МОТИВИ
Подсъдимият
В.К.М. е обвинен в
извършване на престъплениe по чл.343б ал.3, пр. 1-во от НК,
за това, че на 15.02.2019 г. в гр. Ивайловград, обл. Хасковска, по ул.
„България“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Джип“,
модел „Гранд Чероки“, с рег. № СВ 7469 КВ, след употреба на наркотично вещество
– тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози – със Съдебна химико – токсикологична /токсикохимична/ експертиза
с изх. № И-4308/17.04.2019 г. на ВМА – София.
Районният прокурор поддържа внесеното обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и подкрепящи се от събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият В.К.М. ***, към
момента на извършване на деянието е бил служител в МВР на длъжност „Старши
полицай /оператор на мобилна система за наблюдение/ в Мобилна гранична
полицейска група“ ог ГПУ – Ивайловград към РДГП – Смолян при ГДГП – МВР. Същият
притежавал валидно СУМПС № ********* от 21.09.2017 г., валидно до 21.09.2027 г.
На
15.02.2019 г., подс. М. следвало да застъпи на нощно дежурство, като през деня
бил в почивка. Около 13.00 ч., подсъдимият бил забелязан в центъра на гр.
Ивайловград, на ул. „България“, да управлява с висока скораст л.а. „Джип Гранд
Чероки“ с рег. № СВ 7469 КВ. Шофирането му било сравнително екстремно за
улиците на града – с подаване на звуков сигнал и форсиране на двигателя, за
което в оперативно- дежурната част (ОДЧ) на РУ - Ивайловград, били подадени
устни сигнали от граждани на града, които били възмутени от поведението на
водача. Подсъдимият имал и пререкания с пешеходец. Ситуацията била възприета от
св. С. ***, който възприел от кабинета
си от кабинета си, че по улицата минава автомобил с бърза скорост. Определил
това по шума на двигателя и по шума, който
гумите оставяли,
както и по последвал говор, определян от свидетеля „по - скоро
караница между хора“. От служители на РУ -
Ивайловград, същият разбрал, че водачът на автомобила е подс. В.М.,
който щял да предизвика ПТП с пешеходец. Св. С. разпоредил на служителите при РУ – Ивайловград, св. Г.С. и св. Д.Д. при
изпълнение на служебните си задължения да потърсят подс. М., да проведат разговор с
него и най – малкото да му съставят протокол по чл. 65 от ЗМВР, предупреждавайки го за отговорността
която носи по ЗДвП.
По същото
време и независимо от св. С., св. Д. се прибирал след обедна почивка към
работното си място в РУ – Ивайловград и решил да отиде до местният
клон на „Изипей“, където да извърши плащане. Бил вътре в помещението на „Изипей“, когато отвън чул
викове и форсиране на мощен двигател на автомобил. Тъй като в помещението имало
много хора, св. Д. не пожелал да ги изчака и решил да излезе. С излизането си
от помещението на „Изипей“, покрай свидетеля минал сив
автомобил „Джип“ със
софийска регистрация. Свидетелят възприел скоростта на автомобила като „скорост по - висока от
позволената, която следва да бъде
в централна градска част, в жилищен район“, като посочва, че улицата по която се движел автомобила била в ремонт. Вече в управлението в работния си кабинет, на вътрешния си служебен телефон, св. Д. получил обаждане от оперативен
дежурен на РУ– Ивайловград, в което обаждане му
било разпоредено да извърши проверка заедно със св. Г.С.
- мл. автоконтрольор при РУ -
Ивайловград.
Разпореждането
за извършване на проверка било в насока, че трябва да установят водача на
автомобил „Джип“, модел „Гранд Чероки“,
сив на цвят, със софийска регистрация и
с вероятен водач подс. В.М.. Тръгнали със служебен автомобил. На около 200 -
250 метра от РУ – Ивайловград, в близост до входа на РС – Ивайловград, двамата
свидетели забелязали, че срещу тях се движи джип –„Гранд Чероки“, сив на цвят,
със софийска регистрация СВ 7469 КВ,
подобен на този който трябвало да установят. Направили достатъчно добре
разбираем знак на водача на насрещно движещия се автомобил да спре. Когато двата
автомобила се изравнили, св. С. разпознал водача като подс. М. и му разпоредил да
отбие на паркоместата срещу съда, като съотвено и полицейските служители отбили
своя автомобил на паркомясто. Разстоянието между служебния автомобил и
процесния автомобил било около 10 метра едно от друго. На св. Д., който бил
слезнал от служебния автомобил и бил тръгнал към джипа „Гранд Чероки“, му
направило впечатление, че водачът на автомобила, избирайки място за паркиране,
качил задна лява гума върху тротоара и преустановил паркирането. Полицейските
служители започнали проверката. В хода на проверката, водачът бил поканен да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, резултатът от която проба бил отрицателен. Следвайки
процедурата и предвид състоянието на водача, което св. Д. определя в своите
показания като „превъзбудено“, поканили подсъдимия в сградата на РУ –
Ивайловград, където го изпробвали и за употреба на наркотични вещества. Първата
проба не се получила, тъй като времето било доста студено и се наложило втория
тест да постои малко в сградата да поеме стайната температурата. Подсъдимият
бил тестван с „Дрегер Drug Check 3000“. Св. С. съставил АУАН на подсъдимия,
като му издал и талон за медицинско изследване № 0027433, както и протокол, че е извършван тест - проба за наркотични вещества. На талона за медицинското
изследване подс.М. отразил, че не приема
показанията на „Дрегер Drug Check 3000“.
За това и самия талон му е бил връчен лично, за да даде за химически анализ урина и кръв. Подсъдимият
направил тези изследвания в ЦСМП – Ивайловград. По случай било образувано бързо
производство, което впоследствие е било преобразувано в досъдебно.
От
извършената в специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА- София,
химико - токсикологична експертиза, обективирана в Протокол за съдебна
химико-токсикологична/токсикохимична/ експертиза с изх. № И-4308/ 17.04.2019 г.
се установява, че в предоставената за анализ кръвна проба от подс. М. се
доказва присъствие на карбокси Δ9 –ТНС- метаболит на ТНС (26 ng/mL). Анализът на предоставената
проба от урината на на подс. МОЛЛЛОВ показва положителен резултат за
тетрахидроканабинол/ метаболити. Като заключение експертизата приема, че в
случая е установена и доказана употреба на наркотично вещество
тертрахидроканабинол от изследваното лице.
В съдебно
заседание В.Л. Б.М. потвърждава, че при проведеното изследване категорично е доказано употреба на
наркотично вещество тетрахидроканабинол. Установеният карбокси Δ9 –ТНС- метаболит на тетрахидроканабинол
(ТНС) се биотрансформирал в организма- единствено и само в резултат на биотрансформацията в организма от чернодробните ензими и единствено от това наркотично вещество. На въпроси на защитата, свързани
с това дали този метаболит може да се появи от употребата на друго вещество и
дали има възможност да се установят нива на метаболита при вдишване на вторичен
дим като например при престоя в едно помещение, където се пуши марихуана,
вещото лице е категорично, че този метаболит е специфичен на наркотичното
вещество и може да бъде открит
единствено след употребата му в човешкия организъм и при т.нар. „пасивно пушене“
няма как да се установи нито в кръв, нито в урина.
Мотивиран
от горното, съдът приема заключението на назначената съдебна
химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, защитено в с.з. от В.Л. М.
По искане
на защитата в с.з. е назначена съдебно – почеркова и техническа експертиза на
документ, която дава заключение, че подписите положени в Талон за изследване №
0027433 в графа „подпис на проверяваното лице“ са положени от подс. В.К.М..
Що се
отнася до установения от експертизата факт, че има нанесена поправка в Талон за
изследване № 0027433 в номера на техническото средство, с което е извършено
първоначалното изследване, съдът счита, че доколкото обвинението не е стъпило
на резултата от техническото средство, а на назначената съдебна
химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, то това обстоятелство е без
значение при доказване на основния факт, а именно употребата на наркотично
вещество – тетрахидроканабинол от подс. М..
Подсъдимият
не дава обяснения, свързани с деянието, като само посочва във връзкх с
действията си, предшестващи проверката, че тръгнал с джипа малко по – рязко,
тъй като имал техническа неизправност – липса на компресия. Пешеходецът
внезапно, както си вървял по тротоара скочил на пътното платно и това го
афектирало.
В съдебно
заседание, в хода на съдебните прения подсъдимият и неговият защитник молят
съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Като защитна теза защитата
изтъква аргументи в насока допуснати нарушения по време на извършване на проверката
на подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества. Аргументите на
защитата са неоснователни.
Посочените
от защитата като нарушени, членове от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от
2018 г.
с предишно заглавие Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози) гласят:
Чл. 5. (1) При наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат
за медицинско изследване.
(2) Резултатът от проверката за
употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в
протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като
първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към
талона за изследване, а третият се предоставя на водача.
Чл. 6. (1) Талонът по чл. 3, ал. 2 се
попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща
до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта,
съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се
залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а
останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя
на водача.
Чл.
3а от същата Наредба, обаче гласи:
Установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста;
3. физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
От представения
по делото Талон за изследване № 0027433 се установява, че подсъдимият не е
приел показанията на техническото средство и случаят попада в хипотезата на
т.2, при която полицейският орган правилно е насочил подсъдимия към медицинско
и химико – токсикологично изследване.
По
отношение на стикерите, за които защитата твърди, че нямало никакви данни за тези
стикери. Неизвестно било и къде са залепени
тези стикери, поради липсата на данни за това в протокол за
медицинско изследване. Това твърдение не отговаря на
истината. Видно от приложените по делото документи (т.2, л.12 от ДП), на
екземпляра към съставения АУАН в горния ляв ъгъл се вижда номер 0027433.1,
което означава, че там е залепен първия стикер в съответсдтвие с изискванията
на чл. 6, ал.1 от Наредбата - единият от стикерите по чл.
3, ал. 3 се залепва на екземпляра от
талона за изследване, предназначен за акта…
В Протокола за медицинско изследване - (т.1, л.49-51 от ДП) е отразено, че са взети
за изследване кръв и урина и за всяка взета проба се записва номера на стикера.
Съответно със синя химикална паста е отразено 0027433.2, 0027433.3 и 0027433.4,
което означава, че следващите три стикера са залепени на пробите взети от
подсъдимия. Доколкото останалите стикери се прилагат към екземпляра от талона
за изследване, който се предоставя на водача (в случай подсъдимия), единствено
той може да обясни ако желае къде са останалите три стикера.
Твърденията
на защитата в насока, че в нарушение на разпоредбата на подсъдимия е определено време за явяване „до 15часа и 15 минути от връчване на този талон за явяване в Центъра
за спешна помощ“, също са неоснователни.
Чл. 6, ал.6 от Наредбата гласи, че : Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за
изследване, като вписва:
1. мястото, където да се извърши
установяването;
2. срока на явяването - до 45 минути,
когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на
медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите
случаи.
В талона
за изследване коректно е записано, че същият е връчен на лицето в 14.30 ч.
Коректно е записано и мястото, където подсъдимият следва да се яви – ЦСМП –
Ивайловград. Фактът, че медицинското изследване е проведено в 15 ч. на
15.02.2019 г., а не примерно след 15 ч. и 15 мин.(петнадесет часа и петнадесет
минути), води до обоснован извод, че нито за проверяващия, нито за
проверяваното лице е имало съмнение, че изледването следва да се проведе във
времевия интервал от 45 минути от връчване на контролния талон, който изтича в
15 ч. и 15 минути. Изписването в талона за изледване „до 15 ч. 15 мин от
връчването на този талон“ не е нарушило по никакъв начин правата на подсъдимия.
По
отношение твърдяното от защитата, че в графата удостоверяща провеждане на изследването е посочено
само име и фамилия, но не била посочена длъжност на лекаря, провел изследването и не бил положен подпис срещу името му, съдът установи, че в протокола
са вписани трите имена на медициниския специалист провел изследването „Соня Вълчева Радославова мед фелдшер“ .
Стова започва самия протокол. На последната страница от протокола в графата
провел изследването е вписан текст „мед. Фелд. Соня В. Радославова“ и има
положен подпис срещу името. Съдът приема, че това твърдение на защитата също не
отговаря на истината.
По
отношение становището на защитата, че фелдшер не може да извършва тези действия и съгласно наредбата е предвидено това да бъде лекар, съдът на споделя това становище, с аргумента на
чл. 12, ал.1 от наредбата, който гласи, че „Медицинското
изследване се извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер,
съответно лекарски асистент“.
Съдът
приема, че часът, отразени в АУАН – 13.05 ч. е часът когато е извършено
деянието. Часът отразен в Талона за изследване – 13.30 ч., съвпада с отразения
в Протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози, като начало на проверката. В същият Протокол е посочен край на
проверката 14.00 ч., както и час на издаване на Талон за медицинско изследване
№ 0027443 – 14.30 ч. Същият час съвпада и с отразения в Талона за изледване час
на връчване на подсъдимия. Пробите са взети на 15.02.2019 г. в 15.00 ч. във
времевия интервал, посочен в чл. 6, ал.6 от Наредбата от квалифициран
медицински специалист по чл. 12, ал. 1 от Наредбата. Пробите са изпратени във
ВМА за назначаване на експертиза във времевия интервал, посочен в чл. 20, ал. 2
от Наредбата „Пробите се изпращат в
лабораториите по ал. 1 до 5 дни след вземането им в хладилни чанти с транспорт,
осигурен от структурата, в която работи контролният орган, назначил
изследването.“ Съдът приема, че са транспортирани по указания в наредбата
начин, доколкото по делото няма данни в противната посока.
Описаните
в Протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози признаци за употреба на наркотични вещества и техни аналози са лични
възприятия на извършващия проверката – св. Г.С. и не нарушават правото на
защита на проверяваното лице, което също е подписало протокола и не спори за
това обстоятелство.
От
горното се налага извод, че проверката е извършена законосъобразно, без да са
допуснати съществени нарушения, които да я опорочават и да нарушават правата на
проверяваното лице – подсъдим.
От Справката за съдимост се
установява, че подсъдимият не е осъждан.
От Справка за нарушител/водач на
МВР се установява, че подсъдимият е имал предишни нарушения по Закона за
движението по пътищата в периода 2009/2010 г. като непълнолетен.
От Кадровата справка на
подсъдимия е видно, че същият е назначев органите на МВР през 2015 г. До
момента на извършнване на деянието е бил награждаван 4 пъти – през 2016 г. два
пъти с „писмена похвала“ и през 2017 г. два пъти с „писмена похвала“.
Подсъдимият В.К.М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на деяние по чл.343б ал.3, пр. 1-во от НК, а именно на
15.02.2019 г. в гр. Ивайловград, обл. Хасковска, по ул. „България“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“,
с рег. № СВ 7469 КВ, след употреба на наркотично вещество– тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
– със Съдебна химико – токсикологична /токсикохимична/ експертиза с изх. № И-4308/17.04.2019
г. на ВМА – София.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал, че е употребил наркотичното вещество тетрахидроканабинол, и въпреки това е решил и е управлявал
моторното превозно средство.
При
определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни
принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното
-
обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид
престъпления;
-
обществената опасност на извършителя е от ниска степен с оглед на чистото
съдебно минало и положителните характеристични данни.
Отегчаващи
вината обстоятелства – няма.
Смекчаващи
вината обстоятелства: Не са увредени физически лица и не са причинени
материални вреди; Чистото съдебно минало; Положителните данни от кадровата му
справка – писмените похвали, за един относително кратък период през който
подсъдимият е бил служител на МВР са индиция за отговорно поведение от негова
страна при изпълнение на служебните си задължения;
Причини за извършване на деянието – незачитане
на установения правов ред и особено на правилата за движението по пътищата.
За така
извършеното деяние на подсъдимия следва да се определи наказание при многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе, като се приложи чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК и наказанието „Лишаване от свобода“ се определи под най-ниския
предел от 1 година, предвиден в чл. 343б, ал. 3, предл. 1 – во от НК, като
предвид конкретното деяние и личността на дееца, наказанието „Лишаване от
свобода“ следва да се определи и наложи в размер на 6 месеца.
Тъй като
така определеното наказание "Лишаване от свобода" е за срок от 6
месеца и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправяне на
подсъдимия не е необходимо да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото
следва да се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Предвид
материалното положение на подсъдимия, обстоятелството, че същият е безработен, необходимостта
да издържа и малко дете и на основание чл. 55, ал. 3 НК, съдът намира, че не
следва да му се налага наказанието „Глоба”, което чл. 343б, ал. 2 от НК
предвижда наред с наказанието "Лишаване от свобода".
На основание
чл. 343г НК на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство”, което съдът намира, че следва да
бъде за срок от 18 месеца с цел да се въздейства достатъчно ефективно върху
подсъдимия, така, че той да се поправи.
Съдът счита така определените
наказания по вид и размер за
справедливи, съобразени с извършеното и отговарящи на целите на личната
и генерална превенция.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият с В.К.М. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Хасково сумата 289.00 лева, разноски по досъдебното
производство за химико – токсикологична (токсикохимична) експертиза, а по
сметка на Районен съд – Ивайловград сумата от 30 лв., разноски за явяване в
о.с.з на ВЛ Б.Г.М. и сумата от 121.30 лв., разноски по съдебното производството
за назначаване на съдебно – графическа (съдебно- почеркова и документна).
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: