№ 892
гр. Благоевград, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20231210102895
по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от
„Топлофикация- София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец” № 23 Б, против
„София ТЛ“ ООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че между „София ТЛ“ ООД и “Топлофикация
София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради
което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и
дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера
обедняването. Дружеството е изпратило писмо-покана от 27.10.2022 г. за
заплащане на задълженията но действия не са предприети. В § 1, т. 43 от ДР на
Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна
редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
С оглед изложеното и по силата на нормативните актове „София ТЛ“
1
ООД не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство
във сферата на 1 енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е
регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи
условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от
“ТоплофикацияСофия” АД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и
Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период
в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация
София” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за
ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД
по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -
“ Топлофикация София” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като
доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия,
са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата
2
дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в
размер на 836.28 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ през периода 11.2021г. - 04.2022 г., както и сумата в
размер на 170.40 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2021 г. до 20.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. до окончателното заплащане на
сумата, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото
разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва предявените искове. Навежда се, че в исковия период,
ответникът не е бил собственик на описания етаж и адрес: гр. С., ж.к. „Т.“ бл.,
аб. № 342164 /инсталация **********, следователно не би могло да е
получател по доставки на топлинна енергия за този обект, за който ищеца
твърди, че е относим аб. № 342164/инсталация ********** на „Топлофикация
София“ АД. Такъв обект е съществувал действително до 27.11.2018г., когато
същия се разделя на три обекта, съгласно Разрешение за строеж №
57/27.11.2018 г. на Гл. Архитект на Район Надежда, СО. Фактически
преустройството (разделянето на три обекта) е завършено на 10.01.2019г. с
изготвянето на Акт Образец № 15 за степен на завършеност, но новите три
обекта са въведени в експлоатация на 26.05.2021 г. с УВЕ № 453 от 26.05.2021
г. на Главен Архитект на СО и до този момент е липсвала възможност тези
обекти да бъдат ползвани, т.е. са в режим на незавършен строеж. От една
страна е недопустимо, съгласно ЗУТ, „Топлофикация София“ АД да захранва
с топлинна енергия строеж, невъведен в екпслоатация, от друга страна
физически е било невъзможно да се доставя топлинна енергия, поради
липсата на отоплителни уреди, присъединени към сградните отоплителни
инсталации, а още по-малко възможно е да е имало инсталирани уреди за
дялово разпределение, с които да се изчисли дела на тези обекти в общата
потребена от сградата топлинна енергия. Освен това на етажа има и други
самостоятелни обекти. В този смисъл не става ясно посочения абонатен номер
и твърдяната консумация на топлинна енергия за исковия период за кой точно
самостоятелен обект е. Самостоятелните обекти имат отделни и различни
идентификатори и съответно различни собственици. В този смисъл не става
3
ясно „София ТЛ“ ООД в кой самостоятелен обект и с кого е съсобственик, за 5
да се претендират суми в идеални части. По същия начин не става ясно и на
кого от съсобствениците са връчвани фактурите, описани в петитума и
справката. Видно от исковата молба, както и със предходното заявление за
издаване на Заповед на изпълнение/приложено към ИМ/, не се указват ясно
обекти, с техните кадастрални идентификатори и/или наименования, а само
един обект, по административен адрес, поради което не става ясно как
посочения аб. № 342164, по който са начислени претендираните задължения
кореспондира с обекта собственост на ответното дружество в процесния
период, а именно обект с кадастрален идентификатор: 69134.1381.2047.1.113
по ККиКР на гр. София. Връзката между аб. № 342164 и обекта, собственост
на „София ТЛ“ ООД не е ясна. Горното се потвърждава и от представените от
ищеца нотариални актове, видно от които ответникът е продал имота с
идентификатор: 69134.1381.2047.1.111 на 09.12.2019г. на „ЕММА ТЕХ“ ЕООД
и имота с идентификатор: 69134.1381.2047.1.112 на 23.04.2021г. на Е. Й. Ш.-
Ш.. Навежда се, че очевидно „Топлофикация София“ АД е наясно с
извършеното преустройство - делба на първоначалния самостоятелен обект,
след като се опитва да изчислява някакво задължение в идеални части при
разделна отговорност, описана в Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение, както и в исковата молба. Навежда се, че „София ТЛ“ ООД не
може да бъде получател на доставки на ТЕ за този обект, съответно не може
да бъде ответник по така предявения осъдителен иск за неоснователно
обогатяване, доколкото не би могло да черпи никакви блага, свързани със
собствения на дружеството имот за процесния период, бидейки необорудван с
отоплителни тела и уреди за индивидуален отчет. Видно е, че ответното
дружетсво няма как да се е обогатило за сметка на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ АД в този период. Поддържа се, че правилно в исковата молба е
отбелязан факта, че „СОФИЯ ТЛ“ ООД н я м а сключен договор за продажба
на ТЕ с „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ АД, като се прави довод, че ответника
не е приел и Общи Условия, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002г. и
Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР. Това, че договорите със стопански
потребители се сключват при Общи Условия не означава, че същите имат
самостоятелно действие при липса на договорно правоотношения. „София
ТЛ“ ООД не е имала правен интерес от сключване на такъв договор към онзи
момент, а не е имала фактически интерес от сключване на договор и в
4
последствие, доколкото нейният обект е отдаден под наем на друго
юридическо лице, като договора е вписан в СВ, ползва се за сървърно
помещение, като инсталираните машини отделят много топлина, не се обитава
от хора, съответно е липсвала необходимост от отопление и битова топла вода.
Поддържа се, че тези Общи условия нямат правнообвързващо действие за
„София ТЛ“ ООД, както за процесния период, 6 така и за следващи периоди.
От друга страна, както е споменато в исковата молба, съгласно чл. 40, ал. 1 на
ОУ, заплащане се дължи след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. „София ТЛ“ ООД не е получавало никакви данъчни фактури за
процесния период. Навежда се, че ответника не е правил възражения, след
като не е бил надлежно информирани за начислявани задължения, поради
което не е налице забава за плащане. Сочи се, че покана не е получавана от
ответника. Навежда се, че фактическа доставка на ТЕ за обекта, собственост
на дружеството ответник не е заявявана, а не е и извършвана, доколкото
първоначалният обект /преди преустройството и делбата/ е придобит без
монтирани отоплителни уреди. Такива липсват и в обекта, собственост на
ответника, останал след делбата и продажбата на другите обекти. Оспорва се
и твърдението на ищеца, че изравнителни сметки са начислени по
действителен разход за уредите за дялово разпределение, защото такива уреди
в имота е нямало, както е нямало отоплителни тела, на които да бъдат
инсталирани, няма и в момента. Изравнителни сметки „СОФИЯ ТЛ“ ООД не е
получавало нито от „Топлофикация София“ АД, нито от „Нелбо“ ЕАД.
Поддържа се, че приложения към исковата молба протокол от ОС на етажната
собственост на бл., в ж.к. „Тостой“, гр. София упълномощава лице, което да
представлява ЕС при подписване на споразумителен протокол с
„Топлофикация София“ ЕАД и Договор с ТАЕС „Нелбо Инженеринг” ООД.
Такъв договор не е представен. Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, не делегира процесуален
представител, изразява писмено становище, с което подкрепя иска и представя
доказателства.
Ответникът не се явява, писмено оспорва иска по основание и размер.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
5
По делото се установява, че дружеството-ищец е изпратило писмо-
покана от 27.10.2022 г. за заплащане на задълженията д оответника.
Според представените от ищеца писмени доказателства, топлоснабден
имот е имот, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, ж.к. Толстой, бл., ет.,
нежилищно помещение с абонатен номер 342164. За този имот няма данни за
идентификатор и за това кой е собственик на същия – от представените
нотариални актове не може да се установи съдържанието на същите, тъй като
са нечетливи.
Видно от приложения по делото договор от 18.09.2002 г., сключен
между етажната собственост на адрес гр. гр. София, общ. Надежда, ж.к.
Толстой, бл., вх., и „Нелбо инженеринг“ ООД, изпълнителя „Нелбо
инженеринг“ ООД е следвало да монтира индивидуални топлинни
разпределителни и термостатни вентили.
Видно от приложения по делото Протокол от проведено на 05.08.2002 г.
Общо събрание на етажната собственост в сградата на етажната собственост
на адрес гр. гр. София, общ. Надежда, ж.к. Толстой, бл., вх., е взето решение
да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и се ключи
договор за топлинно счетоводство с Топлофикация София и Нелбо
инженеринг ООД Независимо, че за имота не е сключван писмен договор за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди, ищецът поканил ответника
да му заплати процесната сума, за имота е открита клиентска партида в
топлопреносното предприятие за имот – нежилищно помещение с адрес ж.к.
„Лев Толстой – 2“, бл., вх., инсталация ********** и договорна сметка №
********** на името на ответника.
Към договора и протокола не е приложен списък на обектите в етажната
собственост и на присъствалите на събранието етажни собственици, което
обосновава извод, че обектът е извън параметрите на сградата - в режим на
етажна собственост.
Видно от писмените доказателства, описания етаж и адрес: гр. С., ж.к.
„Т.“ бл., аб. № 342164 /инсталация **********, след 27.11.2018г., е разделен на
три обекта, съгласно Разрешение за строеж № 57/27.11.2018 г. на Гл. Архитект
на Район Надежда, СО. Преустройството (разделянето на три обекта) е
завършено на 10.01.2019г. с изготвянето на Акт Образец № 15 за степен на
завършеност, като новите три обекта са въведени в експлоатация на 26.05.2021
6
г. с УВЕ № 453 от 26.05.2021 г. на Главен Архитект на СО.
Видно от писмените доказателства, имота с идентификатор:
69134.1381.2047.1.111 е продаден от ответника на 09.12.2019 г. на „ЕММА
ТЕХ“ ЕООД и имота с идентификатор: 69134.1381.2047.1.112 на 23.04.2021г.
на Е. Й. Ш.-Ш..
От правна страна съдът намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведения са два предмета на делото - спорното материално право по първия
иск е правото да се иска връщане на вземане от трето лице, което се е
обогатило без основание за сметка на другиго, до размера на обедняването,
която правна квалификация е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като по втория иск това е
правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която
правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
В случая ищецът твърди, че не е бил сключен договор за продажба
на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало
валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна
енергия за небитови (стопански ) нужди.“, а в другия абзац е посочено, че
„При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Такива
твърдения за липса на писмен договор са наведени в исковата молба. Ето
защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно
основание.
При изложеното, съдът намира, че искът е предявен на кондикционно
основание, въпреки че в петитума на иска е посочено на договор за продажба
на топлинна енергия.
При така установената фактическа обстановка настоящият съд намира,
че в случая извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане на
претендираната от ищеца стойност на топлинна енергия за сградна
инсталация, не може да бъде ангажирана. Доколкото при хоризонталната
7
разпределителна мрежа няма вертикални щрангове във всяко помещение, а
процесният имот, който се твърди да е захранен с топлинна енергия, не е
индивидуализиран, няма данни да има отделен вход и да е свързан със
стълбище в сградата, в което би могло да има вертикални щрангове за връзка с
колектори, които да захранят нежилищно помещение, а противното не е
доказано от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за
обосноваване на производящите спорното материално право факти и
обстоятелства, не може да се приеме в случая, че ответното дружество е било
потребител на отдадена от сградна инсталация топлинна енергия през исковия
период и дължи плащане на нейната цена. Няма данни в случая да се касае за
прекратяване на топлоподаването към отоплителни тела в топлоснабден имот
от клиент в сграда - етажна собственост, по смисъла на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, при
което същият остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Касае се за имот, който няма данни да е част от етажната
собственост на сграда, изначално изградена с хоризонтална топлинна
инсталация, за който не се установява да е топлоснабден, поради което и не
може да бъде обоснован извод за дължимост на сума, представляваща
стойност на топлинна енергия.
При събраните в процеса доказателства следователно искът на
"Топлофикация София" ЕАД по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установява да е
настъпило обогатяване на ответника за сметка обедняването на ищеца -
топлопреносно предприятие. Предвид акцесорния му характер, на отхвърляне
подлежи и искът за признаване дължимостта на мораторна лихва при плащане
на претендираното главно вземане.
От друга страна, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/ 2017 от
17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна
услуга с топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например - с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. По делото не се установява, че между ищеца и
ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за небитови нужди, от което следва, че ответника няма задължение да
заплаща цената на доставената топлинна енергия в процесния имот, въпреки
че същия може да се явява собственик на имота.
8
При този изход на спора съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
за производството има ответникът.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация- София” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. „Ястребец” № 23 Б, против „София ТЛ“ ООД, ЕИК *********, да бъде
осъден ответника да заплати сумата в размер на 836.28 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през
периода 11.2021г. - 04.2022 г., както и сумата в размер на 170.40 лв. - законна
лихва за забава от 31.12.2021 г. до 20.04.2023 г., ведно със законната лихва от
27.10.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати
на „София ТЛ“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 600.00 лв.
(шесттотин лева), представляваща разноски за адвокат.
Решението е постановено при участието на третото - „Нелбо
инженеринг“ ЕООД, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9