№ 2670
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505740 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №3277 от 02.03.2023г., постановено по гр.дело №40492/2022г. по
описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, е отхвърлен предявения от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, срещу ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.411 КЗ за заплащане на сумата
1713.26 лв., главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с
ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, назована "щета
№**********/16.02.2021г.", ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
27.07.2022г. до окончателното й изплащане. С решението е осъден
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, да заплати на
ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 190.00 лв., съдебни разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, чрез пълномощник юрисконсулт Кристина
Никовска, с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло
решение №3277 от 02.03.2023г., постановено по гр.дело №40492/2022г. по описа на
СРС, І Г.О., 50-ти състав, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно
основание чл.411, ал.1 КЗ, както и в частта на възложените в тежест разноски.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по
делото доказателства, което е довело до обосноваване на погрешен правен извод за
1
неоснователност на предявения иск и съответно до постановяване на
незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на производството
пред първата инстанция от анализа на приетите по делото доказателства – свидетелски
показания, писмени доказателства и съдебно-автотехническа експертиза, се
установява виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка
"Дачия", модел "Докер", с рег.№А****МТ, изразяващо се в това, че същият е нарушил
правилата за движение по пътищата като не е спрял на задължителен пътен знак Б2 –
"Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", който водач е имал валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество -
ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Поддържа се още, че от приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява по категоричен начин и факта, че за настъпването на
процесното ПТП е допринесло и поведението на водача на товарен автомобил марка
"Фиат", модел "Дукато", с рег.№А****МХ, който е имал валидна имуществена
застраховка "Каско" при ищцовото дружество - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС" АД, към датата на настъпване на застрахователното събитие. Сочи се, че
водачът на товарен автомобил марка "Фиат", модел "Дукато", с рег.№А****МХ, е
нарушил ЗДвП като е управлявал автомобила в посока, противоположната на
разрешената. Твърди се още, че нарушенията, извършени от водачите на двете МПС,
са допринесли за настъпилото ПТП, като приносът на всеки от тях следва да се
определи на 50%. В тази връзка се твърди, че са налице предпоставките за уважаване
на иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ до размер на половината от заявената
искова претенция. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения осъдителен
иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ за сумата от 856.63 лв., ведно със законната
лихва, считано от 27.07.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представена е молба от
10.03.2025г., в която се съдържа списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК *********, чрез
процесуален представител юрисконсулт Т.Т., с приложено пълномощно, депозира
писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна
жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се,
че правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на делото при
доказателствена тежест за ищеца не са доказани всички елементи от сложния
фактически състав на нормата на чл.411, ал.1 КЗ и съответно не са налице основания в
закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника да заплати
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Излага се още, че правилно
съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения
механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено единствено в резултат на виновно
и противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка "Фиат", модел
"Дукато", с рег.№А****МХ, който е имал валидна имуществена застраховка "Каско" в
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД към датата на настъпване на
застрахователното събитие, поради което правилно и законосъобразно е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Към молба от 12.03.2025г. е приложен
2
списък по чл.80 ГПК, както и е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираните от въззивника разноски за въззивната инстанция.
Предявен е от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК
*********, срещу ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК *********, иск с правно
основание чл.411, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 1713.26 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, в т.ч. и ликвидационни разноски по
застрахователна преписка "щета №**********/16.02.2021г.", ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 27.07.2022г. до окончателното й изплащане.
С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен
контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е
отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1
на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1
ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая
първоинстанционният съд е приел, че не е доказано, че застрахователното събитие е
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка "Дачия", модел "Докер", с рег.№А****МТ, който е имал валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество -
ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД към датата на настъпване на застрахователното
3
събитие. СРС като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 16.02.2021г., заключение
на САТЕ, както и показанията на разпитаните по делото свидетели – водачите на
моторните превозни средства, участници в настъпилото процесно ПТП, е обосновал
извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на товарен автомобил марка "Фиат", модел "Дукато", с рег.
№А****МХ, който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1, пр.3, във
вр. чл.183, ал.3, т.5 ЗДвП, защото не се съобразил със забраната за движение и се е
движел по локално платно, което е еднопосочно с посока на движение, обратна на
разрешената, с оглед на което носи изцяло вината за настъпилото ПТП - вината на
водача в случая се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. В тази връзка СРС е
обосновал краен извод, че не са налице предвидените в закона основания, за да
възникне отговорността на ответника, който не се явява застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредата
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените по увредения автомобил
имуществени щети. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения
осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ е обоснован при правилна преценка
на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния
закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на
чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното
решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми,
същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на
материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
В разглеждания случай въззивният съд счита, че от приетите по делото като
неоспорени от страните доказателства не се установяват предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание
чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения
като деликвент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички
предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на
въззивника, че от събраните доказателства се установява, че за настъпилото процесно
ПТП е допринесло противоправното поведение на двамата водача на МПС, които са
нарушили правилата за движение по пътищата. Противно на поддържаното от
въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното
поведение на водача на товарен автомобил марка "Фиат", модел "Дукато", с рег.
№А****МХ, който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1, пр.3, във
вр. чл.183, ал.3, т.5 ЗДвП, защото не се съобразил със забраната за движение и се е
движел по локално платно, което е еднопосочно с посока на движение, обратна на
разрешената, който е бил застрахован по имуществена застраховка "Каско" при ищеца.
Механизмът на настъпилото процесно ПТП на 16.02.2021г. се установява от
двустранен констативен протокол, съставен на същата дата от участниците в
реализираното ПТП, показанията на разпитаните по делото свидетели – водачите на
4
моторните превозни средства, участници в настъпилото процесно ПТП, както и от
приетото по делото заключение по САТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, съгласно които доказателства
механизма на настъпилото ПТП е следният: На 16.02.2021г. около 13:15 часа в
гр.Бургас лек автомобил марка "Дачия", модел "Докер", с рег.№А****МТ, се движел в
района на магазин, където водачът предприема маневра "завой надясно" по локалното
платно на Европейски път Е773 и реализира ПТП с идващия от дясната му страна, в
посока за навлизане в паркинга на магазина и движещ се в посока, обратна на
посоката на движението по локалното платно, товарен автомобил марка "Фиат", модел
"Дукато", с рег.№А****МХ. Непротиворечиво се установява още от доказателствата
по делото, че локалното платно на Европейски път Е773, където е настъпило
процесното ПТП се състои от една еднопосочна лента на движение, а водачът на
застрахования при ищеца автомобил се е движел в обратна на разрешената посока за
движение. Експертът уточнява още, че водачът на лек автомобил марка "Дачия", модел
"Докер", с рег.№А****МТ, преди да навлезе в локалното платно, е имал сигнализация
със знак "Б1"- "Пропусни движещите се по пътя с предимство" и знак "Г2"-
"Движение само надясно след знака". При така установеното действително фактическо
положение, при което е настъпило процесното ПТП се налага категоричен извод, че
единствена причина за неговото реализиране е противоправното поведение на водача
на застрахования при ищеца автомобил - товарен автомобил марка "Фиат", модел
"Дукато", с рег.№А****МХ, който се е движил в нарушение на правилата за движение
по пътищата в локалното платно на Европейски път Е773, което се състои от една
еднопосочна лента на движение, но същият се е движел в обратна на разрешената
посока за движение. В конкретния случай вината на дееца не подлежи на доказване и
същата се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл.45 ЗЗД. В
настоящото производство доказателства в обратна насока няма представени от страна
на ищеца, върху който пада тежестта да опровергае в процеса установената в закона
презумпция. В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за наличие на
обстоятелства, които да изключват вината или да намаляват отговорността на водача
на товарен автомобил марка "Фиат", модел "Дукато", с рег.№А****МХ, като в случая
такива не са представени. В този смисъл правилно първостепенният съд е приел, че
релевираното от ищеца и поддържано от него във въззивната жалба възражение за
съпричиняване по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД е недоказано. В конкретния случай по делото
при доказателствена тежест за въззивника-ищец не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че поведението на водача на автомобила, застрахован по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, е в
причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Напротив - доводите на
въззивника-ищец в тази насока се опровергават от събраните по делото доказателства.
По горните аргументи се налага извода, че след като по делото не се установява
противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна
връзка с което да е настъпило процесното ПТП, нито такова, което да е допринесло за
настъпване на щетите, поради което липсва основание в закона за ангажиране на
договорната отговорност на ответното дружество да заплати претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение. Не са налице предвидените в закона предпоставки на
чл.411 КЗ за суброгация на ищеца - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"
АД, в правата на водача на увреденото МПС, което е било застраховано при него по
застраховка "Каско на МПС" - срещу ответника - ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача
на автомобил, по отношение на който не се доказва, че с поведението си е станал
5
причина за настъпилото процесно ПТП, съответно да е допринесъл за настъпилия
вредоносен резултат. В тази връзка претенцията на ищеца срещу ответника за
възстановяване на платеното на пострадалото от ПТП лице обезщетение не намира
опора в закона и доказателства по делото, поради което предявеният иск се явява
недоказан и неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен с обжалваното
решение.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение в т.ч. и
в частта за разноските, възложени в тежест на ищеца, съобразно изхода от спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
ответника – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8
ГПК (изм. и доп., ДВ бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско
възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед
фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от
процесуалния представител правни действия – изготвяне на писмен отговор, без
явяване в съдебно заседание. Въззивникът - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС" АД следва да бъде осъден да плати на въззиваемия - ЗАД"ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3277 от 02.03.2023г., постановено по гр.дело
№40492/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Христофор Колумб"
№43; да заплати на ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул."Света София" №7, ет.5; на правно основание
чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6