№ 1324
гр. Варна, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110114070 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Е. М. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. "В.В.", бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, чрез
процесуалния й представител – адв. П. Т., срещу Община Варна, БУЛСТАТ
******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк” № 43, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 12000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и
страдания от причинени травматични увреждания, настъпили в резултат от
попадането на 27.05.2023 г. на крака й в дупка на пешеходна пътека,
пресичайки същата между ул. „Генерал Колев“ № 47 и № 45 в гр. Варна,
поради неосигуряване на безопасно, бързо и сигурно придвижване на
пешеходците по пътните съоръжения, стопанисвани от Община Варна, които
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, трайно затруднение в движението на лявата ръка, респективно
емоционални и психологически последици вследствие на контузия на главата,
счупване на носни кости, луксация на лява лакътна става, травматични отоци,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 30.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата 644.84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
27.05.2023 г. до 25.10.2023 г.
В исковата си молба ищцата Е.М.И. твърди, че на 27.05.2023 г. към 16
ч., вървяла от ул. „Братя Миладинови“ в посока сладкарница „Неделя“,
находяща се на ул. „Генерал Колев“ № 47, като пресичайки пешеходната
пътека на ул. „Генерал Колев“ № 47 и № 45, придружавана от своя близка,
кракът й внезапно пропаднал в дупка на пътя, поради което загубила
1
равновесие и паднала. Сочи, че не успяла да види дупката, доколкото била
пълна с вода в резултат на проливния дъжд. Не успяла да се изправи след
падането, като случайни минувачи я видели и се обадили на тел. 112 и
извикали Спешна помощ, доколкото състоянието на пострадалата видимо не
било добро. След извършен преглед на ищцата от пристигналия на мястото
екип от медици на Спешна помощ се наложило транспортирането й до МБАЛ
„Св. Анна - Мария“ за извършване на допълнителни прегледи. Установено
било, че пострадалата е с травма на лицето, лявата лакътна става, имала
епистаксис, а подвижността от лакътната става била ограничена, както и
фрактура на носните кости. С оглед получената луксация на лявата лакътна
става на ищцата и придружаващите я болка, оток, деформация и
невъзможност за извършване на активни движения, била извършена
репозиция под местна анестезия и била поставена гипсова имобилизация за
период от три седмици. След извършен преглед от съдебен медик на
30.05.2023 г. на ищцата било издадено съдебно медицинско удостоверение, в
което било посочено, че се касае за контузия на главата, счупване на носни
кости, луксация /изкълчване/ на лява лакътна става, травматични отоци,
кръвонасядания и ожулвания в посочените части. Описано е, че луксацията на
лакътната става е обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца, като травматичните
увреждания предполагат временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Изложено е в исковата молба, че след свалянето на гипсовата
имобилизация на ищцата на 19.06.2023 г. в амбулаторния лист, издаден при
извършения преглед на посочената дата, е отразено, че се назначава терапия с
аркамед гел, фиброзиме, флебодия, физиотерапия и рехабилитация.
Твърди се от ищцата, че страда от карцином на дясна млечна жлеза, в
резултат на което са премахнати множество лимфни възли от тази зона,
поради което и дясната й ръка не може да функционира в пълен обем и
движението й е ограничено, независимо от ежегодно провежданите
физиотерапевтични процедури. Сочи, че инцидентът се отразил негативно на
самочувствието и увереността й, доколкото към онзи момент не можела да се
грижи сама за себе си, предвид това, че едната й ръка била гипсирана, а
другата – трудно подвижна. Наложило се грижите за нея да бъдат поети от
нейни близки, като дори снаха й излязла в неплатен отпуск за периода от
29.05.2023 г. до 16.06.2023 г., за да я обгрижва. След инцидента ищцата
плачела, защото чувствала, че е в тежест на семейството си и вече не е
функциониращ човек, което довело до занижаване на самочувствието и
увереността й.
Изложено е, че макар и пенсионер, ищцата упражнявала дейност като
счетоводител, поради което и към датата на инцидента имала служебни
ангажименти, които обаче, предвид случилото се, не успяла да довърши и се
наложило ангажирането на други лица за това, което от своя страна
допълнително я разтревожило и стресирало. Сочи, че към настоящия момент
е преустановила дейността си, доколкото ограниченията в движенията на
двете й ръце затрудняват работата й на компютър.
Пострадалата споделя, че към настоящия момент все още изпитва страх
да излиза извън дома си сама да не би злополуката да се повтори отново.
Сочи, че продължава да изпитва болки в лявата ръка дори без я натоварва.
Счита, че предвид възрастта си и съпътстващото й заболяване пълното й
възстановяване е невъзможно въпреки множеството медицински
интервенции и продължаващата физиотерапия на ръцете.
2
Намира, че доколкото ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществява от общините на основание чл. 31 ЗП и предвид задължението
на ответника по смисъла на чл. 167, ал. 1 ЗДвП да сигнализира незабавно за
препятствията по пътя и своевременното им отстраняване, то насрещната
страна носи отговорност за действията, респективно бездействията на лицата,
на които е възложила осъществяването на дейността по поддържане на
инфраструктурата. Предвид изложеното моли за уважаване на така
предявените претенции и присъждане на съдебно-деловодни разноски в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника Община Варна, чрез
процесуалния му представител – гл. юрк. Д.К., е постъпил отговор на
исковата молба. Оспорва се изложената от ищцата фактическа обстановка,
доколкото счита, че не може да бъде установено дали инцидентът е в резултат
на спъване в дупка или стъпване накриво поради невнимание на ищцата.
Твърди, че по делото не е доказано причинената вреда да е в резултат от
виновно противоправно поведение от ответника или на лица, на които е
възложено извършването на негови задължения. Намира, че недоказани се
явяват твърденията на ищцата за интензитета на претърпените от нея болки и
страдания, както и тяхната продължителност и възстановителния й период.
По изложените съображения моли за отхвърляне на заявените искове, като в
евентуалност моли претендираното обезщетение да бъде намалено като
прекомерно и неоснователно завишено. В тази връзка отбеляза, че то следва в
най-пълна степен да възмезди увреденото лице в съответствие с характера и
степента на уврежданията, без обаче да става източник на неоснователно
обогатяване. Моли за присъждане на разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
ищцата се представлява от П. Т., която заявява, че поддържа предявените
искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от юрк. Л.Г., която поддържа
становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да
бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност моли размерът на
претендираното обезщетение да бъде намален значително поради
прекомерност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на така предявеният иск ищцата при условията на
пълно и главно доказване в процеса следва да установи, че на посочената дата
– 27.05.2023 г. е настъпил процесният инцидент – пресичайки пешеходната
пътека на ул. „Генерал Колев“ № 47 и № 45 в гр. Варна, кракът й внезапно е
попаднал в дупка на пътя, в резултат на който са настъпили твърдените
травматични увреждания на нейното здраве, причинили й съответните болки
и страдания в претендирания размер; наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат; че претърпените от нея
неимуществени вреди са причинени в резултат от бездействието на
служители на ответника – неизпълнение на задълженията за поддържане на
3
инфраструктурата.
От представените с исковата молба медицински документи и по-
специално медицинско удостоверение № 569/2023 г., както и от приетото без
възражение от страните заключение на вещото лице Р. М. по допуснатата в
производството СМЕ, се установява, че в резултат на настъпилия на
27.05.2023 г. инцидент /падане/ ищцата е получила следните травматични
увреждания: контузия на главата със счупване, без разместване на носни
кости; изкълчване на лява лакетна става; ожулване на носа и дясното коляно.
Съгласно експертизата, механизмът на настъпване на събитието е удар в
твърд тъп предмет, какъвто може да бъде пътната настилка. При травмата на
лявата лакетна става е имало и усукване в областта на ставата. Налице е
причинно-следствена връзка между падането и получените травматични
увреждания. Изкълчването на лявата лакетна става е обусловило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни.
Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Изкълчената лакетна става е наместена и
обездвижена с гипсова превръзка на 19.06.2023 г. След свалянето на гипса
ищцата е провела рехабилитация. Периодът на възстановяване е около 5-6
месеца. Счупването на носните кости е без разместване, поради което не се е
наложило специализирано лечение.
При извършения медицински преглед на ищцата вещото лице е
установило следното: Жена на 74 години, в добро общо състояние,
ориентирана и адекватна, походка нормална без помощни средства. Лява
лакетна област без видими деформации. Движенията в ставата са: пълна
флексия и ограничена екстизия – 20 гр. в сравнение с дясната лакетна става,
която е в границите на нормата за възрастта. Няма лицева асиметрия.
В заключението се посочва още, че ищцата има определена трайна
загуба на трудоспособност – 80 % поради онкологично заболяване.
Изкълчената лява лакетна става определя временна загуба на
трудоспособност – до възстановяване на движенията в лакетната става.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите Д.С.Н. /племенница на ищцата/ и С. И. И. /снаха на
ищцата/, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК.
Съгласно показанията на свидетелката Н., същата е била заедно с леля
си Е. И. на 27.05.2023 г. Имали тържество в църквата „Света Петка“ и след
тържеството решили да отидат да се почерпят в намиращата се в близост
сладкарница „Неделя“. Трябвало да пресекат една улица, за да стигнат до
заведението. Двете тръгнали да пресичат на пешеходната пътека, при което
усетила как ищцата се отскубнала от ръката й и паднала челно по лице на
асфалта. Седели там около 10-15 минути, тъй като, предвид тежестта на
ищцата, свидетелката не могла да я вдигне. Още повече, че пазела и дясната й
ръка, тъй като преди това имала онкологична операция. Крещейки, извикала
съпруга си и брат й, които били в сладкарницата и ги чакали, за да й
помогнат. Непознати хора – момче и момиче също им се притекли на помощ
и се обадили на Бърза помощ. Изчакали да дойде линейката, като тя се качила
заедно с леля си в линейката. В Спешното дошъл синът на ищцата, който след
това поел грижите за нея. Обяснява, че при удара леля й имала видими
увреждания – рана на носа, която кървяла. Казала, че много я боли ръката.
Кракът й се подул. Имала и други натъртвания, охлузвания, но по-големите
травми били ръката и носа й. По-късно се установило, че носът й е счупен, а
4
ръката й била гипсирана. Посочва, че дупката, в която ищцата се спънала не е
била видима за тях. Тя не била на самата пешеходна пътека, а в асфалта, като
преди това било валяло дъжд и имало вода, което я правело още по-невидима.
След това отишла пак да я види тази дупка, да я снима, защото имало и кръв
около дупката.
Съгласно показанията на свидетелката И., същата знае, че миналата
година свекърва й претърпяла травма. Това се случило ден преди рождения й
ден. Пресичайки една пешеходна пътека, кракът й е влязъл в дупка и паднала.
След това имала много травми по лицето, на носа, окото й било подуто,
цялата й лява ръка била гипсирана. Трудно се обслужвала сама, при което
обяснява, че изцяло се била пренесла да живее при нея, тъй като дори за най-
елементарни неща – да си сипе чаша вода, да се изкъпе, да яде, имала нужда
от чужда помощ. Посочва, че ищцата има карценом на дясната гърда,
претърпяла е операция, при която са премахнати доста лимфни възли, поради
което не е могла да използва пълноценно и дясната си ръка. Свекърва й била
стресирана от това, че един чужд за нея човек трябва да се грижи за нея, да я
къпе. Като цяло психически не била добре. Докато била с гипса, свидетелката
през цялото време била при ищцата, като и след това продължила в рамките
на около месец да я посещава ежедневно, най-малкото, за да й пазарува. Като
махнали гипса ръката й била много синя. Започнала да ходи на
рехабилитация, след което малко по малко започнала да се справя сама.
Обяснява, че тъй като била счетоводител, била стресирана, че няма да успее
да спази сроковете за подаване на ДДС на фирмата, която обслужва
счетоводно. Вдигнала кръвно от притеснение, че ще изтърве сроковете, че ще
има глоби. Според свидетелката, към днешна дата свекърва й не е напълно
възстановена. Ръката й продължава да се подува. Движението на самата ръка
е много трудно, като почти не може да се обърне назад. Кракът й също е
подут. Продължава да ходи на гимнастика, като с оглед онкологичното й
заболяване не може да прави физиотерапия или масажи. След случилото се
ищцата се притеснява много, че може да се спъне някъде и да падне отново,
че нещо ще й се случи.
По делото са приети като доказателства и представените в съдебно
заседание амбулаторни листи, издадени след завеждане на исковата молба в
съда, отразяващи обективното здравословно състояние на ищцата.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът намира, че в случая може да бъде направен обоснован извод,
че са установени всички материални предпоставки за ангажиране на
обезпечително-гаранционната отговорност на общината, съответно за
основателност на така предявения иск.
Константната практика на ВКС на Република България сочи, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно-обезпечителна, но за
да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на
което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите
са настъпили. Тази отговорност също така е за чужди противоправни
действия и възниква, когато има вреди. Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е
налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на
което е възложено извършването на определена работа. Тоест, винаги когато
ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника,
той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното
5
действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите
вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите.
Вината се предполага до доказване на противното и обратното доказване е в
тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с
всички доказателствени средства следва да установи увреждащото деяние,
вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.
В настоящия случай съдът приема, че е безспорно установено
наличието на противоправно поведение /бездействие/ от страна на Община -
Варна, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
поддръжка на общинските улици в град Варна в състояние, непораждащо
опасност за участниците в движението, които задължения произтичат от
разпоредбите на пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 от Закона за пътищата. Според цитираните норми, общинските
пътища, улици, булеварди са общинска собственост и се поддържат и
ремонтират от съответните общини. Обстоятелствата къде и по какъв начин е
настъпило увреждането са недвусмислени – на улица „Генерал Колев“ № 45-
47, в гр. Варна, при пресичане на пешеходната пътека преди находящата се
отсреща сладкарница „Неделя“. Налице е причинна връзка между настъпване
на произшествието и противоправното поведение на общинските власти, на
които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните по-горе разпоредби от ЗП. Съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства налага извода, че злополуката е
настъпила заради наличието на пропадане /дупка/ в асфалтовата част на
процесния пътен участък.
Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия
за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки
конкретен случай.
В тази връзка е и основният спорен момент в производството, а именно
какъв следва да е размерът на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат на инцидента от 27.05.2023 г.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпилото
увреждане на здравето на ищцата – контузия на главата със счупване без
разместване на носни кости /счупване на носа/, изкълчване на лява лакетна
става, ожулване на носа и дясното коляно, като изкълчването на лявата
лакетна става е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за повече от 30 дни, а останалите травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
необходимия период за възстановяване – около 5-6 месеца за най-сериозната
травма; възрастта на пострадалата /74 г. без 1 ден към момента на настъпване
на инцидента/; проведеното лечение чрез наместване на изкълчената лакетна
става и обездвижването й с гипсова превръзка /няма данни да е било нужно
оперативно лечение/; фактът, че и към настоящия момент са ограничени
движенията й в лявата лакетна става /ограничена екстизия/; интензитетът на
претърпените болки и страдания, съобразявайки и наличното онкологично
заболяване на ищцата; съответно отчитайки негативното отражение на
инцидента върху психиката и личния живот на пострадалата – чувството на
6
неудобство да разчита на близките си, които са я обслужвали в периода на
възстановяване /предимно грижите за нея е полагала снаха й/, понижено
самочувствие, ограничените й социални контакти, невъзможността да
изпълнява трудовите си задължения във връзка със счетоводно обслужване на
фирми, страхът да не се повтори отново падането, съдът приема, че
справедливото обезщетение за причинените на Е. М. И. неимуществени вреди
следва да бъде определен в размер на 12000 лв., какъвто именно е и размерът
на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.10.2023 г. до окончателното му
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане /какъвто е и настоящият случай/ длъжникът се смята
в забава и без покана, тоест забавата настъпва от момента на увреждането –
27.05.2023 г. В този смисъл предявеният иск е доказан в своето основание.
Конкретният размер на обезщетението за забава съдът изчисли с
помощта на програмния продукт Апис Финанси – „Изчисляване на законна
лихва в лева“. За периода 27.05.2023 г. – 25.10.2023 г. дължимата лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 12000 лв.
възлиза на сумата 644.91 лв. Претенцията е за сумата 644.84 лв., поради което
същата следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищцата:
Ищцата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива в общ размер от 880 лв., както следва: държавна такса –
530 лв. и депозит вещо лице – 350 лв., която сума следва да бъде присъдена в
полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В производството ищцата е представлявана от адв. П. Т.. Изрично в
представения договор за правна защита и съдействие от 30.10.2023 г. е
посочено, че адвокатската помощ се оказва безплатно, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, предвид обстоятелството, че Е. М. И. се явява „материално
затруднено лице“ по смисъла на цитираната разпоредба. Минималното
възнаграждение, дължимо в производството, изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1538.04 лв. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска защита и
съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Възражението за прекомерност, направено от страна на процесуалния
представител на ответната община, съдът намира за частично основателно до
определения от съда минимален размер на възнаграждението
/претендираното е в размер на 1600 лв./. Предвид посоченото, съдът приема,
че сумата 1538.04 лв., представляваща дължимото адвокатско
възнаграждение, следва да бъде присъдена в полза на адв. Т., на основание чл.
38, ал. 2 ЗА.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, да заплати на Е.
М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. "В.В.", бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**, сумата 12000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и
страдания от причинени травматични увреждания, настъпили в резултат от
попадането на 27.05.2023 г. на крака й в дупка на пешеходна пътека,
пресичайки същата между ул. „Генерал Колев“ № 47 и № 45 в гр. Варна,
поради неосигуряване на безопасно, бързо и сигурно придвижване на
пешеходците по пътните съоръжения, стопанисвани от Община Варна, които
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, трайно затруднение в движението на лявата ръка, респективно
емоционални и психологически последици вследствие на контузия на главата,
счупване на носни кости, луксация на лява лакътна става, травматични отоци,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 30.10.2023 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 644.84
лв. /шестстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 27.05.2023 г. – 25.10.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, да заплати на Е.
М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. "В.В.", бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**, сумата 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, да заплати на адв.
П. Т. Т., Адвокатска колегия – гр. Варна, с личен № **********, със съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Баба Рада” № 20-22, ет. 1, офис 1, сумата 1538.04 лв.
/хиляда петстотин тридесет и осем лева и четири стотинки/ ,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и
съдействие на ищцата Е. М. И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8