№ 442
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. . СТАВРУ
при участието на секретаря Р. Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. . СТАВРУ Гражданско дело №
20221110133476 по описа за 2022 година
Ищецът И. към В. съдебен съвет твърди, че бил в трудово правоотношение с ответницата С.
П. И., съгласно трудов договор № 135/08.02.2017 г., по силата на който ответницата била
назначена на длъжността „експерт с икономическо образование“, с последно основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2437 лв. и уговорени ДТВ за трудов стаж и
професионален опит – 40.5% и за стаж по специалността – по 1.5%. Поддържа, че със
заповед № ЗЧР-13/09.08.2019 г. на ответницата било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото правоотношение с нея било прекратено на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ, считано от 9.08.2019 г., датата на връчване на заповедта на ответницата. Сочи, че
заповедта била обжалвана от ответницата, като искът е отхвърлен с влязло в сила на
9.6.2022 г. съдебно решение. При тези обстоятелства за дисциплинарно уволнения служител,
съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, възникнало задължение да плати обезщетение в размер на едно
брутно възнаграждение за срока на предизвестието /възлизащо за ответницата на 3621.8 лв.
за последен пълен отработен месец/. Моли да се осъди ответницата да му плати сумата от
3621.80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа
искането за присъждане на разноски, тъй като ответницата е станала повод за завеждане на
делото.
Ответницата е депозирала отговор в законоустановения едномесечен срок, в който признава
иска и представя доказателства за плащане, извършено на 27.7.2022 г., на следващия ден
след получаване на исковата молба за отговор. В отговора се твърди, че ответницата не е
дала повод за завеждане на делото, тъй като не е получила покана за изпълнение от
ответника след постановяване окончателното определение на ВКС, което не й било връчено.
С оглед плащането, моли за отхвърляне на иска и възлагане разноските на ищеца, което
1
искане поддържа и в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 221, ал.2 КТ.
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието при
безсрочен трудов договор.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 135/08.02.2017 г., с
последно БТВ в размер на 3621.80 лв., прекратен с налагане на дисциплинарно наказание
уволнение, считано от 9.08.2019 г.
С прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарното уволнение на
служителя, за работодателя е възникнало правото да получи предвиденото в чл. 221, ал.2 КТ
обезщетение в размер на последно БТВ. Задължението на дисциплинарно уволнения
работник/служител за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е задължение с
определен в закона срок за изпълнение - съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетението е
дължимо не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено. С изтичането на този срок настъпва изискуемостта на
задължението и се дължи лихва за забава.
Оспорването на прекратяването на трудовия договор /като елемент от фактическия състав за
възникване правото на обезщетение/ има отношение към ликвидността на вземането за
обезщетение, настъпила с влизане в сила на решението на въззивната инстанция, с което
исковете на ответницата за оспорване на уволнението и отмяната му са отхвърлени, което е
датата на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно
обжалване /9.6.2022 г./. Този акт не подлежи на съобщаване на страните, поради което е
тяхно задължението да се запознаят с него.
Следователно, към датата на подаване на исковата молба /22.6.2022 г./ в полза на ищеца е
възникнало и съществувало подлежащо на изпълнение вземане за обезщетение по чл. 221,
ал.2 КТ в размер на 3621.80 лв.
Безспорно е по делото, че на 27.7.2022 г. /на следващия ден след получаване на исковата
молба/ ответницата е платила исковата сума, ведно със законната лихва изчислена до датата
на плащането.
С оглед извършеното плащане, искът следва да се отхвърли в цялост.
Относно разноските:
Ищецът има право на направените разноски по делото за държавна такса в размер на 144.87
лв., а съгласно чл. 78, ал.8 ГПК – и на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100 лв. В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК са две:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато
2
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Т.е. от съдържанието на чл. 78, ал. 2 от ГПК
следва, че от значение за приложението на тази разпоредба е поведението на ответника, а не
това на ищеца. В случая не е налице първата предпоставка, тъй като сезирането на съда е
резултат от поведението на ответницата, което е породило правото на ищеца на обезщетение
и което тя е била длъжна да изпълни в определения от закона срок и без покана от
работодателя. Т.е. поведението на ответницата е станало повод за предявяване на иска, като
този повод е отпаднал в хода на делото пак поради поведението й – извършеното от нея
плащане. С оглед на изложеното, ответницата дължи разноските на ищеца за предизвикания
правен спор.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен с плащане след завеждане на делото предявеният от И.а
към В. съдебен съвет, гр. София, ...., представляван от главния инспектор, иск с правно
основание чл. 221, ал.2 КТ за осъждане на ответницата С. П. И., ЕГН **********, гр. София,
...., да плати сумата от 3621.80 лв. обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането й.
ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН **********, гр. София, ...., ДА ЗАПЛАТИ НА И.а към В.
съдебен съвет, гр. София, ...., представляван от главния инспектор, сумата от 244.87
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3