Определение по дело №130/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 404
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Костадинка Симеонова Костадинова
Дело: 20201100600130
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София,.......……..2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари  през две хиляди и двадесета  година в състав:                                                    

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

                                                                             2. ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от съдия  Костадинова ВНЧД №130/2020г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на глава XXII НПК, вр. чл.323, ал.2, вр.ал.1 от НПК.

 Образувано по жалба от адв. П.-повереник на Е.П.К.   срещу  разпореждане на съдия-докладчика  от  08.10.2019г.  по  НЧД № 10773/2019г.  по описа на СРС, НО, 102-ри състав,  с което е върната  жалба с вх. № 1053259 от 08.08.2019г.   от адв. П.-повереник,  срещу  определение № 166715/ 16.07.2019г. по цитираното НЧД,  като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване.

В  жалбата са развити доводи, че макар и формално обжалваното постановление на СРП да е озаглавено „постановление за спиране“ на практика с него се прекратява НП. С обжалваното разпореждане, адв. П. твърди, че се прегражда  хода на производството, тъй като неправилно СРС е приел, че е налице постановление за спиране, което подлежи на едноинстанционен контрол и съдът вече  се е произнесъл, а видно от съдържанието на обжалвания пред СРС акт се касае за постановление за прекратяване,  за което е предвиден двуинстанционен контрол.

Въззивният съд, с предходно определение /в кориците на прекратеното ВНЧД № 5145/2019 г./, е констатирал, че делото не е администрирано,  тъй като делото е било изпратено, без да  са приложени  материалите по ДП и постановлението предмет на разглеждане от СРС.

След надлежното администриране, делото е изпратено отново СГС и е образувано настоящото производство.

          СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като се запозна с материалите по делото и  посочените постановление на СРП и определение на СРС и след като обсъди изложените доводи, намира за установено следното:

        С  постановление от 07.06.2019г.  по ДП № 2238/2017г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. 35499/2017г.  по описа на СРП  на основание  чл.199, чл. 244, ал.1, т.1, ал.3, вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК и чл. 229, ал.3 от НПК  е спряно наказателното производство  по ДП № 2238/2017г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. 35499/2017г. по описа на СРП, образувано за пр. по чл. 144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

           По жалба от  пострадалата К. / л. 2 – 8 от нчд/  срещу постановлението за спиране, СРС се е произнесъл с определение № 166715/16.07.2019г. по  НЧД № 10773/2019г.  по описа на СРС, НО, 102-ри състав / л.11-13 от нчд/, като е потвърдил атакуваното постановление на СРП. СРС е посочил, че определението не подлежи на обжалване и протест.

             Пострадалата, чрез повереникаадв. П. е подала жалба срещу определението с вх. № 1053259 от 08.08.2019г. / на л.3-10 от  прекратеното внчд № 5145/2019г./, която  жалба  с разпореждане на съдия-докладчика  от  08.10.2019г. е била върната като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване.

                С нова жалба /л.12-14 в кориците на прекратеното внчд № 5145/2019г./, се атакува разпореждането за връщане, както и горепосоченото определение на СРС.

                Съгласно чл.244, ал.1 от НПК прокурорът спира наказателното производство:

1. в случаите на чл. 25 и 26 / какъвто е и този случай/

2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;

3. при невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или телефонна конференция.

Съгласно чл. 244, ал.5 от НПК,  постановлението за спиране може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.

            От възприетата окончателност, т. е. необжалваемост на първоинстанционното определение, законодателят не е допуснал никакви изключения. Възможност за инстанционен контрол на съдебното определение по чл. 244, ал. 5 от НПК не съществува,  поради което правилно СРС е върнал подадената срещу него жалба.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното и на осн. чл.  345  от НПК, СГС, НО,  VIII въззивен  състав

 

ОПРЕДЕЛИ :

          ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане на съдия-докладчика  от  08.10.2019г.  по  НЧД № 10773/2019г.  по описа на СРС, НО, 102-ри състав,  с което е върната  жалба  /вх. № 1053259 от 08.08.2019г./ срещу  определение № 166715/ 16.07.2019г. по НЧД № 10773/2019г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав НЧД, с което потвърдено постановление от 07.06.2019г.  по ДП № 2238/2017г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 35499/2017г.  по описа на СРП за спиране на наказателното производство по ДП № 2238/2017г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №35499/2017г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.