Р Е Ш Е Н И Е
№ 312 13.10.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от
съдия Дарина Й.гражданско дело № 1031 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на Т.В.Б. с ЕГН **********
чрез адв. Стоянова - БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Жени Патева № 2 против И.В.Б. с ЕГН **********, представляван
от адв. Бузова и адв. Темелков, съд. адрес гр. Бургас, ул. Климент Охридски №
1, ет. 3, с която се иска прогласяване нищожност по, отношение на ½ идеална част, на сключения
договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 10, т. І,
регг. № 403, д. № 8/2019 г. от
22.02.2019 г. на нотариус Т. Петрова-Ганчева, по силата на който Е.Г.Б. продава
на сина си И.В.Б. следния недвижми имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.653.513.4.22 по КККР на гр. Бургас, адм. адрес ****, с предназначение:
жилище, апартамент № 94, с площ от 65, 83 кв. м., състоящ се от стая, дневна,
кухня, тоалетна и антре, ведно с избено помещение № 94 с площ от 3, 63 кв.
м. и 0, 795% ид. ч. от общите части на
сградата, при съседни имоти : на същия етаж – 07079.653.513.4.23 , под обекта –
07079.653.513.4.19, над обекта – няма, на следните основания, предявени при
условията на евентуалност: поради
противоречие с морала, поради липса на съгласие, поради привидност на договора
и поради липса на предписаната от закона форма.
Ищецът твърди, че страните са брат и сестра и са наследници на тяхната майка Е.Б., поч. 09.05.2019 г. Приживе, на 22.02.2019 г., майка им продала на ответника процесния недвижим имот. Договорът за покупко-продажба се оспорва като недействителен на първо място, поради противоречие с морала – чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, тъй като е сключен при значителна липса на еквивалентност на престациите. В тази връзка се излагат доводи, че имотът е бил продаден с продажна цена 9 700 лв. при данъчна оценка 34 565 лв., т.е. на цена три пъти по-ниска от данъчната оценка и се твърди, че синът не се е грижил за своята майка, която била с хронични заболявания. На второ място се счита, че сделката е нищожна поради липса на съгласие – чл. 26, ал.2, предл. второ ЗЗД, тъй като нотариалният акт не бил подписан лично от продавача. На следващо място се счита, че договорът е нищожен поради липсата на форма – чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД - поради нищожност на нотариалното удостоверяване, тъй като продавачът Е.Б. е страдала от глухота 80 % и при изповядване на сделката не е могла да чуе и разбере текста, който е бил прочетен от нотариуса в нарушение на правилата на чл. 583 ГПК. На четвърто място се твърди привидност на договора – чл. 26, ал.2, предл. последно ЗЗД, тъй като с договора се прикрива извършено дарение. Посочва, че страните не са имали намерение да сключват договор за продажба и да се обвързват с плащане, а целта е била синът да бъде надарен. Затова се иска прогласяване на нищожността на сделката поради нейната привидност, прикриваща дарение. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна.
По твърденията за нищожност поради противоречие с морала се излагат подробни съображения, че за да е налице сочения порок следва да има накърняване на добрите нрави с оглед защита на обществените отношения като цяло, а не на индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Неравностойността на престациите следва да толкова съществена, че на практика да е равнозначна на липса на престация. При това основание следва да се преценява не само и единствено насрещните престации, а следва да се тълкува и волята на страните, действителните им отношения, взаимовръзката им и целта на договора. По волята на страните продажната цена може и да е по-ниска от данъчната оценка предвид свободата на договаряне, а еквивалентността на престациите е част от договорната воля на страните. В случая е придобита само собствеността, тъй като майката е запазила правото си да ползва имота пожизнено. В нотариалния акт е изложено, че продавачът е получил продажната цена. Прехвърлителката не е имала тежки хронични заболявания, а единствено неинсулинозависим диабет и е починала от миокарден инфаркт, който не е резултат от хронично заболяване на сърцето. За майката са се грижили единствено синът и съпругата му, които дори се преместили в апартамента й за тази цел. Те предприели и всички разходи по лечението и когато майката си е счупила крака през 2013 г. и е била обездвижена. Майката никога не е била гледана от трето лице.
По иска за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие се възразява, че нотариусът се е уверил в самоличността на продавача, проверил е собствеността върху имота, прочел е акта, след което страните са изписали имената си и са се подписали. Поради това се счита, че не е налице такъв порок и сделката е изповядана в съответствие със закона.
По отношение на твърденията за нищожност поради пороци във формата се посочва, че продавачът Е.Б. е имала намален слух, но не до степен да не чува и разбира какво се говори. Корекцията на слуха посредством предписан и ползван от нея слухов апарат е давала възможност на същата да участва в нотариалното производство, като нотариусът се е уверил във възможността й да чува и възприема казаното. Затова се оспорват всички доводи свързани с нарушения на чл. 576 вр.чл.583 ГПК при изповядване на сделката.
По последния иск се възразява, че съгласно съдебната практика заплащането на цената не е част от обстоятелствата, които да установяват симулативност на това основание. Заплащането на цената рефлектира върху изпълнението на договора, но не и върху неговата валидност. Независимо от това се възразява, че страните са искали да сключат договор за продажба. Твърди се, че липсата на намерение да се заплати цената се опровергава от изложеното в нотариалния акт, според който сумата е изплатена.
Предявените искове при условията на евентуалност са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – липса на съгласие, чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД – порок във формата, чл. 26, ал. 2, предл. последно - привидност.
Съдът приема, че е сезиран с евентуално съединени искове единствено по отношение на 1/2 идеална част от имота, в какъвто обем са и наследствените права на ищцата, независимо от направеното уточнение с молба от 09.10.2019 г. по гр.д.№7875/2019 г. на БРС. В доклада на съда изготвен по реда на чл. 140 ГПК, който е обявен за окончателен с определение от 02.27.2020 г., очертаният спор касае ½ идеална част от имота. Доколкото страните не са направили възражения в тази връзка и са организирали своята защита по така докладваните претенции, настоящият състав приема, че не се налага произнасяне извън посочената ½ ид.част.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че страните са брат и сестра и единствени наследници на покойната им майка Е.Г.Б., починала на 09.05.2019 г.
Безспорно между страните е и сключването на договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 10, т. І, рег. № 403, д. № 8/2019 г. от 22.02.2019 г. на нотариус Т. Петрова-Ганчева, по силата на който приживе Е.Г.Б. продава на ответника И.В.Б. своя недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.513.4.22 по КККР на гр. Бургас, с адрес ****, с площ от 65, 83 кв. м.
Съгласно трайно установената съдебна практика при предявени при условията на евентуалност претенции за нищожност съдът следва да разгледа същите в поредността установена в чл. 26 ЗЗД, съобразно тежестта на порока. Затова, по по първия от евентуално съединените искове за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът приема следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTК, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. В случая е изведено като нарушение на добрите нрави съществуването на нееквивалентност на престациитет по договора за покупко-продажба, от което се прави заключение за нищожност на сделката, поради нарушаване на основния принцип на отношенията между договарящите. В тази връзка по делото е прието основно и допълнително заключение на вещото лице С.Р., от което се установява, че средната пазарна стойност на поцесния обект към м. февруари 2019 г. е 58600 лева. Видно от нотариалния акт продажната цена е в размер на 9700 лв., при данъчна оценка за недвижимия имот от 34565.30 лв. Със сключения договор продавачът Е.Б. е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху обекта. Затова с приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза е дадена стойност на продавания апартамент при съобразяване с учреденото право на ползване, като вещото лице е посочило сумата от 45942 лв. Уточнила е, че за определяне на цена на правото на ползване е приложила методиката на оценяване приложима за местни данъци и такси. Съдът кредитира заключенията на в.л.Р., като счита същите за пълни и обосновани. Като релевантна за спора следва да бъде съобразена цената на имота определен от вещото лице при отчитане на учреденото право на ползване, а именно сумата от 45942лв., като от съда се отчита и факта, че пазарна стойност на такъв имот не може да бъде определен по сравнителния метод, поради липса на значително предлагане за продажба на пазара на имоти със запазено право на ползване. При съпоставяне на определената цена от експерта, с уговорената цена между страните от 9700 лв., се наблюдава несъразмерност, като продажната цена е близо пет пъти по-ниска. Действително липсата на еквивалентност на разменените престации по двустранен договор може да доведе до извод за надхвърляне пределите за нравствена допустимост, в случай, че несъразмерността е значителна, при съобразяване със специфичните особености на конкретното договаряне и преследваната от страните цел. В настоящия случай обаче съдът отчита, че се касае за сделка между много близки родственици – майка и син – като прехвърлителят запазва правото на ползване върху обекта. Това обосновава допустим от правото интерес за продавача да прехвърли собствеността на цена под обичайната за пазара. Независимо от съществуващия в случая дисбаланс съдът приема, че същият не води до накърняване на добрите нрави, доколкото няма за последица нарушаване на възприети от обществото морални и етични норми, което от своя страна да прави недопустимо така сключения договор да породи своите правни последици. По делото са разпитани две групи свидетели по отношение на здравословното състояние и полаганите грижи за починалата Е.Б. - свид. К.Й., свид. Й.Д., свид. А.К. и свид. Д.М.. Всички те са безпротиворечиви и несъмнено установяват, че и двете страни в процеса са полагали грижи за своята майка според възможностите си, респ. че Е.Б. е поддържала постоянна и близка връзка и с двете си деца. Дори да може да се заключи, че едната страна по договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не обосновава при всички случаи нищожност на сключения договор поради противоречие с добрите нрави. На следващо място, възражението на ответника за това, че цената не е реално платена от купувача, от една страна касае вътрешните отношения между договарящите страни, а от друга страна е недоказано. Нотариалният акт съдържа изявлението на страните, че сумата е изплатена изцяло преди изповядването на сделката. В тази част документът е частен, но има материална доказателствена сила срещу продавача, защото е подписан от него. По направеното оспорване на подписа на Е.Б. са допуснати и приети заключенията на вещите лица Х.Д. /основно заключение/ и К.М. /допълнително заключение/, от които се установява несъмнено, че подписите положени за продавача под договора за покупко-продажба принадлежат на лицето, сочено като техен автор. Съдът възприема заключенията като непротиворечиви, обективни и обосновани, поради което намира, че документът установява надлежно плащането на продажната цена.
С оглед изложеното първият от предявените искове за нищожност се явява неоснователен, което налага разглеждане на останалите евентуално заявени искове.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД – липса на съгласие.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие", например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега и др. подобни. В настоящия случай се твърди, че договорът за покупко-продажба не е подписан от продавача. С приетите основно и допълнително заключение по допусната съдебно-графологическа експертиза несъмнено е установено по делото, че продавачът Е.Б. е положила подписа си и изписала собственоръчно имената си при изповядването на сделката във формата на нотариален акт № 10, т. І, рег. № 403, д. № 8/2019 г. от 22.02.2019 г. на нотариус Т. Петрова-Ганчева. Това е достатъчно основание съдът да приеме иска за недоказан и да отхвърли същия.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД – порок във формата.
Нотариалната форма за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за действителност. Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат съществено значение за действителността на самата сделка. Ако те не отговарят на изискванията за валидност в случаите по чл. 576 ГПК, нищожен е не само нотариалния акт, нищожна е и сделката /в този смисъл в решение № 485/11.12.2012 г. по гр. д № 1404/2011 ІV г. о и реш. № 143/2012 по гр. д № 5604/2011 г., І. г. о на ВКС/. Твърденията на ищеца са за наличие на порок при прочитането на нотариалния акт, доколкото продавачът Е.Б. е страдала от глухота, която е лишила лицето от възможността да се запознае с документа. За установяването на съществения за спора факт относно увреждането на слуха на продавача са приети основно и допълнително заключение по допуснатите съдебно-медициски експертизи.
От заключението на вещото лице д-р Р.Е. се установява, че съобразно представената медицинска документация, в частност аудиометрични изследвания, намалението на слуха на Е.Б. е от невросензорен тип и е с прогресиращ характер. Последното изследване е направено през 2017 г., което установява намаление на слуха и според вещото лице е изразено до степен на практическа глухота, което вероятно е дало повод за извършеното слухопротезиране. Предвид прогресиращия характер на заболяването вещото лице е посочил, че към момента на сделката през м.02.2019 г. вероятно слухът е бил със същия дефицит или дори по-тежък и лицето не е могло да чуе прочетения нотариален акт. В съдебно заседание е уточнил, че с тази степен на увреждане лицето би могло да говори по телефона, ако звукът е увеличен. Във връзка с направеното оспорване на заключението са ангажирани доказателства за извършеното слухопротезиране с апарат модел Oticon К-50 и е прието заключението на вещото лице д-р А.А. – специалист по носни, устни и гърлени болести, който посочва, че използваният от починалата Б. слухов апарат дава възможност за усилване до 90 dB и би могъл да компенсира увреждането на слуха, като позволява тя да чува и участва във воден разговор, включително да възприеме прочетен текст. При такова звукоприемно намаление, от каквото е страдала Е.Б., този апарат е бил един от най-подходящите. За да изпълнява в пълнота своите функции апаратът следва да е поддържан добре, със заредени батерии и в изправност. В съдебно заседание експертът е уточнил, че в неговата специалност е предписването на слухов апарат за протезиране, но не и посочване на конкретна марка или модел. Специалистът издава протокол, с който разрешава изписването на слухов апарат и е запознат с възможностите на отделните марки и модели. С конкретните апарати обаче се занимават частни дружества, като целта на това разделение е избягване на неправомерни практики.
От показанията на свидетелите се установява, че Е.Б. е ползвала закупения й апарат за слухопротезиране. Свид. К.Й. посочва, че е носила слухов апарат, но въпреки това недочувала, често се налагало да повтаря казаното. Когато чуе какво й се казва го разбира, но се налага да я питат по един-два пъти. Уточнява, че ищцата почти всяка вечер говорила по телефона с майка си. Свидетелят Й.Д., която се грижила за починалата в периода м-09-м.12.2018г. по поръчка на нейната дъщеря, посочва, че Е.е носила слухов апарат и с него е чувала. Имала е телефон и редовно е разговаряла по него, гледала е телевизия и се интересувала от различни неща. Двете деца се грижили за нея, като И. е бил физически по-близо, докато Д.е живеела в Англия и е изпращала средства, говорила по телефона с майка си. Имали са много добра връзка, докато не се получил някакъв конфликт по коледа през 2018г. За слуховия апарат не е чувала оплаквания от Елена. Тя си го поддържала, почиствала и го носила редовно. Обслужвала се сама в домакинството. Свидетелят А.К., също посочва, че Е.е имала слухов апарат, с който е чувала добре и е носила постоянно. Използвала телефона редовно, а телевизорът е бил постоянно включен, гледала е и коментирала новините. Свидетелят също посочва, че физически за нея се грижил И., а финансово – Дора, като отношенията им са били доста добри. Свидетелят Д.М. посочва, че Е.е имала слухов апарат, но и с него е чувала трудно, защото се запушвал и трябвало да се почиства. При повторение, един-два пъти, успявали да се разберат. Посочва, че Д.е разговаряла с майка си по телефона.
При така установените факти, съдът приема, че прехвърлителят Е.Б. е имала увреда на слуха, която е налагала извършеното слухопротезиране, посредством което е имала възможност да участва в нотариалното производство и да възприеме прочетения от нотариуса акт. Следва да бъдат кредитирани заключенията на вещите лица в отделни части, като от в.л. Е. се установява степента на увреждане на лицето, а от заключението на в.л. А. се доказва възможността за значително подобряване на слуха посредством ползвания от нея слухов апарат. Това становище е подкрепено от свидетелските показания, които не съдържат съществени разминавания по отношение на възможностите на Е.Б. да общува. Затрудненията и повторенията, за които сочат свид. М.и свид. Й.могат да бъдат преодоляни при правилна работа и поддръжка на слуховия апарат. По делото няма никакви доказателства, които да навеждат на извода, че в деня на сделката продавачът Б. е имала каквито и да е проблеми с ползвания от нея апарат за слухопротезиране. Напротив, по делото е разпитана като свидетел и нотариус Т. Петрова-Ганчева, която посочва, че се е уверила във възможността на лицата да я чуват преди изповядване на сделката, като е провела разговор с тях. Помощник нотариусът е напътвал страните при попълване на необходимите декларации, които също са подписани от лицата. Това дава допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че продавачът е възприел прочетения от нотариуса акт и е подписал същия, без да са налице нарушения на нотариалното производство и необходимост от прилагане на правилата по чл. 583 ГПК, отнасящи се за глухи и неми лица.
За пълнота следва да се посочи, че останалите съпътстващи заболявания на лицето, за които са представени писмени доказателства – хипертония и диабет тип II, не установяват физическа невъзможност на продавача да се яви пред нотариуса и да участва в производството. Независимо дали лично е получила издадените скица и данъчна оценка за обекта или е била представлявана от нейния син, като пълномощник пред съответните институции, това не води до порок на сделката. Както и свидетелят М.е посочила, за извършването на административни дейности Е.Б. е имала нужда от помощ. Това обаче не означава, че не е участвала в процеса по снабдяване с документите и изповядване на сделката.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая не е налице нищожно нотариално удостоверяване, което да опорочи изискването за форма съгласно чл. 18 ЗЗД и съответно да доведе но нищожност на сделката поради това, че при оформянето на договора не са спазени правилата на чл.576 вр.чл.583 ГПК. Затова искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и да се пристъпи към разглеждане на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. последно – привидност.
По последния от заявените искове, съдът намира следното:
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори, като привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани от сключената сделка. Когато волята на страните по съглашението е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна, но и в двата случая явната сделка е нищожна. В настоящия случай се твърди наличието на относителна симулация - че със сключения във формата на нотариален акт договор за покупко-продажба се прикрива дарение от родителя Е.Б. в полза на нейния син И.Б..
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, за да е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. В настоящия случай е допустимо събиране на гласни доказателства за установяване на твърденията за симулация, тъй като ищцата е наследник по закон на праводателя по сделката, която е насочена срещу нея. Това следва от установеното в чл. 165, ал. 2 ГПК изключение от принципа за недопустимост на свидетелски показания без представяне на писмени доказателства. От показанията на свидетелите обаче не се установява различно от изразеното в писмения договор. Въпреки положените усилия и попълването на делото с многоброен доказателствен материал, не могат да бъдат издирени и установени мотивите на продавача по сделката, да прехвърли собствеността на едно от своите деца, нито пък желание да сключи друг вид сделка, различен от изповяданата покупко-продажба. Свидетелите посочват за влошени отношения между майката и дъщерята по време на коледните празници на 2018 г., без да се установява конкретен повод за това. Според показанията на свид. К., след като се скарали с Д., тогава Е.е споменавала, че иска да прехвърли апартамента на И.. Свидетелят М.заявява, че преди години Е.е искала да прехвърли жилището на дъщеря си Дора, но тя отказала, за да не се кара с брат си. Тези доказателства обаче са недостатъчни за установяване на твърденията за привидност на сделката. Също така без значение за спора са извършваните в годините ремонтни работи в имота, поради което не следва да бъдат обсъждани събраните в тази насока доказателства.
По изложените по-горе съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на сумата от 1750 лв. - направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съобразно представения списък.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.В.Б. с ЕГН **********, против И.В.Б. с ЕГН **********,***, с която се иска прогласяване нищожност по отношение на ½ идеална част, на сключения договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 10, т. І, рег. № 403, д. № 8/2019 г. от 22.02.2019 г. на нотариус Т. Петрова-Ганчева, по силата на който Е.Г.Б. продава на сина си И.В.Б. следния недвижми имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.513.4.22 по КККР на гр. Бургас, адм. Адрес****, с предназначение: жилище, апартамент № 94, с площ от 65, 83 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня, тоалетна и антре, ведно с избено помещение № 94 с площ от 3, 63 кв. м. и 0, 795% ид. ч. от общите части на сградата, при съседни имоти : на същия етаж – 07079.653.513.4.23, под обекта – 07079.653.513.4.19, над обекта – няма, на следните основания, предявени при условията на евентуалност: чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД – поради порок във формата, чл. 26, ал. 2, предл. последно – поради привидност, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.В.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.В.Б., с ЕГН **********,*** – адв. Темелков, сумата от 1750 лв. (хиляда седемстотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: