№ 530
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000513 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260134/26.05.2022г., постановено по търг. д. №756/2019г.
по описа на Окръжен съд П., ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК ********* е осъдено
да заплати на М. Р. Х., ЕГН ********** от гр.П., със съгласието на своя баща
и законен представител Р. Х. Х., ЕГН **********, сумата от 60 000лв.,
предявена частично от 150 000лв., ведно със законната лихва, считано от
17.08.2019г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради
счупване на дясната й тазобедрена ямка, остра стресова реакция и депресия,
като всички те са следствие от претърпяно на 16.01.2017г. пътнотранспортно
произшествие на път 11-86, в участъка П.-А., км 16+000, причинено виновно
от Б.С.П., при управление на л.а. „Фолксваген голф” с рег.№*********,
установено със споразумение по НОХД.№7528/2018г. по описа на РС - П.,
като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв.,
предявен частично от 150 000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане,
като неоснователен.
М. Р. Х., със съгласието на своя баща и законен представител Р. Х. Х., е
1
осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 982лв. за извършени съдебни
разноски по съразмерност.
ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на М. Р. Х., със съгласието на своя
баща и законен представител Р. Х. Х., сумата от 510лв. за извършени съдебни
разноски по съразмерност.
ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. К.С.Г. от АК – С., като
пълномощник на М. Р. Х., сумата от 2 330лв. – дължимо възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА за адвокатска защита по съразмерност.
ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС – П. сумите от 2
400лв. - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 423,72лв. -
разноски за експертизи - и двете по съразмерност.
Против така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която
е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди – до пълния
предявен размер – 100 000лв., е постъпила въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство – М. Р. Х. /непълнолетна към момента на
предявяване на възивната жалба, а понастоящем – пълнолетна/, със
съгласието на своя баща и законен представител Р. Х. Х.. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и е необосновано. На първо място е
въведено оплакване, че определеният размер обезщетение за неимуществени
вреди е изключително занижен, не е съобразен с вида и характера на
увреждането, прогнозите от последиците от същото, при което не съответства
на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Оплакванията
във въззивната жалба се свеждат и до несъгласие с изводите на
първостепенния съд за наличие на съпричиняване и определената степен на
съпричиняване – 30%. Изложени са подробни съображения, както и доводи,
че съдът не е съобразил предпоставките за намаляване на обезщетението за
вреди от непозволено увреждане. Анализиран е механизмът на ПТП и се
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалата е
пътувала без обезопасителен колан. Акцентира се върху заключението на
вещото лице, че и при поставен обезопасителен колан „има вероятност да
настъпят други травми“. Иска се първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважена изцяло.
2
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната
жалба от ЗД „Б.И.“ АД се оспорва изцяло същата.
Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното
производство – ЗД „Б.И.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от
решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от
30 000лв. до присъдените 60 000лв. Наведени са доводи за изключителна
завишеност на определения общ размер на обезщетението за неимуществени
вреди – 90 000лв. Счита, че същото е определено в нарушение на принципите
на справедливостта и не съответства на съдебната практика по сходни случаи,
не е съобразена социалноикономическата обстановка в страната, не е
съобразен моментът на причиняване на уврежданията, а именно – 2017г. На
следващо място е въведено оплакване, че първостепенният съд неправилно е
отчел занижен процент на съпричиняване от страна на пострадалата за
настъпването на неимуществените вреди. Изложени са подробни
съображения относно поведението, представляващо съпричиняване от страна
на ищцата, а именно – непоставяне на обезопасителен колан и поведението на
нейните родители, които не са я обезопасили. Счита, че степента на
съпричиняване от страна ищцата в процентно изражение е 50%. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата
от 30 000лв. до уважения размер от 60 000лв.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
– М. Р. Х., с който се оспорва изцяло подадената от ЗД „Б.И.“ АД въззивна
жалба.
С подадените въззивни жалби и постъпилите отговори не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
3
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Ищцата в първоинстанционното производство – М. Р. Х. /непълнолетна
към момента на предявяване на исковата молба/, със съгласието на своя баща
и законен представител - Р. Х. Х., е изложила фактически твърдения за
наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 16.01.2017г., на
път 11-86, в участъка П.-А., км 16+000, Б.С.П., като водач на л.а. „Фолксваген
голф” с рег.№*********, нарушил правилата за движение по пътищата, като
се движел с превишена скорост, предприел маневра изпреварване,
несъобразена с конкретните пътни условия и законовите ограничения,
навлязъл в насрещната пътна лента за движение, вследствие на което
реализирал ПТП с намиращия се в лентата лек автомобил, в който пътувала
ищцата. При инцидента тежко е пострадала М. Х., причинена й е телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена ямка. Ищцата била
хоспитализирана и претърпяла оперативна намеса, след която в продължение
на 75 дни не трябвало да става и да натоварва крайника, а престоят в
болницата бил изключително тежък за нея, тъй като, освен за себе си, се
тревожела и за съС.ието на своя баща, също участник в инцидента и за своята
майка. След това не могла да се възстанови бързо, като катастрофата
променила целия й живот, изпитвала чувство на несигурност, изпаднала в
депресия, имала изблици на нервност, избухливост, прераснали в остра
стресова реакция, безпокойство, потиснатост, изострена чувствителност,
ранимост.
По повод на инцидента било образувано досъдебно производство, а
вината на водача П. била установена по задължителен за гражданския съд ред
– по силата на споразумение по НОХД №7528/2018г. по описа на РС - П..
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица №****************, валидна от
23.03.2016г. до 22.03.2017г. Съгласно изискванията на чл.380 КЗ, с молба вх.
№ОК-294048/16.05.2019г., ищцата е отправила претенция до застрахователя,
4
с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение, каквото не е определено и изплатено.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000лв., предявен частично от 150
000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2019г. /след изтичане на
тримесечния срок по чл.496 от КЗ/ до окончателното изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността
на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното производство, се
поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-
горе и те касаят размера на обезщетението за неимуществени вреди и
степента на съпричиняване по отношение на своевременно въведеното
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в
непоставен обезопасителен колан и поведение на родителите на пострадалата,
които не са я обезопасили.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
5
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред
настоящата инстанция е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от
16.01.2017г., неимуществени вреди от страна на ищцата – телесни
увреждания, изразяващи се във вътреставно счупване на ямката на дясна
тазобедрена става, контузия на лява длан и пръсти и разкъсно-контузни рани
по лицето /съгласно заключението от съдебномедицинската и комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза/. Не е спорно, че вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а.
„Фолксваген голф” с рег.№********* - Б.С.П.. Извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по
задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК
с оглед постигнато и одобрено от съда по реда на чл.384 от НПК
споразумение по НОХД №7528/2018г. по описа на РС - П.. Не е спорен и
специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343
ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от
наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица
№****************, валидна от 23.03.2016г. до 22.03.2017г.
При наличието на установени травматични увреждания, посочени по-
горе, като спорен, според предметните предели на двете въззивни жалби, се
очертава въпросът относно справедливия паричен еквивалент за
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие тези увреждания.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
6
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска
документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетите при
първоинстанционното разглеждане на делото заключения от
съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихиатрична експертиза.
Следва да се отбележи обаче, че не следва да се преценяват и
кредитират показанията на разпитаната като свидетел З. Х. – майка на
ищцата. Както се посочи, към момента на предявяване на исковата молба, а и
към момента на разпита на З. Х., ищцата е била непълнолетна. З. Х. е законен
неин представител и това й качество е несъвместимо с качеството на свидетел
по делото.
Непосредствени и убедителни относно характера и интензитета на
търпените от ищцата болки и страдания, са показанията на свидетелката Н. К.
– близка на семейството на ищцата. Същата депозира непосредствените си
впечатления относно съС.ието на ищцата, като установява, че М. е била със
силно влошено физическо и психично съС.ие, като негативните последици в
психологичен аспект се констатират и понастоящем. По време на престоя си в
болница, където е „имала тежест на крачето“, освен физическите болки,
ищцата е била силно изплашена и притеснена, както за собственото си съС.ие,
така и за съС.ието на баща си. След изписването й от болница М. не е била в
съС.ие да става, имала е непрекъснато нужда от придружител, какъвто е била
нейната майка. Впоследствие ищцата се е предвижвала, освен с помощта на
своята майка и с помощта на патерици, провеждала е рехабилитации. Дългият
период на лечението й е довел до невъзможност да посещава училище и е
наложил преминаването й на индивидуална форма на обучение с посещение
на учители в дома й. След катастрофата М. много се променила психически,
много плачела за баща си, затворила се, спряла да излиза, да общува с
7
приятели, включително и с най-близката си приятелка – дъщерята на
свидетелката. Преди инцидента пострадалата била хипер активна, общителна,
винаги усмихната. Свидетелката депозира и лични възприятия относно
търпени болки от ищцата и понастоящем – „заболя я крачето“. Показанията
на свидетелката К., като непосредствени и убедителни и като на
незаинтересовано от изхода на делото лице, се кредитират изцяло. Същите се
подкрепят изцяло и от заключението на допуснатата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза.
Както се посочи, съгласно това заключение, както и от заключението от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, най-тежкото
увреждане на ищцата е вътреставно счупване на ямката на дясна тазобедрена
става /освен контузия на лява длан и пръсти и разкъсно-контузни рани по
лицето/. Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Д.М., в резултат на получената най – тежка
травма е причинено затруднение на движението на десен долен крайник за
период от 5 месеца. Травмата е довела до силна болка, която е намалявала
бавно с времето. При тази увреда е проведено консервативно лечение –
директна екстензия за 25 дни, след което – прохождане с помощни средства и
провеждане на рехабилитация. Неудобствата, които е изпитвала ищцата по
време на лечението, това са – пролежаването на директна екстенция, което е
свързано с невъзможност за самообслужване и ежедневни хигиенни дейности,
принудително съС.ие, а впоследствие – ползване на помощни средства за
придвижване. Почти при всички вътреставни травматични увреждания,
каквото е полученото от ищцата, се получава различна по степен неравност в
областта на увредения ставен край, което довежда до болки и евентуално
ошипяване на съответната става – артрозни изменения. Във връзка с
последната констатация на вещото лице д-р Д. М., по делото е допусната и
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург. Вещото
лице – неврохирург дава категорично заключение, че въпреки проведеното
лечение на ищцата е налице настъпило усложнение - увреждане на
междупрешленното пространство на лумбалните прешлени, което се намира с
причинна връзка с претърпяното ПТП. Това е довело до скъсяване на десния
долен крайник с 5 мм, а при извършеното образно изследване са установени
8мм и необходимост от провеждане на комплексно и поС.но лечение.
Съгласно заключението на вещото лице – неврохирург, дегеренеративните
8
промени в междупрешлените дискове – дискова болест, каквито са
установени при ищцата, е хронично дегеративно заболяване, с прогресивен
ход на развитие и периоди на изостряне и затихване на оплакванията. Пълно
анатомично и функционално възстановяване на тези увреждания у ищцата не
може да настъпи. Дори и комплексно лечение ще доведе само до задържане
на развитието на процеса.
При преценката на личния характер на претенцията за репариране на
неимуществени вреди и доколкото неимуществените вреди са негативни
промени в психоемоционалната сфера на индивида, относимо към спора е и
заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнопсихиатрична експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице – психиатър, вследствие на инцидента М. Х. е преживяла шок и реакция
на остър стрес. Това съС.ие е преминало в разстройство на адаптацията, което
е продължило няколко месеца. Към момента на експертизата, близо три годи
след инцидента, са налице данни за настъпило постравматично стресово
разстройство. Налице са негативни емоционални и психологически
преживявания. Прогнозите за отзвучаване на психическата травма са
индивидуални. Негативните фактори при ищцата са възрастта на
непълнолетието /към момента на експертизата/, психотравмената семейна
ситуация, продължаващите болки и двигателната непълноценност.
Заключенията от съдебномедицинските и съдебнопсихиатричната
експертиза, като компетентно изготвени и неоспорени от страните, се
кредитират изцяло.
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за средна телесна повреда, естеството на
проведеното лечение – директна екстензия за около месечен период,
продължителността на оздравителния процес, който и понастоящем не е
приключил, с оглед заключението от двете съдебномедицински експертизи,
касае е се за увреждане, довело до усложнения с хроничен характер, с
прогресивен ход на развитие, следва да се приеме, че справедлив паричен
еквивалент на понесените и понасяните от М. Х. страдания е сумата от
150 000лв., като се съобразява частично предявената претенция от 100 000лв.
При определяне на този размер на обезщетението се съобразява
9
изключително младата възраст на ищцата, която към момента на ПТП-то е
била в малолетна възраст – едва на 12 години, с липса на формирана
личностова структура. Съобразява се преди всичко – негативната прогноза за
пълен оздравителен процес, както във физически, така и в психологичен
аспект. Вещите лице от двете съдебномедицински експертизи дават
заключение за неизбежни артрозни изменения с оглед характера на
увреждането, каквито при ищцата, в изключително млада възраст, са
настъпили, физиологични изменения - скъсяване на десния долен крайник с
8мм., характера на заболяването - дегеративно заболяване, с прогресивен ход
на развитие, като пълно анатомично и функционално възстановяване на
уврежданията у ищцата не може да настъпи, което говори за поС.на
двигателна непълноценност. Обезщетението за понесените от ищцата
неимуществени вреди е съобразено с обективно установени по делото факти,
релевантни за определянето му – всички остатъчни последици от
увреждането и съпътстващи ги и до момента физически неудобства.
Не може да се сподели тезата на жалбоподателя – ответник, че дори
определеният размер на обезщетение от първоинстанционния съд не е
съобразен със съдебната практика. Неимуществените вреди са индивидуално
определими. Спазване принципа за справедливост изисква съвкупна и
конкретна преценка на релевантните обстоятелства при всеки конкретен
случай – характера и вида на увреждането, интензитетът и
продължителността на търпените физически и емоционални болки и
страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото съС.ие в
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Не може да се
сподели и тезата на жалбоподателя – ответник, че определеният по-нисък
размер на обезщетение от първоинстанционния съд /90 000лв./ не е съобразен
със социално-икономическата обстановка в страната. Вярно е, че като база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени
вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на
застрахователно покритие, респективно - нормативно определените лимити
на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, не са критерий, както и база за определяне размера на
обезщетението, но са от значение при определяне размера на обезщетенията
10
за неимуществени вреди и индиция за икономическата конюнктура. А
предвидената в чл.492 т.1 от КЗ минимална застрахователна сума за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане към
релевантния момент – 2017г. /преди изм. ДВ бр.101/2018г./ е 10 000 000лв. за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите за
отговорността на застрахователя съставляват една от проявните форми на
обществено икономическите условия. Обезщетението по правило се
присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди.
Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде
постигнато чрез заместването с еквивалентно материално благо, поради което
обезщетението на неимуществените вреди представлява известно
компенсиране на търпените страдания.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на двете въззивните жалби, е наличие на съпричиняване
от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, каквото
възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл.432 ал.2 от
КЗ и каквото възражение своевременно е въведено в процеса, както и относно
степента на съпричиняване.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден.
Както се посочи, като конкретна проява на такъв тип поведение от
страна на пострадалата, в отговора на исковата молба и във въззивната жалба
се поддържа непоставянето на предпазен колан и поведение на родителите на
пострадалата, които не са я обезопасили.
Второто сочено като поведение, улесняващо настъпването на ПТП –
неупражнен надзор от страна на родителите на малолетната тогава М., които
11
не са я обезопасили, което се свежда до нарушение на правилото на чл.125
ал.3 от СК, не представлява пряко проявено поведение на пострадалата, неин
конкретен принос за настъпване на увреждането. А релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е онзи конкретно
установен принос на самия пострадал, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат.
По отношение на първото сочено поведение на съпричиняване –
непоставянето на обезопасителен колан, изводи следва да се направят от
допуснатите при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебноавтотехническа и комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. Съгласно заключението от автотехническата експертиза, при
ПТП-то, настъпило на 16.11.2016г., водачът Б. П. е управлявал л.а.
„Фолксваген Голф“ по западната лента на платното за движение на пътя гр.П.
– гр.А., а Р. Х. е управлявал л.а. „А.**“ в противоположната посока на същия
път. Водачът П. е изгубил контрол над автомобила и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където се е движел ищецът и между тях е настъпил удар
в предната дясна част на всеки автомобил. Р. Х. не е имал техническа
възможност да избегне удара, като скоростта му към момента на удара е била
около 40км/ч, а водачът П. е бил в съС.ие да избегне удара, ако е съобразил
скоростта си на движение с пътната обстановка и ограничението на скоростта
от 60 км/ч, като се е движил с около 83 км/ч. Ищцата е била пътник на задна
дясна седалка в управлявания от баща й л.а. „А.**“. Вещото лице от
съдебноавтотехническата експертиза е категорично, че ищцата не е пътувала
с поставен обезопасителен колан. Това заключение е направено от факта, че
заден десен предпазен колан /с какъвто е оборудван л.а. „А.**“/ е поставен зад
облегалката на седалката, което означава, че към момента на настъпилото
ПТП той е бил неефективен – т.е. – пътуващият на това място – М. Х., е била
без правилно поставен предпазен колан. При челен удар на автомобил
отделянето на тялото от седалката дава основание да се изгради еднозначен и
категоричен извод, че към момента на ПТП пострадалата не е била с правилно
поставен обезопасителен колан. Категорично е и заключението от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че от
медицинската документация не се установяват наранявания по тялото на
пострадалата, които са специфични при носенето на обезопасителен колан.
12
Ето защо неоснователно е оплакването на жалбоподателя – ищец, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалата е пътувала
без обезопасителен колан.
Не може да се сподели тезата на жалбоподателя – ищец, че по делото
било доказано в достатъчна степен, че при наличието на правилно поставен
обезопасителен колан биха се предотвратили всички травматични последици.
Вещите лица от комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, чието заключение, като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се възприема изцяло, са категорични, че травматичните увреждания
на пострадалата са причинени по директен механизъм от удара й в задната
част на предна дясна седалка. В тази насока са и констатациите от
автотехническата експертиза. При блокиращия удар, под действието на
инерционната сила, пострадалата се е отделила от задната седалка и със
зоните на настъпилите травми е достигнала задната част на предна дясна
седалка. /В протокол за оглед на местопроизшествието липсват данни за
настъпили деформации с навлизане на детайли от купето към дясна задна
седалка, за да се твърди, че конкретната тежка травма е настъпила от
навлизане на детайли от купето на автомобила/. При удар в предната част на
лекия автомобил инерционната сила, действаща върху тяло от салона на
автомобила, е отправена към конфликтна точка – напред. А при правилно
поставен обезопасителен кола, захватът му би ограничил предвижването на
пострадалата напред под действащата инерционна сила и настъпване на
установените травми. Вярно е, че, както автотехническата експертиза, така и
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съдържат
констатации, че при поставен предпазен колан „има вероятност да настъпят
други травми“, като останалите по-леки увреждания – контузия на лява длан и
пръсти, биха могли да настъпят и при поставен обезопасителен колан. Но
именно травмата, довела до увреждане на ямката на дясната тазобедрена
става, която пък е причина за настъпилите усложнения, е в резултат на
отделянето от задна седалка и удар в предна седалка, което движение би било
предотвратимо при поставен обезопасителен колан. Посоченото поведение на
пострадалата – непоставяне на обезопасителен колан /при липса на
необходимост от система за обезопасяване на деца, в каквато насока са
констатациите на вещите лица/, категорично сочи на нарушение правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.137в от ЗДвП, вменяващи в задължение
13
на пътниците в МПС да използват системи за обезопасяване, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Именно неизползването на
обезопасителен колан, е онова конкретно действие на пострадалата, което по
безспорен начин обективно е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, представляващ най - тежкото увреждане, засягащо дясна
тазобедрена става, като е улеснило неговото настъпване. Преценката за
наличие на съпричиняване се извежда именно с оглед на това, че конкретното
увреждане не би било причинено, ако пострадалата е пътувала с ползване на
съответната система за обезопасяване. Налице са категорични доказателства
за причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата по време
на произшествието и конкретния вредоносен резултат, за който се претендира
обезщетение. Т.е. – установено е, че приносът на пострадалата е конкретен,
тъй като релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД
е онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат. Ето защо първоинстанционният съд правилно
е приел, че е налице съпричиняване от страна пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат.
Неправилно обаче първоинстанционният съд е определил степента на
съпричиняване от страна на ищцата. При преценяване приноса на
пострадалото лице следва да се извърши в пълна степен съпоставка между
тежестта на нарушението на деликвента и поведението на пострадалия,
допринесло до настъпване на вредата, за да се установи действителният обем,
в който всеки един от участниците е допринесъл за вредоносния резултат.
Съпоставимо с поведението – вината на деликвента, който е признат за
виновен с влязъл сила съдебен акт, постановен в наказателното производство,
за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне; чл.20 ал.2 от ЗДвП - водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
14
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението; чл.21 ал.2 от ЗДвП – вменяваща в
задължение на водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на
движение да спазва обозначената с пътни знаци скорост за движение – то
приносът на пострадалата, която е нарушила правилата за движение,
визирани в чл.137в от ЗДвП, в процентно отношение е 20%, а не 30%, както
неправилно е приел първоинстанционният съд.
С оглед на изложено и при обезщетение в размер от 100 000лв. и
съпричиняване в съотношение 20%, дължимото се обезщетение за
неимуществени вреди се явява в размер на 80 000лв.
По изложените съображения въззивната жалба на жалбоподателя –
ищец се явява частично основателна, а въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник – неоснователни. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над
сумата от 60 000лв. до 80 000лв. и да се постанови друго, с което да се
присъдят допълнително 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от
17.08.2019г. В останалата обжалвана част решението, като правилно, следва
да бъде потвърдено.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
От ищцовата страна са претендирани разноски по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция се дължат разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 2 824лв. Или освен
присъдените разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА с първоинстанционното
решение /2 330лв./, следва да се присъдят допълнително 494лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.446/
ищцата е сторила разноски за вещо лице в размер на 850лв. С оглед изхода от
спора пред въззивната инстанция се дължат разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 680лв. Или освен присъдените разноски с
първоинстанционното решение /510лв./, следва да се присъдят допълнително
170лв.
15
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.363/
ответникът е сторил разноски в общ размер на 2 455лв. Съразмерно с
отхвърлената част от иска му се дължат разноски в размер на 491лв. Или
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
ищцата е осъдена на заплати на ответника разноски над сумата от 491лв. до
982лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
допълнително държавна такса в размер на 800лв., както и допълнително
разноски, сторени от бюджета на съдебната власт в размер на 21,24лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.66/
жалбоподателят – ищец е сторила разноски, както следва: 2 000лв. за
подаване на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната
инстанция и 1 500лв. – за процесуално представителство по подадената от
жалбоподателя – ответник въззивна жалба – заплатени в брой съгласно
представените два броя договора за правна защита и съдействие. /Доколкото е
уговорено адвокатско възнаграждение, което е реално заплатено,
възражението на жалбоподателя – ответник, съдържащо се в молба вх.
№8700/09.11.2022г., за недължимост на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ал.2 от ЗА се явява безпредметно./ С оглед неоснователността на
подадената въззивна жалба от жалбоподателя – ответник разноските от
1 500лв. се дължат в пълен размер. С оглед частичната основателност на
подадената от жалбоподателя – ищец въззивна жалба, която е с материален
интерес 40 000лв., разноските за процесуално представителство по тази
въззивна жалба /2 000лв./ следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената
част от въззивната жалба и те са в размер на 1 000лв. Или жалбоподателят –
ответник следва да заплати на жалбоподателя – ищец разноски за въззивното
производство в размер на 2 500лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.56/,
жалбоподателят – ответник претендира разноски в общ размер 3 600лв. – адв.
възнаграждение без ДДС, като същото се претендира с ДДС, като е
представено и доказателство за регистрация по ЗДДС. Съгласно
представените два броя договора за правна защита и съдействие е уговорено
възнаграждение 2 160лв., с ДДС за процесуално представителство по
16
подадената въззивна жалба от М. Х. и 1 800лв., с ДДС – по подадената
въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – изплатени в брой. Доколкото подадената от
ЗД „Б.И.“ АД въззивна жалба е неоснователна, последното посочено
адвокатско възнаграждение не следва да се съобразява. Възражението на
насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
2 160лв., с ДДС за процесуално представителство по подадената въззивна
жалба от М. Х. е неоснователно. Обжалваемият материален интерес по
подадената от жалбоподателя - ищец въззивна жалба е 40 000лв. При този
материален интерес минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /преди изм. ДВ бр.88/04.11.2022г., доколкото договорът за
правна помощ е от 19.09.2022г./ е 1 730лв., без ДДС, а с ДДС – 2 076лв.
Адвокатското възнаграждение от 2 160лв., с ДДС надвишава минималното
такова незначително, при което възражението за прекомерност е
неоснователно. Съразмерно с неуважената част от въззивната жалба на
жалбоподателя – ищец, същият следва да заплати на жалбоподателя –
ответник разноски за въззивното производство в размер на 1 080лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК жалбоподателят – ответник следва да
заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 400лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260134/26.05.2022г., постановено по търг. д.
№756/2019г. по описа на Окръжен съд П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от М. Р. Х., ЕГН ********** от гр.П., със съгласието на своя
баща и законен представител Р. Х. Х., ЕГН **********, срещу ЗД „Б.И.“ АД –
гр. С., ЕИК ********* за сумата над 60 000лв. до 80 000лв., предявена
частично от 150 000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2019г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради счупване на
дясната й тазобедрена ямка, остра стресова реакция и депресия, като всички
те са следствие от претърпяно на 16.01.2017г. пътнотранспортно
произшествие; в частта, с която М. Р. Х., със съгласието на своя баща и
17
законен представител Р. Х. Х., е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата
над 491лв. до 982лв. – разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК ********* да заплати на М. Р.
Х., ЕГН ********** допълнително сумата от 20 000лв. /освен присъдените
60 000лв. - общо 80 000/, предявена частично от 150 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 17.08.2019г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради счупване на дясната й тазобедрена
ямка, остра стресова реакция и депресия, като всички те са следствие от
претърпяно на 16.01.2017г. пътнотранспортно произшествие на път 11-86, в
участъка П.-А., км 16+000, причинено виновно от Б.С.П., при управление на
л.а. „Фолксваген голф” с рег.№*********, установено със споразумение по
НОХД.№7528/2018г. по описа на РС – П..
ПОТВЪРЖДАВА решение №260134/26.05.2022г., постановено по
търг. д. №756/2019г. по описа на Окръжен съд П. в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК ********* да заплати на М. Р.
Х. допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
170лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 2 500лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ********* да заплати на адв. К.С.Г. от
АК – С., като пълномощник на М. Р. Х., допълнително сумата от 494лв. –
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за процесуално
представителство в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М. Р. Х., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД – гр.
С., ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 1 080лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт допълнително държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 800лв., както и допълнително разноски, сторени от
бюджета на съдебната власт в размер на 21,24лв., както и държавна такса за
въззивното производство в размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19