюдаващия прокурор са определяли вида и размера на мярка за неотклонение, те са изходили от
имущественото състояние, както е по закон, на обвиняемото лице. След като едно
лице чрез две брокерски къщи и лични, прави категорично изявление и намерение
да купи недвижим имот от 200-250 хил.евро, тъй като курсът лев-евро е фиксиран,
прави някъде около 500 хил. лв. считам, че напълно основателно органите на ДП
са определили правилно гаранцията, и се явява адекватна към високата степен на общественото
деяние, а именно заплаха за отвличане и следващото деяние.
Ако съда прецени би могъл да измени
мярката и вида, но според обвинението се явява адекватна и към момента.
ЗАЩИТАТА: Няма
да се възползвам от правото си на дуплика.
ПОДСЪДИМАТА:
Присъединявам се изцяло към становището на защитата си. Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ се
оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след
съвещание, и след като изслуша становището на страните и направените искания по
въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, намира, че делото
е подсъдно на СГС като първоинстанционен съд.
Не са налице основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство.
На досъдебното производство по мнение
на настоящия съдебен състав са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимата
и/или на защитника й, но по съображения, които се различават от изтъкнатите от адв. А..
Подсъдимата Д.С.З. е предадена на съд
за две престъпления – по чл. 213а, ал. 1 НК и по чл. 249, ал.4 вр. ал. 3 НК.
Внесеният в съда обвинителния акт не
отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК. В съдържанието на обвинителния
акт липсва описание на фактите, относими към начина на извършване на деянието,
което се твърди да осъществява състав на престъплението по чл. 249, ал. ал.4 вр. ал. 3 НК. С внесения в съда обвинителен акт се твърди,
че за времето от неустановена дата до 18.01.2018 г. З. е съхранявала информация
за съдържанието на платежни инструменти, на външен харддиск, съдържащ
видеозапис с общ обем на видеофайловете 130,3 ГБ или 209 часа постоянно видео
от скиминг/сканиращи устройства, неправомерно монтирани на АТМ устройство,
показващо процеса по въвеждане на ПИН номера от платежни картови инструменти на
клиенти, използвали скимирания банкомат. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния
акт, нито в диспозитива на същия, не са посочени индивидуализиращи белези за
платежните картови инструменти, за които се е съхранявала информацията, кои са
лицата титуляри на платежните инструменти, за чието съдържание подсъдимата е
съхранявала информация, респ. по какви причини държавното обвинение е приело,
че се касае за чужди такива.
За да е престъпно деянието по чл. 249,
ал. 4 НПК е необходимо съхранението на информацията за съдържанието на платежни
инструменти да е и противоправно. По тази причина е
важно да се изясни дали информацията, съдържаща се във видеозаписа, който се
твърди, че е съхраняван от З., изобщо касае платежни инструменти, при това
годни такива, кой е титулярят оправомощен да
разполага с тази информация, за да е ясно, че това не е обвиняемото лице или
лица, които доброволно са предоставили достъп до инкриминираната информация.
Или, нужно е да се посочи от СГП по
какви причини е прието, че съхраняването на инкриминираната информация за
платежни инструменти у обвиняемата, е противоправно. Липсват
твърдения дали информацията за платежните инструменти, за която се твърди, че обвиняемата
е пазела, съответства на тази за издадените от банката издател платежни
инструменти, доколкото само в тази хипотеза ще се касае изобщо за информация за
платежен инструмент.
Непосочването в обстоятелствената
част на ОА на факти и обстоятелства от посочената категория, респ. констатираната
неяснота досежно тези факти, съставлява винаги
основание с оглед ТР № 2/02 г. на ОСНК на ВКС за връщане на делото в
предходната му процесуална фаза. Настоящият случай е такъв, доколкото в обстоятелствената
част на ОА прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на предадените на
съд лица в него.
Допуснатите процесуални нарушения се
преценяват като съществени, тъй като нарушават правото на защита на предаденото
на съд лице да разбере в какво точно е обвинено. От друга страна не дават възможност
и на съда да прецени дали деянието, за което подсъдимата е обвинена е съставомерно или не, и изобщо налице ли са твърдения за
извършено престъпление.
Ето защо, посочените нарушения съставляват
основание за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му в предсъдебната процесуална фаза.
За пълнота съдът отбелязва, че
изтъкнатите от защитника съображения за допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, не се споделят.
На първо място, действително в
разпита на обвиняемата след предявяването на обвинението на 28.01.2020 г.
същата е заявила, че не разбира обвинението. Горното, обаче, се приема като
изявление, имащо единствено декларативен
характер, доколкото не е било посочено по какви причини обвинението не е било
разбрано и какви са били конкретните неясноти в него. Съдът приема, че
независимо от изявлението на обвиняемата по време на разпита й в това й
процесуално качество, същата е била представлявана от защитник, който не е
възразил срещу обвинението, поради което и правата й са били гарантирани в
достатъчна степен.
По отношение на второто основание,
изтъкнато от защитата, свързано с невръчване на постановлението на СГП, с което
представителят на държавното обвинение се е произнесъл по отправени искания за
събиране на доказателства.
Същото не съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените. Не са били нарушени правата на
обвиняемата, още по-малко това, свързано с организирането на защитата й. Въпросът
за относимите, допустими и необходими за събиране доказателства
винаги е предмет на обсъждане в
централната фаза на наказателното производство, а именно съдебната. Ето защо възможността
за събиране на защитни доказателства не е препятствана. Нещо повече, постановлението
на СГП се съдържа в кориците на делото. Подсъдимата на основание чл. 55 НПК разполага с правото да се запознава с материалите по
делото, да прави извлечения от тях, което право е приложимо за целия
наказателен процес, включително в неговата съдебна фаза. Следователно дори
такъв препис да не е бил връчен на подсъдимата, това не е препятствало
възможността й да се запознае с него. Тя съществува включително и към настоящия
момент.
Ето защо, дори да се приеме, че
подобно нарушение е било допуснато, същото не е неотстранимо в съдебната фаза
на наказателното производство, което от своя страна не налага връщане на делото
в предходен стадий.
Независимо от последното с оглед констатираните
служебно от съда съществени процесуални нарушения, които съставляват основание
за връщане на делото в предходната му процесуална фаза, настоящият състав
приема, че не са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание.
По-нататък, по въпросите, визирани в
чл. 248, ал. 1 НК, обстоятелството, че подс. З. има
упълномощен защитник, не налага назначаването на служебен такъв.
Не се налага разглеждане на делото
при закрити врата, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, не се
налага и назначаване на вещо лице, тълковник или
преводач, както и извършване на действия по разследването по делегация.
Съобразно тежестта на повдигнатите
обвинения съдебният състав, компетентен да разгледа делото на основание чл. 28,
ал. 1, т. 2 НПК, е един съдия и двама съдебни заседатели.
По отношение на направените искания
за събиране на доказателства съдът ще се
произнесе при разглеждане на делото във фазата на съдебното следствие.
По отношение на направеното искане за
изменение на мярка за неотклонение на подсъдимата, съдът намира същото за неоснователно.
В посока на този извод, съдът на първо място отчита тежестта на повдигнатите
обвинения спрямо подсъдимата Д.З.. Без да разполага с правомощия в рамките на
настоящото производство да коментира събрания по делото доказателствен
материал, неговата достоверност и категоричност, доколкото противното би
съставлявало основание за отвод на този съдебен състав от по-нататъшното
разглеждане на делото, съдът приема, че към настоящия етап са налице достатъчно
данни, подкрепящи обвинителната теза. До този момент не са събрани доказателства,
които да разколебават обвинението, такова каквото то е повдигнато от СГП. Към настоящия
момент не са представени доказателства, които да определят мярката като
обективно ненужна, и не са представени доказателства за наличие на нови обстоятелства,
които да налагат нейното изменение.
Изтъкнатите съображения, за
социалното положение изискващо промяна на мярката, са били налични и към
момента на първоначалното й вземане. Нещо повече, подсъдимата е в трудоспособна
възраст, като реализацията на доходи от трудова дейност би гарантирало
задоволяването на базисните социални нужди на нея и децата й.
При отчитане на съразмерността на
наложеното процесуално ограничение, съдът освен тежестта на повдигнатите
обвинения, отчита и размера на предмета на престъплението изнудване и обстоятелството,
че към пострадалите свидетели П. и А. е било отправено искане да се разпоредят
със сума, надвишаваща многократно критериите за особено големи размери. Не на последно място, съдът
отчита и характера на използваната заплаха, свързана с използване на насилие спрямо
малолетната им дъщеря, което обстоятелство завишава в значителна степен обществената
опасност на деянието.
С оглед всичко изложено, съдът счита
че актуалното процесуално ограничение е онова, което би гарантирало целите на
мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 НПК, а именно да се попречи на
предаденото на съд лице да извърши престъпление.
По отношение на аргументите за добросъвестно
процесуално поведение на подсъдимата съдът не може да не отчете обстоятелството,
че разпоредителното заседание по делото е било отлагано два пъти по причини, свързани
с отсъствието на подсъдимата. Действително по делото са били представени документи,
удостоверяващи причини от медицински характер за неявяването й, но в тях не е било
отразено изрично, че състоянието на З. не е позволявало участието й в съдебното
заседание.
Така мотивиран
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на подсъдимата
Д.С.З. за изменение на мярката й за неотклонение от „Гаранция в пари“ в размер
на 10 хил. лв. в по-лека такава.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 2762/20 г. по описа на СГС, НО, 9 състав.
ВРЪЩА делото
на СГП за отстраняване на посочените в мотивната част
на настоящото определение съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 и т.6 НПК
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на
глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен
в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: